1. а) Какво преживял Петър по време на една буря в Галилейското езеро? (Виж илюстрацията в началото.) б) Защо Петър започнал да потъва?

АПОСТОЛ Петър и други ученици с мъка гребат през нощта в Галилейското езеро, в което се е разразила буря. Изведнъж виждат Исус да ходи по водата. Петър се обръща към Исус и го пита дали може да отиде при него. Когато той му казва да дойде, Петър излиза от лодката и чудодейно тръгва към него по развълнуваното езеро. Само мигове по–късно Петър започва да потъва. Защо? Той вижда силната буря и го обзема страх. Петър вика за помощ към Исус, който веднага го хваща и казва: „Маловерецо, защо се усъмни?“ (Мат. 14:24–32)

2. Какво ще разгледаме в тази статия?

² Нека разгледаме три неща, свързани с вярата, които научаваме от случилото се с Петър: 1) как в началото той проявил вяра в Божията подкрепа, 2) защо започнал да губи вярата си и 3) какво му помогнало да възстанови вярата си. От разглеждането на тези мисли ще разберем как ‘да стоим непоколебимо във вярата’. (1 Кор. 16:13)

3. Защо Петър излязъл от лодката и как ние сме направили нещо подобно?

³ Петър излязъл от лодката и тръгнал по водата с вяра. Исус го повикал и той бил уверен, че със сила от Бога ще може да ходи по водата както Исус. По подобен начин ние сме се отдали на Йехова и сме се покръстили заради своята вяра. Исус ни е призовал да станем негови последователи и да следваме неговите стъпки. Трябвало е да имаме вяра в Исус и в Бога и да им се доверим, че ще ни подкрепят по различни начини. (Йоан 14:1; прочети 1 Петър 2:21)

4, 5. Защо вярата е ценно притежание?

⁴ Вярата наистина е ценно притежание. Точно както вярата на Петър му помогнала да тръгне по водата, така и нашата вяра ни помага да вършим неща, които може да изглеждат невъзможни от човешка гледна точка. (Мат. 21:21, 22) Например много от нас са направили толкова големи промени в нагласата и поведението си, че са станали почти неузнаваеми за онези, които са ги познавали преди. Йехова е подкрепил усилията ни, тъй като сме предприели тези стъпки заради вярата си в него. (Прочети Колосяни 3:5–10.) След като нашата вяра ни е подбудила да се отдадем на Йехова, ние сме станали негови приятели, което не бихме могли да постигнем със собствени сили. (Еф. 2:8)

⁵ Вярата продължава да ни дава сили. С нейна помощ устояваме на атаките на нашия противник Дявола, който е много силен. (Еф. 6:16) Освен това упованието ни в Йехова ни помага да не се безпокоим прекалено във време на трудности. Йехова обещава, че когато с вяра поставяме интересите на Царството на първо място, той ще се погрижи за физическите ни нужди. (Мат. 6:30–34) Освен това заради вярата си ще получим вечен живот — дар, който никой човек не може да спечели със собствени усилия. (Йоан 3:16)

6, 7. а) С какво може да бъдат сравнени бурята и вълните около Петър? б) Защо трябва да гледаме сериозно на опасността вярата ни да отслабне?

⁶ Вятърът и вълните, които бушували около Петър, докато ходел по водата, може да бъдат сравнени с изпитанията и изкушенията, с които се сблъскваме като отдадени християни. Дори когато трудностите са сериозни, можем да устоим с подкрепата на Йехова. Припомни си, че Петър не потънал заради внезапен порив на вятъра или голяма вълна. В Библията се казва, че той ‘видял силната буря и се уплашил’. (Мат. 14:30) Петър отклонил погледа си от Исус и вярата му се разклатила. Възможно е ние също да започнем „да потъваме“, ако се съсредоточаваме върху проблемите си и се съмняваме в подкрепата на Йехова.

⁷ Трябва да гледаме сериозно на опасността вярата ни да отслабне, защото според Библията загубата на вяра е „грехът, който лесно ни впримчва“. (Евр. 12:1) Както се вижда от случилото се с Петър, вярата ни може бързо да отслабне, ако се съсредоточаваме върху погрешните неща. Как да разберем дали сме в опасност? Нека разгледаме някои въпроси за самоанализ.

8. Как вярата ни в Божиите обещания може да отслабне?

⁸ Дали за мене Божиите обещания вече не са толкова реални, колкото преди? Например Бог е обещал да унищожи настоящата система. Но дали вниманието ни не е отклонено от многото развлечения,  предлагани от света? Поради това вярата ни може да отслабне и да започнем да се съмняваме, че краят наистина е близо. (Авак. 2:3) Помисли върху още един пример. Бог обещава да прощава грешките ни въз основа на откупа. Но ако сме обзети от чувство за вина заради минали грешки, може да започнем да се съмняваме, че Йехова наистина е „заличил“ греховете ни. (Деян. 3:19) Впоследствие има опасност да загубим радостта си в службата за Бога и да станем неактивни.

9. Какво може да се случи, ако се съсредоточим върху личните си стремежи?

⁹ Давам ли най–доброто от себе си в службата за Бога както преди? Апостол Павел казал, че който служи всеотдайно на Йехова, ще „бъде напълно сигурен в надеждата си чак до края“. Но какво би станало, ако съсредоточим усилията си върху личните си стремежи, като например започнем добре платена работа, която обаче пречи на поклонението ни? Вярата ни може да отслабне и ‘да изпаднем в леност’, като правим по–малко за Йехова, отколкото обстоятелствата ни позволяват. (Евр. 6:10–12)

10. Как проявяваме вяра в Йехова, когато прощаваме на другите?

¹⁰ Трудно ли ми е да прощавам на другите? Когато някой ни обиди или нарани, може да се съсредоточим единствено върху чувствата си и да искаме да му отвърнем или да престанем да говорим с него. От друга страна, ако прощаваме, показваме вярата си в Йехова. В какъв смисъл? Онези, които грешат срещу нас, ни стават длъжници, точно както и ние сме длъжници на Бога заради греховете си. (Лука 11:4) Когато прощаваме на другите, е необходимо да вярваме, че придобиването на Божието благоволение е по–ценно от това да ги накараме да ни платят дълга си. Учениците на Исус разбрали, че е нужна вяра, за да  прощаваш на другите. Когато Исус им казал да прощават дори на онези, които многократно съгрешават срещу тях, те го помолили: „Дай ни още вяра.“ (Лука 17:1–5)

11. Какво може да ни попречи да извлечем полза от библейски съвет?

¹¹ Дразня ли се, когато получавам библейски съвет? Вместо да мислим за ползата от съвета, може да се съсредоточим върху някакъв недостатък в него или в онзи, който ни го дава. (Пр. 19:20) Така може да пропуснем възможност да приведем мисленето си в съгласие с Божието.

12. Какво показваме, ако постоянно се оплакваме от назначените братя?

¹² Недоволствам ли срещу назначените братя в сбора? Когато се съсредоточили върху лошите сведения на десетте съгледвачи, на които им липсвала вяра, израилтяните започнали да недоволстват срещу Моисей и Аарон. Тогава Йехова попитал Моисей: „Докога ще отказват да повярват в мене?“ (Чис. 14:2–4, 11) Недоволството на израилтяните всъщност показвало липса на доверие в Бога, който бил назначил Моисей и Аарон. По подобен начин, ако постоянно се оплакваме от онези, които Йехова използва, за да ръководи народа си, нима не показваме, че вярата ни е отслабнала?

13. Защо не бива да се обезсърчаваме, ако установим, че вярата ни е отслабнала?

¹³ Не се обезсърчавай, ако самоанализът ти разкрие, че вярата ти е отслабнала. Дори Петър, който бил апостол, се поддал на страха и съмненията. Всъщност понякога Исус порицавал апостолите си, че били „маловерци“. (Мат. 16:8) Помни, че извличаме важна поука от онова, което Петър направил, след като вярата му се разклатила и започнал да потъва в езерото.

14, 15. а) Какво направил Петър, когато започнал да потъва? б) Макар че не виждаме буквално Исус, как можем да „не сваляме очи“ от него?

¹⁴ Когато видял бурята и започнал да потъва, Петър можел да се опита да се върне до лодката със собствени сили. Той бил умел плувец и е възможно това да е била първоначалната му реакция. (Йоан 21:7) Но вместо да разчита на себе си, той отново се съсредоточил върху Исус и приел помощта му. Ако усетим, че вярата ни отслабва, трябва да подражаваме на Петър. Но как да правим това?

¹⁵ Точно както Петър отново се съсредоточил върху Исус, така и ние не бива да „сваляме очи от Исус, Предводителя, Онзи, който усъвършенства нашата вяра“. (Прочети Евреи 12:2, 3.) Разбира се, не можем буквално да видим Исус както Петър. Но ние „не сваляме очи“ от Исус, като изследваме ученията и делата му и постъпваме според тях. Така ще получим нужната помощ, за да укрепим вярата си. Нека разгледаме някои начини, по които можем да следваме примера на Исус.

16. Как да изучаваме Библията така, че да укрепваме вярата си?

¹⁶ Укрепвай доверието си в Библията. Исус бил уверен, че Библията е Божието Слово, което осигурява най–доброто ръководство в живота. (Йоан 17:17) За да му подражаваме, трябва да четем Библията ежедневно, да я изучаваме и да размишляваме върху наученото. Освен това е важно да изследваме теми, които пораждат въпроси в нас. Например можеш да укрепиш увереността си, че краят на тази система наистина е близо, като подробно изследваш библейските доказателства, че живеем в последните дни. Засилвай вярата си в Божиите обещания за бъдещето, като разглеждаш  многото пророчества, които вече са се сбъднали. Изграждай доверие в практическата стойност на Библията, като четеш за братя и сестри, които са подобрили живота си благодарение на Божието Слово. * (1 Сол. 2:13)

17. Какво помогнало на Исус да остане верен въпреки тежките изпитания и как можеш да му подражаваш?

¹⁷ Съсредоточавай се върху обещанията на Йехова. Като съсредоточавал погледа си върху ‘радостта, която го очаквала’, Исус останал верен въпреки тежките изпитания. (Евр. 12:2) Той не позволил вниманието му да бъде отклонено от онова, което предлагал светът. (Мат. 4:8–10) Можеш да подражаваш на Исус, като размишляваш върху чудесните неща, които Йехова ти обещава. Виж себе си в новия свят, като запишеш или нарисуваш какво очакваш да правиш, след като Бог премахне порочната система. Направи си списък с възкресените хора, които искаш да видиш, и с въпросите, които искаш да им зададеш. Не гледай на пророчествата просто като на обещания за човечеството, а като на обещания, дадени лично на тебе.

18. Как молитвата ще ти помогне да укрепиш вярата си?

¹⁸ Моли се за още вяра. Исус учел учениците си да молят Йехова за светия дух. (Лука 11:9, 13) Когато правиш това, се моли и за още вяра, която е част от плода на духа. Бъди конкретен в молбите си, като молиш Бога да ти помогне да преодолееш всеки недостатък, който свидетелства за липса на вяра, например, ако ти е трудно да прощаваш.

19. Какви хора трябва да избираме за свои приятели?

¹⁹ Общувай с хора, които имат силна вяра. Исус внимателно избирал приятелите си, особено онези, които допускал близо до себе си. Най–близките му приятели, апостолите, били доказали вярата и лоялността си, като спазвали заповедите му. (Прочети Йоан 15:14, 15.) Затова си избирай приятели, които проявяват вяра, като са послушни на Исус. Помни, че истинските приятели общуват открито помежду си, дори да се налага да дадат или да получат съвет. (Пр. 27:9)

20. Каква полза извличаме, когато помагаме на другите да укрепват вярата си?

²⁰ Помагай на другите да укрепват вярата си. С думите и делата си Исус укрепвал вярата на учениците си. (Мар. 11:20–24) Нужно е да следваме примера му, защото като помагаме на другите да засилват вярата си, и нашата вяра расте. (Пр. 11:25) Когато проповядваш и поучаваш, наблягай на доказателствата, че Бог съществува, че е загрижен за нас и че Библията е неговото вдъхновено Слово. Също така помагай на събратята си да укрепват своята вяра. Ако някой покаже, че изпитва съмнения, като може би се оплаква от назначените братя, не бързай да го избягваш. Вместо това тактично се опитай да му помогнеш да възстанови вярата си. (Юда 22, 23) Ако си младеж и в училище се обсъжда теорията за еволюцията, смело защити вярата си в сътворението. Може да се изненадаш как думите ти ще повлияят на другите.

21. Какво обещава Йехова на всеки от нас във връзка с вярата?

²¹ С помощта на Бога и Исус Петър победил страховете и съмненията си и станал пример за вяра сред първите християни. По същия начин Йехова помага и на всеки един от нас ‘да застане твърд във вярата’. (Прочети 1 Петър 5:9, 10.) Усилията, които полагаме да изграждаме вярата си, наистина си заслужават, защото ще бъдем възнаградени богато.