Лайнъл Касън, специалист по корабите в древността, обяснява какво правели корабостроителите по времето на Римската империя, след като запълвали пролуките между дъските на корабите си. Те „намазвали пролуките или дори цялата външна страна на корпуса с катран [битум] или с катран и смола, след което намазвали с един слой катран и вътрешната страна.“ Много преди римляните древните акадци и вавилонци също използвали битум, за да не прониква вода в корабите.

Библията споменава за използването на подобен метод в Битие 6:14. Еврейската дума, преведена като „катран“, очевидно се отнася за битум — природно нефтено вещество.

Природният битум се среща в две форми — течна и твърда. Корабостроителите в древността използвали течен битум, който директно нанасяли върху корабите си. След изсъхването и втвърдяването си той образувал непромокаемо покритие.

Битумът бил в изобилие в библейските земи. Долината Сидим в областта на Мъртво море ‘била осеяна с ями с черна смола’. (Битие 14:10)

Рибата дълго време била много важна храна за хората. Преди да станат последователи на Исус Христос, някои от неговите апостоли били рибари край Галилейското езеро. (Матей 4:18–22) Поне една част от уловената риба била консервирана във „фабриките“, намиращи се наблизо.

Методът за консервиране на риба, който навярно бил използван в Галилея, продължава да се използва на някои места. Рибата първо била почиствана и измивана с вода. В книгата „Изучаване на древните технологии“ се описват следващите стъпки: „Била втривана едра сол в хрилете, устата и люспите. Редуващи се редове от сол и риба, били покривани със суха рогозка. След 3 до 5 дни целият този куп бил обръщан обратно и бил оставян за същото време. Така рибата изсъхвала и поемала солта. След този процес се втвърдявала и ставала трайна.“

Не се знае каква е трайността на рибата, консервирана по този начин. Но фактът, че древните египтяни изнасяли консервирана риба за Сирия, показва, че методът бил резултатен.