ФЕРНАНДО * бил притеснен. Двама старейшини го били помолили да говорят с него насаме. След последните няколко посещения на окръжния надзорник те му били обяснили какво трябва да направи, за да отговаря на изискванията за допълнителни привилегии в сбора. С времето Фернандо започнал да се пита дали някога ще бъде назначен като старейшина. Неотдавна окръжният надзорник отново бил посетил сбора. Какво щели да му кажат старейшините този път?

Фернандо слушал, докато единият от старейшините говорел. Братът споменал стиха от 1 Тимотей 3:1 и казал, че старейшините са получили писмо, в което се съобщава, че той е одобрен да служи като старейшина. Изненадан, Фернандо попитал: „Какво каза?“ Братът повторил думите си и на лицето на Фернандо грейнала усмивка. След време, когато на сбора било съобщено за назначението му, по лицата на всички се изписала радост.

Погрешно ли е да искаш привилегии в сбора? В никакъв случай! Според 1 Тимотей 3:1, „ако някой се стреми към службата на надзорник, желае добро дело“. Много братя следват тази подкана и напредват духовно, за да отговорят на изискванията за привилегии в сбора. В резултат на това Божият народ е благословен с хиляди способни старейшини и помощник–служители. Но тъй като в сборовете се наблюдава растеж, има нужда повече братя да се стремят към отговорности. Как могат да правят това по подходящ начин? И дали онези, които се стремят да станат надзорници, трябва да се притесняват за това като Фернандо?

Гръцкият глагол, предаден в Библията като „стремя се“, носи смисъла на силно желание, протягане. Това може да те кара да си представиш човек, който се опитва да откъсне вкусен плод от дърво. Но да се стремиш към  отговорности, не означава да желаеш алчно „службата на надзорник“. Онези, които правят това с искрени подбуди, трябва да се стремят към вършенето на „добро дело“, а не към придобиването на позиция.

Повечето от изискванията за това „добро дело“ са изброени в 1 Тимотей 3:2–7 и Тит 1:5–9. Във връзка с тези високи стандарти един дългогодишен старейшина на име Реймънд обяснява: „Според мене най–важното е какви хора сме. Говоренето и поучаването са от значение, но тези способности не изместват необходимостта да сме безупречни, умерени в навиците си, здравомислещи, подредени, гостоприемни и разумни.“

Братът, който искрено се стреми към отговорности, показва, че е безупречен, като избягва всякакъв вид нечестност и нечистота. Също така е умерен в навиците си, здравомислещ, подреден и разумен и затова събратята му са уверени, че ще осигурява добро ръководство и ще им помага да се справят с проблемите. Проявявайки гостоприемство, той е източник на насърчение за младите и за новите в истината. Тъй като „обича добротата“, утешава и подкрепя болните и възрастните. Братът развива тези качества, за да помага на събратята си, а не просто за да получи назначение. *

Старейшинското тяло се радва да дава съвети и насърчение, но изпълняването на библейските изисквания е задължение на самия брат. Един опитен надзорник на име Хенри казва: „Ако се стремиш към отговорности, полагай усилия да докажеш, че отговаряш на изискванията.“ Имайки предвид Еклисиаст 9:10, той обяснява: „‘Всичко, каквото ръката ти намери да прави, направи с цялата си сила.’ Каквато и задача да ти възложат старейшините, давай най–доброто от себе си. Върши с любов всяка работа, която ти се дава в сбора, включително метенето на пода. С времето трудът и усилията ти ще бъдат оценени.“ Ако желаеш един ден да служиш като старейшина, бъди трудолюбив и достоен за доверие във всички аспекти на святата служба. Смирението, а не някакви горди амбиции, трябва да ръководи живота ти. (Мат. 23:8–12)

Някои, които искат да имат привилегии в сбора, може да се изкушават да правят намеци или да се опитват да влияят на старейшинското тяло. Други изразяват недоволство, когато старейшините им дават съвети. Такива хора трябва да се запитат: „Дали съм загрижен най–вече за себе си, или искам смирено да се грижа за овцете на Йехова?“

Онези, които се стремят към отговорности, не бива да забравят друго изискване за старейшините, а именно да бъдат „пример за стадото“. (1 Пет. 5:1–3) Човекът, който е пример за сбора, избягва погрешното мислене и действия. Той развива дълготърпение независимо дали понастоящем има назначение, или не. Назначението като старейшина не премахва чудодейно недостатъците на човек. (Чис. 12:3; Пс. 106:32, 33) Освен това е възможно един брат да „не вижда нищо, което да говори против него“, но поради някаква причина другите да имат лошо мнение за него. (1 Кор. 4:4) Затова, ако старейшините ти дадат искрен, основан на Библията съвет, е добре да слушаш, без да се дразниш. След това полагай усилия да го приложиш на практика.

На някои братя може да им се струва, че чакат дълго, за да получат назначение в сбора. Дали ако вече няколко години се „стремиш към службата на надзорник“, понякога ставаш нетърпелив? Ако е така, обърни внимание на следните боговдъхновени думи: „Отлаганото очакване разболява сърцето, а изпълненото желание е дърво на живот.“ (Пр. 13:12)

Когато желаната цел изглежда непостижима, човек може да се обезсърчи. Авраам се чувствал по този начин. Йехова обещал, че ще го благослови със син, но години наред Авраам и Сара нямали деца. (Бит. 12:1–3, 7) Когато бил в напреднала възраст, той извикал към Йехова: „Върховни господарю Йехова, какво ще ми дадеш, като виждаш, че нямам деца ... Ето, ти не ми даде потомство.“ Бог го уверил, че ще изпълни обещанието си. Но изминали 14 години, преди това да стане. (Бит. 15:2–4; 16:16; 21:5)

Дали докато чакал, Авраам изгубил радостта си в службата за Йехова? Не, той никога не се усъмнил в обещанието на Бога и продължавал да очаква изпълнението му. Апостол Павел писал: „Авраам получи обещанието, след като прояви търпение.“ (Евр. 6:15) В крайна сметка Всемогъщият Бог благословил верния си служител много повече, отколкото той очаквал. Какво научаваме от примера на Авраам?

Ако имаш желание да служиш като старейшина, но това още не е станало, макар че са минали години, продължавай да се доверяваш на Йехова. Не губи радостта си в службата за него. Уорън, който е помогнал на много братя да напреднат духовно, обяснява: „Отговарянето на изискванията е процес, който протича постепенно. С времето уменията и нагласата на брата ще си проличат в начина, по който се държи  и изпълнява задачите си. Някои смятат, че ще постигнат успех единствено ако получат дадена привилегия или назначение. Такова мислене е погрешно и може да се превърне в мания. Независимо къде се намираш или какво правиш, ако служиш вярно на Йехова, си постигнал успех.“

Един брат чакал повече от десет години, преди да бъде назначен като старейшина. Той разказва каква поука извлякъл от добре познатия откъс от първа глава на книгата Езекиил: „Йехова движи своята колесница, или организация, със скоростта, с която прецени. Най–важно е кога Йехова смята, че нещо трябва да стане, а не кога ние смятаме. По отношение на назначението като старейшина, не е важно какво искам аз. Това, което аз искам, може да не е онова, от което Йехова знае, че се нуждая.“

Ако се надяваш един ден да служиш като християнски надзорник, се стреми към това, като допринасяш за радостта в сбора. Ако ти се струва, че чакаш дълго, бори се с отрицателните чувства и нетърпението. Реймънд, споменат по–рано, казва: „Амбициите са враг на задоволството. Онези, които винаги са недоволни, не могат да изпитат изобилната радост, идваща от службата за Йехова.“ Развивай по–пълно плода на Божия дух и особено търпение. Старай се да укрепваш взаимоотношенията си с Йехова, като изследваш Божието Слово. Увеличи времето, което прекарваш в проповядване на добрата новина и изучаване на Библията със заинтересуваните. Помагай на семейството си да участва в духовните дейности и провеждай семейното поклонение. Използвай всяка възможност да си заедно със своите братя и сестри. Докато напредваш към целта си, ще изпитваш радост от службата си.

Йехова ни предоставя чудесната възможност да се стремим към привилегии в сбора. Нито той, нито неговата организация искат онези, които се стремят към отговорности, да се обезсърчават или да губят радостта си в службата. Бог подкрепя и благославя всички, които му служат искрено. Йехова „не добавя болка“ към благословиите си. (Пр. 10:22)

Дори и да се стремиш към отговорности от дълго време, можеш да продължаваш да напредваш духовно. Когато полагаш усилия да развиваш нужните качества и се трудиш усърдно в сбора, без да пренебрегваш нуждите на семейството си, Йехова няма да забрави онова, което си вършил за него. Нека службата за Йехова винаги ти носи радост, независимо от задачите, които получаваш.