1. Защо трябва да имаме пълно доверие в Божието Слово?

КОГАТО старейшините обсъждат дали един изучаващ отговаря на изискванията да участва в проповедната служба, те си задават въпроса: „Дали думите на този човек показват, че той вярва, че Библията е вдъхновеното Слово на Бога?“ * За всекиго, който иска да стане вестител на Царството, всъщност за всеки служител на Бога, отговорът трябва да бъде „да“. Защо? Като имаме доверие в Божието Слово и умело го използваме в службата, ще можем да помагаме на другите да опознаят Йехова и да получат спасение.

2. Защо трябва да ‘постоянстваме в нещата, които сме научили’?

² Апостол Павел подчертал важността на Божието Слово, когато писал на Тимотей: „Постоянствай в нещата, които си научил и в които си се уверил.“ „Нещата“, които Павел споменал, са библейските истини, подтикнали Тимотей да повярва в добрата новина. Тези истини оказват същото въздействие и на нас днес и ни помагат да останем ‘мъдри за спасение’. (2 Тим. 3:14, 15) Често използваме думите, които Павел казал след това, за да покажем на другите, че Библията има божествен произход, но ние извличаме и допълнителна полза от тези думи, записани във 2 Тимотей 3:16. (Прочети.) Нека обсъдим този стих по–подробно. По този начин ще засилим увереността си, че всички напътствия на Йехова са „правилни“. (Пс. 119:128)

3–5. (а) Какво се случило след речта на Петър на Петдесетница, и защо? (б) Защо много хора в Солун приели истината? (в) Какво прави впечатление на хората днес във връзка със службата ни?

³ Исус казал на израилтяните: „Изпращам при вас пророци, мъдри мъже и учители.“ (Мат. 23:34) Исус говорел за учениците си, които бил подготвил да използват Писанието в службата си. На Петдесетница през 33 г. един от тези „учители“, апостол Петър, изнесъл реч пред голямо множество в Йерусалим, като цитирал откъси от Еврейските писания. Разясненията на Петър ‘пронизали сърцата’ на много слушатели. Те се разкаяли за миналите си грехове. Около три хиляди от тях потърсили Божията прошка и станали християни. (Деян. 2:37–41)

⁴ Друг учител бил апостол Павел, който проповядвал добрата новина далече от Йерусалим. Например в град Солун той говорел пред хората в синагогата. Три поредни съботи Павел ‘разисквал с тях върху Писанието, като обяснявал и доказвал, позовавайки се на написаното, че е било необходимо Христос да понесе страдания и да възкръсне от мъртвите’. Какъв бил резултатът? В Библията четем: „Някои от тях [юдеите] повярваха ..., както и голямо множество от гърците.“ (Деян. 17:1–4)

⁵ Уменията на Божиите служители да използват Библията правят впечатление на мнозина днес. Когато една сестра в Швейцария прочела библейски стих на домакина, той я попитал: „Кого представяте?“ Тя отговорила: „Ние сме Свидетели на Йехова.“ Тогава домакинът казал: „Трябваше да се досетя. Кои други хора, ако не Свидетелите на Йехова, биха дошли на вратата ми, за да ми четат от Библията?“

6, 7. (а) Как онези, които поучават в сбора, могат да използват Библията по–пълно? (б) Защо е важно да използваме Библията, когато водим изучавания?

⁶ Как можем да използваме Библията по–пълно, когато учим другите? Ако си назначен да поучаваш в сбора от подиума, използвай конкретни библейски стихове. Вместо да преразказваш основните стихове или да ги четеш от разпечатка или електронно устройство, отваряй Библията и чети от нея. Насърчавай слушателите да правят същото. Освен това отделяй време да изясниш приложението на стиховете така, че да помогнеш на слушателите да се приближат до Йехова. Вместо да използваш сложни примери и случки просто за забавление на публиката, оползотвори времето, като обясняваш Божието Слово.

⁷ Какво е важно да помним, когато водим домашни библейски изучавания? При обсъждането на християнските издания трябва да внимаваме да не пропускаме посочените библейски стихове. Необходимо е да насърчим изучаващия да ги прочита и да му помогнем да разбере значението им. Как? Не като се впускаме в дълги обяснения, които превръщат изучаването в лекция, а като подтикваме изучаващия да изрази мнението си. Вместо да му казваме в какво да вярва или как да постъпва, можем да му задаваме добре обмислени въпроси, които да му помогнат сам да стигне до правилно заключение. *

8. Каква вътрешна борба трябвало да води Павел?

⁸ Обикновено смятаме „порицаването“ за задача на християнските старейшини. И наистина надзорниците носят отговорността да ‘порицават онези, които  вършат грях’. (1 Тим. 5:20; Тит 1:13) Но е важно да порицаваме сами себе си. Павел бил образцов християнин, който имал чиста съвест. (2 Тим. 1:3) Въпреки това той писал: „В тялото си виждам друг закон, който воюва срещу закона на ума ми и ме отвежда в плен на закона на греха.“ Като разгледаме контекста на тези думи, ще разберем по–добре каква борба трябвало да води Павел, за да не се поддаде на грешните си склонности. (Прочети Римляни 7:21–25.)

9, 10. (а) С какви слабости може да се е борел Павел? (б) Как вероятно Павел се борел срещу греха?

⁹ Какви слабости се опитвал да преодолее Павел? Макар че не ги посочил конкретно, той писал до Тимотей, че е бил „дързък човек“. (1 Тим. 1:13) Преди да стане християнин, Павел се отнасял жестоко към последователите на Христос. Той признал: „Изпитвах силна ярост срещу тях.“ (Деян. 26:11) Павел се научил да владее гнева си, макар че понякога може да му е било трудно да контролира чувствата и думите си. (Деян. 15:36–39) Какво му помогнало да се справи?

¹⁰ Когато писал до християните в Коринт, Павел обяснил по какъв начин порицавал сам себе си. (Прочети 1 Коринтяни 9:26, 27.) Той предприел сериозни действия срещу слабостите си. Вероятно Павел търсел съвети в Писанието, молел Йехова за помощ да ги прилага и се стараел да подобрява личността си. * Можем да извлечем полза от неговия пример, тъй като водим подобна борба срещу несъвършените си склонности.

11. Как можем да ‘проверяваме’ дали живеем според истината?

¹¹ Никога не бива да мислим, че можем да спрем да се борим със слабостите си. Необходимо е постоянно да ‘проверяваме’ дали живеем според истината. (2 Кор. 13:5) Когато четем стихове като тези в Колосяни 3:5–10, е добре да се запитаме: „Полагам ли усилия да умъртвя грешните си склонности, или решимостта ми да съм морално чист постепенно отслабва? Когато използвам интернет и се появи сайт с неморално съдържание, дали веднага го затварям, или го разглеждам?“ Ако прилагаме съветите от Божието Слово в личния си живот, ще останем „будни и трезвомислещи“. (1 Сол. 5:6–8)

12, 13. (а) Каква трябва да бъде целта ни, когато ‘поправяме нещата’, и как можем да следваме примера на Исус? (б) Каква реч не е подходяща, когато искаме да ‘поправим нещата’?

¹² Гръцкият израз, преведен като „поправяне на нещата“, означава „подобрявам, коригирам, възстановявам в правилно състояние“. Понякога може да е необходимо да ‘поправим нещата’, когато някой е разбрал погрешно думите или действията ни. Например, когато юдейските религиозни водачи не били доволни, че Исус се отнася добре към „данъчните служители и грешниците“, той отговорил: „Здравите не се нуждаят от лекар, а болните. Затова си вървете и научете какво означава ‘Милост искам, а не жертви’.“ (Мат. 9:11–13) Исус търпеливо и милостиво обяснявал Божието слово на всички. Смирените хора опознали Йехова като „милосърден и добър Бог, който не бърза да се гневи и е изпълнен с милост и истина“. (Из. 34:6) Благодарение на усилията на Божия син да ‘поправя нещата’ мнозина повярвали в добрата новина.

¹³ Примерът на Исус ни учи как да помагаме на другите. Напътствието във 2 Тимотей 3:16 не означава, че за да ‘поправим нещата’, можем да сме груби с  другите. Писанието не ни дава право да говорим неуважително. Подобно на ‘пронизващ меч’ острата критика може да причини много болка и рядко води до добри резултати. (Пр. 12:18)

14–16. (а) Как старейшините могат да ‘поправят нещата’, като помагат на другите да решават проблемите си? (б) Защо ‘поправянето на нещата’ с помощта на Библията е важно при обучението на децата?

¹⁴ Как тогава можем да ‘поправяме нещата’ с търпение и милост? Да предположим, че двама брачни партньори молят християнски старейшина за помощ да прекратят честите спорове помежду си. Как ще постъпи старейшината? Без да взема нечия страна, той може да обсъди с двамата библейски принципи, като например посочените в трета глава на книгата „Тайната на семейното щастие“. По време на разговора съпругът и съпругата може да видят кой съвет трябва всеки да прилага по–пълно. По–късно старейшината може да попита как са нещата в семейството и да предложи допълнителна помощ, ако е необходимо.

 ¹⁵ Как родителите могат да ‘поправят нещата’ така, че да укрепват духовността на децата си? Представи си, че искаш да помогнеш на дъщеря си в юношеска възраст да избягва неподходящи приятели. Най–напред трябва да се запознаеш с фактите. След това, ако има причина за притеснение, разговаряй с нея, като използваш някои мисли от втори том на книгата „Въпроси на младите хора — практични отговори“. През следващите няколко дни можеш да прекарваш допълнително време с дъщеря си. Можеш също да наблюдаваш нагласата ѝ, докато участва в проповедната служба или в семейните дейности. Ако проявяваш търпение и милост, дъщеря ти ще усети твоята загриженост и любов. Тя най–вероятно ще бъде подтикната да приложи съвета ти и ще избегне вземането на погрешно решение.

 ¹⁶ По подобен начин с търпение и милост можем да насърчаваме онези, които се безпокоят за здравето си, отчаяни са, след като са изгубили работата си, или са объркани относно някои библейски учения. Използването на Божието Слово „за поправяне на нещата“ носи полза на всички от народа на Йехова.

17. Защо трябва да приемаме порицанието с благодарност?

¹⁷ В Библията четем: „Първоначално никое порицание не носи радост, а тъга, но след това на онези, които биват обучени чрез него, то донася мирен плод — праведен живот.“ (Евр. 12:11) Много християни признават ползата от възпитаването, което са получили от своите вярващи родители. Когато приемаме порицанието от Йехова, което получаваме чрез християнските старейшини, оставаме на пътя към вечния живот. (Пр. 4:13)

18, 19. (а) Защо принципът, записан в Притчи 18:13, е важен при ‘възпитаването в праведност’? (б) Какъв е често резултатът, когато старейшините се отнасят към съгрешилите с мекота и любов?

¹⁸ За резултатното възпитаване са нужни умения. Йехова казал на християните, че трябва да ‘възпитават в праведност’. (2 Тим. 3:16) За тази цел е необходимо да се ръководим от библейските принципи. Един принцип намираме в Притчи 18:13: „Ако някой отговаря, преди да чуе, това е глупост и срам за него.“ Затова, когато трябва да разговарят с някого, който е обвинен в сериозен грях, старейшините полагат усилия да разследват случая и да се запознаят с всички факти. (Втор. 13:14) Само тогава могат да ‘възпитават в праведност’.

¹⁹ Нещо повече, Божието Слово напътства християнските старейшини да поправят другите „по мек начин“. (Прочети 2 Тимотей 2:24–26.) Вярно е, че с действията си някой може да нанесе укор на името на Йехова и да нарани невинни хора. Но ако старейшината използва гневни думи, когато поправя този човек, едва ли ще му помогне. Ако обаче подражава на „милостта на Бога“, той може да подтикне съгрешилия да се разкае. (Рим. 2:4)

20. Кои принципи трябва да прилагат родителите, когато възпитават децата си?

²⁰ Когато възпитават децата си „чрез поправянето и наставленията от Йехова“, родителите трябва да прилагат библейските принципи. (Еф. 6:4) Например какво ще направи един баща, ако някой му каже, че синът му е направил нещо лошо? Той трябва да се запознае с всички факти, преди да накаже сина си. Освен това гневът няма място в християнското семейство. „Йехова изпитва нежна привързаност и е милостив“ и родителите трябва да се стремят да проявяват същите качества, когато възпитават децата си. (Як. 5:11)

21, 22. Кои изрази в Псалм 119:97–104 описват най–добре чувствата ти към Словото на Йехова?

²¹ Псалмистът разкрил защо обича Божия закон. (Прочети Псалм 119:97–104.) Като го изучавал, той придобивал мъдрост, прозрение и разбиране. Следвайки съветите, съдържащи се в него, той избягвал погрешни решения, които носят болка. За него изучаването на Писанието било приятно и удовлетворяващо. Той бил решен да се подчинява на Бога, чиито напътствия му носели огромна полза в живота.

²² Цениш ли „цялото Писание“? С негова помощ си изградил вяра, че Бог ще изпълни намерението си. Вдъхновените от Бога съвети, записани в Писанието, те защитават от смъртоносните последствия от вършенето на грях. И като го обясняваш умело на другите, им помагаш да поемат по пътя към вечния живот и да останат на него. Нека използваме по–пълно „цялото Писание“, докато служим на нашия всемъдър и любещ Бог, Йехова.