1. Какви теми разглеждаме често на нашите събрания, и каква полза извличаме от това?

СЛУЧВАЛО ли ти се е, докато се подготвяш за предстоящо Изучаване на „Стражева кула“, да си помислиш „Не сме ли разглеждали вече тази тема?“ Ако посещаваш християнския сбор от известно време, вероятно си забелязал, че някои теми се обсъждат многократно. Ние често учим за Божието Царство, за откупа, за дейността по правене на ученици и за качества като любов и вяра. Редовното разглеждане на тези теми ни помага да оставаме здрави във вярата и да сме „изпълнители на словото, а не само слушатели“. (Як. 1:22)

2. (а) Какво представляват често Божиите напомняния? (б) По какво се различават Божиите напомняния от човешките закони?

² Еврейското съществително, превеждано като „напомняне“, често се отнася за закони, заповеди и наредби, които Бог дава на своя народ. За разлика от човешките закони, които често трябва да бъдат поправяни или обновявани, законите и наредбите на Йехова винаги са надеждни. Макар че някои от тях се отнасят за определено време или ситуация, те никога не са погрешни или неподходящи. Псалмистът казал: „Праведността на твоите напомняния е до безпределни времена.“ (Пс. 119:144)

3, 4. (а) Какво може да включват напомнянията на Йехова? (б) Каква полза щели да извлекат израилтяните, ако се вслушвали в тях?

³ Вероятно си забелязал, че понякога напомнянията на Йехова включват предупреждения. Народът на Израил редовно получавал предупреждения посредством Божиите пророци. Например малко преди израилтяните да влязат в Обетованата земя, Моисей ги предупредил: „Внимавайте да не бъдат подмамени сърцата ви и да се отклоните, като се покланяте и служите на други богове, и заради това Йехова да пламне от гняв срещу вас.“  (Втор. 11:16, 17) Библията разкрива, че Бог дал на народа си множество полезни напомняния.

⁴ При много други случаи Йехова подканял израилтяните да се боят от него, да слушат гласа му и да освещават името му. (Втор. 4:29–31; 5:28, 29) Ако те се вслушвали в тези напомняния, несъмнено щели да получат много благословии. (Лев. 26:3–6; Втор. 28:1–4)

5. Защо Йехова воювал в полза на цар Езекия?

⁵ През бурната история на Израил Бог останал верен на обещанието си. Например, когато асирийският цар Сенахирим обсадил Юда и заплашил да свали от власт цар Езекия, Йехова се намесил, като изпратил един ангел. Само за една нощ Божият ангел унищожил „всички храбри и силни мъже“ в асирийската войска, поради което Сенахирим бил принуден да отстъпи унижен. (2 Лет. 32:21; 4 Царе 19:35) Защо Бог воювал в полза на цар Езекия? Защото Езекия ‘следвал отблизо Йехова и не отстъпил от него, като спазвал заповедите му’. (4 Царе 18:1, 5, 6)

6. Как цар Йосия проявил доверие в Йехова?

⁶ Друг пример за човек, който бил послушен на заповедите на Йехова, е цар Йосия. Още на крехката възраст от осем години той ‘вършел онова, което е правилно в очите на Йехова, без да се отклонява надясно или наляво’. (2 Лет. 34:1, 2) Йосия проявил доверие в Йехова, като изчистил земята от идолите и възстановил истинското поклонение. Поради тези дела Йехова благословил не само царя, но и целия народ. (Прочети 2 Летописи 34:31–33.)

7. Какви били последствията, когато израилтяните отхвърляли напомнянията на Йехова?

⁷ За съжаление обаче хората от Божия народ не винаги се доверявали изцяло на напомнянията на Йехова. През вековете те се колебаели между послушанието и непокорството. Когато вярата им отслабвала, израилтяните често били, както казва апостол Павел, „носени насам–натам от всеки вятър на учение“. (Еф. 4:13, 14) И както било предсказано, когато не се доверявали на Божиите напомняния, понасяли горчиви последствия. (Лев. 26:23–25; Йер. 5:23–25)

8. Как можем да се поучим от примера на израилтяните?

⁸ Как можем да извлечем полза от примера на израилтяните? Подобно на тях съвременните Божии служители също получават съвети и поправяне. (2 Пет. 1:12) Божието вдъхновено Слово може  да ни служи като напомняне всеки път, когато го четем. Като хора със свободна воля, ние можем да изберем дали да се подчиняваме на ръководството на Йехова, или да вършим онова, което е правилно в собствените ни очи. (Пр. 14:12) Нека разгледаме няколко причини защо можем да се доверим на напомнянията на Йехова и каква полза ще извлечем, ако се вслушваме в тях.

9. Как Йехова уверил израилтяните, че имат подкрепата му, докато били в пустинята?

⁹ Когато израилтяните започнали своето 40–годишно пътуване из „вдъхващата страх пустиня“, Йехова не им осигурил предварително конкретни подробности как ще ги ръководи и защитава и как ще се грижи за тях. Въпреки това той многократно показал, че могат да имат доверие в него и в напътствията му. С помощта на облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта Йехова напомнял на израилтяните, че имат подкрепата му, докато ги водел през негостоприемната пустош. (Втор. 1:19; Из. 40:36–38) Той се грижел и за основните им нужди. ‘Дрехите им не се износили и краката им не отекли, нищо не им липсвало.’ (Неем. 9:19–21)

10. Как Йехова ръководи своя народ днес?

¹⁰ Божиите служители днес са на прага на праведния нов свят. Доверяваме ли се на Йехова, че ще осигури всичко, от което се нуждаем, за да преживеем наближаващото „голямо бедствие“? (Мат. 24:21, 22; Пс. 119:40, 41) Вярно е, че Йехова не осигурява облачен или огнен стълб, който да ни води към новия свят. Но той използва организацията си, за да ни помага да не губим бдителността си. Например набляга се на това колко е важно да изграждаме духовността си посредством лично четене на Библията и семейно поклонение, както и чрез редовно посещаване на събранията и участие в службата. Правим ли промени в живота си, за да следваме тези напътствия? Така ще изградим вяра, която ще ни помогне да влезем в новия свят.

11. По какви начини Бог показва, че е загрижен за нас?

¹¹ Освен че ни помага да останем духовно будни, ръководството, което получаваме, ни помага и във връзка с решенията, които трябва да вземаме в ежедневието си. Например насърчавани сме да имаме уравновесен възглед за материалните неща и да пазим окото си чисто, за да намалим тревогите си. Също така извличаме полза от напътствията относно облеклото и външния вид и избирането на ползотворни развлечения и подходяща степен на образование. Помисли и за напомнянията за безопасност във връзка с дома, автомобила, Залата на Царството и подготовката за възможни бедствия. Такива съвети показват, че Бог е загрижен за благополучието ни.

12. (а) За какво говорел Исус на учениците си многократно? (б) Коя смирена постъпка оставила трайно впечатление в Петър, и как трябва да ни влияе примерът на Исус?

¹² През първи век Божият народ редовно получавал напомняния. Исус многократно говорел на учениците си колко е важно да развиват смирение. Но той не просто обяснявал какво означава човек да е смирен, а го показвал на практика. През последния си ден като човек на земята Исус събрал апостолите за празнуването на Пасхата. Докато те се хранели, Исус станал и им измил краката — нещо, което обикновено било вършено от  някой слуга. (Йоан 13:1–17) Тази смирена постъпка оставила трайно впечатление в умовете им. Около 30 години по–късно апостол Петър, който присъствал на тази вечеря, дал на събратята си съвет относно смирението. (1 Пет. 5:5) Примерът на Исус трябва да подбужда и нас да сме смирени в отношенията помежду си. (Флп. 2:5–8)

13. Кое важно качество Исус учел учениците си да развиват?

¹³ Исус често обсъждал със своите ученици, че е необходимо да имат силна вяра. След като не успели да изгонят демон, който бил обсебил едно момче, учениците попитали Исус: „Защо ние не успяхме да го изгоним?“ Той им отговорил: „Защото имате малко вяра. Казвам ви истината, ако имате вяра колкото синапено зрънце, ... няма да има нищо невъзможно за вас.“ (Мат. 17:14–20) В службата си Исус учел учениците си, че вярата е от първостепенна важност. (Прочети Матей 21:18–22.) Възползваме ли се от възможностите да укрепваме вярата си, които ни се предоставят на конгресите и християнските събрания, където получаваме изграждащи напътствия? Това са не просто радостни събирания, а възможности да проявим доверието си в Йехова.

14. Защо е важно да развиваме любов като тази на Христос?

¹⁴ В Християнските гръцки писания често ни се напомня да проявяваме любов помежду си. Исус казал, че втората най–важна заповед е ‘да обичаме ближния си както себе си’. (Мат. 22:39) Яков, природеният брат на Исус, нарекъл любовта „превъзходен закон“. (Як. 2:8) А апостол Йоан обяснил: „Любими мои, пиша ви не нова заповед, а стара заповед, която имахте от началото.“ (1 Йоан 2:7, 8) Какво имал предвид Йоан с израза „стара заповед“? Той говорел за заповедта да обичаме. Тя била „стара“, в смисъл че Исус я бил дал десетилетия по–рано, „от началото“. Но била и „нова“, защото изисквала проявяването на самопожертвувателна любов, от която учениците вероятно щели да имат нужда поради промените в обстоятелствата си. Като ученици на Христос, нима не сме благодарни за предупрежденията, които ни помагат да се пазим от развиването на егоистичния дух, който е характерен за днешния свят и може да подкопае любовта ни към ближния?

15. Каква била основната причина Исус да дойде на земята?

¹⁵ Исус показвал личен интерес към хората. Той проявявал любеща загриженост, като лекувал болните и възкресявал мъртвите. Но основната причина да  дойде на земята не била да лекува физически болести. Проповядването и поучаването на Исус оказали много по–трайно влияние върху живота на хората. В какъв смисъл? Знаем, че онези, които Исус излекувал и възкресил през първи век, в крайна сметка остарели и умрели, докато хората, които откликнали на посланието му, получили надежда за вечен живот. (Йоан 11:25, 26)

16. Колко мащабна е дейността по проповядване за Царството и правене на ученици днес?

¹⁶ Проповедната дейност, която Исус започнал през първи век, се извършва в много по–голям мащаб днес. Той заповядал на последователите си: „Отидете и правете ученици сред всички народи.“ (Мат. 28:19) Те изпълнили тази заповед и същото може да се каже и за нас! Повече от седем милиона активни Свидетели на Йехова пламенно известяват Божието Царство в повече от 230 страни и редовно водят библейски изучавания с милиони хора. Проповедната дейност показва, че живеем в последните дни.

17. Какви съвети дали Павел и Петър?

¹⁷ Очевидно напомнянията помагали на първите християни да останат твърди във вярата. Представи си колко насърчен трябва да е бил Тимотей, когато апостол Павел, който тогава бил затворник в Рим, му напомнил: „Продължавай да се придържаш към образеца на здравите думи, които чу от мене.“ (2 Тим. 1:13) След като насърчил християните да развиват качества като издръжливост, братска обич и самоконтрол, апостол Петър казал: „Винаги ще бъда готов да ви напомням за тези неща, макар че ги знаете и сте утвърдени в истината.“ (2 Пет. 1:5–8, 12)

18. Как християните през първи век гледали на напомнянията?

¹⁸ Да, писмата на Павел и Петър съдържали „казани отпреди думи на светите пророци“. (2 Пет. 3:2) Дали нашите братя през първи век негодували, когато получавали подобни напътствия? Не, защото това било израз на Божията любов и им помагало ‘да растат в незаслужената милост и познанието за нашия Господар и Спасител Исус Христос’. (2 Пет. 3:18)

19, 20. Защо трябва да имаме доверие в напомнянията на Йехова, и каква полза извличаме от това?

¹⁹ Днес разполагаме с множество причини да имаме доверие в напомнянията на Йехова, съдържащи се в неговото непогрешимо Слово, Библията. (Прочети Исус Навиев 23:14.) На нейните страници четем за отношенията на Бога с несъвършените хора през хилядолетията човешка история. Тези действителни разкази са записани за наша полза. (Рим. 15:4; 1 Кор. 10:11) Ние сме свидетели на изпълнението на библейски пророчества. Те могат да бъдат сравнени с напомняния, осигурени предварително. Например милиони хора се стичат към чистото поклонение на Йехова, както е било предсказано, че ще стане „в последните дни“. (Иса. 2:2, 3) Влошаващите се условия в света също изпълняват библейски пророчества. И както вече споменахме, обширната проповедна дейност, извършвана по целия свят, представлява пряко изпълнение на думите на Исус. (Мат. 24:14)

²⁰ През вековете нашият Създател е доказал, че можем да му се доверим. Извличаме ли полза от напомнянията му? Трябва да имаме пълна вяра в тях. Една сестра на име Розелин направила това. Тя разказва: „Когато започнах напълно да се доверявам на Йехова, виждах по–ясно как любещата му ръка ме укрепва и ми вдъхва сили.“ Нека и ние извличаме полза, като се вслушваме в напомнянията на Йехова.