Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Йехова събира радостния си народ

Йехова събира радостния си народ

„Събери целия народ, мъжете, жените, децата и пришелците.“ (ВТОР. 31:12)

1, 2. Какво ще научим относно конгресите?

МЕЖДУНАРОДНИТЕ и областните конгреси заемат важно място в съвременната история на Свидетелите на Йехова. През годините много от нас са присъствали на голям брой от тези радостни събития.

2 Преди хиляди години Божият народ също имал свети събрания. Ще разгледаме някои от тях, както и някои от съвременните конгреси. Освен това ще обърнем внимание на приликите помежду им и на ползата от посещаването им. (Пс. 44:1; Рим. 15:4)

ВАЖНИ КОНГРЕСИ В ДРЕВНОСТТА И В ПО–НОВО ВРЕМЕ

3. (а) С какво се отличавало първото събрание на народа на Йехова, споменато в Библията? (б) Как били свиквани израилтяните?

3 Първото голямо събрание на Божия народ, споменато в Библията, на което израилтяните получили духовни напътствия, се състояло в подножието на планината Синай. Несъмнено то било значимо събитие в историята на истинското поклонение. При този незабравим за израилтяните случай Йехова показал силата си и им дал Закона. (Из. 19:2–9, 16–19; прочети Изход 20:18; Второзаконие 4:9, 10) Това събитие било ключов момент във взаимоотношенията на Бога с народа на Израил. Не след дълго Йехова установил как да бъде свикван народът му. Той заповядал на Моисей да направи две сребърни тръби, които щели да се използват за събиране на „цялото множество ... при входа на шатъра на събранието“. (Чис. 10:1–4) Представи си какво вълнение изпитвали хората тогава!

4, 5. Защо събранията, свикани от Моисей и Исус Навиев, били от голямо значение?

4 Моисей събрал народа във важен момент в края на 40–годишното пътуване на израилтяните през пустинята. Когато те били на прага на Обетованата земя, било подходящо Моисей да им напомни всичко, което Йехова бил направил и щял да направи за тях. (Втор. 29:1–15; 30:15–20; 31:30)

5 Вероятно тогава Моисей съобщил на народа за едно специално събрание, което щяло да се провежда редовно. На всяка съботна година по време на Празника на колибите мъжете, жените, децата и пришелците трябвало да се събират на определено от Йехова място, ‘за да слушат и да се учат да се боят от Йехова и внимателно да спазват всичките думи на този закон’. (Прочети Второзаконие 31:1, 10–12.) Следователно в този ранен етап от историята на израилтяните станало ясно, че трябвало да се събират редовно, с цел да се учат на словото на Йехова и на неговата воля. Когато завладели Обетованата земя, те все още били заобиколени от езически народи. Исус Навиев свикал израилтяните, за да укрепи решимостта им да останат лоялни на Йехова. После те дали клетва да служат на Бога. (Ис. Н. 23:1, 2; 24:1, 15, 21–24)

6, 7. Защо може да се каже, че конгресите на народа на Йехова в по–ново време са важни събития?

6 В съвременната история на народа на Йехова също се провеждат забележителни събрания — конгреси, на които се съобщава за важни промени в организацията или в разбирането на Библията. (Пр. 4:18) Първият голям конгрес, организиран от Изследователите на Библията след Първата световна война, бил през 1919 г. в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ). На него присъствали около 7000 души и било поставено началото на световна проповедна дейност. През 1922 г. по време на деветдневен конгрес на същото място бил даден голям тласък на тази дейност. В доклада си Джоузеф Ръдърфорд насърчил присъстващите: „Бъдете верни и истински свидетели за Господаря. Напредвайте в битката, докато и последната крепост на Вавилон Велики не бъде разрушена. Известявайте посланието надлъж и нашир. Светът трябва да узнае, че Йехова е Бог и че Исус Христос е Цар на царете и Господар на господарите. Това е най–великият ден. Ето, Царят владее! Вие сте неговите глашатаи. Затова известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото Царство.“ Присъстващите, а и народът на Бога по целия свят, радостно откликнаха на тази покана.

7 През 1931 г. в Кълъмбъс (Охайо) Изследователите на Библията с въодушевление приеха името Свидетели на Йехова. После през 1935 г. в град Вашингтон брат Ръдърфорд обясни кое е „голямото множество“, описано в Откровение като стоящо „пред престола и пред Агнето“. (Откр. 7:9–17) През 1942 г. в разгара на Втората световна война Нейтън Нор изнесе забележителния доклад, озаглавен „Мирът — може ли да бъде траен?“. В него той обясни кой е „аленочервеният див звяр“ от Откровение, 17 глава, и посочи, че след войната предстои голяма проповедна дейност.

8, 9. Защо определени конгреси бяха особено вълнуващи?

8 През 1946 г. на теократичния конгрес „Радостни народи“ в Кливлънд (Охайо) особено забележителен беше докладът на брат Нор „Трудностите при преустройството и разширението“. Развълнуван от доклада, един присъстващ писа: „През тази вечер имах честта да стоя на сцената зад [брат Нор]. Докато той говореше за проповедната дейност и за плановете за разширение на дом Бетел и печатницата в Бруклин, аплодисментите на голямата публика не стихваха. Макар че от сцената не се виждаха ясно лицата на присъстващите, нямаше как да не се забележи тяхната радост.“ На международен конгрес в град Ню Йорк през 1950 г. делегатите приветстваха издаването на „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“ — първата написана на съвременен език част от Библията, в която името на Бога е възстановено на подобаващото му място. (Йер. 16:21)

9 Конгресите след периоди на преследване и забрани, на които Йехова събра своите верни Свидетели, също бяха изключително вълнуващи. Въпреки че Адолф Хитлер се беше зарекъл да заличи Свидетелите на Йехова в Германия, през 1955 г. на конгреса в Нюрнберг 107 000 от тях изпълниха мястото, където той провеждаше своите военни паради. Мнозина от присъстващите бяха трогнати до сълзи. През 1989 г. голям брой от 166 518 делегати на трите конгреса „Преданост към Бога“, проведени в Полша, бяха от тогавашния Съветски съюз и Чехословакия, както и от други източноевропейски страни. Някои от тях за първи път присъстваха на събиране с повече от 15–20 техни събратя. Представи си радостта на присъстващите на международния конгрес „Божествено учение“ в Киев през 1993 г., когато 7402 бяха покръстени — най–голямото покръстване на Свидетели на Йехова, за което има сведения. (Иса. 60:22; Аг. 2:7)

10. Кои конгреси са ти направили силно впечатление, и защо?

10 Сигурно си спомняш областни или международни конгреси, на които си присъствал. Сещаш ли се за първия конгрес, който посети, или за този, на който беше покръстен? За тебе те несъмнено са били важни духовни събития. Цени тези спомени! (Пс. 42:4)

ПОВОДИ ЗА РАДОСТ

11. На кои празници трябвало да присъстват древните израилтяни?

11 Йехова изисквал от израилтяните да се събират в Йерусалим за три годишни празника — Празникът на безквасните питки, Празникът на седмиците (по–късно наречен Петдесетница) и Празникът на колибите. Относно тях Бог заповядал: „Три пъти в годината нека всеки от мъжки пол да се явява пред истинския Господар, Йехова.“ (Из. 23:14–17) Тъй като разбирали колко са важни тези празници в духовно отношение, много мъже заедно със семействата си присъствали на тях. (1 Царе 1:1–7; Лука 2:41, 42)

12, 13. Какви усилия полагали много израилтяни, за да посещават годишните празници?

12 Помисли какви усилия трябвало да положи едно израилско семейство, за да присъства на празниците. Например Йосиф и Мария трябвало да изминат около 100 километра от Назарет до Йерусалим в едната посока. Според тебе колко време би ти отнело да извървиш това разстояние, ако си с малки деца? От повествованието за посещението на Исус в Йерусалим, когато бил дете, разбираме, че роднините и познатите често пътували заедно. Представи си какво означавало за тях да приготвят храна и да намират подходящо място за пренощуване в непознати местности. Явно пътуването обаче било достатъчно сигурно за 12–годишно момче като Исус, защото му била дадена известна свобода. Колко незабравими били тези пътувания особено за младежите! (Лука 2:44–46)

13 Когато се разпръснали извън пределите на родината си, израилтяните пристигали за празниците от най–различни места. На Петдесетница през 33 г. юдеите и прозелитите, които ценели тези празници, били готови да пътуват до Йерусалим, например от Италия, Либия, Крит, Мала Азия и Месопотамия. (Деян. 2:5–11; 20:16)

14. Каква била ползата за присъстващите на годишните празници?

14 За верните израилтяни целта на тези пътувания била да се покланят пламенно на Йехова заедно с хиляди други присъстващи. Как се чувствали онези, които посещавали празниците? Отговорът се намира в напътствията на Йехова към народа му във връзка с Празника на колибите: „По време на празника се радвай — ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти, левитът, пришелецът, сирачето и вдовицата, които живеят в града ти. Седем дни чествай празника, посветен на Йехова, твоят Бог, на мястото, което Йехова ще избере, защото Йехова, твоят Бог, ще благослови плодовете на труда ти и всяко дело на ръцете ти. Затова трябва да се радваш!“ (Втор. 16:14, 15; прочети Матей 5:3)

ЗАЩО ДА ЦЕНИМ КОНГРЕСИТЕ ДНЕС?

15, 16. Какви жертви трябва да правиш, за да посещаваш конгресите? Защо това си заслужава?

15 Празниците в Йерусалим са чудесен пример за Божия народ днес. В много отношения съвременните конгреси са подобни на събранията в миналото. В библейски времена присъстващите трябвало да правят жертви, за да отидат на празниците. Така е и днес, но усилията си заслужават. Конгресите са важни в духовно отношение. На тях получаваме информация и разбиране, които укрепват взаимоотношенията ни с Бога. Също така те ни помагат да прилагаме наученото, да избягваме проблемите и да се стремим към цели, които ще ни направят щастливи. (Пс. 122:1–4)

16 Конгресите несъмнено ни носят радост. В сведение за голям конгрес през 1946 г. се казва: „Беше невероятно да наблюдаваш как хиляди Свидетели седят заедно, а още по–вълнуващо беше да слушаш как гласовете им се обединяват с огромния оркестър в радостни песни на Царството за възхвала на Йехова.“ В сведението се добавя: „Много от делегатите се записаха в Отдела за доброволна служба, радвайки се да изпълняват различни задачи, за да помагат на събратята си.“ Изпитвал ли си подобни чувства на областни или международни конгреси? (Пс. 110:3; Иса. 42:10–12)

17. Какви промени настъпиха в организирането на конгресите?

17 В организирането на конгресите настъпиха промени. Например някои помнят времето, когато определени конгреси бяха осемдневни. Имаше сутрешна, следобедна и вечерна сесия. Проповедната служба беше част от програмата. Понякога сесиите започваха в 9 часа сутринта и често продължаваха до 21 часа. Доброволците работеха усърдно часове наред да приготвят закуска, обяд и вечеря за присъстващите. Днес конгресните дни са по–къси и всички сами приготвят храната си, което им дава възможност да се съсредоточат върху духовната програма.

18, 19. Кои части от програмата на конгресите очакваш с нетърпение, и защо?

18 Присъстващите на конгресите очакват с нетърпение някои моменти от програмата, които са част от нея от дълго време. Духовната „храна навреме“, която ни дава по–добро разбиране върху библейските пророчества и учения, се осигурява не само посредством докладите, но и чрез новите издания, обявявани на конгресите. (Мат. 24:45) Тези издания често помагат на искрените хора да ценят истините от Писанието. Въздействащите драми, основани на Библията, насърчават и млади, и стари да изследват подбудите си и да се пазят от мисленето, характерно за този безбожен свят. Докладът за покръстването ни дава възможност да анализираме своите цели и да наблюдаваме с радост как новите символизират своето отдаване на Йехова.

19 Векове наред конгресите са неразделна част от истинското поклонение и помагат на радостните служители на Йехова да му служат по правилен начин в трудни времена. Те ни подтикват да напредваме в духовно отношение, да се запознаваме с нови приятели и да ценим световното братство. Освен това те са основно средство, чрез което Йехова благославя своя народ и се грижи за него. Със сигурност искаме да направим всичко необходимо, за да присъстваме на всички сесии на конгресите и да извлечем полза от тях! (Пр. 10:22)

[Снимка на страница 30]

Международен конгрес през 1950 г. в град Ню Йорк

[Снимка на страница 32]

МОЗАМБИК

[Снимки на страница 32]

ЮЖНА КОРЕЯ