Натан — лоялен защитник на чистото поклонение

Не е лесно да убедиш човек с голяма власт, че постъпва погрешно и че е необходимо да се промени. Щеше ли да се осмелиш да говориш с него, ако знаеше, че е извършил убийство, за да запази репутацията си?

Царят на древния Израил Давид прелюбодействал с Витсавее и тя забременяла. За да прикрие греха, той заповядал мъжът ѝ да бъде убит и след това я взел за жена. Месеци наред Давид водел двойствен живот и продължавал да изпълнява царските си задължения. Но Йехова не си затворил очите за греховете му. Той изпратил пророк Натан да говори с него.

Задачата била трудна. Постави се на мястото на Натан. Несъмнено лоялността му към Йехова и неговите принципи го подбудила да напомни на Давид за греховете му. Но как пророкът направил това и как убедил царя, че трябва да се разкае?

ТАКТИЧЕН УЧИТЕЛ

Защо не отделиш няколко минути, за да прочетеш 2 Царе 12:1–25? Представи си, че самият ти разказваш на Давид следната история: „В един град живееха двама мъже — единият беше богат, а другият беден. Богатият мъж имаше много овце и много говеда, но бедният нямаше нищо освен едно малко женско агънце, което беше купил. Той го хранеше и то растеше покрай него и покрай синовете му. Ядеше от залъка му, пиеше от чашата му и спеше в прегръдките му. И му беше като  дъщеря. След време при богаташа дойде на гости един човек. А на богатия му беше жал да вземе от овцете или от говедата си, за да сготви нещо на пътника, който беше дошъл при него. Затова взе агънцето на бедния мъж и го приготви за онзи, който беше дошъл при него.“ (2 Царе 12:1–4)

Изглежда Давид, който в младежките си години бил пастир, си помислил, че това е действителен случай. Един тълкувател на Библията предполага: „Може би Натан често се застъпвал пред Давид за онеправданите, които не можели да получат справедливост по друг начин, и царят мислел, че това е поредната молба.“ Дори и да е било така, на Натан му била необходима смелост и лоялност към Бога, за да се изправи пред Давид. Силно разгневен от чутото, царят извикал: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно, че онзи, който е извършил това, заслужава да умре!“ Тогава последвали съкрушителните думи на Натан: „Ти си този човек!“ (2 Царе 12:5–7)

Помисли защо пророкът подходил по този начин. Не е лесно за човек, който се е привързал емоционално към някого, да гледа обективно на положението, в което се намира. Всички ние сме склонни да си намираме извинения, за да се оправдаем, ако постъпките ни са неправилни. Но разказът на Натан подбудил Давид несъзнателно да осъди собствените си действия. Царят ясно видял, че описаната постъпка е ужасна. Но едва след като самият той я осъдил, пророкът му разкрил, че примерът се отнася за него. Тогава Давид могъл да осъзнае сериозността на греха си. Това го подготвило да приеме порицанието. Той признал, че с действията си показал „презрение“ към Йехова, и приел заслуженото поправяне. (2 Царе 12:9–14; Пс. 51, надписът)

Какво можем да научим от тази случка? Онези, които учат другите на библейските истини, имат за цел да помогнат на слушателите си да стигнат до правилното заключение. Натан уважавал Давид и затова подходил тактично. Пророкът знаел, че царят обича праведността и справедливостта. Затова използвал пример, който да достигне сърцето на човек с такива качества. Ние също можем да помагаме на искрените хора да разберат как мисли Йехова. По какъв начин? Като се опитваме да събудим тяхното чувство за справедливост, без да създаваме впечатлението, че ги превъзхождаме морално или духовно. При това трябва да се ръководим от Библията, а не от личното си мнение, когато определяме какво е правилно и какво — погрешно.

Най–вече лоялността към Бога помогнала на Натан да порицае един могъщ цар. (2 Царе 12:1) Подобна лоялност ще дава смелост и на нас да отстояваме праведните принципи на Йехова.

ЗАЩИТНИК НА ЧИСТОТО ПОКЛОНЕНИЕ

Изглежда, че Давид и Натан били добри приятели, понеже Давид нарекъл един от синовете си Натан. (1 Лет. 3:1, 5) Когато Библията споменава пророка за първи път, той е заедно с Давид. И двамата обичали Йехова. Явно царят уважавал мнението на Натан, защото споделил с него желанието си да построи храм на Йехова. Давид казал: „Виж! Аз живея в дворец от кедрово дърво, а ковчегът на истинския Бог се намира в шатър.“ Тогава Натан отвърнал: „Отиди и направи всичко, каквото ти е по сърце, защото Йехова е с тебе!“ (2 Царе 7:2, 3)

Като верен поклонник на Йехова, Натан пламенно подкрепил намерението на Давид да построи първия постоянен център на истинското поклонение на земята. В този случай обаче Натан очевидно изразил личното си мнение и не говорел от името на Йехова. Същата нощ Бог му наредил да занесе на царя друго послание: Давид нямало да построи храма на Йехова. Това щял да направи един от неговите синове. Но Натан известил, че Бог сключва договор с Давид престолът му да „остане утвърден до безпределни времена“. (2 Царе 7:4–16)

Божията воля не съвпадала с мнението на Натан за строежа на храма. Но без да недоволства, смиреният пророк се подчинил на  намерението на Йехова и съдействал за изпълнението му. Какъв чудесен пример, който можем да следваме, ако Бог ни поправя по някакъв начин! Натан продължил да служи като пророк след този случай и това показва, че той не загубил Божието одобрение. Всъщност изглежда, че Йехова вдъхновил Натан и предсказателя Гад да напътстват Давид в организирането на 4000 музиканти, които служели в храма. (1 Лет. 23:1–5; 2 Лет. 29:25)

ЗАЩИТНИК НА ЦАРСКАТА ВЛАСТ

Натан знаел, че Соломон трябвало да наследи престола. Затова действал решително, когато Адония се опитал да си присвои властта на вече остарелия цар Давид. Натан отново проявил тактичност и лоялност. Първо подканил Витсавее да напомни на Давид за обещанието му следващият цар да е техният син Соломон. След това лично отишъл при царя и го попитал дали е избрал Адония за свой наследник. Щом осъзнал колко сериозно е положението, възрастният цар наредил на Натан и на някои други верни служители да помажат Соломон и да го провъзгласят за цар. Така превратът на Адония бил предотвратен. (3 Царе 1:5–53)

СКРОМЕН ИСТОРИК

Смята се, че Натан и Гад са писателите на 25 до 31 глава на 1 Царе и на цялата книга 2 Царе. За боговдъхновените исторически сведения в тези книги четем: „А делата на цар Давид, както първите, така и последните, са записани в писанията на прорицателя Самуил, в писанията на пророк Натан и в писанията на предсказателя Гад.“ (1 Лет. 29:29) Знае се, че Натан е описал и делата на Соломон. (2 Лет. 9:29) Най–вероятно това означава, че той продължил да служи в царския двор и след смъртта на Давид.

Повечето от нещата, които знаем за Натан, може би били записани от самия него. Но и фактът, че е премълчал някои подробности, е много показателен. Очевидно той бил скромен историк, който не търсел слава за себе си. В един библейски речник се казва, че в Свещеното писание Натан се споменава „без предисловия и описания за потеклото му“. Не знаем нищо за произхода му и личния му живот.

ВОДЕН ОТ ЛОЯЛНОСТ КЪМ ЙЕХОВА

От малкото сведения за Натан в Свещеното писание, става ясно, че той бил скромен, но ревностен защитник на Божиите уредби. Йехова Бог му възложил сериозни отговорности. Размишлявай за качествата на Натан — за лоялността му към Йехова и за силната му любов към Божиите изисквания. Стреми се да му подражаваш.

Едва ли ще ти се наложи да порицаваш съгрешили царе или да осуетяваш преврати. Но с Божията помощ можеш да останеш лоялен и да се придържаш към праведните му изисквания. Освен това може да бъдеш смел и същевременно тактичен учител на истината, както и защитник на чистото поклонение.

[Снимка на страница 25]

Като защитник на царската власт, Натан говорил тактично с Витсавее