1, 2. а) Кой е най–великият свидетел на Йехова? б) Какво означава името „Исус“ и как Божият син постъпвал в съгласие със значението на името си?

„ЗАТОВА се родих и затова дойдох на света — да свидетелствам за истината.“ (Прочети Йоан 18:33–37.) Исус казал тези думи на римския управител на Юдея, когато бил изправен на съд. Той току–що бил потвърдил, че е цар. Години по–късно апостол Павел споменал примера за смелост, оставен от Исус, ‘който като свидетел направил прекрасно изявление пред Понтий Пилат’. (1 Тим. 6:13) Понякога наистина е нужна голяма смелост, за да си „верен и истинен свидетел“ в изпълнения с омраза свят на Сатана! (Откр. 3:14)

² Като част от юдейския народ, Исус бил свидетел на Йехова по рождение. (Иса. 43:10) Той се оказал най–великият свидетел, когото Бог издигнал заради името си. Исус приемал сериозно значението на своето име, дадено му от Бога. Един ангел казал на приемния баща на Исус, Йосиф, че онова, което е заченато в Мария, е от светия дух, и добавил: „Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус, понеже той ще спаси своя народ от греховете му.“ (Мат. 1:20, 21, бел. под линия) Библейските учени  като цяло са съгласни, че името „Исус“ идва от еврейското име „Йешуа“, което съдържа съкратена форма на Божието име и означава „Йехова е спасение“. В съгласие със значението на името си Исус помогнал на „изгубените овце от Израилевия дом“ да се разкаят за греховете си, за да си върнат одобрението на Йехова. (Мат. 10:6; 15:24; Лука 19:10) За целта Исус пламенно свидетелствал за Божието Царство. Марко, който написал едно от евангелията, посочва: „Исус отиде в Галилея да проповядва Божията добра новина, като казваше: ‘Определеното време се изпълни и царството на Бога наближи. Разкайте се и вярвайте в добрата новина.’“ (Мар. 1:14, 15) Също така Исус смело изобличил юдейските религиозни водачи, което било една от причините да поискат той да бъде прикован на стълб. (Мар. 11:17, 18; 15:1–15)

3. Какво станало на третия ден след смъртта на Исус?

³ На третия ден след жестоката смърт на Исус Йехова извършил забележително чудо — той възкресил Сина си, но не като човек, а като безсмъртно духовно създание. (1 Пет. 3:18) За да докаже, че е възкресен, Господарят Исус се материализирал в човешко тяло и показал, че отново е жив. В деня на възкресението си той се появил поне пет пъти пред различни свои ученици. (Мат. 28:8–10; Лука 24:13–16, 30–36; Йоан 20:11–18)

4. Какво събрание провел Исус в деня на възкресението си и каква отговорност посочил, че имат учениците му?

⁴ Петия път Исус се явил на апостолите и други, които били събрани заедно с тях. На това паметно събитие той провел нещо като изучаване на Божието Слово. ‘Той отворил умовете им, за да разберат значението на Писанието.’ Така те разбрали, че смъртта му, причинена от Божиите врагове, и чудодейното му възкресение били предсказани в Писанието. В края на това събрание в деня на възкресението си Исус ясно посочил на своите ученици каква отговорност имат. Той им казал, че ‘в негово име ще се проповядва разкаяние за прощаване на греховете сред всички народи, започвайки от Йерусалим’. После добавил: „Вие ще свидетелствате за това.“ (Лука 24:44–48)

5, 6. а) Защо Исус казал „Ще бъдете свидетели за мене“? б) Кой нов аспект на намерението на Йехова трябвало да известяват Исусовите ученици?

⁵ Затова 40 дни по–късно, при последното появяване на Исус, апостолите трябва да са разбрали какво означава изразената с прости думи, но въздействаща заповед: „Ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Защо Исус казал „Ще бъдете свидетели за мене“, а не за Йехова? Исус можел да добави това, но неговите слушатели били израилтяни и поради тази причина вече били свидетели на Йехова.

⁶ Исусовите ученици трябвало да известяват нов аспект на намерението на Йехова — нещо много по–велико от избавлението на Израил от египетско робство и след време от вавилонски плен. Смъртта и възкресението на Исус Христос осигурили основата за освобождаване от най–лошото робство — робството на греха и смъртта. На Петдесетница през 33 г. учениците на Исус били помазани със светия дух и известили „величествените дела на Бога“, в резултат на което мнозина откликнали. Стоейки от дясната страна на Баща си, Исус виждал как името му придобива все по–голямо значение, тъй като хиляди се разкайвали и проявявали вяра в него като  средството на Йехова за спасение. (Деян. 2:5, 11, 37–41)

7. Какво доказали събитията в деня на Петдесетница през 33 г.?

⁷ Събитията в деня на Петдесетница през 33 г. доказали, че Йехова благосклонно е приел стойността на съвършената жертва на Исус като откуп за греха. (Евр. 9:11, 12, 24) Както самият Исус обяснил, той ‘не дошъл да му служат, а да служи на другите и да даде живота си като откуп в замяна на мнозина’. (Мат. 20:28) „Мнозината“, които щели да се възползват от жертвата на Исус, не били само разкайващите се юдеи. По–скоро волята на Бога е „да бъдат спасени всякакви хора“, тъй като откупът „премахва греха на света“. (1 Тим. 2:4–6; Йоан 1:29)

8. В каква степен свидетелствали Исусовите ученици и как успели?

⁸ Дали първите ученици на Исус имали нужната смелост да свидетелстват за него? Несъмнено било така, но те не разчитали на собствените си способности. Могъщият свети дух на Йехова ги подбуждал и им вдъхвал сили да продължават да свидетелстват. (Прочети Деяния 5:30–32.) Близо 27 години след Петдесетница през 33 г. можело да се каже, че „проповядването на истината — добрата новина“ е стигнало до юдеи и езичници „сред цялото творение под небесата“. (Кол. 1:5, 23)

9. Какво станало с ранния християнски сбор, както било предсказано?

⁹ За съжаление обаче ранният християнски сбор постепенно бил покварен. (Деян. 20:29, 30; 2 Пет. 2:2, 3; Юда 3, 4) Както предсказал Исус, отстъпничеството, прокарвано от „Злия“, Сатана, щяло да се разпространи и да засенчи истинското християнство до „завършека на тази система“. (Мат. 13:37–43) Тогава Йехова поставил Исус за Цар над цялото човечество. Това станало през октомври 1914 г. и бележело началото на „последните дни“ на порочната система на Сатана. (2 Тим. 3:1)

10. а) Какво посочили предварително съвременните помазани християни? б) Какво се случило през октомври 1914 г. и как това се вижда ясно?

¹⁰ Съвременните помазани християни  предварително посочили, че през октомври 1914 г. трябва да се случи нещо забележително. Те основавали твърдението си на пророчеството на Даниил за голямо дърво, което било отрязано и щяло да израсте отново след „седем времена“. (Дан. 4:16) В пророчеството за бъдещото си присъствие и за „завършека на тази система“ Исус нарекъл този период „определените времена на народите“. От 1914 г. насам „знакът за присъствието“ на Христос като новия Цар на земята се вижда ясно. (Мат. 24:3, 7, 14; Лука 21:24) Затова оттогава „величествените дела на Бога“ включват факта, че Йехова е поставил Исус за Цар над цялото човечество.

11, 12. а) Какво започнал да прави новият Цар на земята през 1919 г.? б) Какво станало в средата на 30–те години на XX век? (Виж илюстрацията в началото.)

¹¹ Като новия Цар на земята, Исус Христос не след дълго започнал да избавя помазаните си последователи от плена на „Вавилон Велики“. (Откр. 18:2, 4) След Първата световна война, през 1919 г., те се възползвали от възможността да дадат свидетелство по целия свят за Божието средство за спасение и за добрата новина за установеното Царство. В резултат на това били събрани още хиляди помазани, които щели да станат сънаследници с Христос.

¹² В средата на 30–те години на XX век станало ясно, че Христос е започнал да събира милиони от своите „други овце“, които щели да образуват „голямо множество“ от хора от всички народи. Под ръководството на помазаните християни членовете на „голямото множество“ също следват примера на смелост на Исус и пред всички изявяват, че дължат спасението си на Бога и на Христос. Като проявяват издръжливост в даването на свидетелство, както и вяра в откупа на Христос, те ще имат възможността да преживеят „голямото бедствие“, което ще завърши с унищожението на света на Сатана. (Йоан 10:16; Откр. 7:9, 10, 14)

13. На какво сме решени като Свидетели на Йехова и как можем да имаме успех?

¹³ Само каква чест е да свидетелстваме за „величествените дела“ на Йехова Бог и за обещанията му за бъдещето. Вярно е, че това не винаги е лесно. Много от нашите братя проповядват в райони, в които се сблъскват с безразличие, присмех или дори преследване. Можем да правим същото като апостол Павел и неговите сътрудници. Той казал: „Ние събрахме смелост чрез нашия Бог да ви говорим сред голяма борба за Божията добра новина.“ (1 Сол. 2:2)  Нека да не се отказваме, а да сме решени да живеем според отдаването си, докато системата на Сатана не рухне в развалини. (Иса. 6:11) Не можем да постигнем това със собствени сили, следователно, подобно на първите християни, трябва да се молим на Йехова чрез духа си да ни дава „силата, надхвърляща нормалното“. (Прочети 2 Коринтяни 4:1, 7; Лука 11:13)

14, 15. а) Какво било отношението към християните през първи век и какво казал апостол Петър за тях? б) Как трябва да се чувстваме, ако понасяме лошо отношение като Свидетели на Йехова?

¹⁴ Днес милиони твърдят, че са християни, „но се отричат от [Бога] чрез делата си, понеже са отвратителни, непокорни и негодни за каквото и да било добро дело“. (Тит 1:16) Добре е да помним, че през първи век истинските християни били мразени от повечето си съвременници. Затова апостол Петър писал: „Щастливи сте, ако ви укоряват заради името на Христос, понеже ... духът на Бога почива върху вас.“ (1 Пет. 4:14)

¹⁵ Отнасят ли се тези боговдъхновени думи за Свидетелите на Йехова днес? Да, защото ние свидетелстваме за царската власт на Исус. Така че не само ни мразят, защото носим името на Йехова, но и ни „укоряват заради името на [Исус] Христос“, който казал на противниците си: „Аз дойдох от името на своя Баща, но вие не ме приемате.“ (Йоан 5:43) Затова бъди смел, когато се сблъскваш с противопоставяне в проповедната дейност. Подобно лошо отношение е доказателство, че Йехова те одобрява и че ‘духът му почива върху тебе’.

16, 17. а) Каква радост изпитват служителите на Йехова в много части на света? б) На какво си решен?

¹⁶ В същото време не бива да забравяме, че в много части на света има хубав растеж. Дори в често обработвани райони намираме хора, които са готови да ни изслушат и с които можем да споделим чудесното послание за спасение. Нека бъдем старателни, като отново посещаваме заинтересуваните, и ако е възможно, да изучаваме Библията с тях и да им помагаме да напредват към отдаване и покръстване. Вероятно споделяш чувствата на Сари от Южна Африка, която пламенно участва в даването на свидетелство повече от 60 години. Тя казва: „Много съм благодарна, че посредством Исусовата изкупителна жертва мога да се радвам на добри взаимоотношения с Йехова, Върховния владетел на вселената, и съм щастлива, че мога да известявам славното му име.“ Тя и съпругът ѝ Мартинъс са помогнали на мнозина, включително на трите си деца, да станат служители на Йехова. „Нищо друго не носи по–голямо удовлетворение — добавя Сари — и чрез светия си дух Йехова дава на всички нас нужните сили да продължаваме да вършим тази животоспасяваща дейност.“

¹⁷ Независимо дали сме покръстени, или се стремим към тази цел, имаме всички основания да сме признателни за честта да сме част от сбора на Свидетелите на Йехова. Затова продължавай да даваш пълно свидетелство, като същевременно се пазиш чист от порочния свят на Сатана. Така ще отдаваш възхвала на любещия ни небесен Баща, чието славно име носим.