Писмо от Ирландия

Най–хубавата ми ваканция!

„ЗАЩО не направиш нещо различно, за да се разсееш от изпитите? — предложиха родителите ми. — Хайде да посетим братовчедите ти в Ирландия и да проповядваме там, където хората рядко чуват добрата новина за Царството.“

Не смятах, че е добра идея. Освен че се притеснявах за изпитите си, не бях излизала извън Англия, нито бях пътувала със самолет. Като 17–годишно енергично момиче от оживено предградие на Лондон, се чудех дали ще ми хареса градчето в югозападната част на Ирландия, където сякаш животът е замрял.

Но напразно се притеснявах. Ирландия ме очарова от момента, в който самолетът кацна. Тъй като станахме много рано, заспах малко след като започнахме пътуването си с кола. От време на време се събуждах, за да видя суровата красота, която се разкриваше отвъд каменните стени, ограждащи тесния път.

Вечерта пристигнахме в град Скиберин. Прекарахме чудесно време в насърчителни разговори със семейство, което се беше преместило в Ирландия, за да подкрепя проповедната дейност. Също така играхме библейски игри — някой изтегляше от торба листче с името на личност от Библията. После без думи изиграваше случка, за да помогне на другите да познаят за кого става въпрос.

На следващия ден с родителите ми, по–малкия ми брат, братовчедите и друго семейство се качихме на ферибота за малкия остров Еър, където живеят по–малко от 30 души. Исус казал, че добрата новина трябва да бъде проповядвана по целия свят. Затова през деня споделяхме насърчителни мисли от Библията с местните дружелюбни и гостоприемни хора и се наслаждавахме на красивата непокътната природа.

Слънцето грееше в безоблачното небе. А яркожълтите цветове на храстите прещип, изпълваха въздуха с нежен сладък аромат на кокос. Пролетните цветя покриваха като килим блатистата централна част на острова. Пясъчните заливи водеха до скали, по които гнездяха корморани и рибояди. Докъдето ни стигаше погледът, се виждаха малки острови, повечето от които са безлюдни. Наистина се наслаждавахме на съвършената хармония в творението на Йехова!

Радвам се, че в Скиберин в местния сбор на Свидетелите на Йехова намерих много приятели и че опитах нови неща. Най–много ми хареса да карам каяк. Нищо не може да се сравни с гледката, която се  разкриваше от каяка към брега на Ирландия. Отидохме да ловим риба за вечеря, но тюлените там бяха по–умели рибари от нас. На плажа си измислихме нови игри и дори опитах да играя ирландски танци.

Отделихме също време да научим малко за историята на Скиберин. Когато през 1840 г. била съсипана картофената реколта в Ирландия, хората от този район били сред най–засегнатите. Хиляди умрели от глад, а около 9000 души били погребани в общ гроб. Утешително е да знаем, че скоро при управлението на Божието Царство няма да има глад и множествата, които са загинали, ще бъдат възкресени в рай на земята.

Заедно с местните Свидетели отидохме при хора, които рядко са били посещавани поради големия район на сбора. Карахме по тесен и стръмен път до къщите, построени на ръба на скала над Ирландско море. Хората, които срещнахме, също бяха приятелски настроени и гостоприемни. Както на остров Еър, започвахме разговор, като обяснявахме, че сме на почивка и че използваме част от времето, за да споделяме насърчително послание от Библията с другите.

Майка ми разговаряше с жена, която с радост прие списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Когато я срещнахме няколко дни по–късно, тя призна, че списанията са ѝ харесали.

Жената се обърна към майка ми с думите: „Заповядай отново и ми донеси още списания.“ Ние ѝ отговорихме, че скоро се връщаме у дома, но ще изпратим някого да я посети.

„Тогава — каза тя, — ако дойдеш пак, непременно ме посети. Няма да те забравя.“

Прекарахме последния ден от почивката си на плажа с братя и сестри от местния сбор. Направихме барбекю от дървени отломки и камъни и опекохме мидите, които бяхме събрали сред скалите в кристално чистото море. Въпреки че съм градско момиче, ми хареса всяка прекарана минута там!

Какво да кажа за седмицата си в Ирландия? Несъмнено това беше най–хубавата ми ваканция! Не само се забавлявах, но и се радвах, че съм направила нещо, носещо възхвала на Йехова. Обичам да служа на нашия Бог. А още по–приятно е, когато му служиш заедно с чудесното си семейство и приятели, които също го обичат. След като се прибрах, благодарих на Йехова за многото добри приятели с духовна нагласа и за чудесните спомени, които ще пазя завинаги.

[Информация за източника на снимката на страница 25]

An Post Ireland