БАЩА ми и майка ми се запознали през 1919 г. на конгреса на Международните изследователи на Библията в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ). Те се оженили по–късно през същата година. Роден съм през 1922 г., а брат ми Пол — две години след това. Съпругата ми Грейс е родена през 1930 г. Родителите ѝ Рой и Рут Хауъл били възпитани като Изследователи на Библията, баба ѝ и дядо ѝ също били Изследователи на Библията и приятели на брат Чарлс Тейз Ръсел.

С Грейс се запознахме през 1947 г. и се оженихме на 16 юли 1949 г. Преди това разговаряхме открито за бъдещите си цели. Бяхме решени да участваме в целодневната служба и да не поемаме отговорността да имаме деца. На 1 октомври 1950 г. заедно започнахме пионерска служба. След това през 1952 г. бях поканен да служа като окръжен надзорник.

И двамата чувствахме, че имаме нужда от помощ да изпълним новото си назначение. Аз се учех от опитни братя, но търсех помощ и за Грейс. Отидох при Марвин Хоулин, дългогодишен приятел на семейството и опитен пътуващ надзорник, и го попитах: „Грейс е млада и ѝ липсва опит. Можеш ли да препоръчаш някого, с когото да участва в службата, за да се обучи?“ Той отговори: „Да, Една Уинкъл е опитна пионерка и може много да ѝ помогне.“ След време Грейс каза за Една: „Тя ме накара да се чувствам спокойна пред вратите, знаеше как да се справи с изказвания, целящи да прекъснат разговора, и ме научи да изслушвам домакина, за да преценя какво е най–добре да кажа. Тя беше точно това, от което се нуждаех!“

С Грейс служихме в два окръга в щата Айова, които включваха и части от щатите Минесота и Южна Дакота. След това бяхме преместени в първи окръг Ню Йорк, който обхващаше районите Бруклин и Куинс. Никога няма да забравим колко неопитни се чувствахме в това назначение. Част от окръга  беше сбор Бруклин Хайтс, който се събираше в Залата на Царството в Бетел и в който имаше много опитни членове на бетеловото семейство. След като изнесох първия си служебен доклад в сбора, брат Нейтън Нор дойде при мене и каза: „Малкълм, ти ни даде подходящи съвети, върху които да работим. Не забравяй, че ако не ни даваш любещи съвети, няма да си полезен за организацията. Продължавай все така!“ След събранието разказах това на Грейс. Когато после се качихме в бетеловата стая, бяхме толкова изтощени от напрежението, че си поплакахме.

След няколко месеца получихме писмо, с което ни канеха да посетим 24–ия клас на училище Гилеад, който щеше да завърши през февруари 1955 г. Преди да посетим училището, бяхме информирани, че целта на обучението ни не е непременно да ни подготви да бъдем мисионери, а да станем по–резултатни в пътуващата служба. Времето, прекарано в Гилеад, беше прекрасно, но и ни научи на смирение.

Когато завършихме, бях назначен да служа като областен надзорник в щатите Индиана, Мичиган и Охайо. Тогава за наша изненада през декември 1955 г. получихме писмо от брат Нор, в което се казваше: „Бъди напълно откровен и честен с мене. Кажи ми дали искаш да дойдеш в Бетел и да останеш тук ..., или искаш да бъдеш назначен в друга страна, след като прекараш известно време в Бетел. Ако предпочиташ службата като областен или окръжен надзорник, бих желал да знам.“ Ние отговорихме, че сме готови да приемем каквото и да било назначение. Почти веднага бяхме поканени в Бетел!

През вълнуващите години в бетелова служба трябваше да изнасям доклади и да поучавам на много места в Съединените щати. Участвах в обучаването и осигуряването на помощ на много млади мъже, които поеха сериозни отговорности в организацията на Йехова. След време работех като секретар на брат Нор в отдела, който организираше световната проповедна дейност.

Годините в Отдела по службата бяха особено приятни. Там работех с Томас Съливан. Той беше надзорник на отдела дълги години. Но имаше и други, от които научих много.  Един от тях беше Фред Ръск, който имаше задачата да ме обучава. Спомням си как веднъж го попитах: „Фред, защо правиш толкова промени в писмата ми?“ Той се засмя, но ми каза следната отрезвяваща мисъл: „Малкълм, когато казваш нещо, можеш да го обясниш с повече думи, но когато пишеш нещо, особено ако идва оттук, то трябва да е колкото се може по–ясно и точно.“ След това ме насърчи с думите: „Бъди смел — справяш се добре и след време всичко ще бъде наред.“

През годините в Бетел Грейс имаше различни работни назначения, например едно от тях беше да се грижи за почистването на жилищните стаи. Работата ѝ носеше радост. До ден днешен, когато срещаме братя, които през онези години бяха млади бетелови служители, те казват на Грейс с усмивка: „Ти наистина ме научи как да си оправям леглото и майка ми беше много доволна.“ Грейс харесваше и работата в отделите за списанията, кореспонденцията и производството на касети. Изпълняването на различни назначения ѝ помогна да разбере, че каквото и да вършим и където и да служим в организацията на Йехова, това е привилегия и благословия. И до днес тя мисли същото.

Около 1975 г. започнахме да осъзнаваме, че възрастните ни родители се нуждаят от повече внимание. В крайна сметка трябваше да вземем трудно решение. Не искахме да напускаме Бетел и събратята си, които бяхме обикнали. Въпреки това се чувствах отговорен за родителите ни. Поради тази причина след време напуснахме Бетел, като се надявахме да се върнем, щом положението се промени.

За да се издържаме, започнах да продавам застраховки. Често си спомням какво ми каза един мениджър, докато се обучавах: „Този бизнес се крепи на вечерните посещения. Тогава можеш да намериш хората. Нищо не е по–важно от това да бъдеш там всяка вечер и да правиш посещения.“ Аз му отговорих: „Сигурен съм, че говорите от опит, и уважавам това. Но имам задължения от духовно естество, които никога не съм пренебрегвал, и не възнамерявам да започна сега. Ще правя вечерни посещения, но във вторник и четвъртък вечер трябва да присъствам на много важни събрания.“ Йехова наистина ме благослови за това, че не пропусках събрания, за да работя.

Бяхме до майка ми, когато тя умря в дом за стари хора през юли 1987 г. Старшата сестра дойде при Грейс и каза: „Госпожо Алън, отидете си у дома и си починете. Всички знаем, че през цялото време бяхте тук да се грижите за свекърва си. Трябва да се гордеете със себе си и да не се притеснявате.“

 През декември 1987 г. попълнихме молби да служим отново в Бетел, мястото, което обичахме. Но само след няколко дни Грейс получи диагноза рак на дебелото черво. След като претърпя операция и се възстанови успешно, лекарите казаха, че вече е здрава. Междувременно обаче получихме писмо от Бетел, което ни насърчаваше да продължим службата си в местния сбор. Бяхме решени да даваме всичко от себе си за делото на Царството.

След време получих предложение за работа в Тексас. Решихме, че по–топлият климат ще ни се отрази добре, и наистина беше така. Вече 25 години живеем тук, заобиколени от грижовни братя и сестри, към които много се привързахме.

Грейс се бори с рак на дебелото черво и на щитовидната жлеза и напоследък с рак на гърдата, но никога не се оплаква от живота си. Тя винаги ме подкрепя и ме уважава като глава на семейството. Често я питат: „Каква е тайната на успеха ви като семейство и на щастието, което и двамата излъчвате?“ Грейс посочва четири причини: „Ние сме близки приятели. Общуваме редовно всеки ден. Приятно ни е да прекарваме време заедно. И в края на деня не допускаме да си легнем обидени.“ Разбира се, от време на време има търкания помежду ни, но си прощаваме и забравяме. Това наистина помага.

След всички трудности, които преживяхме, си извлякохме няколко ценни поуки:

1. Винаги се уповавай на Йехова и приемай онова, което той позволява. Никога не се осланяй на своя разум. (Пр. 3:5, 6; Йер. 17:7)

2. Търси ръководство в Словото на Йехова независимо за какво става въпрос. Важно е да си послушен на Йехова и неговите закони. Няма средно положение — или си послушен, или не. (Рим. 6:16; Евр. 4:12)

3. Най–важното нещо в живота е да придобиеш добро име пред Йехова. Поставяй волята му на първо място, без да търсиш материално богатство. (Пр. 28:20; Екл. 7:1; Мат. 6:33, 34)

4. Моли се да бъдеш колкото е възможно по–резултатен и пламенен в службата за Йехова. Съсредоточавай се върху това, което можеш да правиш, а не върху онова, което не можеш. (Мат. 22:37; 2 Тим. 4:2)

5. Помни, че няма друга организация, която се радва на благословията и благоволението на Йехова. (Йоан 6:68)

И аз, и Грейс служим на Йехова повече от 75 години, а като семейство — почти 65 години. Беше чудесно да служим заедно на Йехова през тези десетилетия. Надяваме се и се молим всички братя и сестри да изпитат колко възнаграждаващ е животът, когато се уповаваш на Йехова.