Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Борба за добрата новина в Солун

Борба за добрата новина в Солун

Борба за добрата новина в Солун

Солун е процъфтяващ пристанищен град в североизточна Гърция. Той изиграл важна роля в историята на християните през първи век, особено в службата на Павел, който бил християнски апостол за народите. (ДЕЯНИЯ 9:15; РИМЛЯНИ 11:13)

ПРЕЗ около 50 г. Павел и неговият спътник Сила пристигнали в Солун. Това било второто мисионерско пътуване на Павел и за пръв път се удала възможност добрата новина за Христос да бъде проповядвана на територията на днешна Европа.

Когато двамата пристигнали в Солун, вероятно спомените за побоя и за затвора във Филипи, главният град в Македония, вероятно били още пресни в умовете им. Всъщност Павел по–късно казал на солунците, че когато ги посетил, проповядвал „сред голяма борба за Божията добра новина“. (1 Солунци 2:1, 2) Какво се случило в Солун? Как било прието посланието там? Имало ли положителни резултати? Нека първо разгледаме повече за този древен град.

Град с бурно минало

Името на града на гръцки — Тесалоники — произлиза от две гръцки думи, означаващи „тесалийци“ и „победа“, което свидетелства за много борби и битки. Вярва се, че през 352 г. пр.н.е. македонският цар Филип II, бащата на Александър Велики, победил едно племе от централна Гърция в Тесалия. Твърди се, че в памет на тази победа той нарекъл една от дъщерите си Тесалоники, която по–късно се омъжила за Касандър, един от наследниците на брат ѝ Александър. Около 315 г. пр.н.е. Касандър построил град в западната част на Халкидическия полуостров и го наименувал на жена си. Този град бил разкъсван от конфликти през цялата си бурна история.

Солун бил проспериращ град. Той имал едно от най–добрите естествени пристанища в Егейско море. В римско време той бил разположен край известния път Виа Егнация. Стратегическото разположение на града на суша и море го превърнало в едно от търговските средища в Римската империя. Поради благоденствието си през вековете Солун бил много желан от готи, славяни, франки, венецианци и турци. Някои от тях го завладели със сила и кръвопролитие. Но нека се съсредоточим върху посещението на Павел, когато борбата за добрата новина започнала.

Павел пристигнал в Солун

Когато пристигал в нов град, Павел обикновено отивал първо при юдеите, тъй като те били запознати с Писанието, а това осигурявало добра основа за разговор и апостолът можел да им помогне да разберат добрата новина. Според един учен този навик на Павел свидетелства за загрижеността му към неговите сънародници или за усилията му да използва юдеите и боящите се от Бога хора като „трамплин към дейността си сред езичниците“. (Деяния 17:2–4)

Затова, когато пристигнал в Солун, Павел отишъл първо в синагогата, където ‘разисквал с юдеите върху Писанието, като обяснявал и доказвал, позовавайки се на написаното, че е било необходимо Христос да понесе страдания и да възкръсне от мъртвите, и като казвал: „Това е Христос — този Исус, за когото ви известявам“’. (Деяния 17:2, 3, 10)

Онова, на което Павел наблегнал — кой бил Месията и каква била неговата роля, — пораждало много спорове. Идеята за Месия мъченик била в противоречие с представите на юдеите, че Месията ще дойде като побеждаващ воин. За да убеди юдеите, Павел ‘разисквал, обяснявал и доказвал, позовавайки се’ на Писанието, както би направил един умел учител. * Каква била реакцията на слушателите на апостола, когато той им разкрил това скъпоценно познание?

Плодотворна, но изпълнена с трудности служба

Някои юдеи и много гръцки прозелити, както и „немалко от знатните жени“, приели посланието на Павел. Изразът „знатни жени“ е особено подходящ, тъй като в Македония жените имали висока позиция в обществото. Те заемали държавни постове, притежавали имущество, имали определени граждански права и участвали в търговията. Дори в тяхна чест били издигани паметници. Подобно на Лидия от Филипи, която се занимавала с търговия и приела добрата новина, имало забележителен отклик сред жените от висшето общество в Солун, които вероятно произлизали от добри семейства или били съпруги на видни граждани. (Деяния 16:14, 15; 17:4)

Юдеите обаче били обхванати от завист. Те събрали ‘някои лоши мъже измежду безделниците по пазарния площад и като се събрали в тълпа, хвърлили града в смут’. (Деяния 17:5) Какви били тези хора? Един библейски учен ги описва като „прахосници и негодници“. Той добавя: „Очевидно те не се интересували особено от обсъждания въпрос, но подобно на всяка тълпа било лесно да се разпалят и да бъдат подтикнати към насилие.“

Хората от тълпата нападнали къщата на Ясон, където били отседнали Павел и Сила, и искали да ги изведат пред народа. Но тъй като не успели да намерят Павел, те решили да се обърнат към най–висшата власт в града. Затова завлекли Ясон и някои братя пред градските управници, викайки: „Тези мъже, които размириха целия свят, дойдоха и тук.“ (Деяния 17:5, 6)

Като столица на Македония, град Солун притежавал известна независимост. Част от самоуправлението бил гражданският съвет, който се занимавал с обществените въпроси. „Градските управници“ * били високопоставени служители, които носели отговорността да пазят реда и да разрешават ситуации, които биха могли да доведат до намесата на Рим и загубата на привилегиите на града. Затова те вероятно били разтревожени да чуят, че общественият ред е застрашен от тези „размирници“.

Тогава било повдигнато наистина сериозно обвинение: „Те действат против постановленията на императора, като казват, че има друг цар, Исус.“ (Деяния 17:7) Според един теолог това означавало „подривна дейност и бунт“ срещу императорите, които „не биха позволили името на [друг] цар да бъде споменато в никоя от завладените провинции, освен с тяхно позволение“. Също така фактът, че Исус, когото Павел прославил като цар, бил екзекутиран от римските власти точно заради подривна дейност, допринесъл за достоверността на обвинението. (Лука 23:2)

Градските управници били обезпокоени. Но тъй като нямало солидни доказателства и обвинените не можело да бъдат открити, те взели от Ясон и другите достатъчно пари в залог и ги пуснали да си вървят. (Деяния 17:8, 9) Чрез този залог Ясон и другите християни гарантирали, че Павел ще напусне града и няма повече да се връща, за да причинява размирици. Вероятно Павел имал предвид този случай, когато споменал, че ‘Сатана му препречил пътя’ и не му позволил да се върне в града. (1 Солунци 2:18)

С оглед на ситуацията още през нощта Павел и Сила заминали за Берия. Дейността на Павел дала добри плодове и там, но този успех толкова ядосал юдеите в Солун, че те пропътували около 80 километра, за да подстрекават и размиряват множеството. Не след дълго Павел отново тръгнал на път, като се отправил към Атина, но борбата за добрата новина щяла да продължи. (Деяния 17:10–14)

Борбата на един нов сбор

За щастие в Солун бил сформиран сбор, но преследването не било единственият проблем на християните. Те живеели в езическа и неморална среда, което тревожело Павел. Как щели да се справят братята? (1 Солунци 2:17; 3:1, 2, 5)

Християните в Солун знаели, че когато престанат да участват в социалните и религиозни дейности в града, ще трябва да понесат омразата и гнева на доскорошните си приятели. (Йоан 17:14) Освен това в Солун изобилствали светилища на гръцки богове като Зевс, Артемида и Аполон, както и на някои египетски божества. Култът към императора също заемал важно място и всички граждани трябвало да спазват определени ритуали. Отказът да се участва в тях можело да се приеме като бунт срещу Рим.

Поклонението на идоли създавало атмосфера на ужасна неморалност. Кабир, богът покровител на Солун, Дионис и Афродита, както и Изида от Египет имали нещо общо — поклонението към тях се съсредоточавало върху секса и било изпълнено с невъздържани оргии и гуляи. Съжителството без брак и проституцията били нещо нормално, а блудството не било възприемано като грях. Обществото било повлияно от римската култура, в която, според един източник, „гражданите можели да се възползват от услугите на едно цяло общество от мъже и жени, чиято единствена задача била да удовлетворяват всяко тяхно желание, а лекарите препоръчвали желанията да не бъдат потискани“. Разбираемо е тогава, че Павел подканил християните там ‘да се въздържат от блудство’ и да отхвърлят ‘алчната сексуална страст и нечистотата’. (1 Солунци 4:3–8)

Победоносна борба

Християните в Солун трябвало да водят трудна борба за вярата. Но въпреки противопоставянето, трудностите, езическото поклонение и неморалността около тях Павел ги похвалил за техните ‘дела, подбуждани от вяра, за усилията им, подтикнати от любов, и за издръжливостта им’, както и за приноса им към разпространяването на добрата новина навсякъде. (1 Солунци 1:3, 8)

През 303 г. в Римската империя избухнало жестоко преследване срещу християните. Основен подстрекател бил император Галер, който живеел в Солун и допринесъл за красотата на града, като построил различни величествени сгради. Останките на някои от тях съществуват и до днес и биват посещавани от туристи.

В наши дни Свидетелите на Йехова в Солун проповядват често пъти точно пред сгради, построени от този жесток противник на християнството. Макар че през XX век е имало периоди, когато Свидетелите са извършвали дейността си при сериозно противопоставяне, днес в Солун има около 60 пламенни сбора. Усилията им показват, че борбата за разпространяване на добрата новина, която започнала преди много векове, продължава и до днес и има добър успех.

[Бележки под линия]

^ абз. 11 Павел вероятно се позовал на стихове като Псалм 22:7; 69:21, Исаия 50:6; 53:2–7 и Даниил 9:26.

^ абз. 16 Думата в гръцкия текст, „полита̀рхас“, не се среща в гръцката литература. Но надписи, в които тя се използва, са открити в областта на Солун, като някои от тях датират от първи век пр.н.е., което потвърждава разказа в Деяния.

[Карта на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Виа Егнация

МАКЕДОНИЯ

Филипи

Амфипол

Солун

Берия

ТЕСАЛИЯ

Егейско море

АТИНА

[Снимка на страници 20, 21]

Горе: Солун днес

Долу: Галерия и Римска къпалня на Агората

[Снимки на страница 21]

Ротондата близо до Арката на Галер; Релеф на император Галер; проповедна служба до Арката на Галер

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Медальон: © Bibliothèque nationale de France; надпис на камък: Thessalonica Archaeological Museum, copyright Hellenic Ministry of Culture and Tourism

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Двете изображения долу: 16th Ephorate of Prehistoric and Classical Antiquities, copyright Hellenic Ministry of Culture and Tourism

[Информация за източника на снимката на страница 21]

Средното изображение: Thessalonica Archaeological Museum, copyright Hellenic Ministry of Culture and Tourism