Знаеш ли...

Защо юдеите се интересували толкова от родословието си?

▪ Родословните списъци били важни за определянето на племенните и семейните взаимоотношения. Те също били нужни за разпределянето на земята и наследството. Особено важно било родословието на обещания Месия. Юдеите добре разбирали, че той трябвало да произлезе от родословната линия на Давид в племето Юда. (Йоан 7:42)

Освен това, „тъй като длъжностите на свещениците и левитите били предавани по наследство ... било много важно родословната линия да бъде запазена чиста“, обяснява ученият Йоаким Йеремиас. Израилтянките, които се женели в свещенически семейства, трябвало да докажат произхода си, за да остане свещеничеството „неопетнено и чисто“. В дните на Неемия цели семейства левити били изключени от свещеническата служба, защото ‘търсели себе си в списъците с родословията, за да докажат своя произход, но не се намерили’. (Неемия 7:61–65)

Нещо повече, според Моисеевия закон никой „незаконороден син“ и „никой амонец или моавец“ не бивало да бъде част от сбора на Йехова. (Второзаконие 23:2, 3) Затова, както обяснява Йеремиас, „за да може човек да упражнява гражданските си права, трябвало да докаже чистия си произход, и това потвърждава заключението ни, че ... всеки израилтянин знаел кои са предците му и можел да посочи към кое от дванайсетте племена принадлежи“.

Как юдеите съставяли и пазели родословните си списъци?

▪ Двама от писателите на евангелията, Матей и Лука, записали подробно кои били предшествениците на Исус. (Матей 1:1–16; Лука 3:23–38) Били запазени и други родословни списъци. Например в един юдейски мидраш, или тълкувание, се казва следното относно Хилел, който бил равин по времето на Исус: „В Йерусалим бил намерен родословен свитък, в който било записано, че Хилел произлиза от Давид.“ Юдейският историк от първи век Йосиф Флавий в своята книга „Животът“ твърди, че неговите предци били свещеници и че от страна на майка си има „благородно потекло“. Той заявил, че намерил тази информация „записана в обществените архиви“.

Относно съхраняването на архивите за свещеническите семейства Йосиф казва в труда си „Срещу Апион“, че народът възложил тази задача на „най–отговорните мъже“. В „Юдейска енциклопедия“ се казва: „Изглежда, че тези архиви били поверени на специален служител, и се споменава, че в Йерусалим бил назначен съд, който да разглежда въпроси, свързани с родословията.“ Юдеите, които не били свещеници, трябвало да се регистрират в градовете на бащите си. (Лука 2:1–5) Така обществените архиви нараствали с времето и писателите на евангелията вероятно правели справка с тях. Изглежда, че някои семейства дори съставяли собствени архиви.