„Делата ви ще бъдат възнаградени“

НАЧЕЛО на своята войска цар Аса се спуска от юдейската планинска област към крайбрежната равнина през дълбока долина. На едно по–широко място Аса спира и дъхът му секва. По–долу той вижда огромния вражески стан. Етиопските воини сигурно наброяват един милион души! Воините на Аса са почти два пъти по–малко.

За какво мисли Аса пред лицето на неизбежната битка? Какви заповеди да даде на военачалниците си? Как да насърчи воините си? Дали да напише писма до близките си? Явно не! Изправен пред тази опасност, Аса се моли на Бога.

Преди да разгледаме тази молитва и какво се случило в битката, нека видим какъв човек бил Аса. Какво го подбудило да постъпи по този начин? Можел ли с право да се надява на помощ от Бога? Какво ни разкрива повествованието за Аса относно начина, по който Йехова благославя делата на служителите си?

КАКЪВ ЧОВЕК БИЛ АСА

За двайсетте години, които изминали от разделянето на Израил на две, царството Юда затънало напълно в езическо поклонение. Когато през 977 г. пр.н.е. Аса станал цар, дори царският двор бил опетнен с поклонението на ханаанските богове на плодородието. Вдъхновеното от Бога повествование за управлението на Аса обаче казва, че той ‘вършел онова, което е добро и правилно в очите на Йехова, неговият Бог’. Аса ‘премахнал жертвениците на чуждите богове и свещените височини, съборил свещените стълбове и отсякъл обредните стълбове’. (2 Лет. 14:2, 3) Също така той изгонил от Юда ‘мъжете, които били храмови блудници’ и практикували содомия в името на религията. Но Аса не спрял дотук. Той наредил на хората „да търсят Йехова, Богът на техните прадеди, и да изпълняват закона и заповедите“ на Бога. (3 Царе 15:12, 13; 2 Лет. 14:4)

Доволен от пламенността на Аса за истинското поклонение, Йехова го възнаградил с период на мир. Затова царят могъл да каже: „Потърсихме Йехова, нашият Бог. Ние го потърсихме и той ни даде мир от всички страни.“ Народът се възползвал от тези благоприятни условия и укрепил градовете в Юда. В библейското повествование четем: „Те строяха и имаха успех.“ (2 Лет. 14:1, 6, 7)

НА БОЙНОТО ПОЛЕ

Имайки предвид личността на Аса, не бива да се изненадваме, че той се помолил на Бога, когато се изправил пред най–голямата човешка войска, спомената в Библията. Аса знаел, че Бог възнаграждава онези, които проявяват вярата си чрез дела. В молитвата си царят умолявал Йехова за помощ. Аса осъзнавал, че ако разчита на Бога и има неговата подкрепа, няма значение колко многоброен или силен е врагът. Изходът от този конфликт щял да засегне името на Йехова. Затова царят се помолил: „Помогни ни, Йехова, Боже наш, защото се осланяме на тебе и в твоето име излязохме против това множество. Йехова, ти си нашият Бог! Не позволявай на смъртния човек да бъде по–силен от тебе!“ (2 Лет. 14:11) Той сякаш казвал: „Нашествието на етиопците е нападение срещу тебе, Йехова. Не позволявай името ти да бъде опозорено, като оставиш тези слаби хора да победят  онези, които носят твоето име.“ Затова ‘Йехова нанесъл поражение на етиопците пред Аса и пред Юда и етиопците побягнали’. (2 Лет. 14:12)

Днес служителите на Йехова се изправят пред силни врагове. Ние не воюваме срещу тях с материални оръжия на буквално бойно поле. Можем да бъдем сигурни обаче, че Йехова ще даде победа на всички свои верни служители, които водят духовна борба в негово име. На всекиго от нас се налага да устоява на преобладаващия морален упадък, да се бори със собствените си слабости и да защитава семейството си от покваряващи влияния. Но с каквито и трудности да се сблъскваме, можем да се насърчим от молитвата на Аса. Победата му била победа на Йехова. Тя показала какво могат да очакват всички, които се уповават на Бога. Никоя човешка сила не може да надвие Йехова.

НАСЪРЧЕНИЕ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Когато Аса се върнал от битката, при него отишъл Азария. Пророкът го насърчил, но отправил и предупреждение, като казал: „Чуйте ме, Аса и всички вие от Юда и Вениамин! Йехова е с вас, докато вие сте с него. Ако го търсите, той ще ви позволи да го намерите, но ако го изоставите, и той ще ви изостави. ... Бъдете смели и нека не отслабват ръцете ви, защото делата ви ще бъдат възнаградени.“ (2 Лет. 15:1, 2, 7)

Тези думи укрепват вярата ни. Те ни показват, че Йехова ще бъде с нас, докато му служим вярно. Когато го молим за помощ, можем да сме уверени, че той ни слуша. „Бъдете смели“, казал Азария. Често трябва да бъдем много смели, за да постъпваме правилно, но знаем, че това е възможно с помощта на Йехова.

Тъй като бабата на Аса, Мааха, си била направила „ужасен идол за поклонението на обредния стълб“, царят бил изправен пред трудната задача да я отстрани от позицията на „царица майка“. Той го направил и освен това изгорил нейния идол. (3 Царе 15:13) Аса бил благословен за своята решителност и смелост. Подобно на това и ние трябва непоколебимо да се държим за Йехова и да спазваме неговите праведни принципи, независимо дали нашите роднини са му лоялни, или не. В такъв случай Йехова ще ни възнагради за верността ни.

Част от възнаграждението на Аса било да види как много израилтяни от отстъпническото северно царство се преселили в Юда, когато разбрали, че той има подкрепата на Йехова. Те ценели истинското поклонение толкова много, че избрали да изоставят домовете си, за да живеят със служителите на Йехова. Тогава Аса и всички в Юда радостно сключили договор да „търсят Йехова, Богът на техните прадеди, с цялото си сърце и с цялата си душа“. Какъв бил резултатът? Бог ‘им позволил да го намерят и им дал спокойствие от всички страни’. (2 Лет. 15:9–15) Само колко се радваме, когато хора, които обичат праведността, приемат чистото поклонение на Йехова!

Думите на пророк Азария обаче съдържали и предупреждение. Той казал на царя: ‘Ако изоставиш Йехова, и той ще те изостави.’ Нека това никога не се случи с нас, защото последствията може да бъдат трагични! (2 Пет. 2:20–22) Писанието не разкрива защо Йехова отправил  това предупреждение към Аса, но царят не се вслушал в него.

„ТИ ПОСТЪПИ ГЛУПАВО“

През 36–ата година от управлението на Аса израилският цар Вааса предприел враждебни действия против Юда. Вероятно за да попречи на поданиците си да проявят вярност към Аса и чистото поклонение, Вааса започнал да укрепва граничния град Рама, намиращ се на 8 километра северно от Йерусалим. Вместо да потърси Божията помощ, както направил по време на нашествието на етиопците, Аса потърсил помощ от хора. Той изпратил дарове на царя на Сирия, молейки го да нападне северното царство Израил. Когато сирийците започнали нападенията, Вааса се оттеглил от Рама. (2 Лет. 16:1–5)

Йехова не одобрил постъпката на Аса и изпратил пророк Ханани да му каже това. Като имал предвид как Йехова се отнесъл към етиопците, Аса би трябвало да е научил, че „очите на Йехова изследват цялата земя, за да прояви той силата си в полза на онези, които му служат с неразделено сърце“. Вероятно Аса получил лош съвет или не сметнал Вааса и неговите войски за толкова голяма заплаха и решил, че може да се справи сам. Какъвто и да бил случаят, Аса следвал човешко мислене и не се уповавал на Йехова. Ханани му казал: „Този път ти постъпи глупаво, затова отсега нататък ще се водят войни против тебе.“ (2 Лет. 16:7–9)

Аса не откликнал добре. В изблик на гняв той наредил пророкът да бъде поставен в дървени стеги. (2 Лет. 16:10) Възможно ли е Аса да си е помислил „Нима заслужавам да бъда порицан след толкова години вярна служба на Бога?“ Дали с напредването на възрастта си той не започнал да губи мисловните си способности? Библията не дава отговор.

В 39–ата година от своето царуване Аса се разболял от тежка болест на краката. В повествованието четем: „Но дори когато беше болен, той не потърси помощ от Йехова, а от лечителите.“ Изглежда по това време Аса пренебрегвал духовното си здраве. Явно в това здравословно и умствено състояние той умрял в 41–ата година от управлението си. (2 Лет. 16:12–14)

Въпреки всичко добрите качества и пламенността на Аса за чистото поклонение изглежда имали по–голяма тежест от грешките му. Той никога не престанал да служи на Йехова. (3 Царе 15:14) Погледнато по този начин, какво научаваме от разказа за неговия живот? Той ни помага да осъзнаем, че трябва да размишляваме за начините, по които Йехова ни е помагал в миналото, тъй като тези ценни спомени могат да ни подтикнат да се молим за неговата помощ, когато се сблъскваме с нови трудности. Също така не бива да смятаме, че не се нуждаем от библейски съвет само защото служим вярно на Бога години наред. Независимо от богатия ни опит в истинското поклонение, Йехова ще ни порицае, ако сгрешим. Трябва смирено да приемем поправянето, за да можем да извлечем полза от него. И най–важната поука е, че нашият небесен Баща ще е с нас, докато ние сме с него. Очите на Йехова изследват цялата земя, така че той да намери онези, които му служат вярно. Бог ги възнаграждава, като използва силата си в тяхна полза. Йехова направил това за Аса и ще го направи и за нас.

[Текст в блока на страница 9]

Йехова възнаграждава верните си служители, които водят духовна борба

[Текст в блока на страница 10]

Нужна е смелост, за да вършим онова, което е правилно в очите на Йехова