Приближи се до Бога
„Душата ти ще ... се наведе над мене“
СМИРЕНИЕТО е привлекателно качество. Обикновено се чувстваме привлечени към смирените хора. Но за съжаление в днешно време рядко се среща истинско смирение, особено сред онези, които имат власт над другите. Какво да кажем за Йехова Бог, най–могъщата личност във вселената? Той смирен ли е? Нека изследваме думите на пророк Йеремия от Плачът на Йеремия 3:20, 21. (Прочети.)
Йеремия написал книгата Плачът на Йеремия в тежък момент от историята на Израил. Той станал свидетел на унищожението на любимия Йерусалим от вавилонците, което му причинило много мъка. Опечаленият пророк знаел, че бедствието било справедливо изпълнение на Божията присъда над израилтяните заради грешното им поведение. Но дали Йеремия бил изгубил всякаква надежда? Дали смятал, че Йехова е твърде далече или е прекалено извисен, за да забележи разкайващите се грешници и да им вдъхне надежда? Обърни внимание как Йеремия говори от името на своя народ.
Въпреки преобладаващото отчаяние, Йеремия е изпълнен с надежда. Той вика към Йехова: „Душата * ти [самият Йехова] ще си спомни и ще се наведе над мене.“ (20 стих) Йеремия не изпитва никакво съмнение. Той знае, че Йехова няма да забрави нито него, нито онези от народа, които се разкайват. Какво обаче ще направи всемогъщият Бог? (Откровение 15:3)
Йеремия е уверен, че Йехова ще се „наведе“ над онези, които наистина се разкайват. Тези думи ни помагат да си представим колко мил е Йехова. „Всевишният над цялата земя“, така да се каже, се навежда над своите поклонници и ги повдига от окаяното им състояние, за да ги върне в своето благоволение. (Псалм 83:18) Укрепен от тази надежда, Йеремия намира истинска утеха за съкрушеното си сърце. Верният пророк е решен да чака търпеливо, докато настъпи времето Йехова да избави своя разкайващ се народ. (21 стих)
От думите на Йеремия научаваме две неща относно Йехова. Първо, той е смирен. (Псалм 18:35) Макар че е „превъзходен в силата си“, Йехова е готов, така да се каже, да се снижи до нашето ниво, за да ни помогне, когато сме обезсърчени. (Йов 37:23; Псалм 113:5–7) Нима това не е утешителна мисъл? Второ, Йехова е милостив, той е ‘готов да прости’ на разкайващите се грешници и отново да ги приеме при себе си. (Псалм 86:5) Тези две качества — смирението и милостта — вървят ръка за ръка.
Колко сме благодарни, че Йехова не е като човешките управници, чиято гордост ги прави упорити и безчувствени! Не се ли чувстваш подбуден да научиш повече за смирения Бог, който е готов да се „наведе“, за да повдигне съкрушените си служители и да им вдъхне надежда?
Предложение за четене на Библията през юни:
◼ Йеремия 51–52; Плачът 1–5 — Езекиил 1–5
[Бележка под линия]
^ абз. 3 Древните преписвачи на Библията променили този стих, за да пише в него „моята душа“, сякаш става въпрос за Йеремия. Те явно смятали, че е непочтително да се каже за Бога, че е душа, дума, която Библията използва за земните създания. Но Библията често описва Бога като притежаващ човешки черти, за да ни е по–лесно да го разберем. Тъй като думата „душа“ може да означава „животът в нас“, изразът „твоята душа“ означава „самият ти“.
[Текст в блока на страница 14]
Йехова е готов, така да се каже, да се снижи до нашето ниво, за да ни помогне, когато сме обезсърчени
