1, 2. Каква специална привилегия имат Свидетелите на Йехова, и как ти гледаш на нея?

ЗА МНОЗИНА е голяма чест да получат награда за значимо постижение. Например някои са били удостоени с Нобелова награда заради усилията им да възстановят мира между два народа. Но колко по–голяма чест е да служим като посланици на Бога и да помагаме на хората да имат мирни взаимоотношения със своя Създател!

² Като Свидетели на Йехова, имаме тази специална привилегия. Под ръководството на Бога и на Христос ние умоляваме хората ‘да се помирят с Бога’. (2 Кор. 5:20) Йехова ни използва, с цел да привлича хора към себе си. По този начин в над 235 страни милиони хора са развили добри взаимоотношения с Бога и са придобили надежда за вечен живот. (Тит 2:11) С истинска пламенност ние каним „всеки, който иска, [да] вземе даром водата на живота“. (Откр. 22:17) Тъй като ценим тази задача и я изпълняваме съвестно, с право можем да бъдем наречени народ, „пламенен за добри дела“. (Тит 2:14) Нека разгледаме как пламенността ни за добри дела подбужда хората да се приближат до Йехова. Един начин, по който правим това, е чрез проповедната дейност.

3. В какво ни уверява пламенността на Йехова?

³ Относно онова, което ще постигне управлението на Божия син, в Исаия 9:7 се казва: „Пламенността на Йехова, Богът на небесните войнства, ще направи това.“ Тези думи ни уверяват, че нашият небесен Баща е искрено загрижен за спасението на човечеството. От пламенността на Йехова разбираме, че трябва да изпълняваме задачата си на възвестители на Царството всеотдайно, с ентусиазъм и с пламенност. Силното ни желание да помогнем  на хората всъщност е отражение на пламенността на Йехова. Тогава, като сътрудник на Бога, решен ли си да участваш активно в известяването на добрата новина, доколкото обстоятелствата ти позволяват? (1 Кор. 3:9)

4. Как Исус проявил постоянство и пламенност в службата си?

⁴ Нека разгледаме също как Исус проявявал пламенност. Той ни е оставил съвършен пример на постоянство и пламенност в службата. Въпреки жестокото противопоставяне Исус запазил пламенността си до края на земния си живот. (Йоан 18:36, 37) Тъй като знаел, че остава малко време до смъртта му, той полагал още по–големи усилия да помогне на другите да опознаят Йехова.

5. По какво Исус приличал на лозаря от притчата за смокинята?

⁵ Например през есента на 32 г. Исус разказал притчата за човек, който имал в лозето си смокиня, която от три години не давала плод. Когато той наредил дървото да бъде отсечено, лозарят поискал да му бъде дадено време, за да я натори. (Прочети Лука 13:6–9.) По онова време сравнително малко хора можело да бъдат сметнати за плод от проповедната дейност на Исус. Но както личи от тази притча, той използвал малкото оставащо време — около шест месеца, — за да увеличи службата си в Юдея и Перея. Няколко дни преди смъртта си Исус скърбял за сънародниците си, които ‘чували, но не откликвали’. (Мат. 13:15; Лука 19:41)

6. Защо е необходимо да полагаме повече усилия в службата?

⁶ Предвид колко близо сме до края на тази система несъмнено е изключително важно да полагаме повече усилия в проповедната служба. (Прочети Даниил 2:41–45.) Само каква чест е да сме Свидетели на Йехова! Единствено ние даваме надежда на хората за трайно решение на проблемите. Наскоро една журналистка писа, че въпросът „Защо добрите хора страдат?“ остава без отговор. Като християни, наш дълг и привилегия е да обясняваме какво казва Библията по тези въпроси. Имаме основателни причини да сме „пламенни чрез духа“, докато изпълняваме възложената ни от Бога задача. (Рим. 12:11) Йехова ще благославя усилията ни да помагаме на другите да го опознаят и обикнат.

7, 8. Как жертвоготовният ни дух прославя Йехова?

⁷ Както личи от примера на апостол Павел, понякога заради службата си трябва да прекарваме „безсънни нощи“ и ‘да гладуваме’. (2 Кор. 6:5) Тези изрази може би ни напомнят за жертвоготовния дух на пионерите, които поставят службата на първо място и същевременно работят, за да покриват нуждите си. Помисли също за всеотдайните мисионери, които ‘се изливат като принос за изливане’, за да служат в други страни. (Флп. 2:17) Нашите трудещи се усърдно старейшини понякога се лишават от сън или храна заради грижите си за овцете на Йехова. Освен това в сбора има възрастни и болни, които полагат огромни усилия да присъстват на християнските събрания и да участват в проповедната служба. Насърчително е да виждаме как тези служители на Бога с готовност правят жертви. Подобни усилия влияят на начина, по който другите гледат на службата ни.

⁸ В писмо до вестник във Великобритания един читател, който не е Свидетел, писал: „Хората губят доверието си в религиите. ... Какво правят църковните  служители по цял ден? Определено не отиват при хората, както правел Христос. ... Изглежда единствено Свидетелите на Йехова са загрижени за другите и ги посещават, за да споделят истината с тях.“ В днешния егоистичен свят нашият жертвоготовен дух наистина прославя Йехова Бог! (Рим. 12:1)

9. Какво ни подтиква да продължаваме да бъдем пламенни за добри дела?

⁹ Какво може да направим, ако започнем да губим пламенността си в службата? Ще е от полза да размишляваме за онова, което се постига чрез възложената ни от Йехова задача да проповядваме. (Прочети Римляни 10:13–15.) За да бъдат спасени, хората трябва да призоват името на Йехова с вяра. Но те няма как да го направят, ако не сме им проповядвали. Ако помним този факт, ще бъдем подтикнати да бъдем пламенни за добри дела и усърдно да известяваме добрата новина за Царството.

10. Как доброто ни поведение привлича хората към Йехова?

¹⁰ Макар че пламенността в службата е важна, тя не е достатъчна, за да може хората да се приближат до Бога. Доброто ни поведение като християни е друг фактор, чрез който привличаме хората към него. Павел подчертал колко е важно то със следните думи: „Ние в нищо не даваме причина за препъване, за да не се говори лошо за нашата служба.“ (2 Кор. 6:3) С чистата си реч и добро поведение украсяваме учението на Бога, като правим поклонението на Йехова привлекателно за другите. (Тит 2:10) Всъщност често искрените хора откликват положително, когато наблюдават християнското ни поведение.

11. Защо е необходимо да анализираме в молитва какво въздействие оказва поведението ни?

¹¹ С действията си може да привлечем  хората към истината или да им попречим да опознаят Йехова. Затова независимо дали сме на работа, вкъщи или на училище, се стараем да не даваме причина на никого да говори лошо за нас или за службата ни. Ако умишлено вършим грях, последствията за нас ще са ужасни. (Евр. 10:26, 27) Тази мисъл ще ни подбужда да анализираме в молитва поведението си и как то въздейства на другите. Тъй като моралните стандарти в света западат, искрените хора все по–ясно ще виждат „разликата между ... онзи, който служи на Бога, и онзи, който не му служи“. (Мал. 3:18) Наистина, нашето добро християнско поведение е от голямо значение, когато помагаме на хората да се помирят с Бога.

12–14. Как издръжливостта ни при изпитанията на вярата влияе на възгледа на другите за службата ни? Дай пример.

¹² В писмото си до коринтяните Павел споменал, че се сблъскал с изпитания, трудности, побоища и затвор. (Прочети 2 Коринтяни 6:4, 5.) Когато виждат издръжливостта ни при изпитания на вярата, някои може да приемат истината. Да разгледаме следния пример. Преди години някои противници се опитали да премахнат Свидетелите на Йехова в една област в Ангола. Те хванали двамата Свидетели и трийсетте заинтересувани, които посещавали събранията, и ги били жестоко пред местните хора. Сред пострадалите имало дори жени и деца. Целта на противниците била да сплашат хората, така че никой да не слуша Свидетелите на Йехова. Но след този случай мнозина поискали да изучават Библията. Впоследствие имало голям растеж и братята изпитали богати благословии.

¹³ Този пример показва силното влияние, което оказва твърдата ни позиция на страната на истината. Смелостта на Петър и другите апостоли вероятно помогнала на някои да се помирят с Бога. (Деян. 5:17–29) Ако отстояваме онова, което е правилно, наши съученици, колеги или дори членове на семейството може да проявят интерес към истината.

¹⁴ Някои от нашите събратя днес продължават да понасят преследване. Например в Армения около 40 братя са в затвора заради неутралитета си, като през следващите месеци още десетки навярно ще бъдат хвърлени там. В Еритрея 55 служители на Йехова са в затвора, някои от които са над 60–годишни. A в Южна Корея около 700 Свидетели са в затвора заради вярата си. Тази ситуация продължава вече 60 години. Нека се молим нашите братя, които понасят преследване в различни държави, да продължават да издържат и така да прославят Бога и да помагат на хората, обичащи праведността, да застанат на страната на истинското поклонение. (Пс. 76:8–10)

15. Обясни с пример как с честността си привличаме хората към истината.

¹⁵ Честността ни може да привлече хората към истината. (Прочети 2 Коринтяни 6:4, 7.) Обърни внимание на следния пример. Когато една сестра пуснала монети в автомата за билети в автобуса, нейна позната ѝ казала, че няма нужда от билет за толкова кратко пътуване. Сестрата ѝ обяснила, че трябва да се купува билет дори и за една спирка. След това нейната позната слязла от автобуса. Тогава шофьорът се обърнал и попитал сестрата: „Да не сте Свидетелка на Йехова?“ „Да — отговорила тя. — Защо питате?“ Шофьорът казал: „Дочух разговора ви и знам, че Свидетелите на Йехова са сред малкото, които винаги си купуват билети и са честни.“ Няколко месеца по–късно на събрание един мъж се приближил до сестрата и казал: „Помните ли ме? Аз съм шофьорът, с когото  говорихте преди време. Вашата постъпка ме подтикна да изучавам Библията със Свидетелите.“ Със своята честност помагаме на хората да се доверят на посланието ни.

16. Какъв ще е резултатът, ако проявяваме качества като дълготърпение, любов и милост? Обясни какво правят религиозните водачи.

¹⁶ Ние също привличаме хората към Йехова, когато проявяваме качества като дълготърпение, любов и милост. Онези, които ни наблюдават, може да развият желание да научат повече за Йехова, за неговото намерение и за неговите служители. С нагласата и поведението си истинските християни ясно се отличават от хората, които само привидно проявяват преданост към Бога. Някои религиозни водачи забогатяват на гърба на паството си, като използват голяма част от дарените пари, за да си купят луксозни жилища и автомобили и дори при един случай кучешка колибка с климатик. Несъмнено мнозина, които твърдят, че са последователи на Христос, нямат желание ‘да дават даром’. (Мат. 10:8) Вместо това, подобно на непокорните свещеници в древния Израил, те „поучават за заплата“ и повечето от ученията им не се основават на Библията. (Мих. 3:11) Със своето лицемерие тези водачи не помагат на другите да се приближат до Бога.

17, 18. (а) Как прославяме Йехова, когато отразяваме неговите качества? (б) Какво те подтиква да бъдеш пламенен за добри дела?

¹⁷ От друга страна, истините от Библията и добрите ни дела не остават незабелязани от другите. Например, докато проповядвал от врата на врата, един пионер срещнал възрастна вдовица, която казала, че не проявява интерес. Жената добавила, че когато той позвънил, тя била на стълбата и се опитвала да смени крушката в кухнята. Пионерът отговорил, че е опасно да прави това сама. Той сменил крушката и си тръгнал. Когато синът на вдовицата научил за случилото се, бил толкова впечатлен, че се опитал да намери брата и да му благодари. След време синът започнал да изучава Библията.

¹⁸ Защо си решен да постоянстваш в добри дела? Вероятно защото с пламенността си в службата и с доброто си поведение, искаш да отдаваш слава на Йехова и да помогнеш на другите да бъдат спасени. (Прочети 1 Коринтяни 10:31–33.) От друга страна, с пламенността си и доброто си поведение показваме любовта си към Бога и към хората. (Мат. 22:37–39) Ако сме пламенни за добри дела, ще изпитваме радост и удовлетворение още днес. Нещо повече, с нетърпение очакваме времето, когато всички ще проявяват пламенност за истинското поклонение за слава на нашия Създател, Йехова!