1. Каква надежда изразил неведнъж Павел, когато писал до събратята си?

КОГАТО писал до събратята си, апостол Павел неведнъж изразил надеждата си Бог и Христос да одобрят духа, който сборовете проявявали. Например до галатяните той писал: „Незаслужената милост на нашия Господар Исус Христос нека бъде с духа, който вие, братя, проявявате! Амин.“ (Гал. 6:18) Какво имал предвид с думите ‘духа, който проявявате’?

2, 3. (а) Какво понякога имал предвид Павел, когато използвал думата „дух“? (б) Какви въпроси можем да си зададем относно духа, който проявяваме?

² В този контекст Павел използвал думата „дух“ в смисъл на подбуждащата сила, която ни кара да говорим или да постъпваме по определен начин. Даден човек може да е мил, внимателен, с мек нрав, щедър или готов да прощава. Библията говори положително за „тихия и мек дух“ и ни насърчава да проявяваме „спокоен дух“. (1 Пет. 3:4; Пр. 17:27) Друг човек може да е саркастичен, материалист, обидчив или да се стреми към независимост. И още по–лошо, има хора, които проявяват нечист, непокорен, или дори бунтовен дух.

³ Така че, когато използвал изрази като „Господарят да бъде с духа, който проявяваш“, Павел насърчавал братята си да проявяват дух, който е в хармония с Божията воля и с личността на Христос. (2 Тим. 4:22; прочети Колосяни 3:9–12) Затова днес е добре да се запитаме: „Какъв дух проявявам? Как мога по–пълно да проявявам дух, който е угоден на Бога? Мога ли да допринасям повече за цялостния положителен дух на сбора?“ Да обясним с пример: В едно слънчогледово поле яркият цвят на всеки слънчоглед допринася за красотата на цялото поле. Дали сме като един от тези слънчогледи?  Допринасяме ли за красотата на целия сбор? Несъмнено трябва да се стараем да е така. Сега нека видим какво можем да направим, за да проявяваме дух, който е угоден на Бога.

4. Какво представлява „духът на света“?

⁴ Библията ни казва: „Ние не получихме духа на света, но духа, който е от Бога.“ (1 Кор. 2:12) Какво представлява „духът на света“? Това е същият дух, споменат в Ефесяни 2:2, където се казва, че преди някои живеели „според системата на този свят, според волята на този, който владее силата на въздуха — на духа, който сега действа в синовете на непослушанието“. Този „въздух“ е духът на света, или нагласата на хората като цяло, и подобно на буквалния въздух е навсякъде около нас. Той често се проявява в характерната за толкова много хора днес нагласа „Никой няма да ми казва какво да правя!“ или „Бори се за правата си!“. Тези хора представляват „синовете на непослушанието“ от света на Сатана.

5. Какъв лош дух проявили някои израилтяни?

⁵ Подобен вид мислене не е нещо ново. В дните на Моисей Корей се разбунтувал срещу притежаващите власт в сбора на Израил. Той се надигнал главно срещу Аарон и синовете му, които имали привилегията да служат като свещеници. Вероятно виждал несъвършенствата им. Или може да е обвинявал Моисей в непотизъм — облагодетелстването на роднини с привилегии. Какъвто и да е бил случаят, е ясно, че Корей започнал да гледа на нещата от човешка гледна точка и говорел срещу назначените от Йехова мъже. Той с неуважение им казал: „Стига толкова! ... Защо вие издигате себе си над сбора?“ (Чис. 16:3) По подобен начин Датан и Авирон се оплаквали от Моисей, обвинявайки го, че ‘се прави на владетел над тях’. Когато били повикани да се явят пред Моисей, те надменно отговорили: „Няма да дойдем!“ (Чис. 16:12–14) Йехова ясно показал, че духът, който проявяват, не му е угоден. Той унищожил всички бунтовници. (Чис. 16:28–35)

6. Как някои хора през първи век проявили лоша нагласа, и каква може да е била причината за това?

⁶ Някои хора през първи век също развили критична нагласа и ‘не зачитали притежаващите власт’ в сбора. (Юда 8) Те вероятно не били доволни от привилегиите си и се опитвали да настроят другите против назначените мъже, които съвестно изпълнявали дадените им от Бога задължения. (Прочети 3 Йоан 9, 10.)

7. В кое отношение може да е необходимо да бъдем внимателни?

⁷ Очевидно за такъв дух няма място в християнския сбор. Ето защо е необходимо да бъдем внимателни. Старейшините не са съвършени, точно както не били съвършени старейшините в дните на Моисей и в дните на апостол Йоан. Те може да допуснат грешки, които да ни засегнат лично. Ако това се случи, колко неподходящо би било някой член на сбора да реагира съгласно духа на света, като твърдо настоява за „справедливост“ или „да бъдат предприети действия спрямо този или онзи брат“. Йехова може да реши да пренебрегне някои дребни грешки. Нима не можем да направим същото? Поради неща, които смятат за недостатъци на старейшините, някои хора в сбора, които вършат сериозен грях, отказват да се срещнат с комитет от старейшини, назначен да им помогне. Такива хора могат да бъдат сравнени с пациент, който пропуска ползата от лечението, понеже нещо в лекаря не му допада.

8. Кои библейски стихове могат да ни помогнат да имаме правилна нагласа спрямо старейшините?

 ⁸ За да се предпазим от такъв дух, можем да си припомним, че Библията казва следното за Исус: „В дясната си ръка държеше седем звезди.“ „Звездите“ представят помазаните надзорници и в разширен смисъл всички надзорници в сборовете. Исус може да насочва „звездите“ в ръката си по всякакъв начин, който смята за подходящ. (Откр. 1:16, 20) Така че, като Глава на християнския сбор, Исус има пълен контрол над старейшинските тела. Ако някой от старейшините наистина се нуждае от поправяне, онзи, чиито очи са „като пламнал огън“, ще се погрижи това да бъде направено в определеното от него време и по определения от него начин. (Откр. 1:14) Междувременно ние проявяваме нужното уважение към мъжете, назначени от светия дух, тъй като Павел писал: „Бъдете послушни на онези, които ви ръководят, и им се подчинявайте — понеже те бдят над душите ви като хора, които ще отговарят за това, — за да могат да бдят с радост, а не с въздишане, защото това би ви навредило.“ (Евр. 13:17)

9. (а) На каква проверка може да бъде подложен един християнин, ако бъде поправен или дисциплиниран? (б) Как е най–добре да постъпим, ако бъдем порицани?

⁹ Освен това духът на един християнин може да бъде проверен, ако той бъде поправен или му бъдат отнети привилегиите в сбора. Един млад брат бил тактично посъветван от старейшините във връзка с играенето на изпълнени с насилие видеоигри. За съжаление той  не приел съвета и назначението му като помощник–служител трябвало да бъде прекратено, тъй като вече не отговарял на библейските изисквания за тази служба. (Пс. 11:5; 1 Тим. 3:8–10) Впоследствие братът разгласил несъгласието си по отношение на това решение, изпратил до местния клон много писма, в които критикувал старейшините, и дори се опитал да накара и други от сбора да направят същото. Но в действителност да излагаме на опасност мира на целия сбор в опитите си да оправдаем действията си има обратен резултат. Колко по–добре е да гледаме на порицанието като на начин да ни се отворят очите за някои наши слабости, за които не сме знаели, и смирено да приемем поправянето. (Прочети Плачът на Йеремия 3:28, 29.)

10. (а) Обясни какво научаваме от Яков 3:16–18 за правилния и за погрешния дух. (б) Какъв ще е резултатът, ако проявяваме „мъдростта, идваща от горе“?

¹⁰ Яков 3:16–18 показва както погрешния, така и правилния дух, който трябва да проявяваме в сбора. Там пише: „Където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви зли неща. Но мъдростта, идваща от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, разумна, готова да се подчини, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна, нелицемерна. А плодът на праведността се сее в мир за миротворците.“ Като постъпваме в хармония с „мъдростта, идваща от горе“, ще подражаваме на Божиите качества и по този начин ще допринасяме за добрия дух сред своите събратя.

11. (а) От какво ще се предпазим, ако имаме правилна нагласа? (б) Какво научаваме от примера на Давид?

¹¹ Трябва да помним, че Йехова е назначил старейшините ‘да пасат сбора на Бога’. (Деян. 20:28; 1 Пет. 5:2) Затова съзнаваме, че е мъдро да уважаваме Божията уредба, независимо дали имаме привилегията да служим като старейшини, или не. Ако имаме правилна нагласа, няма да сме прекалено чувствителни за позицията, която заемаме. Когато царят на Израил Саул разбрал, че Давид е станал заплаха за царуването му, той ‘гледал на Давид с подозрение’. (1 Царе 18:9) Царят развил лош дух и дори искал да убие Давид. Вместо да сме прекалено загрижени за позицията си, подобно на Саул, колко по–добре е да сме като Давид. Въпреки цялата несправедливост, която се стоварила върху него, младият мъж запазил уважението си спрямо установената от Бога власт. (Прочети 1 Царе 26:23.)

12. Какво допринася за единството в сбора?

¹² Различните възгледи могат да станат причина за раздразнение в сбора, дори и сред надзорниците. Съветите на Библията „Бъдете първи в оказването на почит помежду си“ и „Не смятайте себе си за разумни“ могат да ни помогнат в това отношение. (Рим. 12:10, 16) Вместо да настояваме, че сме прави, трябва да признаем, че често има повече от един правилен възглед. Ако се стремим да разбираме гледната точка на другите, ще допринасяме за единството в сбора. (Флп. 4:5)

13. Как трябва да гледаме на собственото си мнение, и кой библейски пример показва това?

¹³ Дали това означава, че е погрешно да споделим наблюденията си, ако виждаме нещо в сбора, което смятаме, че трябва да бъде променено? Не. През първи век възникнал един проблем, който довел до голям спор. Братята решили „Павел и Варнава, а също и някои от тях да отидат заради този спор при апостолите и старейшините в Йерусалим“. (Деян. 15:2) Несъмнено всеки от братята имал собствено мнение и идея как да  бъде решен въпросът. Щом обаче всеки се изказал и било взето решение под ръководството на духа, братята не продължили да настояват на собственото си мнение. След като писмото с решението стигнало до сборовете, ‘те се зарадвали на насърчението’ и били ‘укрепени във вярата’. (Деян. 15:31; 16:4, 5) По същия начин днес, щом представим даден проблем на вниманието на отговорните братя, трябва да оставим нещата в техни ръце и да сме спокойни, че ще разгледат въпроса внимателно.

14. Как можем да проявяваме добър дух при взаимоотношенията си с другите?

¹⁴ При взаимоотношенията си с другите имаме много възможности да проявяваме добър дух. Всички ние ще постъпим добре, ако сме готови да прощаваме, когато другите ни обидят. В Божието Слово се казва: „Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ (Кол. 3:13) Изразът „ако някой от вас има причина за оплакване“ предполага, че може да имаме основателни причини да се дразним от другите. Но вместо да се засягаме прекалено поради техните слабости и да нарушаваме мира в сбора, ние се стараем да подражаваме на Йехова и да прощаваме щедро, като продължаваме напред в службата си заедно.

15. (а) Какво научаваме за прошката от Йов? (б) Как молитвата може да ни помогне да проявяваме приятен дух?

¹⁵ Относно прошката можем да научим много от Йов. Тримата му мними утешители го обидили с множество нелюбезни думи. Независимо от това Йов им простил. Какво му помогнало? ‘Йов се помолил за тримата си приятели.’ (Йов 16:2; 42:10) Като се молим за другите, възгледът ни за тях може да се промени. А ако отправяме молитви за всички братя и сестри, ще развием дух, подобен на Христовия. (Йоан 13:34, 35) В допълнение на това трябва да се молим и за светия дух. (Лука 11:13) Божият дух ще ни помогне да проявяваме християнски качества при взаимоотношенията си с другите. (Прочети Галатяни 5:22, 23.)

16, 17. Какво ти лично си решен да правиш във връзка с ‘духа, който проявяваш’?

¹⁶ Само какъв чудесен резултат може да бъде постигнат, ако всеки от нас си постави за цел да допринася за благотворния дух в сбора! След като разгледахме мислите в тази статия, може да решим, че е необходимо да направим някои подобрения по отношение на духа, който проявяваме. Ако е така, нека не се колебаем да се оставим да бъдем изследвани в светлината на Божието Слово. (Евр. 4:12) Павел, който бил силно загрижен за поведението си сред сборовете, казал: „Не виждам нищо, което да говори против мене. Но това не означава, че съм праведен, понеже този, който ме съди, е Йехова.“ (1 Кор. 4:4)

¹⁷ Като се опитваме да постъпваме в съгласие с „мъдростта, идваща от горе“, и като не гледаме прекалено сериозно на себе си или на позицията си, ще допринасяме за благотворния дух в сбора. Ако прощаваме щедро и мислим положително за другите, ще се радваме на мирни взаимоотношения със събратята си. (Флп. 4:8) Щом постъпваме така, ще можем да сме уверени, че Йехова и Исус одобряват ‘духа, който проявяваме’. (Флм. 25)