1, 2. Какво напътствие дал Исус на апостолите си, и защо?

БИЛО 32 г. Исус се намирал в областта Галилея, когато възникнали трудности. Апостолите спорели кой от тях е най–велик. Писателят Лука разкрива: „Започнаха да обсъждат кой от тях ще бъде най–велик. Като знаеше какви мисли има в сърцата им, Исус взе едно дете, сложи го до себе си и им каза: ‘Който приеме това дете в мое име, приема и мене. А който приема мене, приема и онзи, който ме е изпратил. Защото който от вас се държи като по–маловажен, именно той е велик.’“ (Лука 9:46–48) Търпеливо, но решително, Исус помогнал на апостолите да разберат, че трябва да са смирени.

² Дали подканата на Исус към апостолите да се държат като по–маловажни отговаряла на нагласата на юдеите през първи век? Или по–скоро била в разрез с нея? В „Теологичен речник на Новия завет“ се разглеждат социалните условия по онова време и се казва следното: „За всяко нещо възниквал въпросът кой е по–велик и хората постоянно се тревожели дали отдават съответната почит на останалите.“ Исус наставлявал апостолите да бъдат различни от хората като цяло.

3. (а) Какво означава да се държим като по–маловажни, и защо може да ни е трудно да постъпваме така? (б) Какви въпроси възникват относно това да се държим като по–маловажни?

³ Гръцката дума, преведена като „по–маловажен“, се отнася за човек, който е скромен, смирен, низш, незначителен или без особена стойност и влияние. Исус използвал едно дете, за да покаже на апостолите си, че трябва да са смирени и скромни. Тази подкана се отнася и за истинските християни днес. За нас може да е трудно да се  държим като по–маловажни, поне при определени обстоятелства. Човешката склонност да проявяваме гордост може да ни кара да търсим слава за себе си. Съревнователната среда, в която живеем, и духът на света може да ни подбуждат да бъдем егоисти, агресивни или манипулативни. Какво може да ни помогне да се държим като по–маловажни? В какъв смисъл онзи, който се държи като по–маловажен, е велик? В кои области от живота трябва да се стремим да проявяваме смирение?

4, 5. Какво може да ни помага да развиваме смирение? Дай пример.

⁴ Един начин да развиваме смирение е да размишляваме колко по–велик е Йехова от нас. Всъщност „разумът му е неизследим“. (Иса. 40:28) Разглеждайки определени аспекти от великолепието на Йехова, апостол Павел писал: „О, колко дълбоки са богатството, мъдростта и познанието на Бога! Колко са неизследими неговите присъди и непроследими пътищата му!“ (Рим. 11:33) Макар че познанието на хората за много неща се е увеличило значително, откакто Павел записал тези думи преди около 2000 години, неговото твърдение продължава да е вярно. Независимо колко много знаем, фактът, че няма да има край на нещата, които ще учим за Йехова, за делата му и за пътищата му, трябва да ни смирява.

⁵ Онова, което помогнало на Лео * да гледа на себе си като на по–маловажен, било разбирането, че пътищата на Бога са непроследими. Когато бил млад, той се възхищавал на науката. Тъй като искал да разбере колкото може повече за физическата вселена, Лео започнал да учи астрофизика и стигнал до важно заключение. Той споделя: „Въз основа на онова, което научих, осъзнах, че само с помощта на съвременните научни теории хората не са в състояние да разберат напълно вселената. Затова започнах да уча право.“ След време Лео станал областен прокурор и впоследствие — съдия. Той и съпругата му започнали да изучават Библията със Свидетелите на Йехова, приели истината и станали отдадени служители на Бога. Какво помогнало на Лео да се държи като по–маловажен въпреки положението си в обществото? Без да се колебае, той отговаря: „Разбрах, че независимо колко знаем за Йехова и вселената, имаме да учим още много.“

6, 7. (а) Какъв забележителен пример за смирение ни дава Йехова? (б) Как Божието смирение прави някого велик?

⁶ Друг фактор, който ни помага да  сме смирени, е това, че самият Йехова проявява смирение. Помисли върху следното: „Ние сме сътрудници на Бога.“ (1 Кор. 3:9) Представи си само — Йехова Бог, който притежава несравнимо величие, ни придава достойнство, като ни предоставя възможността да изпълняваме службата си с помощта на неговото Слово, Библията. Макар че Йехова причинява растежа на семената, които садим и поливаме, той ни удостоява с почетната позиция да работим заедно с него. (1 Кор. 3:6, 7) Нима това не е забележителен пример за Божието смирение! Несъмнено примерът за смирение на Йехова трябва да насърчава всекиго от нас да се държи като по–маловажен.

⁷ Божият пример за смирение оказал огромно влияние върху псалмиста Давид. Той пял на Йехова: „Ти ми даваш своя щит на спасение, твоето смирение ме възвеличава.“ (2 Царе 22:36) Давид отдал заслугите за своето величие в Израил на смирението на Йехова. Бог се навел, или с други думи се смирил, за да насочи вниманието си към него. (Пс. 113:5–7) Дали нашата ситуация е по–различна? Относно нашите качества, способности и привилегии, дали има нещо, което да не сме получили от Йехова? (1 Кор. 4:7) Човекът, който се държи като по–маловажен, е велик, тъй като става по–ценен служител на Йехова. (Лука 9:48) Нека разгледаме как става това.

8. Как смирението се отразява на нагласата ни към организацията на Йехова?

⁸ Нужно ни е смирение, за да се чувстваме щастливи в Божията теократична организация и да подкрепяме уредбите на сбора. Да разгледаме примера на една млада жена на име Петра, възпитана в семейство на Свидетели. Тъй като искала да постъпва според собствените си желания, тя се отдалечила от сбора. Години по–късно отново започнала да посещава събранията. Днес Петра се радва да бъде част от организацията на Йехова и с желание подкрепя уредбите на сбора. Какво се променило? Тя пише: „Двете най–важни качества, които трябваше да разбера и да развия, за да се чувствам като у дома в Божията организация, бяха смирението и скромността.“

9. Какво е отношението на смирения човек към духовната храна, която получаваме, и защо това го прави по–ценен?

⁹ Смиреният човек изпитва искрена благодарност за уредбите от Йехова, включително за духовната храна. Затова такъв човек старателно изучава Библията и с желание чете списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Подобно на много други верни служители на Йехова, той вероятно първо прочита всяко ново издание, преди да го постави в личната си библиотека. Когато проявяваме смирение и признателност, като четем и изучаваме основаните на Библията издания, ние напредваме в духовно отношение и Йехова може да ни използва по–пълно в своята служба. (Евр. 5:13, 14)

10. Как можем да се държим като по–маловажни в сбора?

¹⁰ Някой, който се държи като по–маловажен, е велик и в друго отношение. Във всеки сбор има способни мъже, назначени под ръководството на светия дух да служат като старейшини. Те се грижат за уреждането на духовни въпроси като събранията на сбора, проповедната служба и пастирската дейност. Когато се държим като по–маловажни, подкрепяйки с готовност тези  уредби, допринасяме за радостта, мира и единството в сбора. (Прочети Евреи 13:7, 17.) Ако си старейшина или помощник–служител, проявяваш ли смирение, като си благодарен за поверената ти привилегия в службата?

11, 12. Проявяването на каква нагласа ще ни направи по–ценни в организацията на Йехова, и защо е така?

¹¹ Онзи, който се държи като по–маловажен, е велик, или по–ценен в организацията на Йехова, защото смирението му го прави добър и полезен служител на Бога. Исус трябвало да подкани учениците си да се държат като по–маловажни, защото някои от тях били повлияни от преобладаващата нагласа по онова време. В Лука 9:46 се казва: „Започнаха да обсъждат кой от тях ще бъде най–велик.“ Възможно ли е и ние да започнем да мислим, че по някакъв начин сме по–добри от събратята си или че превъзхождаме хората като цяло? Мнозина в света около нас биват подбуждани от гордост и егоизъм. Нека се пазим от горделивите, като постъпваме смирено. Когато правим това и поставяме Йехова на първо място, нашите братя и сестри ще се чувстват насърчени в присъствието ни.

¹² Подканата на Исус да се държим като по–маловажни наистина ни подбужда да действаме. Нима не е добре да се стремим да постъпваме като по–маловажни във всички аспекти от живота си? Нека обърнем внимание на три области.

13, 14. Как брачните партньори може да се държат като по–маловажни, и какво влияние ще окаже това на брака?

¹³ В брака. Много хора днес са толкова загрижени за личните си права, че държат на тях дори това да означава да нарушат правата на другите. По–маловажният човек обаче бива ръководен от нагласата, към която ни насърчава Павел. В писмото си до римляните той пише: „Нека се стремим към онова, което допринася за мира и за взаимното изграждане.“ (Рим. 14:19) Човекът, който се държи като по–маловажен, се стреми към мир с всекиго, особено с брачния си партньор.

¹⁴ Да помислим за развлеченията. Двамата партньори може да имат различни предпочитания. Съпругът може да обича през свободното си време спокойно да стои вкъщи и да чете книга. Съпругата му, от друга страна, може да иска да излезе на разходка или да посети приятели. За нея вероятно ще е по–лесно да уважава съпруга си, ако вижда, че той проявява смирение и искрена загриженост за нейните желания, вместо да мисли само за своите предпочитания. И само колко ще я обича и цени съпругът ѝ, когато вижда, че тя не се опитва само да наложи собствения си възглед, а зачита желанията му! Брачната връзка бива укрепена, когато всеки от партньорите се държи като по–маловажен. (Прочети Филипяни 2:1–4.)

15, 16. Каква нагласа препоръчва да проявяваме Давид в 131 псалм, и как това трябва да се отразява на поведението ни в сбора?

¹⁵ В сбора. В света много хора искат всяко тяхно желание да бъде задоволено веднага. Те нямат много търпение и за тях е изпитание да чакат. Да постъпваме като по–маловажни, ни помага да чакаме Йехова. (Прочети Псалм 131:1–3.) Когато сме смирени и чакаме Йехова, се радваме на сигурност и благословии, утеха и удовлетворение. Не е чудно, че Давид насърчил събратята си израилтяни да чакат търпеливо своя Бог!

 ¹⁶ Ти също можеш да изпиташ такава утеха, ако чакаш смирено Йехова. (Пс. 42:5) Може би ‘желаеш добро дело’ и затова ‘се стремиш към службата на надзорник’. (1 Тим. 3:1–7) Разбира се, трябва да направиш каквото е по силите ти, за да позволиш на светия дух да развие в тебе качествата, нужни на един надзорник. Как да постъпиш обаче, ако изглежда, че при тебе това отнема повече време, отколкото при други? Човекът, който се държи като по–маловажен и търпеливо чака да получи привилегия в службата, ще продължи да служи на Йехова с радост и ще цени всяка задача, която му бъде поверена.

17, 18. (а) Каква полза ще имаме, когато търсим прошка и самите ние сме готови да простим на другите? (б) Как сме насърчени да постъпваме според Притчи 6:1–5?

¹⁷ В отношенията ни с другите. На повечето хора им е трудно да се извиняват. Божиите служители обаче се държат като по–маловажни, като признават своите грешки и молят за прошка. Те също така с готовност прощават грешките на другите. Докато гордостта подклажда разделение и раздори, прошката допринася за мира в сбора.

¹⁸ Може да е необходимо да се смирим, като искрено се извиним на другия, когато не можем да спазим обещание, което сме дали, поради обстоятелства извън нашия контрол. Дори другият човек да има известна вина, смиреният християнин мисли за собствените си грешки и е готов да ги признае. (Прочети Притчи 6:1–5.)

19. Поради какви причини всеки от нас може да бъде благодарен за библейския съвет да се държим като по–маловажни?

¹⁹ Колко благодарни сме за библейското насърчение да се държим като по–маловажни! Въпреки че понякога може да ни е трудно да постъпваме така, ако имаме правилен възглед за позицията си спрямо своя Създател и ценим неговото смирение, ще бъдем подбудени също да развиваме смирение. Като правим това, ще покажем, че сме ценни служители на Йехова. Затова нека всеки от нас се държи като по–маловажен!