Трябва ли да плащаме данъци?

МАЛКО хора се радват да плащат данъци. Мнозина смятат, че парите им биват пропилени, изразходвани неподходящо или използвани за измами. Някои дори отказват да плащат данъци поради морални причини. Обяснявайки защо не искат да плащат данъците си, някои жители на един град в Близкия изток казали: „Не искаме да плащаме куршумите, които убиват нашите деца.“

Този възглед никак не е нов. Например покойният индийски водач Мохандас Ганди обяснил по следния начин защо съвестта не му позволява да плаща данъци: „Този, който подкрепя една държава, организирана по военен начин, пряко или косвено участва в грях. Всеки човек, млад или стар, участва в греха, като чрез плащането на данъци допринася за поддържането на държавата.“

По подобен начин философът Хенри Дейвид Торо, живял през XIX век, посочил морални причини в подкрепа на отказа си да плаща данъци, използвани за финансиране на войните. Той попитал: „Трябва ли един гражданин да се откаже от правото си да взема решения според съвестта си в полза на законодателите? Защо тогава всеки човек има съвест?“

Този въпрос засяга и християните, тъй като Библията ясно показва, че те трябва да имат чиста съвест във всяко отношение. (2 Тимотей 1:3) От друга страна, Библията признава правото на правителствата да събират данъци. В нея се казва: „Няма власт, която да не е от Бога, затова нека всяка душа се подчинява на висшестоящите власти [човешките правителства], защото те са получили своята относителна власт от Бога. Така че има основателна причина да се подчинявате, но не само заради гнева, а и заради съвестта си. Затова и плащате данъци. Защото властите са Божии служители, постоянно изпълняващи задълженията си. Отдавайте на всички каквото им се дължи: на когото данък — данъка.“ (Римляни 13:1, 5–7)

Поради тази причина християните през първи век били известни с готовността си да плащат своите данъци дори известна част от тях да отива за подкрепа на армията. Същото е вярно и за Свидетелите на Йехова днес. * Как можем да обясним това привидно противоречие? Трябва ли един християнин да пренебрегва съвестта си по отношение на плащането на данъци?

Данъците и съвестта

Част от данъците, които християните през първи век трябвало да плащат, били използвани за римската армия. Именно това по–късно подтикнало Ганди и Торо да откажат да плащат данъци.

Обърни внимание, че християните били послушни на заповедта в 13 глава на Римляни не само защото искали да избегнат наказание, но и „заради съвестта си“. (Римляни 13:5) Всъщност съвестта на християнина го задължава да плаща данъци дори ако те са използвани за дейности, които той  лично не одобрява. За да разберем по–лесно това привидно противоречие, трябва да признаем един важен факт относно нашата съвест, вътрешният ни глас, който ни казва дали постъпките ни са правилни, или погрешни.

Всеки човек притежава такъв вътрешен глас, но както казва Торо, не винаги можем да му се доверим. За да бъдем угодни на Бога, съвестта ни трябва да е съобразена с неговите морални стандарти. Често е необходимо да приведем мисленето си в съгласие с Божието, тъй като неговите мисли са по–възвишени от нашите. (Псалм 19:7) Следователно трябва да се опитаме да разберем Божия възглед за правителствата. Но какъв е той?

Обърни внимание, че апостол Павел нарекъл правителствата „Божии служители“. (Римляни 13:6) Как трябва да разбираме думите му? Като цяло правителствата поддържат реда и извършват ценни услуги в полза на обществото. Дори най–корумпираните правителства осигуряват такива услуги като пощенски доставки, образование, противопожарна охрана и поддържане на обществения ред. Макар че Бог е наясно с недостатъците на тези власти, той позволява те да съществуват известно време и изисква от нас да плащаме данъци, подтикнати от уважение към установената от него уредба, а именно, че той позволява тези правителства да управляват хората.

Бог позволява на правителствата да управляват само временно. Той ще замени всички тях със своето небесно Царство и напълно ще премахне всяка вреда, която човешкото управление е нанесло на хората през вековете. (Даниил 2:44; Матей 6:10) Дотогава обаче Бог не позволява на християните да проявяват гражданско неподчинение, като отказват да плащат данъци или по други начини.

Но как да постъпиш, ако подобно на Ганди смяташ, че плащането на данъци, които подкрепят войните, се равнява на грях? От човешка гледна точка може да изглежда точно така. Но помни, че възгледът на Бога е много по–възвишен от този на хората. Например, ако някой се изкачи на една планина, ще вижда по–добре местността наоколо от някого, който стои в подножието ѝ. Затова понякога ще е необходимо да приведем мисленето си в хармония с Божието, като размишляваме върху това колко по–възвишен е възгледът му от нашия. Чрез пророк Исаия Бог казал: „Както небесата са по–високо от земята, така моите пътища са по–високи от вашите пътища и моите мисли — от вашите мисли.“ (Исаия 55:8, 9)

Дали дължим на властите абсолютно подчинение?

Онова, което Библията казва за плащането на данъци, не означава, че правителствата могат да изискват абсолютно подчинение. Исус учел, че Бог е дал относителна власт на тези правителства. Когато бил попитан дали е угодно на Бога плащането на данъци на управляващите тогава римски власти, Исус казал следните мъдри думи: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Марко 12:13–17)

Правителствата, представени от „императора“, секат монети, печатат банкноти и определят стойността им. Затова в Божиите  очи те имат правото да ги поискат обратно под формата на данъци. Но Исус показал, че никоя човешка институция не може да изисква „онова, което е на Бога“ — животът ни и поклонението ни. Когато човешките закони или изисквания противоречат на Божиите, християните ‘трябва да се подчиняват преди всичко на Бога, а не на хората’. (Деяния 5:29)

Християните днес може да се безпокоят как бива използвана част от техните данъци, но те не се опитват да влияят на правителствата или да се намесват в техните действия, като им се противопоставят или отказват да плащат данъците си. Това би показало липса на доверие в начина, по който Бог ще реши човешките проблеми. Вместо това те търпеливо чакат в определеното време Бог да се намеси в делата на хората чрез управлението на своя Син, Исус, който казал: „Моето царство не е част от този свят.“ (Йоан 18:36)

Полза от следването на библейските учения

Можеш да извлечеш полза от следването на библейските учения относно плащането на данъци. Ще избегнеш наказанието, което получават нарушителите на закона, и страха от това да бъдеш разкрит. (Римляни 13:3–5) Нещо повече, ще имаш чиста съвест пред Бога и ще го почиташ с поведението си. Дори да понесеш известна финансова загуба в сравнение с онези, които лъжат относно данъците си или ги укриват, можеш да разчиташ на обещанието на Бога да се грижи за верните си служители. Библейският писател Давид изразил тази мисъл с думите: „Бях млад и вече съм стар, но не съм виждал праведен човек да бъде изоставен, нито потомците му да просят хляб.“ (Псалм 37:25)

Накрая, разбирането и следването на библейската заповед да плащаме данъците си може да ни донесе вътрешен мир. Бог не ни държи отговорни за всички действия на правителствата, финансирани с нашите данъци, точно както законът не държи отговорен един човек за това как неговият наемодател използва парите, които получава. Преди да научи библейската истина, един мъж на име Стелвио в продължение на години се борел за политическа промяна в южна Европа. Той обяснява какво го подтикнало да се откаже от целта си: „Трябваше да призная, че човекът е неспособен да установи справедливост, мир и единство по света. Само Божието Царство може изцяло да промени и подобри обществото.“

Подобно на Стелвио, ако лоялно ‘плащаш Божието на Бога’, ще имаш същата увереност. Ще видиш времето, когато Бог ще установи едно праведно управление над цялата земя, което ще поправи вредите и несправедливостите, причинени от правителствата.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 22]

Необходимо е да приведем мисленето си в съгласие с Божието, тъй като неговите мисли са по–възвишени от нашите

[Текст в блока на страница 23]

Като плащат данъците си, християните имат чиста съвест пред Бога и показват, че разчитат на него да се грижи за нуждите им

[Снимки на страница 22]

„Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога“

[Източник]

Copyright British Museum