Смели възвестители на Божието слово

Истинските християни проявяват смелост, когато се сблъскват с противопоставяне, както личи от издания като книгата „Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство“ и филмите „Свидетелите на Йехова — вяра в действие“. Подобно на събратята си от първи век ние молим Йехова да ни дава светия си дух и да ни помага да известяваме смело неговото слово. (Деян. 4:23–31)

Един брат пише относно проповедната ни дейност по време на Първата световна война: „Божиите служители неуморно разпространяваха седмия том на „Изследвания върху Писанието“, озаглавен „Разкритата тайна“. Тази книга стигна до огромен брой хора. През 1918 г. беше издаден трактатът „Новини на Царството“ № 1. Последва „Новини на Царството“ № 2, в който се обясняваше защо властите бяха забранили „Разкритата тайна“. След това излезе „Новини на Царството“ № 3. Класът на верните помазани християни разпространяваше навсякъде тези издания. Наистина беше нужна вяра и смелост да издаваш „Новини на Царството“!“

Днес новите вестители обикновено получават обучение в службата, но не винаги е било така. Един брат в САЩ от полски произход разказва какво се случило, когато през 1922 г. бил на служба за първи път: „Застанах сам пред вратата на един лекарски кабинет. Не знаех как да представя литературата и говорех съвсем малко английски, но почуках. Отвори ми една медицинска сестра. Никога няма да забравя какво стана тогава, защото бях много развълнуван и уплашен. Като отворих чантата си, всичко от нея се изсипа върху краката на сестрата. Не помня какво казах, но ѝ оставих едно издание. Когато си тръгнах, вече бях събрал смелост и се чувствах благословен от Йехова. Същия ден разпространих много брошури на тази търговска улица.“

Една сестра отбелязва: „През 1933 г. много братя използваха коли с високоговорители, за да разпространяват посланието за Царството.“ Веднъж тя проповядвала заедно със семейна двойка Свидетели в планинска област в Калифорния. Тя си спомня: „Братът закара колата високо в планината, а ние останахме долу в града. Когато той пусна записа, посланието звучеше така, сякаш идва от небето. Местните жители търсеха брата, но не успяха да го намерят. След като записът свърши, започнахме да разговаряме с хората. Била съм на служба и с други две коли с високоговорители и мога да ви уверя, че повечето хора не искаха да слушат докладите. Но нямаха избор, защото  посланието от високоговорителите влизаше направо в домовете им. Виждахме как Йехова винаги се грижи да бъде използван методът, който е най–подходящ за времето си. Този начин на проповядване изискваше много смелост, но той винаги постигаше целта си и името на Йехова беше прославяно.“

През 30–те и в началото на 40–те години в службата се използвали грамофони и записи на библейски доклади. Една християнка разказва: „Млада сестра проповядвала от къща на къща с грамофон. Когато пуснала записа на една врата, домакинът толкова се ядосал, че изритал грамофона от верандата. Но никой от записите не бил повреден. Трима мъже, които обядвали в паркиран наблизо камион, видели какво се случило. Те поискали сестрата да им пусне записа и приели литература. Това компенсирало лошото отношение.“ Била нужна смелост, за да се издържат подобни изпитания.

Същата сестра казва още: „Помня началото на уличната служба със списания през 1940 г. Преди това се организираха информационни шествия, в които братята и сестрите вървяха по тротоара в колона по един с надписи „Религията е капан и измама“ и „Служете на Бога и на царя Христос“. Същевременно на минувачите се раздаваха безплатни трактати. Трябваше ни смелост, за да участваме в тези аспекти на дейността, но те успяваха да привлекат вниманието на обществеността към името на Йехова и неговия народ.“

„Службата със списания в малките градове не беше никак лесна — отбелязва друга сестра. — Тогава Свидетелите срещаха силно противопоставяне. ... Наистина беше необходима смелост да стоиш със списания на ъгъла на някоя улица и да отправяш предложените от братята призиви. Въпреки това рядко пропускахме службата в събота. Понякога хората бяха любезни. Но в други случаи се събираше гневна тълпа и ни се е налагало да си тръгнем, за да избегнем сериозни конфликти.“

Въпреки преследването, с което се сблъскали по време на Втората световна война, Свидетелите на Йехова смело продължили да изпълняват службата си. От 1 декември 1940 г. до 12 януари 1941 г. около 50 000 вестители в САЩ се включили в 43–дневна кампания и разпространили почти 8 милиона брошури.

Днес много от възрастните Божии служители ясно си спомнят трудностите в миналото, при които са се нуждаели от смелост. Някои помнят как години наред често са си повтаряли думите „Храбро се бори докрай!“, които са отразявали смелия им дух. Не знаем още по какви начини ще известяваме Божието послание преди края на тази порочна система. Но с помощта на Йехова ще продължаваме да проповядваме неговото слово с вяра и смелост.

[Текст в блока на страница 9]

Винаги се е изисквала смелост, за да участваш в проповедната дейност