1. (а) Разкажи накратко притчата за житото и плевелите. (б) Как Исус обяснил значението на притчата?

В ЕДНА от притчите си за Царството Исус говори за човек, който засява жито на нивата си, и за враг, който засява плевели сред доброто семе. Плевелите избуяват сред житото, но стопанинът казва на робите си: „Нека двете растат заедно до жетвата.“ По време на жетвата плевелите са унищожени, а житото е събрано. Самият Исус обяснил притчата. (Прочети Матей 13:24–30, 37–43.) Какво научаваме от нея? (Виж блока „Житото и плевелите“.)

2. (а) Какво показва случващото се на нивата? (б) Коя част от притчата ще разгледаме?

² Това, което се случва на нивата от притчата, показва как и кога Исус ще събере измежду хората цялото „жито“ — помазаните християни, които ще управляват с него в Царството му. Сеитбата започнала на Петдесетница през 33 г. Събирането на „житото“ ще приключи, когато помазаните, които са все още живи в края на тази система, бъдат окончателно подпечатани и след това взети в небето. (Мат. 24:31; Откр. 7:1–4) Точно както от високо място се разкрива панорамна гледка на околността, така и тази притча ни осигурява поглед върху събитията през период от около 2000 години. За какви събития, свързани с Царството, научаваме от притчата? В нея се говори за сеитба, растеж и жетва. В тази статия ще се съсредоточим главно върху жетвата. *

3. (а) Какво станало след първи век? (б) Според Матей 13:28 какъв въпрос бил повдигнат, и от кого? (Виж и бележката.)

³ В началото на втори век „се видели плевелите“, когато на световната „нива“ се появили фалшиви християни. (Мат. 13:26) До четвърти век  подобните на плевели християни станали много повече от помазаните. Спомни си, че в притчата робите поискали от господаря си разрешение да изскубят плевелите. * (Мат. 13:28) Как отговорил той?

4. (а) Какво разкрива отговорът на Господаря Исус? (б) Кога започнали да се виждат подобните на жито християни?

⁴ Относно житото и плевелите Исус казал: „Нека двете растат заедно до жетвата.“ Тази заповед разкрива, че от първи век до днес на земята винаги е имало „жито“ — помазани християни. Това се потвърждава от думите, които Исус казал по–късно на учениците си: „Аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ (Мат. 28:20) Следователно помазаните християни щели да бъдат закриляни от Исус през всичките дни до времето на края. Но тъй като били много по–малко от „плевелите“, не знаем със сигурност точно кои хора били „жито“ през този дълъг период. Няколко десетилетия преди началото на жетвата обаче „житото“ започнало да се вижда. Как станало това?

5. Как се изпълнило пророчеството на Малахия през първи век?

 ⁵ Векове преди Исус да разкаже притчата за житото и плевелите, Йехова вдъхновил своя пророк Малахия да предскаже събития, отразени в притчата на Исус. (Прочети Малахия 3:1–4.) Йоан Кръстител бил пратеникът, който „разчистил пътя“. (Мат. 11:10, 11) Когато той дошъл през 29 г., било наближило времето да бъде съден израилският народ. Исус бил вторият  пратеник, „пратеникът на договора“. Той два пъти изчистил храма в Йерусалим — веднъж в началото и втори път в края на службата си. (Мат. 21:12, 13; Йоан 2:14–17) Следователно пречистването, извършено от Исус, обхващало определен период.

6. (а) Какво е по–голямото изпълнение на пророчеството на Малахия? (б) През кой период Исус извършил проверка на духовния храм? (Виж и бележката.)

 ⁶ Какво е по–голямото изпълнение на пророчеството на Малахия? През десетилетията преди 1914 г. Чарлс Ръсел и сътрудниците му извършвали дейност като тази на Йоан Кръстител. Тя включвала възстановяването на библейските истини. Изследователите на Библията обяснявали истинското значение на Христовата изкупителна жертва, посочвали ясно, че учението за ада е лъжа, и известявали наближаващия край на времената на езичниците. Но имало много религиозни групи, които претендирали, че следват Христос. Затова възникнал важният въпрос: Кои хора са „житото“? За да се установи отговорът, Исус започнал проверка на духовния храм през 1914 г. Тази проверка и пречистване продължили определен период — от 1914 до началото на 1919 г. *

7. Какво намерил Исус, когато започнал проверката си през 1914 г.?

⁷ Какво намерил Исус, когато започнал проверката си? Малка група пламенни Изследователи на Библията, които вече над 30 години не пестели сили и средства в активна проповедна  кампания. * Колко ли радостни били Исус и ангелите му да видят, че тези сравнително малко на брой, но здрави „житни класове“ не били задушени от „плевелите“ на Сатана! И все пак се наложило „синовете на Леви“, помазаните, да бъдат пречистени. (Мал. 3:2, 3; 1 Пет. 4:17) Защо?

8. Какво станало след 1914 г.?

⁸ В края на 1914 г. някои Изследователи на Библията били обезсърчени, че не са отишли на небето. През 1915 и 1916 г. противопоставянето срещу организацията намалило проповедната дейност. Още по–лошо, след смъртта на брат Ръсел през октомври 1916 г. се появило противопоставяне и в самата организация. Четирима от седемте директори на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ се възпротивили на решението брат Ръдърфорд да стои начело на дейността. Те се опитали да причинят разделение сред братята, но през август 1917 г. напуснали Бетел — само какво пречистване! Освен това някои Изследователи на Библията се поддали на страха от човека. Но повечето от тях с готовност откликнали на Исусовото пречистване и направили нужните промени. Затова Исус отсъдил, че те са истинските християни, „житото“, а всички фалшиви християни, включително привържениците на християнските църкви, били отхвърлени. (Мал. 3:5; 2 Тим. 2:19) Какво станало после? За да разберем, нека се върнем на притчата за житото и плевелите.

9, 10. (а) Какво ще разгледаме във връзка с жетвата? (б) Кое е първото нещо, което става по време на жетвата?

⁹ „Жетвата е завършекът на системата“ — казал Исус. (Мат. 13:39) Тази жетва започнала през 1914 г. Ще разгледаме пет събития, които Исус предсказал за този период.

¹⁰ Първо, изскубване на плевелите. Исус казва: „Когато дойде времето на жетвата, ще кажа на жетварите първо да изскубят плевелите [и] да ги вържат на снопи.“ След 1914 г. ангелите започнали „да изскубват“ подобните на плевели християни, отделяйки ги от помазаните „синове на царството“. (Мат. 13:30, 38, 41)

11. Какво отличава истинските християни от фалшивите до ден днешен?

¹¹ С премахването на „плевелите“ разликата между двете групи ставала все по–ясна. (Откр. 18:1, 4) През 1919 г. вече било очевидно, че Вавилон Велики е паднал. Какво най–вече отличавало истинските християни от фалшивите? Проповедната дейност. Братята, които били начело на Изследователите на Библията, започнали да наблягат колко е важно всеки да проповядва за Царството. Например издадената през 1919 г. брошура „На кого е поверена работата“ насърчавала всички помазани християни да проповядват от къща на къща. В нея се казвало: „Работата изглежда огромна, но е на Господаря и с неговата сила ще я извършим. Имате привилегията да участвате в нея.“ Какъв бил откликът? В „Стражева кула“ от 1922 г. се съобщава, че от този момент нататък Изследователите на Библията увеличили проповедната си дейност. Не след дълго проповядването от къща на къща станало отличителен белег на тези верни християни, както е и до днес.

12. Откога се събира „житото“?

¹² Второ, събиране на житото. Исус заповядва на ангелите си „да отидат и  да съберат житото в житницата [му]“. (Мат. 13:30) От 1919 г. помазаните са събирани в пречистения християнски сбор. За онези от тях, които ще бъдат живи в края на тази система, окончателното събиране ще е, когато получат небесната си награда. (Дан. 7:18, 22, 27)

13. Според Откровение 18:7 какво мислят днес за себе си християнските църкви, като част от блудницата Вавилон Велики?

¹³ Трето, плач и скърцане със зъби. Какво става, след като ангелите връзват плевелите на снопи? Исус казва за състоянието на плевелите: „Там ще плачат и ще скърцат със зъби.“ (Мат. 13:42) Сега ли става това? Не. Днес християнските църкви, като част от блудницата, все още казват за себе си: „Седя като царица, не съм вдовица и никога няма да има защо да жалея.“ (Откр. 18:7) Те са уверени в господството си и дори смятат, че „седят като царица“ над политическите водачи. Понастоящем онези, които са представени от плевелите, се хвалят, а не плачат. Но скоро това ще се промени.

14. (а) Кога и защо фалшивите християни „ще скърцат със зъби“? (б) Как новото ни разбиране на Матей 13:42 е в съгласие с мисълта от Псалм 112:10? (Виж бележката.)

¹⁴ По време на „голямото бедствие“, след като всички фалшиви религии бъдат унищожени, бившите им привърженици ще търсят къде да се скрият, но няма да намерят сигурно убежище. (Лука 23:30; Откр. 6:15–17) Когато осъзнаят, че не могат да избегнат унищожението, ще плачат от отчаяние и „ще скърцат със зъби“ от яд. Както предсказва Исус в пророчеството си за „голямото бедствие“, в този фатален момент те „ще се удрят в гърдите от мъка“. * (Мат. 24:30; Откр. 1:7)

15. Какво ще стане с „плевелите“, и кога?

¹⁵ Четвърто, хвърляне в огнената пещ. Какво ще се случи с вързаните на снопи „плевели“? Ангелите „ще ги хвърлят в огнената пещ“. (Мат. 13:42) Това означава пълно унищожение. Следователно бившите привърженици на фалшивите религии ще бъдат унищожени по време на последния етап на „голямото бедствие“ — Армагедон. (Мал. 4:1)

16, 17. (а) Какво е последното събитие, споменато от Исус в притчата? (б) Защо правим заключението, че това е бъдещо събитие?

¹⁶ Пето, сияене като слънцето. Исус завършва пророчеството си с думите: „По онова време праведните ще сияят като слънцето в царството на своя Баща.“ (Мат. 13:43) Кога и къде ще  бъде това? Изпълнението на тези думи все още предстои. Исус не предсказал дейност, която се извършва днес на земята, а бъдещо събитие в небето. * Да разгледаме два аргумента за това заключение.

¹⁷ Първо, кога ще стане това? Исус казал: „По онова време праведните ще сияят.“ Изразът „по онова време“ очевидно отпраща към събитието, споменато точно преди това от Исус, а именно хвърлянето на „плевелите“ в огнената пещ. Това става през последния етап на „голямото бедствие“. Следователно помазаните ще сияят по същото време. Второ, къде ще стане това? Исус казал, че праведните ще сияят „във царството“. Какво означава това? Всички верни помазани, които са все още на земята след началния етап на „голямото бедствие“, вече ще са получили окончателния си печат. После, както показва Исусовото пророчество за „голямото бедствие“, те ще бъдат събрани в небето. (Мат. 24:31) Там ще сияят „във царството на своя Баща“ и малко след Армагедон ще бъдат радостна невяста на Исус в „сватбата на Агнето“. (Откр. 19:6–9)

18, 19. Каква полза извличаме, като разбираме Исусовата притча за житото и плевелите?

¹⁸ Каква полза извличаме от погледа върху събитията, който ни осигурява тази притча? Първо, придобиваме прозрение. Притчата разкрива важна причина, поради която Йехова допуска злото. Той търпи „съдовете на гнева“, за да подготви „съдовете на милостта“ — „житото“. * (Рим. 9:22–24) Второ, увереността ни се засилва. С наближаването на края враговете ни ще се борят все по–яростно срещу нас, „но няма да [ни] надвият“. (Прочети Йеремия 1:19.) Точно както през вековете Йехова предпазвал „житото“, така небесният ни Баща чрез Исус и ангелите ще бъде с нас „през всичките дни“ до края. (Мат. 28:20)

¹⁹ Трето, притчата ни помага да разпознаем „житото“. Защо е важно това? Защото, като знаем кои християни са „житото“, ще можем да отговорим на въпроса, повдигнат от Исус в обстойното му пророчество за последните дни: „Кой всъщност е верният и разумен роб?“ (Мат. 24:45) В следващите две статии ще намерим ясен отговор на този въпрос.