Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как бащите могат да се радват на близки взаимоотношения със синовете си?

Как бащите могат да се радват на близки взаимоотношения със синовете си?

Как бащите могат да се радват на близки взаимоотношения със синовете си?

„ТАТЕ, откъде знаеш толкова много?“ Случвало ли ти се е синът ти изненадващо да ти зададе този въпрос? Може би това те е карало да се чувстваш горд, че си баща. Но ако той е направил нещо повече — приложил е някой твой мъдър съвет и е извлякъл полза от него — сърцето ти несъмнено е било изпълнено с още по–голяма радост. * (Притчи 23:15, 24)

Но дали през годините възхищението на твоя син към тебе е останало същото? Или сякаш с времето уважението му към тебе е намаляло? Как можеш да запазиш близките взаимоотношения със сина си, докато той расте? Но нека най–напред да разгледаме някои трудности, с които се сблъскват бащите.

Кои са някои трудности?

1. ЛИПСА НА ВРЕМЕ: В много страни бащите изкарват по–голямата част от средствата, необходими за издръжката на семейството. Често работата им ги принуждава да са далече от семейството си почти през целия ден. В много части на света бащите прекарват изключително малко време с децата си. Според едно проучване, проведено неотдавна във Франция, бащите там прекарват средно по 12 минути на ден в общуване с децата си.

ПОМИСЛИ: Колко време прекарваш със сина си? През следващите една или две седмици запиши колко време отделяш да общуваш с него всеки ден. Крайният резултат може да те изненада.

2. ЛИПСА НА ДОБЪР ПРИМЕР: Някои мъже почти не са общували със собствените си бащи. Жан–Мари, който живее във Франция, казва: „Рядко виждах баща си.“ Как му се е отразило това? Той споделя: „Появиха се проблеми, каквито не си и представях. Например, много ми е трудно да водя смислен разговор със синовете си.“ Други мъже познават добре бащите си, но взаимоотношенията им с тях не са били близки. Филип, който е на 43 години, казва: „Баща ми се затрудняваше да изразява любовта си към мене. В резултат на това на мене самия ми е трудно да показвам любовта си към моя син.“

ПОМИСЛИ: Смяташ ли, че взаимоотношенията, които си имал със своя баща, влияят на начина, по който се отнасяш към сина си? Струва ли ти се, че следваш неговия пример, било то добър или лош? В кои области?

3. ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИ ВЪЗГЛЕДИ: В някои народи се омаловажава ролята на бащата в отглеждането на децата. Лука, който е от страна в Западна Европа, обяснява: „Там, където съм израснал, хората смятат отглеждането на децата за женска работа.“ В други страни от бащите се очаква строго да дисциплинират децата си и нищо повече. Джордж, който е израснал в една африканска страна, казва: „При нас бащите не играят с децата си, защото се страхуват, че това ще намали авторитета им. Поради тази причина винаги ми е било трудно да се радвам на компанията на сина си.“

ПОМИСЛИ: Какво се очаква от бащите там, където живееш? Дали те са учени, че отглеждането на децата е женска работа? Дали те са насърчавани да изразяват любовта и привързаността си към своите синове, или на подобни идеи се гледа с насмешка?

Ако се сблъскваш с някоя от тези трудности, как можеш да се справиш? Разгледай следните предложения.

Започни, когато синът ти е още малък

Изглежда синовете имат вродено желание да подражават на бащите си. Затова, докато синът ти е малък, се възползвай от това желание. Как да го направиш? И как да намериш време за сина си?

Винаги, когато е възможно, включвай сина си в ежедневните си дейности. Например, ако трябва да свършиш някаква работа у дома, го помоли да ти помогне. Дай му метличка и лопатка. Несъмнено той ще се радва да работи рамо до рамо със своя баща и пример за подражание! Вероятно ще ти е необходимо малко повече време, за да свършиш работата, но по този начин ще укрепиш връзката със сина си и ще го научиш на добри работни навици. Преди хиляди години в Библията бил записан съветът бащите да включват децата си в ежедневните си дейности и да използват тези възможности да общуват с тях и да ги възпитават. (Второзаконие 6:6–9) Този съвет важи и днес.

Освен да работиш със сина си, отделяй време да играеш с него. Играта осигурява много повече от възможност да се забавлявате заедно. Проучванията показват, че когато бащите играят с малките си деца, ги насърчават да бъдат по–предприемчиви и смели.

Игрите между бащите и техните синове са важни и поради още една причина. Изследователят Мишел Физ обяснява каква е тя: „Чрез игрите момчето най–добре общува с баща си.“ По време на игрите бащата може да покаже обичта си към своя син както с думите, така и с действията си. По този начин той учи детето също да изразява обичта си. Андре, един баща от Германия, казва: „Когато синът ми беше малък, често играехме заедно. Прегръщах го и той се научи да отвръща на обичта ми.“

Времето преди лягане също осигурява на бащата възможност да укрепи връзката със сина си. Той може редовно да му чете и да го слуша как разказва радостните и трудните преживявания от деня си. Така, когато порасне, синът ще продължава открито да общува с баща си.

Търси общи интереси

Някои синове на юношеска възраст посрещат с безразличие опитите на бащите си да общуват с тях. Ако ти се струва, че синът ти избягва твоите въпроси, не мисли, че изобщо не желае да разговаря с тебе. Той може да е склонен да разкрие сърцето си, ако промениш начина, по който общуваш с него.

На Жак, който живее във Франция, понякога му било трудно да общува със сина си, Жером. Но вместо да го принуждава да говори, Жак приспособил подхода си — играел футбол с него. Той обяснява: „След мача сядахме на тревата и си почивахме. Тогава синът ми говореше открито с мене. Времето, което прекарвахме само двамата, ни помогна да развием близки отношения помежду си.“

Какво да направиш, ако синът ти не харесва спорт? Андре с умиление си спомня времето, което прекарвал със сина си, наблюдавайки звездите. Той казва: „Сядахме навън в прохладната нощ и се завивахме с одеяла. С чаша чай в ръка гледахме нощното небе. Разговаряхме за Създателя на звездите. Обсъждахме и лични неща. Говорихме си почти за всичко.“ (Исаия 40:25, 26)

Но как да постъпиш, ако не харесваш да правиш нещата, от които се интересува синът ти? В този случай може би ще е необходимо да оставиш личните си предпочитания на заден план. (Филипяни 2:4) Иън, който живее в ЮАР, споделя: „Интересувах се от спорт много повече от сина ми Вон. Той харесваше самолетите и компютрите. Затова си поставих за цел да науча повече за тях. Водех го няколко пъти на авиошоу и играехме на авиосимулатор. Смятам, че тъй като участвахме заедно в приятни дейности, Вон беше по–склонен да говори открито с мене.“

Помогни му да стане по–уверена личност

„Тате, тате, виж!“ Дали малкият ти син е възкликвал по този начин, когато е усвоявал някакво ново умение? Ако сега е в юношеска възраст, продължава ли да търси одобрението ти? Може би, не. Но той определено се нуждае от него, за да стане уравновесена личност.

Обърни внимание на примера на Йехова Бог в отношенията му с един от неговите синове. Точно преди Исус да навлезе в един специален период от своя живот на земята, Бог публично изразил обичта си към него с думите: „Това е моят любим Син, когото одобрявам!“ (Матей 3:17; 5:48) Вярно е, че имаш задължението да дисциплинираш и учиш сина си. (Ефесяни 6:4) Но дали също търсиш възможности да изразяваш одобрението си за хубавите неща, които той казва или прави?

Някои мъже намират за трудно да изразяват чувствата си. Те може би са израснали в семейства, в които родителите са наблягали повече на грешките, отколкото на добрите постъпки. Ако и при тебе е било така, несъмнено е необходимо да полагаш съзнателни усилия, за да засилваш увереността на сина си в собствените му способности. Как можеш да правиш това? Лука, цитиран по–рано, редовно върши някои задачи в дома заедно с 15–годишния си син, Мануел. Той обяснява: „Понякога му казвам да започне работата сам и че съм на разположение да му помогна, ако се нуждае. Много често той се справя и без мене. Това му носи удовлетворение и той е по–сигурен в себе си. Когато се справи добре, го хваля. Но ако не успее, все пак му казвам, че ценя усилията му.“

Можеш да засилиш увереността на сина ти и като му помагаш да си поставя по–големи цели в живота. Но как да постъпиш, ако той постига тези цели по–бавно, отколкото ти се иска? Или ако целите му, макар и да не са лоши, се различават от тези, които ти би избрал за него? В този случай може да е необходимо да промениш очакванията си. Жак, цитиран по–рано, казва: „Опитвам се да помагам на сина си да си поставя постижими цели. Но също така се старая това да са негови цели, а не мои. След това помня, че той трябва да постига целите си със собствено темпо.“ Вслушвай се в мнението на сина си, хвали го за силните му страни и го насърчавай да преодолява грешките си. Така ще му помогнеш да постигне целите си.

Несъмнено във вашите взаимоотношения ще има и трудности. Но в дългосрочен план синът ти най–вероятно ще иска да запази близките си взаимоотношения с тебе. Та кой не иска да има близка връзка с някого, който му помага да постига целите си?

[Бележка под линия]

^ абз. 2 В тази статия се разглежда уникалната връзка между бащите и техните синове, но принципите, обсъдени тук, се отнасят и за взаимоотношенията на бащите с техните дъщери.