Да се поучим от притчата за талантите
„На един от тях той даде пет таланта, на друг — два, на трети — един“ (МАТ. 25:15)
1, 2. Защо Исус разказал притчата за талантите?
В ПРИТЧАТА за талантите Исус ясно показва каква отговорност имат помазаните му последователи. Но независимо дали имаме небесна, или земна надежда, е нужно да разбираме значението на тази притча, тъй като засяга всички истински християни.
2 Исус разказал притчата за талантите, докато обяснявал на учениците си „какъв ще бъде знакът за [неговото] присъствие и за завършека на тази система“. (Мат. 24:3) Следователно притчата се изпълнява в наше време и е част от знака за присъствието на Исус и управлението му като Цар.
3. Какво научаваме от притчите, записани в Матей, 24 и 25 глава?
3 Притчата за талантите е една от четирите притчи, записани в Матей 24:45 — 25:46. Другите три — за верния и разумен роб, десетте девици и овцете и козите, също са включени в отговора на Исус за знака на неговото присъствие. И в четирите притчи Исус набляга на качества, с които ще се отличават истинските му последователи в тези последни дни. Притчите за роба, девиците и талантите се отнасят за помазаните християни. В притчата за верния роб Исус посочва, че малката група помазани, на които е поверена задачата да осигуряват храна на слугите му в последните дни, трябва да бъдат верни и разумни. В притчата за девиците Исус подчертава, че всички помазани християни трябва да бъдат подготвени и бдителни, тъй като не знаят деня и часа на неговото идване. В притчата за талантите той показва, че помазаните трябва да са усърдни в изпълняването на християнските си отговорности. Последната притча на Исус — за овцете и козите — се отнася за онези със земна надежда. Той подчертава, че е необходимо те да бъдат лоялни и напълно да подкрепят помазаните братя на Исус на земята. * Нека сега да обърнем внимание на притчата за талантите.
ГОСПОДАРЯТ ДАВА НА РОБИТЕ СИ БОГАТСТВО
4, 5. Кой е мъжът, или господарят, от притчата? Каква била стойността на таланта?
4 Прочети Матей 25:14–30. От дълго време в нашата литература се обяснява, че мъжът, или господарят, в притчата е Исус и че той отишъл в чужда страна, когато се възнесъл на небето през 33 г. В друга притча Исус разкрива целта на пътуването — „да получи царска власт“. (Лука 19:12) Когато се върнал на небето, той не получил веднага пълна царска власт. * Вместо това Исус ‘седнал отдясно на Бога, като оттогава нататък очаква враговете му да бъдат положени под краката му’. (Евр. 10:12, 13)
5 Мъжът в притчата притежавал осем таланта *, което било огромно богатство по онова време. Преди да тръгне на път, той разделил талантите между робите си, като очаквал те да търгуват с тях, докато се върне. Подобно на този мъж Исус притежавал нещо изключително ценно, преди да се възнесе на небето. Какво било то? Отговорът е свързан със службата му на земята.
6, 7. Какво представят талантите?
6 Най–важната работа за Исус била да проповядва и да поучава. (Прочети Лука 4:43.) В резултат мнозина станали негови последователи. По–рано той казал на учениците си: „Вдигнете очите си и вижте нивите, узрели за жетва.“ (Йоан 4:35–38) Исус знаел, че има още много искрени хора, които ще приемат истината. Като добър земеделец, той нямало да изостави нива, която е узряла за жетва. Затова скоро след възкресението си и преди възнасянето си на небето той възложил на последователите си важна задача: „Отидете и правете ученици.“ (Мат. 28:18–20) Така им поверил ценно съкровище — християнската служба. (2 Кор. 4:7)
7 До какво заключение стигаме? Когато дал на последователите си задачата да правят ученици, Исус всъщност им поверил „своите притежания“ — своите таланти. (Мат. 25:14) Следователно талантите представят отговорността им да проповядват и да правят ученици.
8. Какво очаквал господарят от робите си, въпреки че всеки получил различен брой таланти?
8 От притчата разбираме, че господарят дал на един роб пет таланта, на друг — два, а на трети — само един. (Мат. 25:15) Въпреки че всеки роб получил различен брой таланти, господарят очаквал от всички усърдно да търгуват с тях, тоест да дават най–доброто от себе си. (Мат. 22:37; Кол. 3:23) На Петдесетница през 33 г. последователите на Христос започнали да търгуват с талантите. Тяхното усърдие в проповядването и правенето на ученици е добре описано в библейската книга Деянията на апостолите. * (Деян. 6:7; 12:24; 19:20)
ТЪРГУВАНЕ С ТАЛАНТИТЕ ВЪВ ВРЕМЕТО НА КРАЯ
9. а) Какво направили с талантите двамата верни роби и какво показва това? б) Каква е ролята на „другите овце“?
9 Във времето на края, особено от 1919 г. насам, верните помазани роби на земята търгуват с талантите на Господаря. Също като първите двама роби помазаните братя и сестри дават най–доброто от себе си в изпълнението на задачата си. Не е необходимо да отдаваме специално значение на това кой е получил пет таланта и кой — два. В притчата и двамата роби удвоили онова, което получили от господаря си, така че и двамата били еднакво усърдни. А каква е ролята на онези със земна надежда? Няма съмнение, че е важна! От притчата на Исус за овцете и козите научаваме, че християните със земна надежда имат честта да подкрепят лоялно Исусовите помазани братя в проповядването и поучаването. В тези тежки последни дни двете групи работят заедно като „едно стадо“ и пламенно изпълняват задачата да правят ученици. (Йоан 10:16)
10. Коя забележителна част от знака за присъствието на Исус се изпълнява днес?
10 Господарят с право очаква резултати. Както беше споменато, неговите верни ученици през първи век определено увеличили притежанията му. Какво да кажем за времето на края, когато се изпълнява притчата за талантите? Верните служители на Исус работят усърдно в най–мащабната проповедна дейност в историята. В резултат на техните обединени усилия всяка година стотици хиляди нови ученици се присъединяват към редиците на вестителите на Царството. Това превръща проповедната дейност в забележителна част от знака за присъствието на Исус в царска власт. Господарят със сигурност се радва!
Христос е поверил на служителите си съкровище — отговорността да проповядват (Виж 10 абзац)
КОГА ГОСПОДАРЯТ ЩЕ ДОЙДЕ ДА СИ УРЕДИ СМЕТКИТЕ?
11. Как стигаме до извода, че Исус ще уреди сметките си по време на „голямото бедствие“?
11 Исус ще дойде да си уреди сметките с робите си към края на „голямото бедствие“. Как стигаме до този извод? В своето пророчество в Матей, 24 и 25 глава, Исус няколко пъти споменава за идването си. Във връзка със съденето по време на „голямото бедствие“ той казва, че хората „ще видят Човешкия син, идващ върху небесните облаци“. Исус насърчил последователите си, живеещи в последните дни, да бъдат бдителни, с думите: „Не знаете в кой ден ще дойде вашият Господар“ и „Човешкият син идва в час, в който не го очаквате“. (Мат. 24:30, 42, 44) Следователно, когато казал, че ‘господарят на тези роби дошъл да си уреди сметките с тях’, Исус явно имал предвид времето, когато ще дойде да изпълни присъдата над тази система. * (Мат. 25:19)
12, 13. а) Какво казал господарят на първите двама роби и защо? б) Кога помазаните ще бъдат окончателно подпечатани? (Виж блока „ Те дават сметка при смъртта си“.) в) Каква награда ще получат онези, които ще бъдат признати за „овце“?
12 В притчата, когато господарят идва, вижда, че първите двама роби — които получили съответно пет и два таланта — са му били верни, защото удвоили талантите му. Той казва и на двамата: „Чудесно! Ти си добър и верен роб! Прояви вярност, когато се грижеше за малко неща. Ще те назнача да се грижиш за много неща.“ (Мат. 25:21, 23) Тогава какво можем да очакваме, когато Господарят, прославеният Исус, дойде да съди в бъдеще?
13 Онези, които са представени от първите двама роби — усърдните помазани християни, — вече ще са окончателно подпечатани преди началото на „голямото бедствие“. (Откр. 7:1–3) Исус ще им даде обещаната небесна награда преди Армагедон. Онези със земна надежда, които са подкрепяли братята на Христос в проповедната дейност, ще бъдат признати за „овце“ и ще получат привилегията да живеят на земята под управлението на Царството. (Мат. 25:34)
ЕДИН ЗЪЛ И МЪРЗЕЛИВ РОБ
14, 15. Дали Исус имал предвид, че голям брой помазани ще се окажат зли и мързеливи? Обясни.
14 В притчата третият роб заровил таланта, вместо да търгува с него или поне да го вложи при банкерите. Този роб проявил лош дух, тъй като съзнателно действал против интересите на господаря си. Господарят с право го нарекъл „зъл и мързелив“. После взел таланта от него и го дал на роба, който имал десет. Злият роб бил изхвърлен „навън в тъмното“. ‘Там той щял да плаче и да скърца със зъби.’ (Мат. 25:24–30; Лука 19:22, 23)
15 Означава ли, че щом единият от тримата роби заровил таланта си, Исус имал предвид, че една трета от помазаните му последователи ще се окажат зли и мързеливи? Не. Да разгледаме контекста. В притчата за верния и разумен роб Исус споменал за зъл роб, който бие другите роби. Исус не предсказал, че ще се появи клас на злия роб. По–скоро той предупредил „верния роб“ да не става като злия роб. По подобен начин в притчата за десетте девици Исус не искал да каже, че половината от помазаните ще са като петте лекомислени девици. Той предупредил духовните си братя какво ще стане, ако загубят бдителността си и се окажат неподготвени. * Тогава изглежда логично, че с притчата за талантите Исус не показал, че през последните дни голям брой помазани ще бъдат зли и мързеливи. Всъщност той предупредил помазаните си последователи да са усърдни — ‘да търгуват’ с талантите — и да не възприемат нагласата и действията на злия роб. (Мат. 25:16)
16. а) Какви поуки извличаме от притчата за талантите? б) Как тази статия подобри разбирането ни за притчата за талантите? (Виж блока „ Как да разбираме притчата за талантите?“.)
16 Какви две поуки извличаме от притчата за талантите? Първо, Господарят, Христос, поверил на помазаните си роби нещо скъпоценно за него — отговорността да проповядват и да правят ученици. Второ, Христос очаква от всички нас да сме усърдни в проповедната дейност. Ако правим това, можем да сме уверени, че Господарят ще ни възнагради за вярата, бдителността и лоялността ни. (Мат. 25:21, 23, 34)
^ абз. 3 Кой е „верният и разумен роб“ се обяснява в „Стражева кула“ от 15 юли 2013 г., стр. 21, 22, абз. 8–10. Кои са девиците се обсъжда в предишната статия на това списание. Притчата за овцете и козите е обяснена в „Стражева кула“ от 1 ноември 1995 г., стр. 23–28, както и в следващата статия на това списание.
^ абз. 5 В дните на Исус стойността на един талант се равнявала на около 6000 динария. Тъй като обикновеният работник печелел по един динарий на ден, само за един талант той трябвало да работи около 20 години.
^ абз. 8 След смъртта на апостолите под влиянието на Сатана се появило отстъпничеството, което процъфтявало в продължение на векове. По онова време не били полагани много усилия в изпълняването на заповедта да се правят истински ученици на Христос. Това обаче щяло да се промени по време на „жетвата“, тоест през последните дни. (Мат. 13:24–30, 36–43) Виж „Стражева кула“ от 15 юли 2013 г., стр. 9–12.
