Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Да се радваме в надеждата си

Да се радваме в надеждата си

Да се радваме в надеждата си

„[Имаме] надеждата за вечен живот, който от древни времена е обещал Бог, който не може да лъже.“ (ТИТ 1:2)

ЗА ПРЕГОВОР

Откъде знаем, че на небето настъпва радост, когато някой от помазаните завърши земния си път неопетнен?

Как осъществяването на надеждата на „другите овце“ е свързано с осъществяването на надеждата на помазаните?

Какво „свято поведение“ и какви „дела на преданост към Бога“ трябва да имаме, за да бъде осъществена надеждата ни?

1. Как дадената ни от Йехова надежда ни помага да издържаме?

ЙЕХОВА е „Бог, който дава надежда“. Това казал апостол Павел и добавил, че Йехова може ‘да ни изпълни с много радост и мир поради нашата вяра, та да изобилстваме с надежда чрез силата на светия дух’. (Рим. 15:13) Ако надеждата изобилства в нас, ще сме в състояние да издържим при всяка ситуация, която може да възникне, запазвайки радостта и мира си. Както за помазаните, тази надежда ще се окаже „сигурна и непоколебима котва за душата“ и за другите християни. (Евр. 6:18, 19) Нашата надежда е нещо, за което можем да се хванем през бурните периоди от живота ни, нещо, което ще ни помогне да не се отклоним, загубвайки вярата си или развивайки съмнения. (Прочети Евреи 2:1; 6:11.)

2. Какви два вида надежда имат християните днес, и защо „другите овце“ се интересуват от надеждата на помазаните?

2 Християните, които живеят във времето на края, имат два вида надежда. Остатъкът от „малкото стадо“ от помазани християни имат надеждата за безсмъртен живот в небето, където ще бъдат царе и свещеници с Христос в неговото Царство. (Лука 12:32; Откр. 5:9, 10) Далеч по–многобройното „голямо множество“ от „други овце“ споделят надеждата да живеят вечно на райска земя като поданици на месианското Царство. (Откр. 7:9, 10; Йоан 10:16) „Другите овце“ не бива никога да забравят, че тяхното спасение зависи от дейната подкрепа, която оказват на Христовите помазани братя на земята. (Мат. 25:34–40) Помазаните несъмнено ще получат своята награда, а надеждата на „другите овце“ ще бъде изпълнена със същата сигурност. (Прочети Евреи 11:39, 40.) Нека най–напред изследваме надеждата, дадена на помазаните.

„ЖИВАТА НАДЕЖДА“ НА ПОМАЗАНИТЕ ХРИСТИЯНИ

3, 4. Как помазаните християни биват ‘родени отново за една жива надежда’, и каква е тази надежда?

3 Апостол Петър написал две писма до помазаните християни, които нарекъл „избраните“. (1 Пет. 1:1) В тях той разкрил някои подробности за чудесната надежда, дадена на „малкото стадо“. В първото си писмо Петър писал: „Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господар Исус Христос, защото според голямото си милосърдие той ни роди отново за една жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство. То е запазено на небесата за вас, които сте закриляни от Божията сила чрез вярата за спасение, готово да бъде разкрито в последното време. Поради това се радвате много.“ (1 Пет. 1:3–6)

4 Ограниченият брой християни, избрани от Йехова да управляват заедно с Христос в небесното Царство, биват ‘родени отново’ като заченати чрез духа синове на Бога. Те са помазани със свети дух да станат царе и свещеници с Христос. (Откр. 20:6) Петър казва, че това ‘ново раждане’ отваря пред тях „жива надежда“, която той нарича „нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство“, запазено за тях „на небесата“. Ето защо не е чудно, че помазаните ‘се радват много’ поради своята жива надежда! Осъществяването на тази надежда обаче зависи от тяхната вярност.

5, 6. Защо помазаните християни трябва да се стремят да се утвърдят в призоваването си?

5 Във второто си писмо Петър насърчава помазаните християни ‘да се стремят да се утвърдят в призоваването и избирането си’. (2 Пет. 1:10) Те трябва да полагат усилия да развият такива християнски качества като вяра, преданост към Бога, братска обич и любов. Петър казал: „Ако тези неща съществуват във вас и ви преизпълват, ще ви предпазят да не бъдете бездейни, нито безплодни.“ (Прочети 2 Петър 1:5–8.)

6 В посланието си към заченатите чрез духа старейшини от сбора във Филаделфия в областта Азия през първи век възкресеният Христос казал: „Понеже опази словото за моята издръжливост, и аз ще те опазя в часа на изпитанието, който ще дойде върху целия свят, за да подложи на изпитание живеещите на земята. Идвам бързо. Дръж се здраво за онова, което имаш, та никой да не ти отнеме наградата!“ (Откр. 3:10, 11) Ако един помазан християнин се окаже неверен, той няма да получи „неувяхващия венец на славата“, обещан като награда на избраните, които останат верни до смъртта си. (1 Пет. 5:4; Откр. 2:10)

ДОСТЪП ДО ЦАРСТВОТО

7. Каква чудесна надежда споменал Юда в писмото си?

7 Около 65 г. Исусовият природѐн брат Юда написал писмо до своите събратя помазани християни, които нарекъл „призованите“. (Юда 1; сравни Евреи 3:1.) Той възнамерявал да им пише главно за славната надежда за спасение, която имат всички християни, призовани за Божието небесно Царство. (Юда 3) Въпреки че разгледал други неотложни въпроси, в края на краткото си писмо Юда споменал чудесната надежда, която помазаните християни споделят. Той писал: „А на онзи, който може да ви предпази да не паднете и да ви постави неопетнени пред своята слава с голяма радост, на единствения Бог, нашият Спасител, чрез Исус Христос, нашият Господар, да бъдат славата, величието, мощта и властта в миналите времена, сега и за цялата вечност!“ (Юда 24, 25)

8. В съгласие с Юда 24 какво показва, че на небето настъпва голяма радост, когато един от помазаните докаже своята неопетненост?

8 Несъмнено всеки един от верните помазани християни иска Бог да го предпази да не падне в унищожение. Тяхната основана на Библията надежда е, че Исус Христос ще ги възкреси от мъртвите и ще им позволи да се явят като съвършени духовни създания пред Бога с голяма радост. Когато някой от помазаните остане верен до смъртта си, той има сигурната перспектива да бъде ‘възкресен в духовно тяло, в нетление, в слава’. (1 Кор. 15:42–44) Щом на небето „има повече радост за един грешник, който се разкайва“, представи си радостта, която настъпва там, когато един от заченатите чрез духа братя на Христос завърши земния си път неопетнен. (Лука 15:7) Йехова и верните духовни създания ще се радват заедно с всеки помазан, който получава своята награда „с голяма радост“. (Прочети 1 Йоан 3:2.)

9. Как достъпът до Царството ще бъде „предоставен щедро“ на верните помазани, и как тази надежда влияе на помазаните, които все още са на земята?

9 Подобно на това Петър писал на помазаните християни, че ако се утвърдят в призоваването си чрез своята вярност, „ще [им] бъде предоставен щедро достъпът до вечното царство на нашия Господар и Спасител Исус Христос“. (2 Пет. 1:10, 11) Когато казал, че достъпът до Царството ще им бъде „предоставен щедро“, Петър вероятно имал предвид факта, че ще влязат в небето с голяма слава. Той може би говорел и за многобройните благословии, които щели да получат там. Като си припомнят своя верен житейски път, сърцата им ще преливат от радост и благодарност. Тази перспектива несъмнено дава на помазаните християни, които все още са на земята, силата ‘да подготвят умовете си за продължително действие’. (1 Пет. 1:13)

НАДЕЖДАТА НА „ДРУГИТЕ ОВЦЕ“

10, 11. (а) Каква надежда имат „другите овце“? (б) Как осъществяването на земната надежда е свързано с Христос и с „разкриването на Божиите синове“?

10 Апостол Павел писал за славната надежда на заченатите чрез духа „Божии синове“ като „сънаследници“ с Христос. След това споменал чудесната надежда, която Йехова дава на неограничения брой „други овце“: „Създанието [човечеството] с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове [помазаните]. Понеже създанието беше подчинено на безсмислие не по своя воля, а чрез онзи, който го подчини, но беше дадена и надежда, че и самото създание ще бъде освободено от робството на тлението и ще придобие славната свобода на Божиите деца.“ (Рим. 8:14–21)

11 Йехова дал надежда на човечеството, когато обещал избавление от „древната змия“, Сатана Дяволът, посредством обещаното „потомство“. (Откр. 12:9; Бит. 3:15) Исус Христос бил главната част на това „потомство“. (Гал. 3:16) Чрез смъртта и възкресението си той осигурил солидна основа за надежда човечеството да бъде освободено от греха и смъртта. Осъществяването на тази надежда е свързано с „разкриването на Божиите синове“. Прославените помазани са вторичната част на потомството. Те ще бъдат ‘разкрити’, като участват с Христос в унищожението на порочната система на Сатана. (Откр. 2:26, 27) Това ще донесе спасение на „другите овце“, които идват от „голямото бедствие“. (Откр. 7:9, 10, 14)

12. Каква полза ще извлече човечеството от „разкриването“ на помазаните?

12 Само какво облекчение ще изпита „създанието“ по време на Хилядолетното управление на Христос! Тогава прославените „Божии синове“ ще бъдат допълнително ‘разкрити’, тъй като ще служат като свещеници с Христос, за да приложат ползата от Исусовата изкупителна жертва за човечеството. Като поданици на небесното Царство хората, или „създанието“, ще започнат да изпитват освобождение от последствията от греха и смъртта. Послушното човечество постепенно „ще бъде освободено от робството на тлението“. Имената на онези, които останат верни на Йехова по време на Хилядолетието и при последното изпитание, което ще дойде след него, ще бъдат трайно записани в „свитъка на живота“. Те ще придобият „славната свобода на Божиите деца“. (Откр. 20:7, 8, 11, 12) Каква славна надежда!

ДА ЗАПАЗИМ НАДЕЖДАТА СИ ЖИВА

13. На какво се дължи нашата надежда, и кога ще се яви Христос?

13 Двете боговдъхновени писма на Петър помагат на помазаните и на „другите овце“ да запазят надеждата си жива. Той отбелязал, че надеждата на двете групи не се дължи на делата им, а на незаслужената милост на Йехова, като писал: „Надявайте се на незаслужената милост, която ще ви бъде оказана при явяването на Исус Христос.“ (1 Пет. 1:13) Христос ще се яви, когато дойде да възнагради верните си последователи и да изпълни присъдата на Йехова над злите. (Прочети 2 Солунци 1:6–10.)

14, 15. (а) Върху какво е нужно да съсредоточим вниманието си, за да запазим надеждата си жива?(б) Какъв съвет дал Петър?

14 За да запазим надеждата си жива, е нужно да съсредоточим вниманието и живота си върху „наближаващия ден на Йехова“. Той ще доведе до унищожението на настоящите „небеса“, или човешки управления, и на „земята“, злото човешко общество и неговите „съставни части“. Петър писал: „Какви трябва да сте вие ..., като очаквате и постоянно мислите за наближаващия ден на Йехова, поради който небесата, възпламенени, ще се разпаднат и съставните части, нажежени до крайност, ще се стопят!“ (2 Пет. 3:10–12)

15 Настоящите „небеса“ и „земя“ ще бъдат заменени с „нови небеса [царското управление на Христос] и нова земя [ново общество на земята]“. (2 Пет. 3:13) Петър дал ясен съвет относно това как да ‘очакваме’, или да пазим жива надеждата си в обещания нов свят: „Следователно, любими мои, понеже очаквате тези неща, правете всичко по силите си накрая той да ви намери неопетнени, безупречни и в мир.“ (2 Пет. 3:14)

ДА ПОСТЪПВАМЕ В СЪГЛАСИЕ С НАДЕЖДАТА СИ

16, 17. (а) Какво „свято поведение“ и какви „дела на преданост към Бога“ трябва да имаме? (б) Как ще бъде осъществена надеждата ни?

16 Но не е достатъчно само да пазим надеждата си жива, необходимо е да живеем в съгласие с нея. Трябва да обръщаме внимание какви личности сме в духовно отношение. Нашето „свято поведение“ включва да имаме „добро поведение сред народите“, като вършим онова, което е правилно в очите на Бога. (2 Пет. 3:11; 1 Пет. 2:12) Трябва да проявяваме любов помежду си, което означава да правим всичко по силите си, за да поддържаме единството в нашето световно братство, както и сред членовете на местния ни сбор. (Йоан 13:35) „Дела на преданост към Бога“ са дела, които доказват близките ни взаимоотношения с Йехова. Сред тях са нашите смислени молитви, навиците ни за ежедневно четене на Библията, задълбочено лично изучаване, семейно поклонение и дейното ни участие в проповядването на „добрата новина за царството“. (Мат. 24:14)

17 Всеки един от нас иска да бъде личност, която Йехова одобрява и ще спаси, когато настоящата зла система „се разпадне“. Така ще видим осъществяването на надеждата си — „надеждата за вечен живот, който от древни времена е обещал Бог, който не може да лъже“. (Тит 1:2)

[Въпроси]

[Снимка на страница 22]

Помазаните християни са ‘родени отново за една жива надежда’

[Снимка на страница 24]

Запази надеждата жива в своето семейство