1, 2. а) Как можем да получим спасение? б) Какво ще ни помогне да останем на пътя, водещ към спасение?

КОГАТО ставаме ученици на Христос, образно казано поемаме по един път. Този път може да ни доведе до вечен живот на небето или на земята. Исус казал: „Който издържи до края [края на живота си или края на тази порочна система], той ще бъде спасен.“ (Мат. 24:13) Ако останем верни, можем да получим спасение. По време на пътуването обаче, трябва да внимаваме да не се отклоним или изгубим. (1 Йоан 2:15–17) Как можем да останем на пътя, по който сме поели?

² Исус, който ни е оставил съвършен пример, ни води по този път. Като изследваме библейския разказ за живота му, ще разберем каква личност е той. Така ще развием любов и вяра в него. (Прочети 1 Петър 1:8, 9.) Апостол Петър казал, че Исус ни е оставил пример да следваме  неговите стъпки. (1 Пет. 2:21) Ако се стараем да му подражаваме, ‘ще получим резултата от своята вяра’ — спасение. * В предишната статия обсъдихме как можем да проявяваме смирение и нежност подобно на Исус. Сега ще разгледаме как можем да подражаваме на неговата смелост и проницателност.

3. Какво е смелост и как можем да придобием това качество?

³ Смелостта е увереност, която може да ни даде сили. Според някои определения да си смел, означава „да издържаш при изпитания“, „да отстояваш онова, което е правилно“, и „да посрещаш трудностите с достойнство или вяра“. Смелостта върви ръка за ръка със страха от Бога, надеждата и любовта. В какъв смисъл? Страхът от Бога ни вдъхва смелост да преодолеем страха от човека. (1 Царе 11:7; Пр. 29:25) Надеждата в Йехова ни помага да не се съсредоточаваме върху трудностите, а да гледаме към бъдещето с увереност. (Пс. 27:14) Самопожертвувателната любов ни подбужда да сме смели дори когато животът ни е изложен на риск. (Йоан 15:13) Ние придобиваме смелост, когато се доверяваме на Йехова и следваме стъпките на неговия Син. (Пс. 28:7)

4. Как Исус проявил смелост, когато ‘седял между учителите’ в храма? (Виж илюстрацията в началото.)

⁴ Още на 12–годишна възраст Исус смело застанал на страната на истината. Обърни внимание какво се случило, когато той бил в храма и ‘седял между учителите’. (Прочети Лука 2:41–47.) Тези учители познавали добре не само Моисеевия закон, но и човешките традиции, които го подкопавали. Исус обаче не се страхувал да говори, той им ‘задавал въпроси’. Разбира се, това не били обичайните въпроси, които би задало едно любопитно момче. Представи си как дълбоките въпроси на Исус смаяли учителите и ги накарали да се замислят. И ако те се опитвали да го затруднят с провокиращи въпроси, със сигурност се проваляли. Всички присъстващи, включително учителите, ‘се удивлявали на неговото разбиране и на отговорите му’ — отговори, с които Исус напълно защитил истината от Божието Слово!

5. По какви начини Исус проявявал смелост по време на службата си?

⁵ По време на службата си Исус проявявал смелост по различни начини. Той смело изобличавал религиозните водачи, които заблуждавали хората с фалшиви учения. (Мат. 23:13–36) Исус устоявал на покваряващото влияние на света. (Йоан 16:33) Той проповядвал въпреки натиска от противниците. (Йоан 5:15–18; 7:14) Два пъти безстрашно изчистил храма, като изгонил онези, които омърсявали истинското поклонение. (Мат. 21:12, 13; Йоан 2:14–17)

6. Как Исус проявил смелост в последния ден от земния си живот?

⁶ Смелостта, която Исус проявявал, когато страдал, може да укрепи вярата ни. Нека разгледаме какво се случило в последния ден от земния му живот. Той знаел как щели да се развият събитията, след като бъде предаден. Въпреки това по време на Пасхата Исус казал на Юда: „Прави по–бързо онова, което ще правиш.“ (Йоан 13:21–27) В Гетсиманската градина Исус безстрашно заявил кой е пред войниците, които дошли да го арестуват. Макар че животът му бил в опасност, той защитил учениците си.  (Йоан 18:1–8) Когато бил разпитван от Синедриона, той смело потвърдил, че е Христос, Божият син, въпреки че знаел, че първосвещеникът търси причина да го убие. (Мар. 14:60–65) Исус останал неопетнен до смъртта си на мъченически стълб. В последните си мигове той извикал победоносно: „Изпълнено е!“ (Йоан 19:28–30)

7. Ако си младеж, как се чувстваш поради това, че носиш името на Йехова, и как можеш да проявяваш смелост?

⁷ Как можем да бъдем смели като Исус? В училище. Младежи, вие проявявате смелост, когато открито заявявате, че сте Свидетели на Йехова, дори ако трябва да понасяте подигравки от съученици или други хора. Така показвате, че се гордеете да носите името на Йехова. (Прочети Псалм 86:12.) Може да сте подложени на натиск да приемете теорията за еволюцията. Но вие имате основателни причини да вярвате в библейския разказ за сътворението. Можете да използвате брошурата „Произходът на живота — пет въпроса, които трябва да си зададем“, за да дадете убедителен отговор на онези, които искат да знаят „какви са основанията за вашата надежда“. (1 Пет. 3:15) Тогава ще изпитате удовлетворение, че сте защитили истината от Божието Слово.

8. Какви причини имаме да проповядваме смело?

⁸ В службата. Като истински християни, е нужно да ‘говорим смело от името на Йехова’. (Деян. 14:3) Какви причини имаме да проповядваме със смелост? Убедени сме, че посланието, което носим, е истина, защото е основано на Библията. (Йоан 17:17) Също осъзнаваме, че сме „сътрудници на Бога“ и че имаме помощта на светия дух. (1 Кор. 3:9; Деян. 4:31) Разбираме, че като проповядваме пламенно, показваме любовта си към Йехова и към ближния. (Мат. 22:37–39) Изпълнени със смелост, няма да спрем да говорим. Напротив, ние сме решени да разобличаваме религиозните лъжи, които заслепяват хората. (2 Кор. 4:4) Освен това ще продължим да проповядваме добрата новина въпреки безразличието, подигравките или противопоставянето. (1 Сол. 2:1, 2)

9. Как можем да проявяваме смелост, когато страдаме?

⁹ Когато страдаме. Доверието в Бога ни помага да посрещаме трудностите с вяра и смелост. Когато някой наш близък почине, ние скърбим, но не губим надежда. С увереност се обръщаме към „Бога на всяка утеха“ за сили. (2 Кор. 1:3, 4; 1 Сол. 4:13) Ако имаме сериозно заболяване или получим тежко нараняване, може да изпитваме болка, но не допускаме компромис. Отказваме всяко лечение, което е в разрез с библейските принципи. (Деян. 15:28, 29) Когато се чувстваме потиснати, ‘сърцето може да ни осъжда’, но не се отказваме, тъй като се доверяваме на Бога, който е „близо до онези, които са със съкрушено сърце“. * (1 Йоан 3:19, 20; Пс. 34:18)

10. Какво е проницателност и как говори и постъпва проницателният служител на Йехова?

¹⁰ Да си проницателен, означава да проявяваш добра преценка — да различаваш правилното от погрешното и  след това да вземаш мъдро решение. (Евр. 5:14) Проницателният служител на Бога иска неговата реч и дела да са угодни на Йехова. Такъв човек говори по начин, който насърчава другите, а не ги наранява. (Пр. 11:12, 13) Той „не бърза да се гневи“. (Пр. 14:29) Освен това „върви направо“, като избира да върши онова, което е правилно. (Пр. 15:21) Как можем да придобием проницателност? Трябва да изучаваме Божието Слово и да прилагаме наученото. (Пр. 2:1–5, 10, 11) Ще бъде от полза да размишляваме върху примера на Исус, най–проницателния човек, живял някога.

11. Как Исус бил проницателен в думи?

¹¹ Исус бил проницателен във всичко, което казвал и правел. Неговите думи. Когато проповядвал добрата новина, той проявявал добра преценка, като подбирал „привлекателни думи“, които смайвали слушателите му. (Лука 4:22; Мат. 7:28) Често Исус оставял Божието Слово да говори вместо него, като четял или цитирал подходящи стихове във всяка ситуация. (Мат. 4:4, 7, 10; 12:1–5; Лука 4:16–21) Той също обяснявал Писанието по начин, който докосвал сърцата на хората. След възкресението си, когато говорел на двама свои ученици по пътя към Емаус, Исус им ‘разтълкувал нещата, които се отнасяли за него в цялото Писание’. След това учениците казали: „Нима не горяха сърцата ни, докато той ... ни обясняваше Писанието?“ (Лука 24:27, 32)

12, 13. При какви случаи Исус не бързал да се гневи и бил разумен?

¹² Неговите чувства и нагласа. Проницателността помагала на Исус да контролира чувствата си и „да не бърза да се гневи“. (Пр. 16:32) Той бил с „мек нрав“. (Мат. 11:29) Също така винаги бил търпелив към учениците си въпреки недостатъците им. (Мар. 14:34–38; Лука 22:24–27) Исус оставал спокоен дори когато понасял несправедливо отношение. (1 Пет. 2:23)

¹³ Проницателността помагала на Исус и да бъде разумен. Той не настоявал на буквата на Закона, а разбирал духа на Моисеевия закон и постъпвал в съгласие с него. Например да разгледаме разказа от Марко 5:25–34. (Прочети.) Една жена, която страдала от кръвотечение, си проправила път сред множеството, докоснала дрехата на Исус и била излекувана. Според Закона тя била нечиста и не трябвало да се докосва до никого. (Лев. 15:25–27) Но Исус разбирал, че „по–важните неща от Закона“ са „милостта и верността“, затова не я упрекнал, че го е докоснала. (Мат. 23:23) Той милостиво ѝ казал: „Дъще, твоята вяра те излекува. Отиди си с мир и бъди здрава от мъчителната си болест.“ По какъв вълнуващ начин проницателността на Исус му помогнала да прояви милост!

14. Как Исус решил да използва живота си и какво му помогнало да остане съсредоточен върху службата си?

¹⁴ Неговият начин на живот. Исус проявил проницателност, като избрал правилния път и не се отклонил от него. Той посветил живота си на проповядването на добрата новина. (Лука 4:43) Освен това вземал решения, които му помагали да се съсредоточава върху службата си и да я изпълни докрай. Исус мъдро избрал да води прост начин на живот, за да има повече време и сили за службата си. (Лука 9:58) Той осъзнавал колко важно е да обучи и други, за да могат да продължат тази дейност след смъртта му. (Лука 10:1–12; Йоан 14:12) Исус обещал на последователите  си, че ще им помага „до завършека на тази система“. (Мат. 28:19, 20)

15. Как можем да проявяваме проницателност с думите си?

¹⁵ Да разгледаме друг начин, по който да подражаваме на Исус. Нашите думи. В разговорите със събратята си използваме укрепващи, а не обезсърчаващи думи. (Еф. 4:29) Когато говорим с другите за Божието Царство, ‘подправяме думите си със сол’. (Кол. 4:6) Стараем се да разберем какви са нуждите и интересите на домакина и подбираме подходящи думи. Ние помним, че приятните думи могат „да отворят врати, дори сърца“. Освен това, когато обясняваме вярванията си, оставяме Библията да говори вместо нас. Тъй като тя е нашият авторитет, четем и цитираме от нея при всяка възможност. Също осъзнаваме, че нейното послание е далеч по–въздействащо от всичко, което ние бихме казали. (Евр. 4:12)

16, 17. а) Как можем ‘да сме бавни да се гневим’ и да сме разумни? б) Как можем да се съсредоточаваме върху службата си?

¹⁶ Нашите чувства и нагласа. Проницателността ни помага да контролираме чувствата си и ‘да сме бавни да се гневим’. (Як. 1:19) Ако другите ни засегнат, ще се опитаме да прозрем какво стои зад думите и действията им. В резултат ще се успокоим и ще можем ‘да подминем простъпката’. (Пр. 19:11) Проницателността ще ни помогне и да сме разумни. Ще имаме реалистични очаквания от събратята си, като помним, че те може да се сблъскват с проблеми, които ние не разбираме напълно. Ще се радваме да изслушваме тяхната гледна точка и когато е подходящо, да я приемаме. (Флп. 4:5)

¹⁷ Нашият начин на живот. Като последователи на Исус, разбираме, че най–голямата привилегия, която можем да имаме, е да проповядваме добрата новина. Ние вземаме решения, които ни помагат да сме съсредоточени върху службата си. Като поставяме духовните неща на първо място и водим прост начин на живот, можем да посветим времето и силите си на най–важната дейност, преди да дойде краят. (Мат. 6:33; 24:14)

18. Как можеш да останеш на пътя, водещ към спасение, и на какво си решен?

¹⁸ Нима не беше приятно да разгледаме някои от привлекателните качества на Исус! Представи си колко полезно ще е да изучаваш и други негови качества и да научиш как да му подражаваш по–пълно. Затова бъди решен да следваш стъпките на Исус. Така ще останеш на пътя, водещ към спасение, и ще се приближиш още повече до Йехова, на когото Исус подражавал съвършено.