Нека да видим защо изобщо Исус говорил за безбрачието. Когато фарисеите дошли при него и повдигнали темата за развода, той посочил ясно какъв е стандартът на Йехова за брака. Макар че Законът позволявал на мъжа да напише свидетелство за развод на жена си, в случай че намери „нещо неприлично“ в нея, в началото не било така. (Втор. 24:1, 2) След това Исус заявил: „Ако някой се разведе с жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, върши прелюбодейство.“ (Мат. 19:3–9)

Като чули това, учениците му казали: „Ако такива са отношенията между мъжа и жената, тогава не е за препоръчване човек да се жени.“ Исус им отговорил: „Не всички могат да живеят според тези думи, но само онези, които притежават този дар. Защото има евнуси, които са излезли такива от майчината си утроба, а има и евнуси, направени такива от хората, но има и евнуси, които сами са направили себе си евнуси заради небесното царство. Който може да живее така, нека живее така.“ (Мат. 19:10–12)

Буквалните евнуси били такива поради вроден дефект или вследствие на злополука или осакатяване. Но имало някои, които сами решавали да живеят като евнуси. Макар че можели да се оженят, те проявявали самоконтрол и оставали неженени „заради небесното царство“. Като Исус те избирали безбрачието, за да могат изцяло да се посветят на службата за Царството. Тези хора не били родени с такъв дар, нито го получавали. Те сами решавали да живеят така, тоест съзнателно придобивали дара на безбрачието.

Позовавайки се на думите на Исус, апостол Павел обяснил, че всеки християнин — било то женен, или не — може да служи на Бога по приемлив начин, но нежененият, който е „непоколебим в сърцето си“ и е решил да остане неженен, „постъпва по–добре“. В какъв смисъл? Женените хора трябва да отделят от времето и силите си, за да угаждат на партньора си и да се грижат за него. От друга страна, неженените християни могат да се посветят на службата на Господаря, без да имат тези задължения. Те гледат на положението си като на дар от Бога. (1 Кор. 7:7, 32–38)

Следователно Библията ни казва, че християните не получават дара на безбрачието по тайнствен начин. По–скоро те го придобиват, като остават неженени, за да служат на интересите на Царството без отвличане на вниманието. Мнозина днес са решили в сърцето си да останат несемейни поради тази причина и другите трябва да ги подкрепят в решението им.