„КОГАТО беше съобщено, че синът ми е изключен, целият ми свят се срина — разказва Хулиан. — Той беше първото ми дете и бяхме много близки. Правехме много неща заедно. Той винаги беше за пример, но изведнъж започна да върши неприемливи неща. Съпругата ми често плачеше и не знаех как да я утеша. Постоянно се питахме дали не сме се провалили като родители.“

Защо може да се каже, че изключването на един християнин е любеща мярка, след като причинява такава голяма болка? Какви основания дава Библията за вземането на толкова строги мерки? Какво точно води до изключването на някого?

За да бъде изключен един Свидетел на Йехова, трябва да са налице два фактора. Първо, той да е извършил сериозен грях. Второ, да не се разкайва за греха си.

Макар да не изисква от нас да сме съвършени, Йехова има стандарт за святост, който трябва да спазваме. Например Йехова заповядва да не вършим сериозни грехове, като сексуална неморалност, идолопоклонство, кражба, изнудване, убийство и спиритизъм. (1 Кор. 6:9, 10; Откр. 21:8)

Нима не си съгласен, че стандартите на Йехова за чистотата са разумни и служат за наша защита? Кой не иска да живее сред мирни и почтени хора, на които може да има доверие? Заобиколени сме точно от такива хора в сбора, тъй като всеки от нас при отдаването си на Бога е обещал да живее в съгласие с напътствията, намиращи се в неговото Слово.

Но какво ще стане, ако покръстен християнин извърши сериозен грях поради слабост? Въпреки че верните служители на Йехова в миналото допускали подобни грешки, Бог не ги отхвърлял напълно. Ярък пример за това е цар Давид. Той извършил прелюбодейство и убийство, но пророк Натан му казал: „Йехова ти прощава твоя грях.“ (2 Царе 12:13)

Бог простил на Давид, защото той искрено се разкаял за греха си. (Пс. 32:1–5) По подобен начин един служител на Йехова днес ще бъде изключен само ако не се разкайва или продължава да върши грях. (Деян. 3:19; 26:20) Ако старейшините от съдебния комитет не виждат доказателства за искрено разкаяние, те трябва да изключат съгрешилия.

Възможно е първоначално да мислим, че решението за изключване е крайно, дори нелюбещо, особено ако съгрешилият ни е близък. Въпреки това Словото на Йехова ни дава  основателни причини, че тази мярка е любеща.

Исус казал: „Мъдростта доказва, че е праведна, чрез делата си.“ (Мат. 11:19) Изключването на неразкайващ се грешник е мъдро решение, което води до добри резултати. Да разгледаме три от тях.

Изключването на съгрешилите носи чест на името на Йехова. Тъй като носим името на Йехова, поведението ни неминуемо се отразява на името му. (Иса. 43:10) Както с държанието си едно дете може да окаже почит или да нанесе укор на родителите си, така и от добрия или лошия пример, който даваме, зависи какво ще мислят хората за Йехова. Доброто име на Бога е защитавано, ако онези, които го носят, живеят според моралните му стандарти. Положението било подобно по времето на Езекиил, когато хората от другите народи свързвали името на Йехова с юдеите. (Езек. 36:19–23)

Ако извършим неморалност, ще нанесем укор на Божието свято име. Апостол Петър дал следния съвет на християните: „Като послушни деца, престанете да се водите по желанията, които изпитвахте преди в своето невежество, но станете свети в цялото си поведение, както е свят и онзи, който ви призова, понеже е записано: ‘Бъдете свети, защото аз съм свят!’“ (1 Пет. 1:14–16) Чистото, святото поведение носи чест на Божието име.

Но ако един Свидетел на Йехова върши нещо погрешно, най–вероятно близките и приятелите му ще разберат. Самото изключване показва, че Йехова има чист народ, който спазва библейските принципи и поддържа свято поведение. Веднъж на събрание в една Зала на Царството в Швейцария дошъл непознат, който казал, че иска да стане член на сбора. Сестра му била изключена поради неморалност. Мъжът казал, че иска да стане част от организация, която „не търпи лошо поведение“.

Изключването предпазва християнския сбор. Апостол Павел предупредил коринтяните за опасността да позволяват на онези, които умишлено вършат грях, да останат в сбора. Той сравнил лошото влияние на такива хора с квас, който заквасва цялото тесто. Павел казал: „Малко квас заквасва цялото тесто.“ След това дал съвета: „Отстранете неправедния човек отсред себе си!“ (1 Кор. 5:6, 11–13)

Явно „неправедният човек“, когото споменал Павел, безочливо вършел неморалност. Някои членове на сбора започнали дори да оправдават действията му. (1 Кор. 5:1, 2) Ако подобен сериозен грях бил извинен, другите християни може би щели да бъдат подтикнати да следват неморалните обичаи на изпълнения с поквара град, в който живеели. Подминаването на умишлени грехове кара другите да гледат лековато на Божиите стандарти. (Екл. 8:11) Освен това неразкайващите се грешници могат да станат „подводни скали“, заради които вярата на останалите в сбора да претърпи корабокрушение. (Юда 4, 12)

Изключването може да помогне на съгрешилия да се осъзнае. Веднъж Исус разказал за млад мъж, който напуснал дома на баща си и пропилял наследството си, водейки разпуснат живот. Блудният син от горчив опит научил, че животът далеч от дома на баща му е празен и безмилостен. Накрая той се осъзнал, разкаял се и решил да се върне при семейството си. (Лука 15:11–24) Като описал голямата радост на любещия баща, когато синът му се осъзнал, Исус ни помага да разберем какви чувства изпитва Йехова. Бог ни уверява: „Не намирам радост в смъртта на неправедния, а в това неправедният да се отвърне от пътя си и да остане жив.“ (Езек. 33:11)

По подобен начин онези, които са изключени от сбора — тяхното духовно семейство, може да осъзнаят какво са изгубили. Горчивите последици от грешното поведение, както и хубавите спомени за времето, когато са се радвали на добри взаимоотношения с Йехова  и неговия народ, могат да им помогнат да се опомнят.

Затова са нужни любов и твърдост. Псалмистът Давид казал: „Ако ме удари праведният, това ще е милост, ако ме порицае, това ще е маслиново масло на главата ми.“ (Пс. 141:5) Помисли върху следния пример: Представи си един напълно изтощен алпинист в студен зимен ден. Той започва да страда от хипотермия и усеща, че заспива. Ако заспи в снега, ще умре. Докато чака спасителната служба, партньорът му от време на време му удря шамари по лицето, за да го държи буден. Тези удари може да причиняват болка, но всъщност спасяват живота му. Подобно и Давид признал, че макар и болезнено, порицанието от праведния е за негово добро.

В много случаи изключването служи за порицание на съгрешилия. След около десет години синът на Хулиан, споменат в началото, променил живота си, върнал се в сбора и днес служи като старейшина. Той споделя: „Когато бях изключен, изпитах последствията от начина си на живот. Наистина се нуждаех от такова порицание.“ (Евр. 12:7–11)

Вярно е, че изключването е духовна трагедия, но не е нужно да се превръща в унищожително бедствие. Всеки от нас трябва да изпълнява ролята си, за да може изключването да изпълни целта си.

Старейшините, които имат тежката задача да съобщят, че е решено някой да бъде изключен, се стремят да отразяват любовта на Йехова. Когато казват на изключения за решението си, те любещо и ясно му обясняват какви стъпки трябва да предприеме, за да бъде възстановен в сбора. За да напомнят на изключените как могат да се върнат при Йехова, старейшините може периодично да посещават онези, които са показали по някакъв начин, че искат да се променят. *

Членовете на семейството проявяват любов към сбора и съгрешилия, като показват уважение към решението за изключването. „Той все още беше мой син — обяснява Хулиан, — но начинът му на живот постави бариера между нас.“

Всички в сбора могат да проявяват любовта, основана на принципи, като избягват всякакъв контакт и разговор с изключения. (1 Кор. 5:11; 2 Йоан 10, 11) По този начин подкрепят порицанието, което Йехова му е дал чрез старейшините. Освен това всички в сбора могат любещо да подкрепят семейството на изключения, което изпитва голяма болка, като не го карат да се чувства отхвърлено от събратята си. (Рим. 12:13, 15)

В заключение Хулиан казва: „Изключването е мярка, от която се нуждаем и която ни помага да живеем според стандартите на Йехова. В крайна сметка, въпреки болката, то дава добри резултати. Ако бях пренебрегвал лошото поведение на сина си, той никога нямаше да бъде възстановен.“