1, 2. Как Свидетелите на Йехова гледат на Божието име за разлика от църквите на т.нар. християнство?

КАТО цяло църквите на т.нар. християнство не използват Божието име. Например в предговора към „Ревизиран стандартен превод“ на Библията на английски език се казва: „Употребата на някакво лично име за единствения и истински Бог ... е напълно неподходяща за всеобщата вяра на християнската църква.“

² От друга страна, Свидетелите на Йехова с гордост носят Божието име и го прославят. (Прочети Псалм 86:12; Исаия 43:10.) Освен това за нас е привилегия да знаем значението на това име и всемирния спорен въпрос, свързан с освещаването му. (Мат. 6:9) Това обаче е привилегия, която не бива да приемаме за даденост. Затова нека разгледаме три важни въпроса: Какво означава да знаем Божието име? Как Йехова постъпва в съгласие с името си, допринасяйки за освещаването му? И как можем да ходим в името на Йехова?

3. Какво означава да знаем Божието име?

³ Да знаем Божието име, включва много повече от това просто да сме наясно, че то е „Йехова“, а именно да знаем какъв Бог е Йехова — какви са неговите качества, намерение и дела, разкрити в Библията, например в отношенията му със служителите му. Разбира се, Йехова осигурява това прозрение постепенно според изпълнението на своето намерение. (Пр. 4:18) Йехова разкрил името си на първата човешка двойка и затова Ева го използвала, след като родила Каин. (Бит. 4:1) Верните патриарси Ной, Авраам, Исаак и Яков знаели Божието име. Освен това колкото повече Йехова ги благославял, грижил се за тях и им разкривал аспекти от намерението си, толкова повече те ценели името  му. Моисей получил специално прозрение за Божието име.

4. Защо Моисей попитал Бога за името му, и защо притеснението на Моисей е разбираемо?

⁴ Прочети Изход 3:10–15. Когато Моисей бил на 80 години, Бог му дал важна заповед с думите: „Ще те изпратя ..., за да изведеш моя народ, синовете на Израил, от Египет.“ Тогава Моисей с уважение задал един въпрос от огромно значение. В общи линии той попитал: „Какво е твоето име?“ Какъв бил смисълът на въпроса на Моисей, като се има предвид, че името на Бога отдавна било известно? Очевидно той искал да знае повече за личността, представяна от името — факти, които биха убедили народа, че Бог наистина ще ги избави. Моисей с основание се притеснявал, защото израилтяните били роби от дълго време. Те вероятно се питали дали Богът на прадедите им може да ги избави. Всъщност някои израилтяни дори започнали да се покланят на египетски богове! (Езек. 20:7, 8)

5. Как Йехова хвърлил повече светлина върху значението на своето име в отговора си на Моисей?

⁵ Как отговорил Йехова на Моисей? Отчасти той му наредил: „Ето какво ще кажеш на синовете на Израил: ‘АЗ ЩЕ СТАНА ме изпрати при вас.’“ * След това добавил: „Йехова, Богът на вашите прадеди, ... ме изпрати при вас.“ Бог разкрил, че щял да стане каквото пожелае да стане, за да изпълни намерението си, и че винаги ще бъде верен на думите си. Затова в 15 стих четем, че самият Йехова казал: „Това е моето име до безпределни времена и с това ще бъда помнен поколение след поколение.“ Тези думи несъмнено укрепили вярата на Моисей и го изпълнили със страхопочитание.

6, 7. Как Йехова постъпил изцяло в съгласие с името си?

⁶ Малко след като дал задачата на Моисей, Йехова постъпил в съгласие с името си, като станал избавител за израилтяните. Той унижил Египет с десет унищожителни бедствия, като същевременно разкрил безсилието на египетските богове, сред които бил и фараонът. (Из. 12:12) След това Йехова разтворил Червено море, превел израилтяните през него и удавил фараона и войските му. (Пс. 136:13–15) В „огромната и вдъхваща страх пустиня“ Йехова запазил живота на народа си, който може би наброявал два или три милиона души или дори повече! Той даже  направил така, че дрехите им и сандалите им да не се износят. (Втор. 1:19; 29:5) Наистина, нищо не може да попречи на Йехова да бъде верен на несравнимото си име. След време той казал на Исаия: „Аз, аз съм Йехова и освен мене няма спасител.“ (Иса. 43:11)

⁷ Приемникът на Моисей, Исус Навиев, също бил свидетел на вдъхващите страх дела на Йехова в Египет и в пустинята. Затова в края на живота си Исус Навиев могъл да каже с искрено убеждение на събратята си израилтяни: „Вие добре знаете с цялото си сърце и с цялата си душа, че от всичките обещания за добри неща, които ви даде Йехова, вашият Бог, нито едно не остана неизпълнено. Всички се изпълниха. Нито едно обещание не остана неизпълнено.“ (Ис. Н. 23:14) Йехова наистина изпълнил всичко, което бил обещал.

8. Как Йехова постъпва в съгласие с името си в наши дни?

⁸ И днес Йехова изпълнява онова, което е обещал. Посредством своя Син той обещал, че през последните дни посланието за Царството ще бъде проповядвано „по целия свят“. (Мат. 24:14) Кой друг освен Всемогъщия Бог би могъл да предскаже това, да се погрижи да бъде изпълнено и да използва „неучени и обикновени хора“ за извършването му? (Деян. 4:13) Следователно, когато участваме в проповедната дейност, всъщност участваме в изпълнението на библейско пророчество. Така почитаме своя Баща и показваме искреността си, като се молим: „Нека се свети твоето име. Нека дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля както на небето, така и на земята.“ (Мат. 6:9, 10)

9, 10. Как Йехова продължил да добавя към значението на името си в отношенията си с израилтяните, и с какъв резултат?

⁹ Малко след излизането на израилтяните от Египет Йехова станал нещо ново за своя народ. Посредством договора на Закона той станал техен „съпруг“, като бил готов да поеме всички отговорности, свързани с това. (Йер. 3:14) Израилтяните, от своя страна, станали за него фигуративна съпруга — народ, носещ името му. (Иса. 54:5, 6) Докато те с готовност му се подчинявали и спазвали заповедите му, той щял да бъде съвършен „съпруг“ — щял да ги благославя, да ги пази и да им дава мир. (Чис. 6:22–27) Така великото име на Йехова щяло да бъде прославено сред народите. (Прочети Второзаконие 4:5–8; Псалм 86:7–10.) И наистина през историята на народа на Израил много чужденци били привлечени към истинското поклонение. Те постъпвали също като моавката Рут, която казала на Ноемин: „Твоят  народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог.“ (Рут 1:16)

¹⁰ В продължение на около 1500 години Йехова разкрил много нови аспекти на личността си в отношенията си с израилтяните. Въпреки непокорството на народа Йехова многократно показал, че е ‘милосърден Бог’ и че „не бърза да се гневи“, като проявил изключително дълготърпение. (Из. 34:5–7) Все пак търпението на Йехова не било безгранично и достигнало края си, когато юдеите отхвърлили и убили Божия Син. (Мат. 23:37, 38) Физическите потомци на Израил престанали да бъдат народ, носещ Божието име. Като цяло те били мъртви в духовно отношение, подобно на изсъхнало дърво. (Лука 23:31) Как това се отразило на нагласата им спрямо името на Бога?

11. Как юдеите престанали да използват Божието име?

¹¹ Историята разкрива, че след време юдеите развили суеверна нагласа спрямо Божието име, като дори смятали, че не бива да го произнасят. (Из. 20:7) Постепенно те престанали да използват Божието име. Несъмнено тази проява на неуважение към името му причинило болка на Йехова. (Пс. 78:40, 41) Ясно е обаче, че Бог, „който изисква пълна преданост“, няма да остане привързан завинаги към народ, който се е отрекъл от него и от който самият той се е отрекъл. (Из. 34:14) От това ясно разбираме колко е важно да проявяваме огромно уважение към името на Създателя.

12. Кои хора станали народ за Божието име?

¹² Йехова разкрил чрез Йеремия намерението си да сключи „нов договор“ с нов народ, духовния Израил. Йеремия предсказал, че всички членове на този народ, „от най–малкия до най–големия“, ще познават Йехова. (Йер. 31:31, 33, 34) Изпълнението на това пророчество започнало на Петдесетница през 33 г., когато Бог установил новия договор. Новият народ, „Божият Израил“, който включвал юдеи и езичници, станал „народ за [Божието] име“, или както казал Йехова — ‘хора, наречени с неговото име’. (Гал. 6:16; прочети Деяния 15:14–17; Мат. 21:43)

13. (а) Дали първите християни използвали Божието име? Обясни. (б) Как гледаш на привилегията да използваш името на Йехова в службата си?

¹³ Като ‘хора, наречени с Божието име’, членовете на този духовен народ използвали името на Йехова особено когато цитирали Еврейските писания. * Затова на Петдесетница през 33 г., когато Петър се обърнал към едно множество от юдеи и прозелити от целия свят, той използвал Божието име няколко пъти. (Деян. 2:14, 20, 21, 25, 34) Първите християни почитали Йехова и той от своя страна благославял усилията им в проповедната дейност. И днес Йехова благославя службата ни, когато с гордост известяваме името му и го показваме на заинтересуваните в собствената им Библия, ако е възможно. Така им разкриваме истинския Бог. Само каква привилегия е това и за тях, и за нас! За хората, които започват да опознават Бога, това може да е началото на прекрасни взаимоотношения, които ще стават все по–силни и ще траят вечно.

14, 15. Какво е направил Йехова за великото си име въпреки разпространението на отстъпничеството?

¹⁴ След време в ранния християнски сбор започнало да се разпространява отстъпничеството, особено след смъртта на апостолите. (2 Сол. 2:3–7) Фалшивите  учители възприели юдейската традиция да не се използва Божието име. Но дали Йехова щял да позволи великото му име да бъде заличено? В никакъв случай! Вярно е, че не може да бъде установено как точно се е произнасяло името, но то устояло. През годините Божието име се е появявало в различни преводи на Библията, както и в трудовете на библейски учени. Например през 1757 г. Чарлс Питърс писал, че името „Йехова“, за разлика от многото титли на Бога, „изглежда е най–изразително в същността си“. През 1797 г. в книга за поклонението на Бога Хоптън Хейнс започнал седма глава с думите: „ЙЕХОВА е личното име на БОГА сред юдеите, на когото те се покланяли, както правели Христос и Апостолите.“ Хенри Грю (1781–1862 г.) не само използвал Божието име, но разбирал, че му е нанесен укор и че трябва да бъде осветено. Също така Джордж Сторс (1796–1879 г.), близък сътрудник на Чарлс Ръсел, използвал Божието име, както правел и самият Ръсел.

¹⁵ Особено забележителна е 1931 г., тъй като през нея Международните изследователи на Библията, както бил наричан тогава Божият народ, възприели библейското име Свидетели на Йехова. (Иса. 43:10–12) Така те известили на света, че се гордеят да бъдат служители на единствения истински Бог, да бъдат ‘народ за неговото име’, на което да носят слава. (Деян. 15:14) Тези събития ни напомнят за думите на Йехова от Малахия 1:11: „От мястото на изгрева на слънцето до мястото на неговия залез името ми ще бъде велико сред народите.“

16. Защо за нас трябва да е чест да ходим в името на Йехова?

¹⁶ Пророк Михей писал: „Всеки народ ще ходи в името на своя бог, а ние ще ходим в името на Йехова, нашият Бог, до безпределни времена, завинаги.“ (Мих. 4:5) Фактът, че Йехова позволил на Изследователите на Библията да приемат името му, бил нещо повече от голяма чест. Това по насърчителен начин показало одобрението му. (Прочети Малахия 3:16–18.) Как стои въпросът с тебе лично? Полагаш ли всички усилия „да ходиш в името на Йехова“? Разбираш ли какво включва това?

17. Какво се включва в това да ходим в Божието име?

¹⁷ Да ходим в името на Йехова, включва поне три неща. Първо, трябва да го известяваме на другите, като признаваме, че само онези, които ‘призоват името на Йехова, ще бъдат спасени’. (Рим. 10:13) Второ, трябва да отразяваме качествата на Йехова, особено любовта му. И трето, ние ходим в името на Бога, когато с радост се подчиняваме на праведните му стандарти, за да не носим укор на святото име на нашия Баща. (1 Йоан 4:8; 5:3) Готов ли си ‘да ходиш в името на Йехова, нашия Бог, до безпределни времена’?

18. Защо всички, които почитат великото име на Йехова, могат да очакват бъдещето с увереност?

¹⁸ Скоро всички, които пренебрегват Йехова или му се противопоставят, ще бъдат принудени да разберат кой е той. (Езек. 38:23) В това число се включват хора като фараона, който казал: „Кой е Йехова, та да послушам гласа му?“ Само колко бързо разбрал отговора на въпроса си! (Из. 5:1, 2; 9:16; 12:29) Ние обаче доброволно сме опознали Йехова. Гордеем се да сме негов послушен народ и да се наричаме с името му. Затова очакваме бъдещето с увереност в обещанието, записано в Псалм 9:10: „Който знае името ти, ще се надява на тебе, защото ти, Йехова, няма да изоставиш онези, които те търсят.“