Фактът, че самият Бог воювал срещу египтяните, показва, че той не е против войните като цяло. В други случаи Бог упълномощавал своя народ да води война, например с ханаанците, които били крайно зли. (Второзаконие 9:5; 20:17, 18) Бог също заповядал на израилския цар Давид да воюва с жестоките филистимци. Той дори му дал военна стратегия, гарантираща победа. (2 Царе 5:17–25)

Тези библейски разкази разкриват, че когато израилтяните били застрашени от някакво зло и от потисничество, Бог нареждал да се водят военни действия за защита на народа му и на истинското поклонение. Но обърни внимание на следните три основни характеристики на такива войни:

1. САМО БОГ ОПРЕДЕЛЯЛ КОЙ ДА УЧАСТВА ВЪВ ВОЙНАТА. При един случай Бог казал на израилтяните: „В тази битка няма да воювате вие.“ Самият той щял да воюва за тях. (2 Летописи 20:17; 32:7, 8) Това ставало много пъти, както в случая, споменат в началото. В други случаи Бог заповядвал на народа си в древния Израил да води битки за завладяването и защитата на Обетованата земя. (Второзаконие 7:1, 2; Исус Навиев 10:40)

2. САМО БОГ ОПРЕДЕЛЯЛ КОГА ДА СЕ ВОДИ ВОЙНАТА. Божиите служители трябвало да чакат търпеливо определеното от Бога време да се изправят срещу потисничеството и злото около себе си. Преди това не бивало да вземат нещата в свои ръце. Когато го правели,  губели Божието одобрение. Всъщност от Библията разбираме, че щом израилтяните дръзвали да влязат във война без позволението на Бога, резултатите често били катастрофални. *

3. БОГ НЕ СЕ РАДВА НА СМЪРТТА НА ХОРАТА, В ТОВА ЧИСЛО И НА ЗЛИТЕ. Йехова Бог е Изворът на живота и Създателят на човечеството. (Псалм 36:9) Затова той не иска да гледа как хората умират. За съжаление обаче, има някои, които замислят да потискат и дори да убиват други. (Псалм 37:12, 14) За да предотврати подобно зло, Бог понякога е заповядвал да се води война срещу злите. И все пак през годините, в които са се водили такива войни, е бил „милосърден“ и „не е бързал да се гневи“ на потисниците. (Псалм 86:15) Например той постановил, че преди да нападнат някой град, израилтяните трябвало „да му предложат условия за мир“, за да дадат на жителите му възможност да се променят и да избегнат битката. (Второзаконие 20:10–13) По този начин Бог показал, че „не намира радост в смъртта на неправедния, а в това неправедният да се отвърне от пътя си и да остане жив“. (Езекиил 33:11, 14–16) *

Дотук видяхме, че в древността Бог гледал на войната като на справедливо средство за прекратяване на потисничеството и злото. Но именно той — а не някой човек — имал правото да определя кога да се води една война и кой да участва в нея. А дали воювал безпощадно и жестоко? Точно обратното. Всъщност той мрази насилието. (Псалм 11:5) Дали възгледът на Бога за войните се променил, когато Синът му Исус Христос започнал службата си през първи век?