МАЛКО след като синът ми Гари се роди през 1958 г., усетих, че нещо с него не е наред. Но изминаха десет месеца, преди лекарите да му поставят диагноза, и още пет години, преди специалисти в Лондон да я потвърдят. Само колко се натъжих, когато забелязах, че дъщеря ми Луиз, която се роди девет години след Гари, имаше далеч по–сериозни симптоми.

„И двете ви деца имат синдрома ЛМББ * и трябва да приемете този факт“ — ми казаха лекарите. По онова време не се знаеше много за това рядко генетично заболяване. Някои от симптомите му са нарушение на зрението, водещо до слепота, затлъстяване, допълнителни пръсти на ръцете или краката, забавено развитие, проблеми с координацията, диабет, остеоартрит и увреждане на бъбреците. Така че нямаше да е лесно да се грижа за двете си деца. Според едно скорошно проучване във Великобритания 1 на 125 000 души страда от този синдром, а при много повече той се проявява в по–лека форма.

Малко след като се омъжих, разговарях с една Свидетелка на Йехова и веднага разбрах, че това е истината. Но съпругът ми не проявяваше никакъв интерес. Заради работата му често се местехме и нямах възможност да посещавам християнските събрания. Въпреки това продължавах да чета Библията и да се моля на Йехова. Само каква утеха получавах, когато четях, че „Йехова ще стане убежище на високо място за всеки угнетен, убежище на високо в тежки времена“ и че той ‘няма да изостави онези, които го търсят’! (Пс. 9:9, 10)

Гари имаше нарушено зрение, затова на шестгодишна възраст беше изпратен в пансион за специализирано обучение в южна Англия. Той редовно ми се обаждаше, като споделяше какво го тревожи, и аз използвах възможността да му помогна да разбере някои основни библейски принципи. Няколко години след като се роди Луиз, самата аз се разболях от множествена склероза и фибромиалгия. Гари се прибра вкъщи, когато беше на 16 години. Но зрението му се влоши и през 1975 г. той беше регистриран като незрящ. През 1977 г. съпругът ми ни изостави.

Скоро след завръщането на Гари започнахме да участваме в дейностите на един любещ сбор и през 1974 г. се покръстих. Много съм благодарна на един старейшина, който помогна на Гари да приеме по–лесно физическите промени в юношеските си години. Други Свидетели ми помагаха с домакинската работа и впоследствие местната социална служба назначи петима от тях за наши лични асистенти. Само каква благословия беше това за нас!

Гари продължи да напредва в истината и през 1982 г. се покръсти. Тъй като той силно желаеше да стане помощен пионер, реших и аз да участвам в този вид служба. Правех това в продължение на няколко години. Синът ми беше много щастлив, когато след време окръжният надзорник го попита: „Гари, защо не станеш редовен пионер?“ Той се нуждаеше именно от  такова насърчение и през 1990 г. беше назначен за редовен пионер.

Гари претърпя две операции за смяна на тазобедрената става — първата през 1999 г., а втората през 2008 г. Но здравословните проблеми на Луиз бяха много по–сериозни. Тя се роди напълно сляпа и когато видях, че има шести пръст на едното краче, осъзнах, че също страда от синдрома ЛМББ. Изследванията разкриха, че много от вътрешните ѝ органи са със сериозни увреждания. През годините Луиз беше подлагана на различни сложни операции, включително пет операции на бъбреците. Подобно на Гари и тя страдаше от диабет.

Тъй като съзнава, че по време на операцията може да възникнат усложнения, Луиз разговаря предварително с хирурзите, анестезиолозите и административните служители относно своето решение да приема само безкръвно лечение. В резултат на това тя се радва на уважението на всички, които се грижат толкова добре за нея.

Домът ни е център на дейности, свързани с поклонението на Йехова. Преди да се появят модерните електронни устройства, отделях много време да чета на Гари и Луиз. Днес записите на CD и DVD както и тези на сайта www.pr418.com ни помагат да следваме седмичната програма за изучаване на Библията по различно време и да даваме обмислени отговори на християнските събрания.

Гари понякога научава наизуст отговорите, които иска да даде, а ако има задача в Теократичното училище, я изнася със свои думи. През 1995 г. беше назначен за помощник–служител. Той винаги е много зает в Залата на Царството, като посреща посетителите и помага с озвучаването.

Братята и сестрите придружават Гари в службата и често бутат инвалидната количка, която използва заради артрита си. Един брат му помогна да води библейско изучаване със заинтересуван мъж. Също така Гари насърчи една Свидетелка, която беше неактивна в продължение на 25 години. Днес и двамата посещават християнските събрания.

Когато беше на девет години, Луиз се научи да плете от баба си, а аз и една от жените, които ни помагаха, я научихме да бродира. Тя толкова обича да плете и бродира, че изработва шарени одеалца за бебетата и за по–възрастните в сбора. Освен това тя се радва да прави картички, използвайки малки лепящи картинки, които много се харесват на получателите. През юношеските си години Луиз се научи да пише на машина. А днес с помощта на специален „говорящ“ компютър тя може редовно да общува с приятелите си чрез имейли. Луиз се покръсти на 17 години. Когато има специална проповедна кампания, служим заедно като помощни пионерки. Подобно на Гари Луиз запомня наизуст стихове от Библията, с които изразява вярата си в Божието обещание за нов свят, в който „очите на слепите ще се отворят“ и „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм’“. (Иса. 33:24; 35:5)

Само колко сме благодарни за скъпоценните истини, разкрити в Божието Слово! Сърцата ни са изпълнени с признателност за любещата подкрепа на нашия сбор, без който много неща нямаше да бъдат възможни. И най–вече благодарение на помощта на Йехова животът ни придоби истински смисъл.