Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Авраам — мъж, проявяващ смелост

Авраам — мъж, проявяващ смелост

Авраам — мъж, проявяващ смелост

Авраам наблюдавал как семейството и служителите му се подготвяли да тръгнат към Ханаан. (Битие 12:1–5) Гледайки това множество от хора, които зависели изцяло от него, той несъмнено съзнавал своята отговорност спрямо тях. Как щял да се грижи за техните материални нужди в една непозната земя? Възможно ли е това да е било по–лесно в Ур, процъфтяващ град с обширни пасища, плодородна почва и изобилие от вода? Какво щяло да стане, ако се разболеел или починел в Ханаан? Кой щял да се грижи за семейството му? Дори и да е имал подобни притеснения, Авраам не позволил на страховете му да отслабят решимостта му да се подчини на Бога. Той бил готов да действа, независимо какво щяло да се случи. Нима това не е признак за истинска смелост?

КАКВО Е СМЕЛОСТ? Смелостта е неустрашимост, храброст, дързост и е противоположна на качества като плахост и малодушие. Ако някой е смел, това не означава, че никога не се страхува. По–скоро със смелост от Бога той действа решително въпреки страховете си.

КАК АВРААМ ПРОЯВЯВАЛ СМЕЛОСТ? Авраам не следвал множеството. Той израснал сред хора, които се покланяли на многобройни богове и идоли. Но не позволил страхът от това какво ще си помислят другите да го спре да върши онова, което знаел, че е правилно. Той постъпил по различен начин, като избрал да се покланя само на един Бог — „Всевишният Бог“, Йехова. (Битие 14:21, 22)

Авраам поставил поклонението на истинския Бог пред материалните притежания. Той бил готов да се откаже от удобния си живот в Ур, за да живее в пуста земя, напълно уверен, че Бог ще се погрижи за материалните му нужди. Разбира се, понякога Авраам може да е мислел за някои от удобствата, на които се радвал в Ур. Но той бил сигурен, че Йехова винаги ще се грижи за него и семейството му. Смятайки Йехова за най–важната личност в своя живот, Авраам смело се подчинявал на неговите заповеди.

КАКВА Е ПОУКАТА ЗА НАС? Можем да подражаваме на Авраам, като смело се подчиняваме на Йехова, дори и другите около нас да не правят това. Например Библията учи, че онези, които вярват в Йехова Бог, може да се сблъскат с противопоставяне от добронамерени приятели или роднини. (Йоан 15:20) Но когато сме убедени в онова, което сме научили за Йехова, ние отстояваме вярванията си с уважение. (1 Петър 3:15)

Също така можем да разчитаме на обещанието на Бога, че ще се грижи за всички, които се уповават на него. По този начин можем смело да поставяме духовните неща на първо място в живота си, а не материалните си нужди. (Матей 6:33) Обърни внимание как едно семейство направило именно това.

Въпреки че имали две малки деца, Дъг и Беки искали да се преместят в страна, в която нуждата от проповедници на добрата новина е по–голяма. След като внимателно обмислили въпроса и усърдно се молили на Бога, те решили да изпълнят намерението си. Дъг разказва: „Беше ни необходима смелост да вземем децата и да се преместим, без да знаем какво ни предстои.“ Той добавя: „Но още преди да вземем това решение, обсъдихме примера на Авраам и Сара. Размисълът върху това как се уповавали на Йехова и как той никога не ги разочаровал, наистина ни помогна.“

Във връзка с живота им в страната, в която се преместили, Дъг казва: „Бяхме благословени по изключителен начин.“ Той обяснява: „Тъй като животът ни е много по–скромен, можем да прекарваме голяма част от деня заедно като семейство в проповедна служба, разговори един с друг и игри с децата. Трудно е да опишем с думи свободата, която изпитваме.“

Разбира се, не всеки може да направи такива големи промени. Но всички ние можем да подражаваме на примера на Авраам, като поставяме поклонението на Бога на първо място в живота си, уверени, че той ще се грижи за нас. По този начин ще следваме библейския съвет да „бъдем изпълнени със смелост и да заявим: ‘Йехова е моят помощник, няма да се страхувам’“. (Евреи 13:5, 6)

[Текст в блока на страница 7]

Със смелост от Бога човек може да действа решително въпреки страховете си

[Блок/Снимка на страница 8]

Угодна на Бога жена и скъпоценна съпруга

Сара била съпруга на мъж, притежаващ изключителна вяра. Но тази угодна на Бога жена също е оставила забележителен пример. Всъщност тя три пъти е спомената в Библията като личност, на която верните на Бога жени трябва да подражават. (Исаия 51:1, 2; Евреи 11:11; 1 Петър 3:3–6) Макар че Писанието разкрива сравнително малко информация за тази забележителна жена, става ясно, че тя притежавала много хубави качества.

Помисли например за това как откликнала Сара, когато Авраам ѝ съобщил за заповедта на Бога да напуснат Ур. Дали се чудела къде ще отидат? Притеснявала ли се за материалните им нужди? Дали била тъжна, че трябва да остави приятелите и семейството си, без да знае кога и дали изобщо ще ги види отново? Най–вероятно през ума ѝ минавали подобни мисли. Въпреки това тя с готовност последвала мъжа си, вярвайки, че Йехова ще я благослови заради послушанието ѝ. (Деяния 7:2, 3)

Освен че била вярна на Бога жена, тя била и чудесна съпруга. Вместо да се състезава с Авраам кой да ръководи дома, Сара проявявала искрено уважение към него и любещо го подкрепяла. По този начин тя украсявала личността си чрез своите положителни качества. (1 Петър 3:1–6)

Дали проявяването на подобни качества е от полза за съпругите днес? Джил, която се радва на щастлив семеен живот повече от 30 години, споделя: „Примерът на Сара ме учи, че трябва открито да изразявам мнението си пред своя съпруг.“ Тя добавя: „Но като глава на семейството, той има отговорността да вземе окончателно решение по даден въпрос. След това от мене се изисква да направя всичко по силите си, за да може решението му да доведе до хубав резултат.“

Може би най–важният урок, който научаваме от примера на Сара, е следният: Въпреки че била много красива, тя не била горда. (Битие 12:10–13) Тя смирено подкрепяла Авраам както в добрите, така и в трудните моменти от живота им. Несъмнено Авраам и Сара били верни, смирени и сърдечни личности, които били благословия един за друг.