1, 2. Каква промяна настъпила на Петдесетница през 33 г. и кои хора станали част от новия народ на Йехова? (Виж илюстрацията в началото.)

ПЕТДЕСЕТНИЦА през 33 г. била важно събитие в историята на народа на Йехова на земята. Настъпила голяма промяна. На този ден посредством духа си Йехова образувал нов народ — духовния Израил, или „Божия Израил“. (Гал. 6:16) Дотогава, като потомци на Авраам, Божиите служители от мъжки пол трябвало да бъдат обрязвани, но това вече не било необходимо. Относно всеки член на новия народ Павел писал: „Неговото обрязване е обрязване на сърцето според духа.“ (Рим. 2:29)

² Първите членове на Божия нов народ били апостолите и над 100 други ученици на Христос, които се събрали в една горна стая в Йерусалим. (Деян. 1:12–15) Светият дух бил излят върху тях и те станали заченати чрез духа синове на Бога. (Рим. 8:15, 16; 2 Кор. 1:21) Това доказало, че новият договор, с посредник Христос и потвърден чрез неговата кръв, влязъл в сила. (Лука 22:20; прочети Евреи 9:15) Така тези ученици станали част от новия народ на Йехова. Светият дух им дал способност да проповядват на различни езици, говорени от юдеите и прозелитите, които били дошли от всички  части на Римската империя в Йерусалим за честването на юдейския Празник на седмиците, или Петдесетница. Тези хора чували на своя роден език как заченатите с духа християни говорят за „величествените дела на Бога“. (Деян. 2:1–11)

3–5. а) Какво казал Петър на юдеите в деня на Петдесетница? б) Как новият народ на Йехова постепенно нараствал в първите години след сформирането си?

³ Йехова използвал апостол Петър, за да даде възможност на юдеите и прозелитите да станат част от този новосформиран народ, християнския сбор. На Петдесетница Петър смело казал на юдеите, че трябва да приемат Исус, когото били ‘приковали на стълб’, защото Бог го направил „Господар и Христос“. Когато множеството попитало какво трябва да направи, Петър отвърнал: „Разкайте се и нека всеки един от вас бъде покръстен в името на Исус Христос за прощаване на греховете ви и като дар ще получите светия дух.“ (Деян. 2:22, 23, 36–38) В този ден около 3000 души били прибавени към духовния Израил. (Деян. 2:41) След това пламенното проповядване на апостолите продължило да дава повече плодове. (Деян. 6:7) Новият народ се увеличавал.

⁴ По–късно последователите на Исус започнали да известяват добрата новина на самаряните. В резултат много от тях били покръстени от проповедника Филип, но не получили веднага светия дух. Ръководното тяло в Йерусалим изпратило апостолите Петър и Йоан при новопокръстените самаряни, за да ‘положат ръце върху тях и да започнат да получават свети дух’. (Деян. 8:5, 6, 14–17) Така тези самаряни също станали помазани с духа членове на духовния Израил.

⁵ През 36 г. Бог използвал Петър, за да покани и други да бъдат част от духовния Израил. Това станало, когато апостолът проповядвал на римския стотник Корнилий и на неговите роднини и приятели. (Деян. 10:22, 24, 34, 35) В Библията се казва: „Докато Петър още говореше ..., светият дух слезе върху всички [неюдеи], които слушаха словото. И верните мъже, които бяха дошли с Петър и които бяха от обрязаните, бяха смаяни, понеже дарът на светия дух се изливаше и върху хора от народите.“ (Деян. 10:44, 45) Оттогава вече било възможно и необрязани езичници да бъдат част от новия народ от духовни израилтяни.

6, 7. Как членовете на духовния Израил действали като ‘народ за името на Йехова’ и какъв бил обхватът на дейността им?

⁶ През 49 г. на едно събрание на ръководното тяло ученикът Яков заявил: „Симеон [Петър] разказа подробно как Бог за първи път насочи вниманието си към народите, за да изведе от тях народ за своето име.“ (Деян. 15:14)  Този нов народ, носещ името на Йехова, щял да включва християни както от юдейски, така и от неюдейски произход. (Рим. 11:25, 26а) По–късно Петър писал: „Преди не бяхте народ, а сега сте Божи народ.“ Той подчертал задачата, която имали, с думите: „Вие обаче сте ‘избран род, царско свещенство, свят народ, хора, определени за Божие притежание, за да известявате навред превъзходните качества’ на онзи, който ви извика от тъмнината в своята чудесна светлина.“ (1 Пет. 2:9, 10) Християните трябвало да възхваляват онзи, когото представяли, и да прославят неговото име пред другите. Те трябвало смело да свидетелстват за Йехова, Върховния владетел.

⁷ Както било и с физическия Израил, членовете на духовния Израил били онези, които Йехова нарекъл „народа, който създадох за себе си, за да разгласява моите дела, достойни за възхвала“. (Иса. 43:21) Първите християни изобличавали фалшивите богове по онова време и смело известявали, че Йехова е единственият истински Бог. (1 Сол. 1:9) Те свидетелствали за Йехова и Исус „както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята“. (Деян. 1:8; Кол. 1:23)

8. Какво предупреждение отправил Павел към Божия народ през първи век?

⁸ Един безстрашен проповедник за името на Йехова през първи век бил апостол Павел. Той смело защитавал пред езическите философи върховенството на Йехова, ‘Бога, който направил света и всичко в него и който е Господар на небето и земята’. (Деян. 17:18, 23–25) В края на третото си мисионерско пътуване Павел отправил предупреждение към Божия народ: „Знам, че след като си отида, сред вас ще навлязат жестоки вълци, които няма да се отнасят нежно към стадото, и измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си.“ (Деян. 20:29, 30) Предсказаното отстъпничество станало явно към края на първи век. (1 Йоан 2:18, 19)

9. Какво станало с ‘народа за името на Йехова’ след смъртта на апостолите?

⁹ След смъртта на апостолите отстъпничеството се разпространило, вследствие на което се появили църквите на т.нар. християнство. Вместо да бъдат ‘народ за името на Йехова’, отстъпниците дори премахнали Божието име от много от своите преводи на Библията. Те възприели езически обичаи и позорели Бога със своите небиблейски доктрини, „свещени войни“ и неморално поведение. Така в продължение на векове на земята имало само няколко верни служители на Йехова, но не и организиран ‘народ за неговото име’.

10, 11. а) Какво предсказал Исус в притчата си за житото и плевелите? б) Как притчата на Исус се изпълнила след 1914 г. и какъв бил резултатът?

¹⁰ В притчата си за житото и плевелите Исус предсказал духовната тъмнина, която щяла да настъпи в резултат на отстъпничеството. Той казал, че ‘докато хората спели’, Дяволът щял да засее плевели на нивата, в която Човешкият син бил засял жито. Двете щели да растат заедно до „завършека на тази система“. Исус обяснил: „Доброто семе са синовете на царството, а плевелите са синовете на злия.“ Във времето на края Човешкият син щял да изпрати своите „жетвари“, ангелите,  да отделят символичното жито от плевелите. „Синовете на царството“ щели да бъдат събрани. (Мат. 13:24–30, 36–43) Как се осъществило това събиране и каква връзка има то с възстановяването на Божия народ на земята?

¹¹ „Завършекът на тази система“ започнал през 1914 г. По време на войната, която избухнала същата година, няколкото хиляди помазани християни, „синовете на царството“, били в духовен плен на Вавилон Велики. През 1919 г. Йехова ги избавил и разликата между тях и „плевелите“, или фалшивите християни, станала явна. Той събрал „синовете на царството“ и образувал от тях един организиран народ в изпълнение на пророчеството на Исаия: „Ражда ли се земя за един ден? Ражда ли се народ изведнъж? Но жената Сион роди синовете си веднага щом я обзеха родилни болки.“ (Иса. 66:8) Сион, организацията на Йехова от духовни създания, „родила“ своите помазани с духа синове и ги обединила в народ.

12. Как помазаните днес показват, че са ‘народ за името на Йехова’?

¹² Подобно на първите християни помазаните „синове на царството“ днес също свидетелстват за Йехова. (Прочети Исаия 43:1, 10, 11.) Те се отличават със своето християнско поведение и с проповядването на „добрата новина за царството ... за свидетелство на всички народи“. (Мат. 24:14; Флп. 2:15) По този начин помагат на милиони хора да придобият праведна позиция пред Йехова. (Прочети Даниил 12:3.)

13, 14. Какво трябва да направят онези, които не са духовни израилтяни, за да служат на Йехова по приемлив за него начин, и как това е предсказано в Библията?

¹³ В предишната статия разгледахме, че в древния Израил чужденците можели да служат на Йехова по приемлив за него начин, но трябвало да се присъединят към народа му.  (3 Царе 8:41–43) Днес онези, които не са духовни израилтяни, също трябва да се присъединят към Божия народ, „синовете на царството“ — помазаните Свидетели на Йехова.

¹⁴ Двама пророци в древността предсказали, че във времето на края много хора ще се събират с народа на Йехова, за да му служат. Исаия писал: „Много народи ще вървят и ще казват: ‘Елате! Нека да се изкачим на планината на Йехова, до дома на Бога на Яков! Той ще ни учи на пътищата си и ние ще ходим в пътеките му.’ Защото от Сион ще излезе законът и от Йерусалим — словото на Йехова.“ (Иса. 2:2, 3) Подобно на това пророк Захария предсказал, че „в Йерусалим ще дойдат много племена и могъщи народи, за да потърсят Йехова, Богът на небесните войнства, и да помолят Йехова за неговото благоволение“. Той ги описал като „десет души от всички езици“, които символично се хващат за полите на дрехата на духовния Израил и казват: „Ще дойдем с вас, защото чухме, че Бог е с вас.“ (Зах. 8:20–23)

15. В каква дейност „другите овце“ участват заедно с духовните израилтяни?

¹⁵ „Другите овце“ участват заедно с духовните израилтяни в дейността по проповядване на добрата новина за Царството. (Мар. 13:10) Те стават част от Божия народ и са „едно стадо“ с помазаните под водачеството на „добрия пастир“, Христос Исус. (Прочети Йоан 10:14–16.)

16. Какво ще направи Йехова, за да се стигне до последния етап на „голямото бедствие“?

¹⁶ След унищожението на Вавилон Велики народът на Йехова ще бъде подложен на ожесточено нападение и в този период ще се нуждаем от защитата, която Бог осигурява на своите служители. В определеното от него време Йехова ще поеме контрола над събитията, което ще доведе до атаката над неговия народ. В резултат на това ще настъпи последният етап на „голямото бедствие“. (Мат. 24:21; Езек. 38:2–4) Тогава Гог ще нападне „народа, който е събран от другите народи“, народа на Йехова. (Езек. 38:10–12) Това ще доведе до незабавното изпълнение на Божиите присъди над Гог и неговите пълчища. Йехова ще възвеличи върховенството си и ще освети името си. Той казва: „Ще се разкрия пред очите на много народи и тогава ще знаят, че аз съм Йехова.“ (Езек. 38:18–23)

17, 18. а) Какви напътствия ще получат служителите на Йехова при атаката на Гог? б) Какво трябва да правим, ако искаме да се възползваме от защитата на Йехова?

¹⁷ Когато Гог започне атаката си, Йехова ще каже на служителите си: „Хайде, народе мой, влез във вътрешните си стаи и затвори вратите зад себе си! Скрий се за миг, докато премине гневът!“ (Иса. 26:20) В този решителен момент Йехова ще ни даде жизненоважни напътствия, а с „вътрешните стаи“ вероятно се имат предвид местните сборове.

¹⁸ Следователно, ако искаме да се възползваме от защитата на Йехова по време на „голямото бедствие“, трябва да приемем, че Йехова има свой народ на земята, организиран в сборове. Трябва да застанем на страната на Божия народ и да останем близо до местния сбор. Нека с цялото си сърце се присъединим към възгласа на псалмиста: „Спасението е от Йехова. Благословията ти е върху твоя народ.“ (Пс. 3:8)