Доказателствата сочат, че този израз се отнася за духовните синове на Бога. Кои са някои от тези доказателства?

В Битие 6:2 четем: „Синовете на истинския Бог забелязаха, че човешките дъщери са красиви, и започнаха да си вземат от тях за жени всички онези, които си избираха.“

В Еврейските писания изразите „синовете на истинския Бог“ и „Божиите синове“ се срещат в Битие 6:2, 4; Йов 1:6; 2:1; 38:7 и Псалм 89:6. Какво разкриват тези откъси за „Божиите синове“?

„Синовете на истинския Бог“, за които се говори в Йов 1:6, очевидно били духовни личности, събрани пред Бога. Сред тях бил Сатана, който бил ‘обикалял по земята’. (Йов 1:7; 2:1, 2) Подобно на това в Йов 38:4–7 се казва, че ‘всички Божии синове издигнали възглас на възхвала’, когато Бог ‘поставил крайъгълния камък’ на земята. Това трябва да са били ангели, тъй като хората все още не били създадени. „Божиите синове“, споменати в Псалм 89:6, са духовни създания в небето при Бога, а не хора.

Кои тогава са „синовете на истинския Бог“, за които четем в Битие 6:2, 4? Като имаме предвид гореспоменатите библейски факти, е логично да стигнем до заключението, че става въпрос за духовните синове на Бога, които дошли на земята.

На някои им е трудно да се съгласят, че ангели биха могли да имат желание за сексуални отношения. От думите на Исус, записани в Матей 22:30, става ясно, че небесните създания не се женят, нито имат сексуални отношения. Но в някои случаи ангели са приемали човешки тела и дори са яли и пили с хората. (Бит. 18:1–8; 19:1–3) Следователно е разумно да смятаме, че когато са приемали човешки тела, те са можели да имат сексуални отношения с жени.

Съществуват библейски основания да вярваме, че някои ангели направили точно това. В Юда 6, 7 се сравнява грехът на мъжете от Содом, които следвали противоестествените си плътски желания, с греха на ‘ангелите, които не запазили първоначалното си място, но напуснали правилното си местоживеене’. Общото между тях било, че както тези ангели, така и мъжете в Содом ‘се отдали изцяло на блудство и на противоестествени желания на плътта’. Един подобен откъс в 1 Петър 3:19, 20 прави връзка между непокорните ангели и „Ноевите дни“. (2 Пет. 2:4, 5) Така че поведението на непокорните ангели по времето на Ной може да бъде сравнено с греха на Содом и Гомор.

Това заключение звучи разумно, когато разберем, че „синовете на истинския Бог“, споменати в Битие 6:2, 4, били ангелите, които приели човешки тела и извършили неморалност с жени.

Апостол Петър посочил, че тези духове ‘проявили непослушание в миналото, когато в Ноевите дни Бог чакал търпеливо’. (1 Пет. 3:20) Явно Петър имал предвид духовните създания, които решили да се присъединят към бунта на Сатана. Юда споменава ‘ангелите, които не запазили първоначалното си място, но напуснали правилното си местоживеене’, и казва, че Бог ги „пази във вечни окови в непрогледен мрак за съда на великия ден“. (Юда 6)

Как тези духовни създания проявили непослушание спрямо Бога в дните на Ной? Преди Потопа злите ангели приели човешки тела, а това не се включвало в замисъла на Бога за тях. (Бит. 6:2, 4) Също така, като имали сексуални отношения с жени, те извършили нещо противоестествено. Бог не е създал духовните личности да имат сексуални отношения с жени. (Бит. 5:2) Тези зли и непокорни ангели ще бъдат унищожени в определеното от Бога време. Сега, както обяснява Юда, те са в състояние на „непрогледен мрак“ — пазени в духовен затвор, така да се каже.

Кога и как Исус проповядвал на „затворените духове“? Според думите на Петър това станало, след като Исус бил „съживен в дух“. (1 Пет. 3:18, 19) Нека обърнем внимание и на факта, че Петър използвал минало време на глагола „проповядвам“. Това показва, че проповядването се извършило, преди апостолът да напише първото си писмо. Изглежда тогава, че известно време след възкресението си Исус известил на злите духове, че ще получат напълно заслуженото си наказание. Той не проповядвал послание, носещо надежда за тях, а присъда. (Йона 1:1, 2) Тъй като проявил вяра и лоялност до смърт и после бил възкресен — доказвайки, че Дяволът няма власт над него, — Исус с право известил такова осъдително послание. (Йоан 14:30; 16:8–11)

В бъдеще Исус ще завърже и хвърли в бездната и Сатана, и тези ангели. (Лука 8:30, 31; Откр. 20:1–3) Дотогава непокорните ангели се намират в състояние на духовен непрогледен мрак и пълното им унищожение е сигурно. (Откр. 20:7–10)