Бягай така, че да получиш наградата!

„Бягайте така, че да я получите.“ (1 КОР. 9:24)

1, 2. (а) Как Павел насърчил християните от еврейски произход? (б) Какъв съвет се отнася и за нас днес?

В ПИСМОТО си до евреите апостол Павел използвал силно въздействащ пример, за да насърчи християнските си братя. Той им напомнил, че не са сами в състезанието за живота. Те били заобиколени от „голям облак свидетели“, пробягали разстоянието до финала. Като размишлявали върху делата на верните служители от миналото и техните неуморни усилия, християните от еврейски произход щели да бъдат подтикнати да напрягат всичките си сили и да не се отказват от състезанието.

² В предишната статия разгледахме примера на някои от тези верни служители на Йехова. Както един бегач напряга всичките си сили, за да стигне до финала, така и те проявявали силна вяра, която им помогнала да останат лоялни на Бога. Каква поука можем да извлечем? Павел дал следния съвет, който се отнася и за нас днес: „Нека и ние свалим от себе си всяка тежест, а също и греха, който лесно ни впримчва, и нека с издръжливост бягаме в състезанието, което ни е определено.“ (Евр. 12:1)

3. Защо Павел говорел за бегачите в гръцките игри?

³ Относно надбягванията, които били едни от най–популярните атлетически състезания по онова време, книгата „Сведения за християнството през първи век“ казва, че „гърците тренирали и се състезавали  голи“. * Бегачите се освобождавали от всяка ненужна тежест или товар, заради който можели да се забавят. Въпреки че днес бихме сметнали това за неприлично, те се състезавали по този начин единствено с цел да спечелят наградата. Павел подчертал, че за да получат наградата, участниците в състезанието за живота трябва да се освободят от всичко, което би им попречило. Този мъдър съвет бил даден на християните в миналото, но важи и за нас днес. Какви тежести или товари могат да ни попречат да спечелим наградата на живота?

‘Свали от себе си всяка тежест’

4. От какво били погълнати хората в дните на Ной?

⁴ Павел ни съветва ‘да свалим от себе си всяка тежест’. Това включва всичко, което може да ни пречи да сме напълно съсредоточени върху състезанието, в което участваме, и да даваме най–доброто от себе си в него. Какви могат да бъдат тежестите, които трябва да свалим от себе си? Нека видим какво казал Исус за Ной, един от верните служители от миналото, за които писал и Павел. Исус обяснил: „Каквото се случваше през Ноевите дни, ще се случва и в дните на Човешкия син.“ (Лука 17:26) Той не говорел толкова за предстоящото унищожение, а по–скоро за начина на живот, който водели хората. (Прочети Матей 24:37–39.) В дните на Ной повечето не се интересували от Бога, още по–малко полагали усилия да му бъдат угодни. Какво било важно за тях? Те ядели, пиели, женели се и се омъжвали — съвсем нормални неща от живота. Но както казал Исус, всъщност проблемът бил, че ‘те не обръщали внимание на онова, което ставало’.

5. Какво ще ни помогне да завършим състезанието успешно?

⁵ Подобно на Ной и семейството му всеки ден сме заети с различни задачи. Трябва да работим за прехраната си и да се грижим както за себе си, така и за семейството си. Това може да отнеме голяма част от времето, силите и средствата ни. Особено когато живеем в икономическа криза, е лесно да започнем да се тревожим за нещата, от които се нуждаем. Като отдадени служители на Бога, имаме и важни теократични отговорности. Участваме в службата, подготвяме се за християнските събрания и ги посещаваме и се грижим за духовните си нужди посредством лично изучаване и семейно поклонение. Въпреки всички задачи, които Ной имал в службата за Бога, Библията казва за него: „Точно така направи.“ (Бит. 6:22) Ако искаме да пробягаме разстоянието до финала, е много важно да не носим излишни тежести и да избягваме да поемаме допълнителен товар.

6, 7. Кои думи на Исус е важно винаги да помним?

⁶ Какво имал предвид Павел, когато казал да „свалим от себе си всяка тежест“? Разбира се, не можем да се освободим напълно от всяко задължение, което имаме. Но е важно да помним думите на Исус: „Никога не се безпокойте и не  казвайте ‘Какво ще ядем?’ или ‘Какво ще пием?’, или ‘Какво ще облечем?’. Понеже именно това са нещата, към които усърдно се стремят хората от народите. Вашият небесен Баща обаче знае, че се нуждаете от всичко това.“ (Мат. 6:31, 32) Оттук разбираме, че дори необходимите неща, като храна и облекло, могат да станат товар или препятствие за нас, ако се превърнат в най–важното нещо в живота ни.

⁷ Обърни внимание на Исусовите думи: „Вашият небесен Баща ... знае, че се нуждаете от всичко това.“ Ясно е, че нашият небесен Баща, Йехова, ще се грижи за нуждите ни. Изразът „всичко това“ не означава, че ще имаме всичко, каквото желаем или предпочитаме. Въпреки това съветът към нас е да не се безпокоим за „нещата, към които усърдно се стремят хората от народите“. Защо? По–късно Исус казал на слушателите си: „Внимавайте обаче какво правите, за да не натежат сърцата ви от преяждане, препиване и житейски грижи, и онзи ден да ви връхлети неочаквано, като примка.“ (Лука 21:34, 35)

8. Защо особено днес трябва да „свалим от себе си всяка тежест“?

⁸ Финалната линия на състезанието вече се вижда. Колко жалко ще бъде, ако позволим на ненужния товар да ни пречи, когато сме толкова близо до края. Затова апостол Павел мъдро ни съветва: „Предаността към Бога е средство за голяма печалба, когато човек се задоволява с онова, което има.“ (1 Тим. 6:6) Ако се вслушаме в думите на Павел, ще ни бъде по–лесно да продължим състезанието и да получим наградата.

„Грехът, който лесно ни впримчва“

9, 10. (а) Какво се има предвид с израза „грехът, който лесно ни впримчва“? (б) Как можем да бъдем впримчени?

⁹ Освен „всяка тежест“ Павел казал, че трябва да свалим от себе си и „греха, който лесно ни впримчва“. Какво означава това? Гръцката дума, преведена като „лесно ни впримчва“, се среща само веднъж в Библията, в този стих. Ученият Албърт Барнс отбелязва: „Точно както един състезател внимава да не се спъне в дрехите си, които може да се омотаят около краката му, докато бяга, така и християнинът трябва да бъде внимателен и да се освободи от всяко подобно нещо.“ Как един християнин може да бъде впримчен и вярата му да отслабне?

¹⁰ Християнинът не загубва вярата си за един ден. Това става постепенно, едва забележимо. По–рано в писмото си Павел предупредил събратята си относно опасността да ‘се отклонят от пътя на вярата’ и да ‘развият зло сърце, на което му липсва вяра’. (Евр. 2:1; 3:12) Ако дрехите на бегача се омотаят като примка около краката му, е почти сигурно, че той ще падне. Тази опасност е още по–голяма, когато той не е внимателен относно дрехите си. Какво може да накара бегача да пренебрегне опасността? Причината може да бъде нехайство, прекалена самоувереност или отвличане на вниманието. Тогава каква поука можем да извлечем от съвета на Павел?

11. Какво може да ни накара да загубим вярата си?

¹¹ Важно е да помним, че нашите дела сега могат да доведат до загуба на вярата впоследствие. Във връзка с израза „грехът, който лесно ни впримчва“ друг учен отбелязва, че „грехът може да ни превъзмогне чрез обстоятелствата, в които се намираме, личността ни и обкръжението ни“. Следователно заобикалящата ни среда, собствените ни слабости и приятелите ни могат да ни окажат силно въздействие. В резултат можем да отслабим вярата си или дори да я загубим. (Мат. 13:3–9)

12. Какви напомняния трябва да вземем присърце, за да не загубим вярата си?

¹² В продължение на години „верният и разумен роб“ ни напомня да внимаваме какво гледаме и слушаме, тоест с какво  пълним сърцата и умовете си. Освен това ни предупреждава относно опасността да бъдем впримчени от стремежа към повече пари и материални притежания. Развлеченията, които този свят предлага, и електронните устройства, които се появяват всеки ден на пазара, също могат да ни отклонят от вярата. Ще допуснем сериозна грешка, ако смятаме, че тези съвети са прекалено ограничаващи или се отнасят само за другите, а че ние самите сме защитени от тези опасности. Примките на сатанинския свят са коварни и лесно ни оплитат. Нехайството, прекалената самоувереност и отвличането на вниманието са погубили някои хора и могат да попречат и на нас да получим наградата на живота. (1 Йоан 2:15–17)

13. Как можем да се предпазим от вредни влияния?

¹³ Ден след ден сме изложени на влияние от страна на хора, които се ръководят от целите, ценностите и начина на мислене на света. (Прочети Ефесяни 2:1, 2.) Но дали ще се поддадем на това влияние зависи най–вече от нас. „Въздухът“, за който говорел Павел, е смъртоносен. Трябва постоянно да бъдем нащрек, за да не се задушим и така да не стигнем до финала. Каква помощ имаме в това отношение? Исус е нашият съвършен Предводител в състезанието. (Евр. 12:2) Освен това имаме и примера на Павел, който казал, че е сред участниците в състезанието, и насърчил събратята си да му подражават. (1 Кор. 11:1; Флп. 3:14)

Как да получиш наградата?

14. Как гледал Павел на своето участие в състезанието?

¹⁴ Как гледал Павел на своето участие в състезанието? Когато за последен път се обърнал към старейшините в Ефес, той казал: „Аз обаче не гледам на живота си като на нещо важно за мене, стига ми само да завърша пътя, по който съм поел, и службата, която получих от Господаря Исус.“ (Деян. 20:24) Павел бил готов да жертва всичко, включително живота си, за да пробяга разстоянието до финала. Всички усилия и трудът на Павел във връзка с добрата новина щели да бъдат  напразни, ако не успеел да стигне до финала. Той не бил прекалено самоуверен, мислейки, че непременно ще спечели наградата. (Прочети Филипяни 3:12, 13.) Едва към края на живота си той могъл да заяви: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата.“ (2 Тим. 4:7)

15. Какво насърчил Павел християнските си братя, които участвали с него в състезанието?

¹⁵ Освен това Павел имал силното желание да види християнските си братя да стигнат до финала, а не да отпаднат. Например той насърчил християните във Филипи да полагат големи усилия, за да се спасят. Те трябвало да ‘се държат здраво за словото на живота’. Също той им казал защо това било важно за него: „За да имам причина в деня на Христос да ликувам, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно.“ (Флп. 2:16) Павел дал подобен съвет и на християните в Коринт: „Бягайте така, че да получите [наградата].“ (1 Кор. 9:24)

16. Защо трябва да сме съсредоточени върху целта, или наградата?

¹⁶ При бягането на дълги разстояния, като например при маратона, отначало финалната линия не се вижда. Въпреки това през цялото състезание бегачът е устремен към нея. Когато знае, че целта вече е близо, той засилва решимостта си да стигне до финала. По подобен начин в състезанието, в което участваме, целта, или наградата, трябва да бъде реална за нас. Това ще ни помогне да я получим.

17. Как вярата помага на Божиите служители да са устремени към наградата?

¹⁷ Павел писал: „Вярата е увереното очакване на онова, за което се надяваме, ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат.“ (Евр. 11:1) Авраам и Сара с готовност изоставили удобния си начин на живот и живели като „чужденци и временни жители“. Какво им помогнало? Те ‘видели отдалече’ изпълнението на Божиите обещания. Моисей се отказал от това „временно да се наслаждава на греха“ и от „съкровищата на Египет“. Как придобил вяра и сила, за да постъпи така? Библията ни казва: „Погледът му беше устремен към наградата.“ (Евр. 11:8–13, 24–26) Нищо чудно, че Павел въвеждал разказа за всеки един от тези служители на Бога с израза „чрез вярата си“. Тъй като имали вяра, те гледали отвъд изпитанията и трудностите, с които се сблъсквали. Те виждали как Бог им помага и били уверени, че той ще изпълни обещанията си за бъдещето.

18. Какви стъпки можем да предприемем, за да свалим от себе си „греха, който лесно ни впримчва“?

¹⁸ Като размишляваме върху примера на верните мъже и жени, споменати в Евреи, 11 глава, и като им подражаваме, ще укрепим вярата си и ще свалим от себе си „греха, който лесно ни впримчва“. (Евр. 12:1) Освен това като се събираме заедно с хора, които също като нас искат да засилват вярата си, ще „мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела“. (Евр. 10:24)

19. Защо според тебе е важно да останем съсредоточени върху наградата?

¹⁹ Наближаваме края на нашето състезание. Финалната линия е пред очите ни. Чрез вярата си и с помощта на Йехова, ние също можем да „свалим от себе си всяка тежест, а също и греха, който лесно ни впримчва“. Да, важно е да бягаме така, че да получим наградата — благословиите, които ни е обещал нашият Бог и Баща, Йехова.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

• Какво означава да свалим от себе си „всяка тежест“?

• Какво може да ни накара да загубим вярата си?

• Защо трябва да бъдем устремени към наградата?

[Въпроси]

[Снимка на страница 23]

Какво представлява „грехът, който лесно ни впримчва“, и как може да ни впримчи?