РУТ коленичи до купчината ечемичени класове, които е събрала през деня. Над нивите около Витлеем постепенно се свечерява и много от работниците се отправят към портата на малкия град, разположен на близкия хълм. Тъй като се труди усърдно още от сутринта, Рут сигурно е много изморена. Но продължава да работи, като очуква с малка пръчка класовете, за да отдели зърното. Все пак денят е бил хубав — по–добър, отколкото е можела да се надява.

Дали най–накрая нещата за тази млада вдовица започват да се оправят? Тя е решила да остане със свекърва си Ноемин, като ѝ е обещала да бъде с нея и да приеме нейния Бог, Йехова, за свой Бог. Двете опечалени жени са дошли заедно от Моав във Витлеем и моавката Рут скоро е научила, че в Закона на Йехова има практични, зачитащи достойнството уредби за бедните в Израил, включително и за чужденците. * Сега тя разбира, че някои от народа на Йехова, които са под Закона и са възпитани според него, показват любов към Бога и добрина, които докосват раненото ѝ сърце.

Един от тях е Вооз, богатият възрастен мъж, в чиято нива тя паберкува. Днес той бащински се е погрижил за нея. Рут се усмихва вътрешно, като си спомня милите думи, с които я е похвалил, че се грижи за възрастната Ноемин и че е решила да потърси убежище под крилата на истинския Бог, Йехова. (Рут 2:11–13)

И все пак Рут може би се чуди какъв ще бъде животът ѝ занапред. Как ще издържа себе си и Ноемин през следващите години, след като е бедна чужденка без съпруг и без деца? Достатъчно ли ще е да паберкува? Кой ще се грижи за нея, когато остарее? Разбираемо е да я тревожат такива мисли. В днешните трудни в икономическо отношение времена мнозина имат подобни притеснения. Затова ще извлечем голяма полза, като научим как вярата на Рут ѝ е помогнала да се справи с тези предизвикателства.

След като очуква зърното, Рут установява, че е събрала около една ефа (22 л) ечемик, който вероятно тежи около 14 кг. Тя го събира, като може би го увива в кърпа, и го слага на главата си, след което се отправя към Витлеем в настъпващия мрак. (Рут 2:17)

Ноемин се радва да посрещне скъпата си снаха и може би ахва от изненада, виждайки тежкия ѝ товар. Рут носи и малко от храната, която Вооз е осигурил на работниците си, и двете споделят скромната вечеря. Ноемин пита: „Къде паберкува днес и на чия нива работи? Нека бъде благословен онзи, който ти обърна внимание!“ (Рут 2:19) Ноемин е наблюдателна и в тежкия товар на Рут вижда доказателство, че някой е забелязал младата вдовица и се е отнесъл любезно към нея.

Двете започват да разговарят и Рут разказва на Ноемин за добрината на Вооз. Трогната, Ноемин казва: „Нека Йехова благослови онзи, който не лиши от милостта си живите и мъртвите.“ (Рут 2:19, 20) В милостта на Вооз тя вижда ръката на Йехова, който подтиква служителите си да бъдат щедри, за което обещава да ги възнагради. * (Притчи 19:17)

Ноемин подканя Рут да приеме предложението на Вооз и занапред да паберкува в неговите ниви заедно с жетварките му, за да не я закачат жетварите. Рут се вслушва в съвета ѝ. Също така тя продължава да живее със свекърва си. (Рут 2:22, 23) В това още веднъж виждаме отличителното качество на Рут — лоялна любов. Нейният пример ни кара да се замислим дали ценим семейните връзки, като лоялно подкрепяме близките си и им помагаме, когато е необходимо. Йехова винаги забелязва такава лоялна любов.

Дали Рут и Ноемин не са истинско семейство? В някои народи се смята, че за да бъде истинско семейството, трябва да има човек за всяка роля — съпруг, съпруга, син, дъщеря, баби и дядовци и т.н. Но Рут и Ноемин ни напомнят, че служителите на Йехова могат да отворят сърцето си и да направят така, че дори в най–малкото семейство да има топлота, милост и любов. Ти цениш ли семейството си? Исус напомнил на последователите си, че християнският сбор може да бъде семейство дори за онези, които си нямат никого. (Марко 10:29, 30)

Рут продължава да паберкува в нивите на Вооз от жетвата на ечемика през април до жетвата на пшеницата през юни. През това време Ноемин несъмнено мисли все повече какво би могла да направи за скъпата си снаха. Когато са били в Моав, тя е била убедена, че никога няма да успее да намери на Рут друг съпруг. (Рут 1:11–13) Сега обаче започва да си променя мнението. Тя казва на Рут: „Дъще моя, не съм ли длъжна да ти намеря спокоен дом, та да ти бъде добре?“ (Рут 3:1) В онези дни било прието родителите да намират партньор на децата си, а Рут била станала като дъщеря на Ноемин. Затова тя иска да намери „спокоен дом“ на Рут — сигурност и защита, които един съпруг може да осигури. Но какво да направи?

Когато Рут за първи път споменава Вооз, Ноемин казва: „Този човек ни е роднина. Той е един от онези, които могат да ни откупят.“ (Рут 2:20) Какво означава това? В Божия закон, даден на Израил, имало любещи уредби за семействата,  които вследствие на бедност или смърт изпадали в затруднение. Ако овдовеела, без да има деца, жената страдала особено силно, защото съпругът ѝ щял да бъде оставен без потомство и името му щяло да бъде заличено за бъдещите поколения. Но Божият закон позволявал братът на съпруга да се ожени за вдовицата, за да може тя да роди наследник, който да продължи името на починалия и да се грижи за семейните притежания. * (Второзаконие 25:5–7)

Ноемин има план за действие. Можем да си представим изненадата, която се изписва по лицето на младата жена, докато свекърва ѝ говори. Законът на Израил все още е сравнително нов за Рут и много от обичаите му са ѝ чужди. Въпреки това тя толкова уважава Ноемин, че слуша внимателно всяка нейна дума. Онова, което свекърва ѝ я съветва да направи, вероятно звучи странно или смущаващо, дори може да е унизително, но Рут кротко се съгласява: „Ще направя всичко, каквото ми казваш.“ (Рут 3:5)

Понякога за младите хора е трудно да приемат съвет от по–възрастните и по–опитните. Лесно е да си кажеш, че те не разбират напълно предизвикателствата и проблемите на младите. Смиреният пример на Рут обаче ни напомня, че си струва да се вслушваме в мъдростта на по–възрастните, които ни обичат и ни мислят доброто. Но какъв е съветът на Ноемин и възнаградена ли е Рут за това, че го приема?

Вечерта Рут отива на хармана — равно, утъпкано място, където много земеделци носят зърното си за вършеене и веене. Това място обикновено се намира на някой склон или хълм, където в късния следобед и привечер вятърът е по–силен. За да отделят зърното от плявата и сламата, работниците използват вили или лопати, с които го хвърлят нагоре. Вятърът отвява леката плява, а по–тежкото зърно пада обратно на земята.

Рут наблюдава дискретно как работата привършва. Вооз надзирава веенето на зърното, което е станало голям куп. След като се нахранва, той ляга до купа. Очевидно това е нещо обичайно, вероятно за защита на ценната реколта от крадци и разбойници. Като вижда Вооз да си ляга, Рут разбира, че е време да изпълни плана на Ноемин.

Рут се промъква по–близо, сърцето ѝ бие ускорено. Тя вижда, че мъжът спи дълбоко. Според заръката на Ноемин отива до краката му, отвива ги и ляга там. След това чака. Времето минава и навярно ѝ се струва, че е изминала цяла вечност. Най–после около полунощ Вооз се разбужда. Треперейки от студ, той се надига, вероятно за да покрие краката си, но усеща, че там има някого. Повествованието казва: „Видя, че една жена лежи в краката му.“ (Рут 3:8)

„Коя си ти?“ — пита той. Рут отговаря може би с треперещ глас: „Аз съм Рут, твоята робиня. Покрий своята робиня с края на дрехата си, защото ти си един от онези, които могат да ме откупят.“ (Рут 3:9) Някои съвременни тълкуватели се опитват да припишат сексуален подтекст на действията и думите на Рут, но забравят два прости факта. Първо, тя действа според обичаите на своето време, много от които са чужди за нас днес. Затова би било погрешно да разглеждаме действията ѝ през призмата на съвременните западнали морални стандарти. Второ, Вооз реагира по начин, който ясно показва, че смята поведението на Рут за морално чисто и похвално.

Несъмнено любезният и успокояващ тон, с който Вооз отговаря, утешава Рут. Той казва: „Нека Йехова те благослови, дъще моя. Милостта, която проявяваш сега, е по–голяма от предишната, защото не отиде да си търсиш съпруг сред младите мъже, било то бедни, или богати.“ (Рут 3:10) „Предишната“ милост на Рут се отнася за лоялната любов, която е проявила, идвайки с Ноемин в Израил и грижейки се за нея. Милостта, която проявява „сега“, се отнася за обстоятелствата ѝ в момента. Вооз отбелязва, че млада жена като Рут лесно може да отиде да си търси съпруг сред по–младите мъже, било то богати, или бедни. Но вместо това тя иска да направи добро не само на Ноемин, но и на починалия ѝ съпруг — да продължи името му в родината му. Не е чудно тогава, че Вооз е развълнуван от себеотрицанието на младата жена.

Вооз продължава: „И сега, дъще моя, не се страхувай! Ще направя за тебе всичко, каквото казваш, защото всеки в моя град знае, че си прекрасна жена.“ (Рут 3:11) Той се радва на възможността да се ожени за Рут и вероятно не е напълно изненадан от молбата ѝ да я откупи. Вооз обаче е праведен мъж и не би действал само за да угоди на себе си. Той обяснява на Рут, че има друг, по–близък роднина на починалия съпруг на Ноемин, който може да я откупи, и че ще отиде първо при него и ще му даде възможност да се ожени за Рут.

Вооз ѝ казва отново да легне и да остане там до сутринта, когато ще си тръгне незабелязано. Той иска да защити нейната репутация, както и своята, понеже  хората може погрешно да си помислят, че между тях се е случило нещо неморално. Рут ляга до краката му, може би вече по–спокойна, след като е откликнал толкова любезно на молбата ѝ. После, докато е още тъмно, Вооз щедро напълва горната ѝ дреха с ечемик и тя тръгва обратно към Витлеем.

Колко приятно трябва да е за Рут да размишлява за думите на Вооз, че е известна сред всички като „прекрасна жена“! Несъмнено нейното желание да опознае Йехова и да му служи е допринесло за тази репутация. Освен това тя е проявила голяма милост и разбиране към Ноемин и народа ѝ, като е била готова да приеме техния начин на живот и обичаи, които са ѝ били чужди. Ако подражаваме на вярата на Рут, ще се стремим да се отнасяме с дълбоко уважение към другите и към техните обичаи. По този начин и ние ще си изградим добра репутация.

„Ти ли си, дъще моя?“ — пита Ноемин, когато Рут се прибира у дома. Вероятно още е тъмно и тя не може да види ясно кой е. Но Ноемин иска също да разбере дали Рут все още е необвързана вдовица, или вече има изгледи за брак. Рут веднага разказва на свекърва си всичко, което се е случило между нея и Вооз. Тя също ѝ дава щедрия дар, който той ѝ е изпратил. * (Рут 3:16, 17)

 Ноемин мъдро приканва Рут да си стои вкъщи този ден, вместо да излиза да паберкува. Тя я уверява: „Човекът няма да се успокои, докато не уреди въпроса още днес!“ (Рут 3:18)

Ноемин е права за Вооз. Той отива при градската порта, където обикновено се събират старейшините, и чака близкият роднина да мине. Пред свидетели Вооз му дава възможността да откупи Рут, като се ожени за нея. Но мъжът отказва, твърдейки, че така ще навреди на своето наследство. Тогава пред свидетелите при градската порта Вооз заявява, че той ще изпълни това задължение, като купи всички притежания на починалия съпруг на Ноемин, Елимелех, и като се ожени за Рут, вдовицата на Елимелеховия син Маалон. Вооз изразява надежда, че по този начин ще ‘възстанови името на умрелия над наследството му’. (Рут 4:1–10) Той наистина е праведен и безкористен мъж.

Вооз се жени за Рут. По–нататък четем: „Йехова ѝ даде да забременее и тя роди син.“ Жените във Витлеем благославят Ноемин и хвалят Рут за това, че е по–ценна за нея от седем синове. По–късно синът на Рут става предшественик на великия цар Давид. (Рут 4:11–22) Давид на свой ред е предшественик на Исус Христос. (Матей 1:1) *

Рут е истински благословена, както и Ноемин, която ѝ помага, гледайки детето като свое. Животът на тези две жени ни напомня, че Йехова Бог обръща внимание на всички, които се трудят смирено, за да се издържат, и които лоялно му служат с неговия народ. Той винаги възнаграждава верните хора, които като Рут си спечелват добра репутация пред него.