СЪРЦЕТО на Естир биело ускорено, докато бавно се приближавала към престола. Величествената зала в персийския дворец в Суза била потънала в толкова дълбока тишина, че Естир чувала собствените си стъпки. Но тя не позволявала вниманието ѝ да бъде отвлечено от величието на двореца, изящните колони и богато гравирания кедров таван, материалът за който бил донесен от далечния Ливан. Цялото ѝ внимание било насочено към мъжа, седнал на престола — мъжът, от когото зависел животът ѝ.

Царят я наблюдавал внимателно, докато се приближавала към него, и насочил златния си жезъл към нея. Това е обикновено действие, но за Естир то означавало живота ѝ, защото по този начин царят я извинил за обидата, която току–що била нанесла, като се явила пред него, без да бъде поканена. Когато стигнала до престола, Естир протегнала ръка и докоснала горния край на жезъла, изразявайки благодарността си. (Естир 5:1, 2) *

По всичко личало, че цар Асуир притежавал голямо богатство и огромна власт. Предполага се, че одеждата на персийския владетел по онова време днес би струвала стотици милиони долари. Въпреки това Естир видяла топлина в очите на съпруга си и любовта, която той изпитвал към нея по свой начин. Той я попитал: „Каква е молбата ти, царице Естир, и какво е желанието ти? Ако поискаш, дори и половината от царството ще ти бъде дадена!“ (Естир 5:3)

Естир вече била проявила забележителна вяра и смелост, като дошла при царя да защити сънародниците си от заговор, целящ да унищожи всички тях. Досега тя се справила успешно, но най–важната ѝ задача тепърва предстояла. Тя трябвало да убеди гордия владетел, че най–довереният му съветник е зъл измамник, който го подвел да осъди на смърт народа на Естир. Как щяла да убеди царя и какво можем да научим от нейната вяра?

Тя мъдро преценила кога е „време за говорене“

Дали Естир трябвало да разкрие на царя своя проблем пред служителите му? Ако постъпела по този начин, щяла да го унижи и да даде възможност на съветника Аман да оспори обвиненията срещу него. Какво тогава направила тя? Векове по–рано под вдъхновение от Бога мъдрият цар Соломон писал: „За всяко нещо си има време, ... време за мълчание и време за говорене.“ (Еклисиаст 3:1, 7) Най–вероятно приемният баща на Естир, верният Мардохей, учел младото момиче на подобни принципи, докато тя растяла под неговите грижи. Естир разбирала колко важно е да прецени  кога е най–подходящото „време за говорене“.

Естир казала: „Ако това е волята на царя, нека той дойде днес заедно с Аман на угощението, което съм приготвила за царя.“ (Естир 5:4) Царят се съгласил Аман да бъде извикан. Виждаш ли колко мъдро постъпила Естир? Тя зачела достойнството на своя съпруг и избрала да сподели притесненията си в по–подходяща обстановка.

Несъмнено тя с голямо старание подготвила угощението, като се погрижила всяка подробност да отговаря на предпочитанията на нейния съпруг. Също така имало качествено вино, което да допринесе за доброто настроение. (Псалм 104:15) Асуир се наслаждавал на угощението и отново попитал Естир каква е нейната молба. Дали това било „време за говорене“?

Естир и този път замълчала. Тя поканила царя и Аман на второ угощение на следващия ден. (Естир 5:7, 8) Защо постъпила така? Припомни си, че над всички сънародници на Естир била надвиснала смъртна заплаха поради указа на царя. С такъв голям залог Естир трябвало да бъде напълно сигурна, че моментът е подходящ да говори. Тя изчакала, като така още веднъж показала голямо уважение към съпруга си.

Търпението е много ценно качество, което не се среща често. Макар че била притеснена и искала да говори, Естир търпеливо изчакала подходящия момент за това. От нейния пример можем да научим как да постъпим, когато видим несправедливост, която трябва да бъде поправена. Освен това, ако е необходимо да убедим някого, притежаващ власт, да обърне внимание на някакъв проблем, ще бъде мъдро да подражаваме на Естир и да проявим търпение. В Притчи 25:15 четем: „С търпение можеш да убедиш дори управител и мек език троши кости.“ Ако изчакаме подходящия момент и говорим по мек начин подобно на Естир, ще можем да строшим дори противопоставяне, твърдо като кост. Дали Богът на Естир, Йехова, благословил търпението и мъдростта, които проявила?

Търпението проправя пътя към справедливостта

Търпението на Естир проправило пътя към поредица от забележителни събития. Аман си тръгнал от първото угощение в добро настроение, „радостен и с весело сърце“ поради вниманието, което му оказали царят и царицата. Но когато минавал през царската порта, Аман видял Мардохей,  юдеят, който отказвал да му отдаде почит. Мардохей постъпвал по този начин не защото бил подтикнат от неуважение, а поради съвестта си и взаимоотношенията си с Йехова Бог. Това изпълвало Аман с гняв. (Естир 5:9)

Когато Аман казал на жена си и на приятелите си за тази обида, те го насърчили да издигне стълб, висок около 22 метра, и след това да поиска разрешение от царя Мардохей да бъде провесен на него. Аман харесал предложението и веднага се заел с тази задача. (Естир 5:12–14)

Междувременно царят имал необикновена нощ. В Библията четем, че той не могъл да заспи, затова наредил да му четат на глас от летописите. Били му прочетени сведения за заговор за убийството му. Царят си припомнил как заговорниците били хванати и убити и попитал как бил възнаграден мъжът, който разкрил заговора, а именно Мардохей. Какъв отговор получил? Не било направено нищо за този мъж. (Естир 6:1–3)

Възмутен, царят потърсил своите висши служители, за да му помогнат да поправи тази несправедливост. В този момент само Аман бил в двора на двореца. Той бил дошъл рано, явно защото нямал търпение да получи разрешение от царя да убие Мардохей. Но преди да успее да изкаже молбата си, царят го попитал как трябва да бъде почетен човекът, който е спечелил благоволението на царя. Аман сметнал, че царят има предвид него. Затова предложил мъжът да бъде облечен с царските дрехи, да бъде разведен из Суза, възседнал царския кон, и да бъде възхваляван пред всички. Представи си изражението на лицето на Аман, когато разбрал, че царят имал предвид Мардохей! И кого назначил царят да възхвалява Мардохей пред всички? Това бил Аман! (Естир 6:4–10)

Аман неохотно извършил възложената му задача и бързо се прибрал в дома си наскърбен. Съпругата му и неговите приятели му казали, че несъмнено ще се провали и няма да успее да надвие юдея Мардохей. (Естир 6:12, 13)

Тъй като Естир търпеливо изчакала още един ден, преди да изкаже молбата си пред царя, тя дала възможност на Аман сам да положи основата за своето падение. И дали безсънието на царя не било в резултат на намесата на Йехова? (Притчи 21:1) Не е учудващо, че Божието Слово ни насърчава да ‘чакаме търпеливо’. (Михей 7:7) Когато оставяме нещата в ръцете на Йехова, ще установим, че неговите решения на нашите проблеми далеч превъзхождат решенията, които бихме взели сами.

Тя говорила смело

Естир решила повече да не подлага търпението на царя на изпитание. Тя трябвало да му разкаже всичко. Но как? Станало така, че царят още веднъж я попитал каква е молбата ѝ. (Естир 7:2) За Естир „времето за говорене“ настъпило.

Можем да си представим как Естир безгласно се помолила на своя Бог, преди да изрече следните думи: „Царю, ако съм придобила благоволение в твоите очи и ако това е волята на царя, нека сега, когато изричам желанието си и отправям молбата си, ми бъде подарен моят живот и животът на народа ми.“ (Естир 7:3) Обърни внимание, че тя уверила царя, че уважава волята му. Само колко различна била Естир от Астин, предишната съпруга на царя, която умишлено го унижила  пред другите! (Естир 1:10–12) Освен това Естир не упрекнала царя, че е постъпил глупаво, като се е доверил на Аман. Вместо това тя го помолила да защити живота ѝ.

Тази молба несъмнено изумила царя. Та кой би дръзнал да заплашва неговата царица? Естир обяснила: „Аз и народът ми бяхме продадени, за да бъдем унищожени, убити и премахнати. Ако бяхме продадени като роби и робини, щях да си замълча. Това бедствие обаче не бива да се допуска, понеже и царят ще понесе загуба!“ (Естир 7:4) Обърни внимание, че Естир открито казала какъв е проблемът, и добавила, че щяла да си замълчи, ако заплахата за народа ѝ била просто робство. Но тя не можела да премълчи предстоящото унищожение, защото и самият цар щял да понесе загуба.

От Естир научаваме много за изкуството да убеждаваме. Ако ни се наложи да говорим за сериозен проблем с някого, когото обичаме, или с някого, притежаващ власт, ще бъде добре да проявяваме търпение и уважение, както и да говорим откровено. (Притчи 16:21, 23)

Асуир попитал: „Кой е този, който е дръзнал да направи това, и къде е той?“ Представи си как Естир посочила с пръст, казвайки: „Този враг и неприятел е злият Аман!“ Нейните думи проехтели във въздуха. Аман бил вцепенен. Представи си как лицето на царя почервеняло от гняв, когато той осъзнал, че довереният му съветник Аман го е подмамил да издаде заповед, заплашваща живота на любимата му съпруга! Не е учудващо, че царят напуснал угощението и отишъл в градината да се успокои. (Естир 7:5–7)

Уплашен, Аман, който бил изобличен като зъл заговорник, паднал в краката на царицата. Когато царят се върнал вътре и видял Аман върху дивана, на който била Естир, гневно обвинил Аман, че иска да изнасили царицата в дома на царя. Това обвинение означавало сигурна смърт за Аман. Той бил отведен навън с покрито лице. Тогава един от служителите на царя му разказал за високия стълб, който Аман бил издигнал за Мардохей. Асуир незабавно заповядал самият Аман да бъде провесен на него. (Естир 7:8–10)

В днешния несправедлив свят лесно можем да мислим, че няма да получим справедливост. Дали някога си се чувствал така? Естир никога не се отчаяла, нито изгубила вярата си. В подходящото време тя смело казала истината и разчитала Йехова да направи останалото. Нека и ние постъпваме по същия начин! Йехова не се е променил от времето на Естир. И днес той може да разкрие злите и да направи така, че да попаднат в собствения си капан, точно както станало с Аман. (Псалм 7:11–16)

 Тя действала себеотрицателно за Йехова и за своя народ

Най–накрая царят научил кой бил Мардохей — не само онзи, който разкрил заговора за неговото убийство, но и приемният баща на Естир. Асуир поставил Мардохей на длъжността на Аман и го направил главен управител вместо него. Царят дал дома на Аман, включително огромното му богатство, на Естир, която от своя страна го поверила на Мардохей. (Естир 8:1, 2)

Дали сега, когато Естир и Мардохей били в безопасност, царицата щяла да се успокои? Само ако мислела единствено за себе си. Заповедта за изтребването на юдеите вече била разпратена до всяка част на империята. Аман бил хвърлил жребий, или пур — явно форма на спиритизъм, — за да определи кога е най–подходящото време да изпълни злото си намерение. (Естир 9:24–26) Този ден, макар и след няколко месеца, бързо наближавал. Можело ли бедствието да бъде предотвратено?

Естир отново себеотрицателно рискувала живота си, като още веднъж се явила пред царя без официална покана. Този път тя плачейки умолявала царя да отмени ужасния указ. Но заповедите, издадени от името на персийския владетел, не можело да бъдат отменяни. (Даниил 6:12, 15) Затова царят упълномощил Естир и Мардохей да издадат нова заповед, даваща на юдеите право да се защитят. Вестоносци на коне  разнесли вестта из цялата империя. Юдеите били изпълнени с надежда. (Естир 8:3–16) Можем да си представим как юдеите в различните области на огромната империя се въоръжили и се приготвили за битката, която нямало да могат да водят без новата заповед. Но най–важният въпрос бил дали „Йехова, Богът на небесните войнства“, щял да бъде с тях. (1 Царе 17:45)

Когато определеният ден настъпил, юдеите били готови. Дори много от персийските управители били на тяхна страна, защото новината за новия главен управител, юдеят Мардохей, се била разпространила надлъж и нашир. Йехова дал на народа си забележителна победа. Той се погрижил враговете на юдеите да бъдат напълно унищожени, така че повече да не представляват опасност за народа му. * (Естир 9:1–6)

Освен това Мардохей нямало да може спокойно да управлява над дома на Аман, докато десетимата синове на този зъл мъж все още били живи. Затова те също били убити. (Естир 9:7–10) По този начин било изпълнено едно библейско пророчество — много преди това Бог бил предсказал пълното унищожение на амаликитците, които били зли врагове на неговия народ. (Второзаконие 25:17–19) Синовете на Аман най–вероятно били сред последните представители на този осъден от Бога народ.

Естир трябвало да носи на крехките си рамене тежък товар, като например издаването на царски заповеди за война и убийство. Несъмнено не ѝ било лесно. Но волята на Йехова била народът му да бъде избавен от унищожение, тъй като от него щял да произлезе обещаният Месия — източникът на надежда за цялото човечество! (Битие 22:18) Служителите на Бога днес знаят, че когато бил на земята, Месията, Исус, забранил на последователите си да участват във войни. (Матей 26:52)

Въпреки това християните днес водят духовна война. Сатана иска на всяка цена да разруши вярата ни в Йехова Бог. (2 Коринтяни 10:3, 4) Само колко се радваме, че разполагаме с примери като този на Естир! Нека подобно на нея да проявяваме вяра, като търпеливо и мъдро използваме изкуството да убеждаваме, като действаме смело и като себеотрицателно заставаме на страната на Божия народ.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 28]

Въпроси относно Естир

Защо Мардохей позволил Естир да се омъжи за езичник?

Някои учени смятат, че Мардохей бил много амбициозен и искал Естир да се омъжи за царя заради престижа, който щяла да има. Но не съществуват доказателства в подкрепа на това твърдение. Един верен на Бога юдей не би одобрил подобен брак. (Второзаконие 7:3) Според древни юдейски източници Мардохей се опитал да предотврати сключването на този съюз. Малко вероятно е той и Естир да са имали възможност за избор по този въпрос, тъй като били чужденци в земя, управлявана от владетел с неограничена власт и почитан като бог. След време станало ясно, че Йехова използвал брака на Естир като средство да защити своя народ. (Естир 4:14)

Защо Книгата Естир не съдържа Божието име, Йехова?

Най–вероятно Мардохей бил вдъхновеният от Бога писател на тази книга. Възможно е първоначално книгата да е била съхранявана заедно с официални персийски документи и след това да е пренесена в Йерусалим. Използването на Божието име е можело да подтикне поклонниците на персийските богове да унищожат книгата. Какъвто и да е бил случаят, Божията намеса в събитията ясно се вижда. Интересно е да се отбележи, че Божието име се среща четири пъти в оригиналния еврейски текст под формата на акростих — текстът е така подреден, че първите или последните букви на последователни думи образуват Божието име.

Дали Книгата Естир е точна в историческо отношение?

Някои библейски критици твърдят, че Книгата Естир не е точна в историческо отношение. Но учените забелязват, че писателят на книгата е притежавал много подробно познание за персийската власт, архитектура и обичаи. Вярно е, че царица Естир не се споменава в оцелелите до наши дни исторически документи, но тя едва ли е единствената царска особа, заличена от обществените летописи. Важно е да се отбележи, че според светски източници мъж на име Мардука, персийският еквивалент на Мардохей, е бил висш служител в двореца в Суза по времето, описано в книгата.

[Блок на страница 29]

Едно изпълнено пророчество

Като се застъпили за Божия народ, Естир и Мардохей изпълнили друго библейско пророчество. Повече от десет века по–рано Йехова вдъхновил патриарха Яков да изрече следното пророчество за синовете си: „Вениамин ще разкъсва плячка като вълк. Сутрин ще яде уловеното животно, вечер ще дели плячката.“ (Битие 49:27) През „сутринта“ от историята на царското управление над Израил сред потомците на Вениамин били цар Саул и други силни воини, които защитавали народа на Йехова. През „вечерта“ от историята на царете, след като слънцето залязло над царската линия в Израил, Естир и Мардохей, които били от племето на Вениамин, успешно се борили с враговете на Йехова. Те си разделили плячка в смисъл, че огромното богатство на Аман попаднало в техни ръце.

[Снимка на страница 25]

Естир смирено благодарила за милостта, която царят проявил към нея

[Снимка на страници 26, 27]

Естир смело изобличила злия Аман

[Снимка на страници 28, 29]

Естир и Мардохей разпратили известия до юдеите в Персийската империя