1. Какво мислят някои относно Божиите служители на земята?

МНОЗИНА днес признават, че основните религии, било то християнски, или други, не правят почти нищо в полза на хората. Някои смятат, че с ученията и делата си тези религиозни организации представят Бога в погрешна светлина и затова не могат да имат Божието одобрение. Те обаче вярват, че във всички религии има искрени хора, които Бог забелязва и приема като свои служители на земята. Според тях не е необходимо такива хора да напускат фалшивите религии и да се покланят на Бога като отделен народ. Но дали и Бог мисли така? Нека разберем това, като разгледаме част от историята на истинските служители на Йехова, записана в Библията.

2. Кои хора Йехова избрал за свои служители и какво ги отличавало от другите народи? (Виж илюстрацията в началото.)

² Преди около 4000 години Йехова избрал определена група хора за свои служители на земята. Авраам, наречен  „баща на всички, които имат вяра“, бил глава на голямо семейство със стотици роби. (Рим. 4:11; Бит. 14:14) Владетелите в Ханаан го смятали за „предводител, избран от Бога“, и се отнасяли към него с уважение. (Бит. 21:22; 23:6) Йехова сключил договор с Авраам и потомците му. (Бит. 17:1, 2, 19) Бог казал на Авраам: „Това е моят договор, който вие ще спазвате, моят договор с вас, с тебе и с твоето потомство след тебе: всеки мъж измежду вас нека да бъде обрязан ... Нека това бъде знак за моя договор с вас.“ (Бит. 17:10, 11) Впоследствие Авраам и всички мъже в дома му били обрязани. (Бит. 17:24–27) Обрязването служело като знак, че единствено Авраамовите потомци имат договорни отношения с Йехова.

3. Как потомците на Авраам станали многобройни?

³ Внукът на Авраам, Яков, или Израил, имал 12 синове. (Бит. 35:10, 22б–26) След време те станали патриарси, или родоначалници на 12–те племена на Израил. (Деян. 7:8) Тъй като имало глад, Яков и семейството му потърсили убежище в Египет, където един от синовете му, Йосиф, бил управител на хранителните запаси на фараона и негова дясна ръка. (Бит. 41:39–41; 42:6) Потомците на Яков се увеличавали и станали многобройни. (Бит. 48:4; прочети Деяния 7:17)

4. Какви били взаимоотношенията между египтяните и потомците на Яков в началото?

⁴ Потомците на Яков останали в Египет малко повече от два века, като се заселили в гесенската земя, намираща се в района на делтата на река Нил. (Бит. 45:9, 10) Изглежда, че приблизително един век те съжителствали мирно с египтяните, като живеели в малки градове и пасели стадата си. Те били приети сърдечно от фараона, защото той познавал Йосиф и го ценял. (Бит. 47:1–6) Но египтяните презирали онези, които отглеждали овце. (Бит. 46:31–34) Въпреки това трябвало да търпят израилтяните.

5, 6. а) Как се променило положението на Божиите служители в Египет? б) Как животът на Моисей бил запазен и какво направил Бог за всичките си служители?

⁵ Положението на Божиите служители обаче щяло да се промени драстично. В Библията се казва: „След време над Египет се издигна нов цар, който не познаваше Йосиф. Той казваше на своя народ: ‘Ето, синовете на Израил са много повече и по–силни от нас.’ Затова те принуждаваха Израилевите синове да работят като роби, като се отнасяха жестоко към тях. И вгорчаваха живота им с тежка работа — да правят глинена смес и тухли — и с всякакъв робски труд на полето, като жестоко ги принуждаваха да вършат всякакъв робски труд.“ (Из. 1:8, 9, 13, 14)

⁶ Фараонът дори издал заповед всички еврейски момченца, които се раждали, да бъдат убивани. (Из. 1:15, 16) По това време се родил Моисей. Когато бил на три месеца, майка му го скрила в тръстиките покрай брега на река Нил, където го намерила фараоновата дъщеря. По–късно тя го осиновила и позволила на майка му Йохаведа, която служела вярно на Йехова, да се грижи за него в ранните му години. След време Моисей също станал лоялен служител на Бога. (Из. 2:1–10; Евр. 11:23–25) Йехова обърнал внимание на страданията на своите служители и решил да ги изведе от Египет под водачеството на Моисей. (Из. 2:24, 25; 3:9, 10) По този начин те били ‘откупени’  от Бога. (Из. 15:13; прочети Второзаконие 15:15)

7, 8. Как служителите на Йехова станали свят народ?

⁷ Макар че Йехова все още не бил организирал израилтяните като народ, той ги приемал като свои служители. Затова на Моисей и Аарон било наредено да кажат на фараона: „Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Пусни народа ми да отиде в пустинята, за да направи празник в моя чест!’“ (Из. 5:1)

⁸ Преди израилтяните да бъдат освободени от египетско робство, Йехова нанесъл десет бедствия върху Египет и унищожил фараона и войската му при Червено море. (Из. 15:1–4) След по–малко от три месеца Йехова сключил договор с израилтяните на Синайската планина и им дал следното забележително обещание: „Ако внимателно слушате гласа ми и спазвате договора ми, тогава ще бъдете мое най–скъпоценно притежание измежду всички други народи, ... свят народ.“ (Из. 19:5, 6)

9, 10. а) Според Второзаконие 4:5–8 как Законът отделял израилтяните от другите народи? б) Как израилтяните трябвало да покажат, че са „свят народ“?

⁹ Преди да станат роби, евреите в Египет били организирани като племенно общество начело с глави на родове, или патриарси. Подобно на служителите на Йехова преди тях, главите на родове служели като управители, съдии и свещеници за своите домове. (Бит. 8:20; 18:19; Йов 1:4, 5) Но чрез Моисей Йехова дал на израилтяните кодекс от закони, който щял да ги отличава от всички други народи. (Прочети Второзаконие 4:5–8; Пс. 147:19, 20) Законът постановил определени хора да служат като свещеници, а за съдии били назначени „старейшините“, които били уважавани заради познанието и мъдростта си. (Втор. 25:7, 8) Законът съдържал напътствия относно религиозния живот и ежедневието на народа.

¹⁰ Малко преди израилтяните да влязат в Обетованата земя, Йехова им повторил законите си. Моисей казал на народа: „Йехова днес подтикна тебе да кажеш, че ти ще бъдеш негов народ, негово най–скъпоценно притежание, точно както той ти обеща, и че ще спазваш всички негови заповеди, и че той ще те издигне нависоко, над всички други народи, които е създал, и ти ще му донесеш възхвала, слава и красота, защото ще бъдеш свят народ за своя Бог, Йехова.“ (Втор. 26:18, 19)

11–13. а) Кои хора се присъединили към Божия избран народ? б) Какво било необходимо, ако един чужденец искал да се покланя на Йехова?

¹¹ Въпреки че израилтяните били избраният народ на Йехова, той позволил на неизраилтяни да живеят сред тях. Бог допуснал „голямо множество хора от други народи“, включително египтяни, да се присъединят към неговия народ, когато го извел от Египет. (Из. 12:38) По време на седмото бедствие някои ‘служители на фараона се боели от думите на Йехова’ и без съмнение били сред голямото множество, което напуснало Египет с израилтяните. (Из. 9:20)

¹² Преди израилтяните да прекосят река Йордан, за да завладеят ханаанската земя, Моисей им наредил да ‘обичат пришелеца’, тоест неизраилтяните, живеещи сред тях. (Втор. 10:17–19) Божият избран народ трябвало да  приема чужденците, които били готови да спазват основните закони, дадени от Моисей. (Лев. 24:22) Някои от тях започнали да се покланят на Йехова и изпитвали същите чувства като моавката Рут, която казала на израилтянката Ноемин: „Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог.“ (Рут 1:16) Тези чужденци ставали прозелити и мъжете сред тях се обрязвали. (Из. 12:48, 49) Йехова ги приемал като част от своя избран народ. (Чис. 15:14, 15)

¹³ Когато храмът на Соломон бил посветен на Йехова, Соломон отправил молитва към Бога. В нея той споменал и онези Божии служители, които не били израилтяни: „Когато чужденецът, който не е от твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради великото ти име и заради силната ти ръка и могъщата ти десница, когато дойде и се помоли, обърнат към този дом, тогава ти чуй от небесата, от мястото, където живееш, и направи всичко, което чужденецът иска от тебе, за да знаят всички народи по земята за твоето име и да се боят от тебе като твоя народ Израил и за да знаят, че този дом, който аз построих, се нарича с твоето име.“ (2 Лет. 6:32, 33) Както било и в дните на Исус, всеки чужденец, който искал да се покланя на Йехова, можел да прави това само ако се присъедини към неговия избран народ. (Йоан 12:20; Деян. 8:27)

14–16. а) Как израилтяните били народ от свидетели за Йехова? б) Какво морално задължение имат Божиите служители в наши дни?

¹⁴ Израилтяните се покланяли на Йехова, а другите народи се покланяли на свои божества. По времето на пророк Исаия Йехова сравнил ситуацията в света със съдебен процес. Той призовал боговете на народите да доведат свидетели, които да докажат тяхната божественост, като казал: „Нека се съберат на едно място всички народи, нека се съберат племената! Кой от боговете им може да предскаже това? Могат ли те да ни кажат какво ще се случи скоро? Нека доведат свидетелите си, за да ги оправдаят, или нека  свидетелите ги чуят и кажат: ‘Вярно е!’“ (Иса. 43:9)

¹⁵ Боговете на народите не могли да представят никакви доказателства за своята божественост. Те били просто идоли, които не можели да говорят и трябвало да бъдат носени от някого. (Иса. 46:5–7) От друга страна, Йехова казал на своя народ Израил: „Вие сте мои свидетели ... и служителят ми, когото избрах, за да ме познавате и да вярвате в мене, за да разберете, че винаги съм същият. Преди мене не е имало Бог и след мене няма да има. Аз, аз съм Йехова и освен мене няма спасител ... Затова вие сте ми свидетели ..., че аз съм Бог.“ (Иса. 43:10–12)

¹⁶ Подобно на свидетели, участващи в съдебно дело, служителите на Йехова имали честта да дават мощно свидетелство, че Йехова е единственият истински Бог. Той ги нарекъл „народа, който създадох за себе си, за да разгласява моите дела, достойни за възхвала“. (Иса. 43:21) Те носели неговото име. Тъй като Йехова ги бил освободил от Египет, израилтяните имали моралното задължение да подкрепят върховенството му пред другите народи на земята. Те трябвало да имат нагласата, която по–късно пророк Михей записал, че ще проявява Божият народ в наши дни: „Всеки народ ще ходи в името на своя бог, а ние ще ходим в името на Йехова, нашият Бог, до безпределни времена, завинаги.“ (Мих. 4:5)

17. Как в очите на Йехова Израил станал ‘изродена чужда лоза’?

¹⁷ За съжаление народът на Израил не останал верен на своя Бог, Йехова. Те се поддали на влиянието на народите, които се покланяли на богове от дърво и камък. През VIII век пр.н.е. пророк Осия писал: „Израил е изродена лоза ... Колкото повече са плодовете му, толкова повече жертвеници си прави ... Сърцето им стана лицемерно и затова ще бъдат признати за виновни.“ (Ос. 10:1, 2) След около век и половина Йеремия записал следните думи на Йехова към неговия неверен народ: „Аз те бях посадил като избрана лоза, даваща червено грозде, като добро семе. Тогава защо се промени пред мене в изродена издънка от чужда лоза? ... Къде са обаче боговете, които си направи? Нека станат, ако могат да те спасят по време на бедствието ти! ... Моят народ ме е забравил.“ (Йер. 2:21, 28, 32)

18, 19. а) Как Йехова предсказал, че ще образува нов народ, носещ името му? б) Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

¹⁸ Вместо да дават добри плодове, като подкрепят чистото поклонение и служат като верни свидетели на Йехова, израилтяните давали гнили плодове, покланяйки се на идоли. Затова Исус казал следното на лицемерните юдейски водачи по негово време: „Царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ (Мат. 21:43) Само онези, с които бъде сключен „новият договор“, предсказан от Йехова чрез пророк Йеремия, можели да станат част от този нов народ, духовния Израил. Относно тях Йехова обещал: „Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат мой народ.“ (Йер. 31:31–33)

¹⁹ Както разгледахме, след като физическият Израил се оказал неверен, през първи век Йехова избрал за свой народ духовния Израил. Но кои хора съставляват Божия народ днес? Как хората с честни сърца могат да разпознаят истинските служители на Бога? Това е темата на следващата статия.