Йехова ми отвори очите

Разказано от Патрис Ойека

Беше късен следобед. Бях прекарал още един ден в пълен мрак — сляп и самотен, слушайки единствено бръмченето на радиото. Реших да сложа край на мизерния си живот. Изсипах отровен прах в една чаша с вода и я оставих на масата пред себе си. Исках да се изкъпя за последно и да се облека с хубави дрехи, преди да изпия смъртоносната смес и да сложа край на всичко. Защо исках да се самоубия? И как съм все още жив, за да разкажа тази история?

РОДЕН съм на 2 февруари 1958 г. в провинция Касаи Ориентал в Демократична република Конго. Баща ми почина, когато бях на девет години, и по–големият ми брат пое грижите за мене.

След като завърших училище, си намерих работа в каучукова плантация. Една сутрин през 1989 г., докато подготвях един отчет в офиса си, изведнъж се оказах в пълна тъмнина. Първо си помислих, че токът е спрял, но чувах как работи генераторът, а и беше сутрин! Ужасен, аз осъзнах, че не виждам нищо, нито дори бележките пред мене!

Веднага се обадих на един от подчинените си да ме заведе при дежурния лекар. Забелязвайки, че ретината и на двете ми очи е разкъсана и че състоянието ми е сериозно, лекарят препоръча да ме закарат при по–опитен специалист в столицата Киншаса.

Живот в Киншаса

В Киншаса се консултирах с много офталмолози, но нито един от тях не можа да ми помогне. След като прекарах 43 дни в болницата, лекарите казаха, че ще остана сляп до края на живота си! Близките ми ме водеха в различни църкви в търсене на чудодейно изцеление, но всичките им усилия бяха напразни.

Накрая изгубих всякаква надежда да възстановя зрението си. Всичко в живота ми помръкна. Изгубих зрението си, след което и работата си. Изгубих и съпругата си, която ме напусна, вземайки със себе си всичките ни притежания в къщата. Срамувах се да излизам навън и да общувам с други хора. Затворих се в себе си и прекарвах цялото си време вкъщи. Превърнах се в отшелник и се чувствах напълно безполезен.

Направих два опита за самоубийство. Вторият беше случката, която разказах в началото. Без да осъзнава, едно малко момче от семейството ме спаси. То взело чашата и я изляло на земята, докато съм се къпел. За щастие момчето не беше пило от нея. Но за мое голямо разочарование не можех да намеря чашата. Тогава признах на близките си защо я търся и какво съм възнамерявал да направя.

Благодаря на Бога и на семейството си, че се грижат за мене. Опитът ми за самоубийство беше осуетен.

 Отново намирам радост в живота

Една неделя през 1992 г., докато седях вкъщи и пушех, двама Свидетели на Йехова, които бяха на проповедна служба, ме посетиха. Забелязвайки, че съм сляп, те ми прочетоха Исаия 35:5: „Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат.“ Сърцето ми се изпълни с голяма радост, когато чух тези думи! За разлика от останалите църкви, които бях посещавал, Свидетелите не обещаваха чудодейно изцеление. Вместо това те ми обясниха, че за да възвърна зрението си в новия свят, обещан в Библията, е достатъчно да опозная Бога. (Йоан 17:3) Веднага започнах да изучавам Библията със Свидетелите с помощта на книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. Започнах и да посещавам всички християнски събрания в местната Зала на Царството и направих промени в живота си. Престанах да пуша.

Но слепотата пречеше на духовния ми напредък. Затова посетих училище за слепи, за да се науча да чета и да пиша на Брайл. Това ми позволи да се възползвам от теократичното обучение, осигурявано в Залата на Царството. Скоро започнах да участвам в проповедната дейност в моя квартал. Отново изпитвах радост от живота. Продължих да напредвам и се отдадох на Йехова. Покръстих се на 7 май 1994 г.

С нарастването на любовта ми към Йехова и към хората развих желание да участвам в целодневната служба. От 1 декември 1995 г. служа като редовен пионер, или целодневен служител. От февруари 2004 г. имам и привилегията да служа като старейшина в моя сбор. Понякога съседните сборове ме канят да изнасям библейски доклади при тях. Всички тези благословии ми носят голяма радост и ми помагат да помня, че никой недъг не може да попречи на желанието ни да служим на Йехова Бог.

Йехова ми даде „очи“

Както споменах по–рано, съпругата ми ме изостави, защото ослепях. Но аз получих допълнителна благословия от Йехова. В известен смисъл той ми даде очи. Ани Мавамбу, която прие предложението ми за брак въпреки слепотата ми, стана моите очи. Тъй като също служи като целодневен проповедник, тя винаги ме придружава в службата. Освен това ми чете препратките в конспектите на моите доклади, за да мога да си правя бележки на Брайл. Тя е голяма благословия за мене. Благодарение на нея изпитах истинността на думите от Притчи 19:14: „Къща и богатство са наследство от бащите, а разумната жена е от Йехова.“

Йехова благослови мене и Ани с две деца — момче и момиче. Копнея да видя лицата им в рая! Друга благословия е, че по–големият ми брат, който милостиво ни позволява да живеем в имота му, прие библейската истина и се покръсти! Всички сме заедно в един сбор.

Въпреки ограниченията ми имам силното желание да правя още повече в службата за Бога, защото той ме благославя толкова много. (Малахия 3:10) Всеки ден се моля да дойде неговото царство и да премахне всички страдания на земята. Откакто започнах да опознавам Йехова, мога наистина да кажа, че „благословията на Йехова обогатява и той не добавя болка към нея“. (Притчи 10:22)

[Снимка на страница 13]

Изнасям библейски доклад; заедно със семейството ми и с брат ми