Допуснат ли си в Божията почивка?

„Словото на Бога е живо и оказва силно въздействие.“ (ЕВР. 4:12)

1. Как можем да бъдем допуснати в Божията почивка днес? Защо това може да е лесно да се каже, но трудно да се направи?

ОТ ПРЕДИШНАТА статия разбрахме, че за да бъдем допуснати в Божията почивка, трябва да сме послушни и да постъпваме в съгласие с Божието намерение. Това е лесно да се каже, но е трудно да се направи. Например, когато научим, че Йехова не одобрява нещо, което харесваме, нашата първоначална реакция може да е да се бунтуваме. Ако е така, значи трябва да полагаме усилия да сме ‘готови да се подчиним’. (Як. 3:17) В тази статия ще разгледаме няколко области, в които нашата готовност да постъпваме в съгласие с Божието намерение, или да сме послушни на Бога от сърце, може да бъде изпитана.

2, 3. Какво трябва да продължим да правим, за да останем скъпоценни в очите на Йехова?

² Какво правиш, когато разбереш от Библията, че трябва да направиш промяна в живота си? Писанието ни казва, че волята на Бога е да събере „скъпоценните неща от всички народи“. (Аг. 2:7) Несъмнено преди да научат истината, повечето от нас не са били ‘скъпоценни неща’. Но любовта към Бога и неговия Син ни подтикна да направим значителни промени в начина си на мислене и в навиците си, за да бъдем напълно угодни на Бога. Накрая, след много молитви и усилия от наша страна, настъпи чудесният ден, когато се покръстихме като християни. (Прочети Колосяни 1:9, 10.)

³ Битката срещу несъвършенството  обаче не приключва с покръстването ни. Тя продължава и ще продължи, докато сме несъвършени. Но можем да бъдем уверени, че ако не се отказваме да се борим и правим всичко възможно да сме още по–скъпоценни в очите на Йехова, той ще ни благославя.

Когато имаме нужда от съвет

4. По какви три начина можем да получим съвет, основан на Библията?

⁴ Преди да започнем да работим върху слабостите си, трябва да знаем какви са те. Това може да стане, докато слушаме докосващ сърцето доклад в Залата на Царството или четем подтикваща към размисъл статия в нашите издания. От друга страна, ако не разберем как докладът или статията се отнасят за нас, Йехова може да използва наш събрат, който да насочи вниманието ни към нашия проблем. (Прочети Галатяни 6:1.)

5. Посочи някои нежелателни начини, по които може да реагираме, когато някой ни дава съвет. Защо християнските пастири трябва да полагат непрестанни усилия да ни помагат?

⁵ Не е лесно да приемеш съвет от несъвършен човек, независимо колко тактично и любещо ти го дава той. Но както се казва в Галатяни 6:1, Йехова заповядва на онези, които притежават духовни качества, да се ‘опитат да ни поправят с мек дух’. Ако приемем съвета, ще станем още по–скъпоценни в Божиите очи. Интересно е, че когато се молим, открито признаваме, че сме грешни. Но когато някой ни посочи конкретен недостатък, който трябва да променим, ние често започваме да се оправдаваме, да подценяваме проблема, да подлагаме на съмнение подбудите на този, който ни дава съвета, или да недоволстваме от начина, по който ни е бил даден той. (4 Царе 5:11) И ако съветът е във връзка с по–чувствителен въпрос — действията на човек от семейството ни, нашето облекло и външен вид, личната ни хигиена или някое развлечение, което ние харесваме, но Йехова мрази, — тогава е възможно да реагираме отрицателно. В резултат на това и ние, и този, който ни е дал съвета, може да се натъжим. Но след като се успокоим, обикновено признаваме, че съветът е уместен.

6. Как Божието слово „изследва мислите и намеренията на сърцето“?

⁶ Основният стих на статията ни напомня, че Божието слово „оказва силно въздействие“. Да, Божието слово може да промени живота ни. Както ни е помогнала преди покръстването ни, така Библията може да ни помогне и сега да правим нужните промени. В писмото си до евреите Павел писал, че Божието слово „прониква дълбоко и разделя душата и духа, ставите и костния мозък, и изследва мислите и намеренията на сърцето“. (Евр. 4:12) Тук с думата „душа“ се има предвид какви сме отвън, тоест какви изглеждаме пред хората. А с думата „дух“ — какви сме отвътре, тоест истинската ни същност, която хората не могат да видят. Следователно според Павел, когато разберем какво е Божието намерение за нас, с действията си ще покажем какви сме отвътре. Дали понякога има разлика между това какви сме отвън и това какви сме отвътре? (Прочети Матей 23:27, 28.) Помисли как ти би реагирал в следните ситуации.

Бъди в крак с организацията на Йехова

7, 8. (а) Защо някои християни от еврейски произход се придържали към определени части от Моисеевия закон? (б) Дали действията им били в съгласие с намерението на Йехова?

⁷ Много от нас знаят наизуст думите от Притчи 4:18: „Пътеката на праведните е като сияйна светлина, която става все по–ярка и по–ярка, докато не настъпи пладне.“ Тези думи показват, че с течение на времето нашето разбиране за Божието намерение ще става все по–ясно и с действията си ще радваме все повече Йехова.

 ⁸ Както обсъдихме в предишната статия, след смъртта на Исус за много християни от еврейски произход било трудно да спрат да спазват Моисеевия закон. (Деян. 21:20) Въпреки че Павел убеждавал християните, че вече не са под Закона, някои от тях не приели вдъхновените му от Бога думи. (Кол. 2:13–15) Може би те смятали, че ако продължат да спазват определени части от Закона, ще избегнат преследване. В писмото си до евреите Павел ясно обяснил, че докато постъпват в разрез с намерението на Бога, те няма да бъдат допуснати в неговата почивка. * (Евр. 4:1, 2, 6; прочети Евреи 4:11.) За да се радват на одобрението на Йехова, те трябвало да приемат, че той очаква нещо ново от народа си във връзка с поклонението към него.

9. Каква трябва да е нашата нагласа, когато излезе ново разбиране по даден библейски въпрос?

⁹ В днешно време се публикуват подобрения в разбирането ни на някои библейски учения. Това не трябва да ни безпокои, а напротив — да засили доверието ни в класа на верния и разумен роб. Когато представители на „верния роб“ преценят, че нашата гледна точка по определен въпрос трябва да се изясни или поправи, те не се колебаят да направят промяна. Класът на роба смята за по–важно да постъпва в съгласие с Божието намерение, отколкото да се пази от критични изказвания, породени от новото разбиране. Как реагираш ти, когато излезе ново разбиране по даден въпрос от Библията? (Прочети Лука 5:39.)

10, 11. Каква поука можем да извлечем от реакцията на някои християни спрямо новите методи на проповядване на добрата новина?

¹⁰ Нека обърнем внимание на един друг пример. В края на XIX и началото на XX век някои от Изследователите на Библията, които били умели докладчици, мислели, че най–добрият начин да изпълняват задачата да проповядват е като изнасят добре подготвени доклади. Те се радвали да правят това и да получават похвали от слушателите. По–късно обаче станало ясно, че Йехова иска неговите служители да бъдат заети в различни аспекти на проповедната дейност, включително в службата от къща на къща. Тези докладчици категорично отказали да опитат нещо ново. Наглед те били духовни мъже, напълно отдадени на делото на Господаря. Но когато било изяснено Божието намерение относно проповедната дейност, техните действителни мисли, склонности и подбуди се разкрили. Как гледал Йехова на тях? Той не ги благословил. Те напуснали неговата организация. (Мат. 10:1–6; Деян. 5:42; 20:20)

¹¹ В същото време не за всички, които останали лоялни към организацията, било лесно да проповядват публично. За мнозина това било трудна задача, особено в началото. Но те били послушни. След време превъзмогнали своето притеснение и Йехова богато ги благословил. Как реагираш ти, когато си поканен да участваш в някой аспект на проповедната дейност, който в момента не е лесен и приятен за тебе? Готов ли си да опиташ нещо ново?

Когато някой, когото обичаш, изостави Йехова

12, 13. (а) Защо Йехова казва, че един неразкайващ се грешник трябва да бъде изключен? (б) Какво изпитание е особено трудно за някои родители християни?

¹² Несъмнено всички ние сме съгласни, че за да сме угодни на Бога, трябва да сме чисти във физическо, морално и духовно отношение. (Прочети Тит 2:14.) Понякога обаче нашата лоялност спрямо този аспект от Божието намерение може да бъде подложена на изпитание. Представи си, че единственият син на една семейна двойка образцови християни  напусне истината. Тъй като избира „временно да се наслаждава на греха“, вместо да поддържа личните си взаимоотношения с Йехова и родителите си, младежът е изключен от сбора. (Евр. 11:25)

¹³ Колко съкрушени са родителите му! Разбира се, те знаят, че в случай на изключване Библията казва ‘да престанат да общуват с онзи, който е наричан брат, но е блудник, или е алчен, или е идолопоклонник, или е хулител, или е пияница, или изнудвач, като дори не ядат заедно с такъв човек’. (1 Кор. 5:11, 13) Те са наясно, че този принцип се отнася и за член на семейството, който не живее в техния дом. Но те обичат своя син толкова много! Поради силните чувства може да се питат: „Как ще помогнем на момчето си да се върне при Йехова, ако съвсем ограничим общуването си с него? Няма ли да постигнем по–добър резултат, като поддържаме редовна връзка?“ *

14, 15. Какво трябва да имат предвид родителите, когато решават дали да поддържат връзка с изключеното си дете?

¹⁴ Не е трудно да разберем как се чувстват тези родители. В крайна сметка синът им има свободна воля и вместо да се радва на близки взаимоотношения със своите родители и събратя, избира да води нехристиянски начин на живот. Родителите не могат да вземат решение вместо него. Точно затова те може да се чувстват безпомощни.

¹⁵ Какво ще направят родителите в тази ситуация? Дали ще се подчинят на ясните напътствия на Йехова? Или ще мислят, че могат да поддържат редовно връзка със своя изключен син под претекст, че има „неотложни семейни въпроси“ за уреждане? Вземайки решение, те трябва да имат предвид как Йехова гледа на техните действия. Той иска да запази организацията си чиста и ако е възможно, да подтикне съгрешилия да се промени и да се върне в сбора. Как родителите християни могат да постъпят в съгласие с Божието намерение в този случай?

16, 17. Каква поука извличаме от случилото се с Аарон?

¹⁶ Аарон, братът на Моисей, бил изправен пред трудна ситуация заради двамата си синове. Представи си как се е чувствал той, когато Надав и Авиуд принесли непозволен принос пред Йехова и той ги наказал със смърт. Естествено това прекратило всякаква връзка между тях и родителите им. Нещо повече, Йехова наредил на Аарон и верните му синове: „Не оставяйте косата си без грижи и не раздирайте дрехите си [в жалеене], за да не умрете и за да не навлечете гняв [от Йехова] върху целия сбор!“ (Лев. 10:1–6) Поуката е ясна. Любовта ни към Йехова трябва да бъде по–силна от любовта ни  към постъпващите невярно членове на семейството ни.

¹⁷ Днес Йехова не наказва веднага онези, които нарушават законите му. Подтикнат от любов, той им дава възможност да се разкаят от неправедните си дела. Но как ще се чувства Йехова, ако родителите на съгрешилия Го подлагат на изпитание, като ненужно общуват с изключения си син или дъщеря?

18, 19. Какви благословии могат да имат членовете на семейството, които постъпват в съгласие с Божиите напътствия относно изключването?

¹⁸ Мнозина, които са били изключени, признават, че твърдата позиция на техните приятели и близки им е помогнала да се променят и да се върнат в сбора. Когато препоръчали възстановяването на една млада жена в сбора, старейшините писали, че тя започнала отново да води чист начин на живот „до известна степен благодарение на своя роден брат, който показал уважение към уредбата за изключване“. Тя казала, че тъй като брат ѝ се придържал към библейските напътствия, това събудило в нея желание да се върне в истината.

¹⁹ До какъв извод стигаме? Трябва да се борим срещу склонността на своето несъвършено сърце да се бунтува срещу библейските съвети. Освен това трябва да бъдем напълно убедени, че Божиите напътствия как да постъпваме в трудни ситуации са винаги за наше добро.

„Словото на Бога е живо“

20. За кои две неща могат да се отнасят думите от Евреи 4:12? (Виж бел. под линия.)

²⁰ Когато Павел писал „словото на Бога е живо“, той нямал предвид конкретно Божието писано слово, Библията. * От контекста разбираме, че той говорел за Божиите обещания. Павел искал да каже, че Бог не обещава нещо и после да го забрави. Самият Йехова потвърдил това чрез пророк Исаия: „Словото, което излиза от устата ми, няма да се върне при мене, без да се е изпълнило, но ... ще изпълни онова, за което го изпращам.“ (Иса. 55:11) Следователно не бива да сме нетърпеливи, когато нещата не стават толкова бързо, колкото искаме. Йехова продължава да „работи“, за да изпълни успешно своето намерение. (Йоан 5:17)

21. Как думите от Евреи 4:12 насърчават верните възрастни братя и сестри от „голямото множество“?

²¹ Сред „голямото множество“ има верни възрастни братя и сестри, които служат на Йехова десетилетия наред. (Откр. 7:9) Много от тях изобщо не са предполагали, че ще остареят в тази система. Въпреки това не се обезсърчават. (Пс. 92:14) Те са убедени, че Божиите обещания са ‘живи’ и че Йехова наистина ще ги изпълни. Бог смята своето намерение за много важно и се радва, когато ние показваме, че то е важно и за нас. През седмия ден, или денят на Божията почивка, нищо няма да попречи на Йехова да изпълни намерението си и той е сигурен, че народът му като цяло ще постъпва в съгласие с неговото намерение. А ти? Допуснат ли си в Божията почивка?

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Как можем да бъдем допуснати в Божията почивка днес?

• Ако разбираме Божието намерение, как ще реагираме, когато някой ни даде библейски съвет?

• В кои области послушанието ни спрямо напътствията от Библията може да е поставено на изпитание, но защо е важно да бъдем послушни?

• За кои две неща могат да се отнасят думите от Евреи 4:12?

[Въпроси]

[Снимка на страница 31]

Колко съкрушени могат да бъдат родителите!