Подражавай на вярата им

Смела жена, която се застъпила за Божия народ

ЕСТИР се опитвала да се успокои, докато се приближавала към двора на двореца в Суза. Но никак не ѝ било лесно. Всичко в двореца — разноцветните, покрити с емайл релефни изображения на крилати бикове, стрелци и лъвове, красиво изработените каменни колони и огромни статуи, дори това, че той бил построен върху високи платформи близо до заснежените върхове на планинската верига Загрос и от него се виждали чистите води на река Кархе — трябвало да напомня на посетителя за могъществото на човека, с когото ѝ предстояло да се срещне и който наричал себе си „великия цар“ и бил неин съпруг.

Едва ли Естир си била мечтала точно за такъв съпруг! Колко различен бил Асуир a от представата за съпруг на едно вярно юдейско момиче! Той не бил като Авраам — мъж, който смирено приел напътствието на Бога да послуша думите на съпругата си Сара. (Битие 21:12) Освен това не знаел почти нищо за Бога на Естир, Йехова, нито за неговия Закон. Асуир познавал персийските закони, един от които забранявал онова, което Естир се канела да направи. Какво било то? Според закона всеки, който отивал при персийския цар, без да е повикан от него, щял да бъде наказан със смърт. Естир не била повикана от царя, но била решена да се срещне с него. Докато се приближавала до вътрешния двор, който се виждал от царския престол, може би си мислила, че отива на сигурна смърт. (Естир 4:11; 5:1)

Защо поемала такъв огромен риск? И какво можем да научим от вярата на тази забележителна жена? Но преди да научим отговорите на тези въпроси, нека разберем как Естир неочаквано станала царица на Персия.

„Стройна и красива“

Естир била сираче. Знаем много малко за родителите ѝ, които я нарекли Адаса, което на еврейски означава „мирта“. Миртата е красив храст с бели цветчета. Когато родителите на Естир починали, Мардохей, един неин по–възрастен роднина, който ѝ бил братовчед, се смилил над нея. Той я взел в дома си и се грижел за нея като за своя дъщеря. (Естир 2:5–7, 15)

Мардохей и Естир живеели като юдейски изгнаници в персийската столица, където към тях навярно се отнасяли с известно пренебрежение заради религията им и Закона, който се опитвали да спазват. Мардохей учел Естир за Йехова, милостивият Бог, който в миналото многократно бил избавял народа си от беда и щял да го направи отново. (Левит 26:44, 45) Явно в резултат на това Мардохей и Естир се радвали на сърдечни и близки отношения.

Вероятно Мардохей заемал някаква чиновническа длъжност в двореца в Суза, като редовно седял при портата на двореца  заедно с други служители на царя. (Естир 2:19, 21; 3:3) Можем само да предполагаме как Естир прекарвала времето си, докато растяла. Но изглежда логично тя да се е грижела добре за по–възрастния си братовчед и неговия дом, който навярно бил разположен далече от двореца, в по–бедната част на града от другата страна на реката. Може би Естир обичала да ходи на пазара в Суза, където златари и други търговци продавали своите стоки. Тя едва ли някога е предполагала, че един ден ще разполага с изобилие от подобни скъпи предмети. Естир нямала никаква представа какво я очаква в бъдеще!

Царицата е свалена от длъжността си

Един ден в Суза се разнесла мълвата за проблеми в царския дом. Асуир дал голямо угощение с изискани блюда и скъпо вино за своите благородници. Той решил да повика красивата си царица Астин, която била направила отделно угощение за жените, но тя отказала да дойде. Унижен и вбесен царят попитал съветниците си как да накаже Астин. Те предложили царицата да бъде свалена от длъжността си. Служителите на царя започнали да издирват красиви млади девици, от които царят щял да избере нова царица. (Естир 1:1–2:4)

Можем да си представим как Мардохей от време на време се вглеждал в Естир и забелязвал с чувство на гордост и притеснение, че неговата малка братовчедка е пораснала и се е превърнала в изключителна красавица. В Естир 2:7 четем: „Младата жена беше стройна и красива.“ Физическата красота е привлекателна, но трябва да е съчетана с мъдрост и смирение. В противен случай тя може да породи суета, гордост и други неприятни черти на характера. (Притчи 11:22) Бил ли си свидетел на подобно нещо? Какво щяла да се окаже красотата на Естир — предимство, или недостатък? Времето щяло да покаже.

Служителите на царя забелязали Естир. Те я отнели от Мардохей и я отвели във величествения дворец отвъд реката. (Естир 2:8) Раздялата била трудна, защото двамата били като баща и дъщеря. Мардохей не искал осиновената му дъщеря да се омъжи за някой невярващ, макар и цар, но не можел да направи нищо. Колко ли внимателно Естир слушала съветите, които Мардохей ѝ дал на раздяла! Докато я водели към двореца, вероятно я измъчвали много въпроси. Какъв ли живот ѝ предстоял оттук нататък?

Тя „придобиваше благоволение в очите на всички, които я виждаха“

Естир се озовала в свят, който бил напълно нов и непознат за нея. Тя се намирала сред „много млади жени“, събрани от всички краища на Персийската империя, които вероятно имали различен език и  обичаи. Естир била поставена под надзора на един служител на име Игай и щяла да бъде разкрасявана с масажи с благоуханни масла в продължение на една година. (Естир 2:8, 12) Тази атмосфера, както и начинът на живот лесно можели да породят в младите момичета прекалена загриженост за външността, суетност и съперничество. Как всичко това се отразило на Естир?

Никой не бил по–загрижен за Естир от Мардохей. В Библията четем, че всеки ден той отивал близо до къщата на жените, надявайки се да разбере как е тя. (Естир 2:11) Несъмнено Мардохей изпитвал бащинска гордост, когато научавал оскъдни сведения за нея от отзивчиви служители.

Естир направила толкова силно впечатление на Игай, че той проявил голяма милост към нея, като ѝ дал седем момичета да ѝ служат и най–хубавите стаи в къщата на жените. В повествованието дори се казва: „Естир придобиваше благоволение в очите на всички, които я виждаха.“ (Естир 2:9, 15) Дали красотата сама по себе си може да направи толкова силно впечатление на другите? Не, Естир била много повече от една красива жена.

Например за нея четем: „Естир не говореше за своя народ, нито за роднините си, защото Мардохей ѝ беше наредил да не казва нищо.“ (Естир 2:10) Мардохей я предупредил да не издава своя юдейски произход. Той знаел, че хората от персийския царски двор били много предубедени към неговите сънародници. Колко ли се радвал да научи, че дори когато не била покрай него, Естир продължавала да бъде мъдра и послушна!

По подобен начин младите хора днес могат да радват своите родители и настойници. Когато не са с родителите си, и дори са заобиколени от повърхностни, неморални или злонамерени хора, те могат да устояват на лошото влияние и да се придържат към праведните стандарти. Също като Естир те ще радват сърцето на своя небесен Баща. (Притчи 27:11)

Когато настъпило времето да влезе при царя, Естир получила възможност да вземе със себе си всичко, което пожелае, вероятно за да се разкраси допълнително. Следвайки съвета на Игай, тя не поискала  нищо повече от онова, което ѝ било определено. (Естир 2:15) Естир явно осъзнавала, че красотата няма да направи толкова силно впечатление на царя, колкото смирението и скромността, които не били често срещани качества в царския двор. Дали щяла да се окаже права?

В Библията намираме отговора: „Царят я обикна повече от всичките си жени и тя придоби благоволението му и се радваше на неговата милост повече от другите девици. И той сложи царския тюрбан върху главата на Естир и я направи царица вместо Астин.“ (Естир 2:17) Навярно не било никак лесно за това смирено юдейско момиче да се приспособи към новите си обстоятелства — тя станала новата царица и съпруга на най–могъщия владетел на земята по онова време! Дали тази позиция я накарала да се възгордее?

Съвсем не! Естир продължила да се вслушва в съветите на приемния си баща Мардохей. Тя пазела юдейския си произход в тайна. Когато по–късно Мардохей разкрил заговора за убийството на Асуир, Естир послушно предупредила царя от негово име и заговорниците били разкрити. (Естир 2:20–23) Тя все още проявявала вяра в своя Бог, като била смирена и послушна. Днес на послушанието рядко се гледа като на добродетел, а непослушанието и бунтовният дух са разпространени навсякъде. Подобно на Естир, истинските служители на Бога ценят послушанието.

Вярата на Естир е поставена на изпитание

Един мъж на име Аман се издигнал на висока длъжност в двора на Асуир. Царят го поставил над другите си князе и го назначил за свой главен съветник и втори по власт в империята. Царят дори заповядал всички, които видят Аман, да се покланят пред него. (Естир 3:1–4) Мардохей обаче не можел да спази този закон. Той искал да се подчинява на царя, но не и с цената на неуважение към Бога. Всъщност Аман бил агагец, потомък на Агаг, царят на амаликитците, който бил убит от Божия пророк Самуил. (1 Царе 15:33) Амаликитците били толкова зли, че се превърнали във врагове на Йехова и Израил. Всъщност те били осъдени от Бога. b (Второзаконие 25:19) Как един верен юдей би могъл да се поклони на високопоставен амаликитец? Мардохей не можел да направи това и оставал изправен. До ден днешен верни на Бога мъже и жени излагат живота си на опасност, за да се придържат към следния принцип: „Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората.“ (Деяния 5:29)

Аман побеснял. Но за него нямало да бъде достатъчно да убие само Мардохей. Той бил решен да унищожи всичките му сънародници! Аман говорил с царя и представил юдеите във възможно най–лоша светлина. Без да ги назовава, той казал, че те са незначителен народ, „който е разпръснат сред другите народи и се държи отделен от тях“. Нещо повече, той твърдял, че те не се подчиняват на царските закони и са опасни бунтовници. Аман предложил да дари за царската съкровищница огромна сума пари, за да покрие разходите по унищожаването на всички юдеи в империята. c Асуир дал на Аман царския пръстен–печат, за да подпечата всяка заповед, която издаде. (Естир 3:5–10)

Скоро след това вестоносци на бързи коне разнесли новината за смъртната присъда на юдеите до всички краища на огромната империя. Представи си какво влияние оказала тази новина на юдеите,  които живеели далече в Йерусалим. Те се били върнали от изгнание във Вавилон и се опитвали да възстановят града, който все още нямал защитна стена. Може би Мардохей мислел за тях, както и за своите роднини и приятели в Суза, когато чул ужасната новина. Съкрушен, той раздрал дрехите си, облякъл вретище, посипал главата си с пепел и излязъл насред града, като плачел със силен глас. През това време Аман седял и пиел с царя, без да се трогва ни най–малко от факта, че е причинил огромна мъка на юдеите и техните приятели в Суза. (Естир 3:12–4:1)

Мардохей знаел, че трябва да направи нещо. Но какво? Естир чула колко натъжен бил той и изпратила дрехи за него, но това не утешило Мардохей. Може би той много пъти се чудел защо неговият Бог Йехова допуснал скъпата му Естир да бъде отведена от него и да стане съпруга на езически владетел. Но вече разбирал причината за това. Мардохей изпратил известие на царицата, умолявайки я да се яви пред царя и „да се застъпи пред него за своя народ“. (Естир 4:4–8)

Естир много се притеснила, когато получила известието. Вярата ѝ била подложена на огромно изпитание. Тя се страхувала, както личи и от отговора ѝ до Мардохей. Естир му припомнила за царския закон, че ако някой се яви пред царя, без да е повикан, ще бъде наказан със смърт. Единствено ако царят насочи златния си жезъл към него, той ще бъде пощаден. Дали Естир имала някакви основания да се надява на милост, имайки предвид случилото се с Астин? Тя казала на Мардохей, че царят не я бил викал от 30 дни! Подобно отношение я карало да мисли, че вероятно е изгубила благоволението  на капризния монарх. d (Естир 4:9–11)

С твърдия си отговор Мардохей искал да укрепи вярата на Естир. Той я уверил, че ако тя не иска да помогне, юдеите ще получат избавление от другаде. Освен това, когато преследването започнело, дали Естир можела да очаква, че ще бъде пощадена? Мардохей показал колко силна е вярата му в Йехова, който никога нямало да допусне народът му да бъде унищожен и обещанията му да останат неизпълнени. (Исус Навиев 23:14) След това Мардохей казал на Естир: „Кой знае дали не получи царското достойнство заради това, което става сега?“ (Естир 4:12–14) Мардохей се уповавал на своя Бог Йехова с цялото си сърце. А ние? (Притчи 3:5, 6)

Вяра по–силна от страха от смъртта

Настъпил моментът Естир да действа. Тя помолила Мардохей да събере всички юдеи в Суза и да постят с нея три дни, като накрая, изпълнена с вяра и смелост, казала забележителни думи, които биват помнени и до днес: „Ако трябва да умра, нека умра!“ (Естир 4:15–17) Вероятно през следващите три дни тя се молила по–усърдно, откогато и да било преди. Накрая дошъл денят да отиде при царя. Тя облякла най–красивите си царски дрехи и направила всичко възможно да изглежда добре за царя. След това тръгнала.

Както беше описано в началото на статията, Естир се отправила към царския двор. Можем само да си представим какво притеснение изпитвала тя и колко усърдно се молела. Тя влязла в двора и видяла Асуир да седи на царския си престол. Естир се опитала да разбере какво я очаква, като се вгледала в изражението на лицето му — лице, покрай което се спускали добре оформени и симетрични къдрици. Ако е трябвало да чака, това време навярно ѝ се е сторило цяла вечност. Най–накрая съпругът ѝ я видял. Той трябва да е бил много изненадан, но постепенно изражението на лицето му се смекчило и насочил към Естир златния си жезъл! (Естир 5:1, 2)

Естир получила възможност да бъде изслушана от царя. Тя застанала на страната на своя Бог и на своя народ, като оставила чудесен пример на вяра за всички Божии служители. Но задачата ѝ все още не била изпълнена. Как щяла да убеди царя, че любимият му съветник Аман всъщност е зъл заговорник? Дали щяла да спаси своя народ? Отговорът на тези въпроси ще разберем в бъдеща статия от тази поредица.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 19]

Мардохей имал основателна причина да се гордее с Естир

[Снимка на страница 20]

Естир знаела, че смирението и мъдростта са много по–важни от физическата красота

[Снимка на страници 22, 23]

Естир изложила живота си на опасност, за да защити Божия народ