ТАЗИ година се навършват 100 години от премиерата на „Фотодрамата за сътворението“, аудиовизуална програма, замислена да укрепи вярата в Библията като Слово на Бога. В период, в който теорията за еволюцията, висшият критицизъм и скептицизмът подкопавали вярата на мнозина, „Фотодрамата“ възвеличавала Йехова като Създателя на вселената.

Чарлс Ръсел, който ръководел дейността на Изследователите на Библията, постоянно търсел по–резултатни и по–бързи методи за разпространяване на библейската истина. Изследователите на Библията вече повече от три десетилетия използвали за тази цел печатни издания. Но една нова възможност привлякла вниманието им — филмите.

През 90–те години на XIX век на публиката било представено нямото кино. А през 1903 г. в една църква в Ню Йорк бил показан религиозен филм. Така че през 1912 г., когато Ръсел смело започнал подготовките за „Фотодрамата“, филмовата индустрия едва прохождала. Той съзнавал, че чрез този метод библейската истина ще бъде предадена по по–въздействащ начин, отколкото само чрез печатни издания.

Дългата осем часа „Фотодрама“ обикновено била показвана в четири части и съдържала 96 записа на кратки библейски лекции, прочетени от известен рецитатор, чийто глас бил сред най–познатите по онова време. В много от сцените звучала класическа музика. Умели работници пускали на грамофон лекциите и музикалните записи, като ги синхронизирали с цветни диапозитиви и записи на пресъздадени библейски разкази.

Голяма част от филмовия материал и много от диапозитивите били изработени в професионални студиа. Художници от Филаделфия, Ню Йорк, Париж и Лондон нарисували на ръка стъклените диапозитиви и филмовите кадри. Екипи от работници в Художествения отдел в  Бетел също помагали при рисуването — когато някой диапозитив се счупел, те изработвали нов. Бетеловите служители участвали и по друг начин. Те били снимани в близкия град Йонкърс (щата Ню Йорк) в ролите на Авраам, Исаак и ангела, който попречил на Авраам да принесе в жертва сина си. (Бит. 22:9–12)

Един от сътрудниците на брат Ръсел казал пред пресата, че „Фотодрамата“ „ще събуди в хиляди хора интерес към Писанието и не може да се сравни с нищо, което е било правено в миналото за напредъка на религията“. Дали духовенството приветствало този опит да бъдат достигнати духовно гладните множества? Напротив, служителите от т.нар. християнство като цяло се изказали неодобрително за „Фотодрамата“ и дори постъпвали коварно и безсрамно. Например при един случай някои от тях прекъснали електричеството, за да попречат на хората да я видят.

Въпреки това посетителите изпълвали театрите за безплатната прожекция на „Фотодрамата“. В САЩ тя била показвана всеки ден в близо 80 града. За голям брой изумени зрители това бил първият озвучен филм, който гледали. Благодарение на т.нар. забавена фотография те можели да наблюдават как едно пиленце се излюпва и как едно цвете нежно разцъфва. Представената съвременна научна информация подчертавала забележителната мъдрост на Йехова. Както беше споменато в началото, когато видял брат Ръсел на екрана да представя „Фотодрамата“, един зрител си казал: „Този брат Ръсел е по–истински от самия брат Ръсел!“

Писателят и филмов историк Тим Дъркс описал „Фотодрамата“ като „първия голям филм, в който били синхронизирани звук (записан глас), филмов материал и цветни диапозитиви от прожекционно устройство“. Някои от тези техники били използвани и преди, но не и всичките наведнъж в един филм, особено на библейска тема. И никой друг филм нямал по–голяма посещаемост. Само през първата година общо около девет милиона души в Северна Америка, Европа, Австралия и Нова Зеландия гледали „Фотодрамата“!

Премиерата на „Фотодрамата“ била на 11 януари 1914 г. в Ню Йорк. Седем месеца по–късно избухнала Първата световна война. Но по целия свят тълпи от хора продължавали да се събират, за да гледат „Фотодрамата“, черпейки утеха от ярките сцени, изобразяващи бъдещите благословии под управлението на Царството. Несъмнено представянето на „Фотодрамата“ било забележително събитие за 1914 г.