НИЩО не изглежда по–безпомощно от новороденото бебе. Когато се появим на бял свят, сме изцяло зависими от родителите си. После, когато проходим, срещаме непознати хора, които се извисяват над нас като великани. Страхуваме се от тях, ако родителите ни не са наблизо, но щом хванем за ръка мама или татко, се чувстваме в безопасност.

През детството добруването ни зависи от любовта и подкрепата на родителите ни. Мисълта, че ни обичат, засилва чувството ни на сигурност. А когато ни уверяват, че се справяме добре, вярваме повече в себе си и постигаме повече.

Като поотраснем, приятелите ни също ни вдъхват увереност. Чувстваме се спокойни с тях и училището не изглежда толкова страшно.

Това, разбира се, е описание на идеалното детство. Някои младежи си намират малко близки приятели, а много деца не получават почти никаква подкрепа от родителите си. Мелиса * признава: „Когато видя снимки на сплотени семейства, които правят неща заедно, си мисля: ‘Де да имах същото като малка.’“ Може би и ти изпитваш такива чувства.

Изпитвал ли си несигурност, докато си растял? Може би си получавал малко обич и поощрение. Вероятно си спомняш постоянните кавги на родителите си, довели до разпадането на брака им, за което може погрешно да си винял себе си. Или дори по–лошо, единият от родителите ти те е малтретирал словесно или физически.

Как се отразява това на едно неуверено дете? Някои прибягват до наркотици и алкохол в юношеските си години. Други влизат в банди, за да се чувстват приети. Трети се впускат в романтични връзки в търсене на любов. Но тези връзки рядко са трайни и раздялата често поражда още повече несигурност.

Уязвимите младежи, които се предпазват от тези опасности, също може да имат ниско самочувствие. „Започнах да мисля, че не ставам за нищо, защото майка ми не спираше да ми го повтаря — обяснява Ана. — Не си спомням някога  да ме е хвалила или да е проявявала обич към мене.“

Средата, в която сме израснали, не е единствената причина за неувереността. Може да се чувстваме така заради болезнен развод, трудностите на напредналата възраст или дори заради външния си вид. Каквато и да е причината, тя може да помрачи щастието ни и да навреди на отношенията ни с околните. Какво да направим, за да се преборим с тези чувства?

Важно е да знаем, че има помощ на разположение. До всекиго от нас има някого, който може и иска да помогне — самият Бог.

Именно това ни казва той чрез своя пророк Исаия: „Не се оглеждай изплашено, защото аз съм твоят Бог! Ще те укрепя и ще ти помогна! Ще те подкрепям с праведната си десница!“ (Исаия 41:10, 13) Колко ни успокоява мисълта, че Бог иска, образно казано, да ни хване за ръка! Няма нужда да се безпокоим.

В Библията се говори за поклонници на Бога, които изпитвали безпокойство, но се научили „да се държат за неговата ръка“. Анна, майката на Самуил, си мислела, че е без стойност, понеже не можела да има деца. Тя редовно търпяла подигравки заради безплодието си. Анна изгубила апетит и често плачела. (1 Царе 1:6, 8) Но след като изляла чувствата си пред Бога, вече не била тъжна. (1 Царе 1:18)

Псалмистът Давид също неведнъж изпитвал несигурност. Години наред цар Саул го преследвал. Няколко пъти се опитали да го убият и понякога имал чувството, че така да се каже, се дави в проблемите си. (Псалм 55:3–5; 69:1) Въпреки това писал: „Спокойно ще легна и ще спя, защото ти, Йехова, ти самият ме даряваш с живот в безопасност.“ (Псалм 4:8)

И Анна, и Давид прехвърлили емоционалното си бреме на Йехова и видели как той ги подкрепя. (Псалм 55:22) Как можем и ние да направим същото?

1. Разчитай на Йехова като на баща.

Исус ни насърчил да опознаем Баща му, „единствения истински Бог“. (Йоан 17:3) „Той не е далече от всеки един от нас“ — ни уверява апостол Павел. (Деяния 17:27) А Яков писал: „Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ (Яков 4:8)

Да знаем, че имаме небесен Баща, който ни обича и е загрижен за нас, е съществена стъпка към преодоляването на безпокойството. Вярно е, че може да отнеме време да изградим такова доверие, но мнозина са разбрали, че това наистина помага. „Когато започнах да гледам на Йехова като на свой Баща, най–накрая имаше пред кого да излея чувствата си — казва Каролайн. — Това ми донесе огромно облекчение!“

„Йехова е този, който ми вдъхна увереност, когато останах съвсем сама без родителите си — разказва Рейчъл. — Можех да говоря с него и да го моля за помощ да се справя с проблемите си. И той ми помогна.“ *

2. Намери духовно семейство.

Исус учел учениците си да гледат един на друг като на братя и сестри. Той им казал: „Всички вие сте братя.“ (Матей 23:8) Исус искал истинските му ученици да се обичат един другиго и да станат един вид голямо духовно семейство. (Матей 12:48–50; Йоан 13:35)

В своите сборове Свидетелите на Йехова искрено се стараят да осигурят топлината и спокойствието на едно истинско духовно семейство. (Евреи 10:24, 25) Мнозина са установили, че събранията на сбора са като успокояващ и лековит мехлем за емоционалните им рани.

„В сбора имах много добра приятелка, която разбираше болката ми — споделя Ева. — Тя ме изслушваше, четеше ми и се молеше с мене. Стараеше се да не съм сама. Помагаше ми да говоря за проблемите и да се разтоваря. Благодарение на подкрепата ѝ се почувствах по–сигурна.“ А Рейчъл добавя: „В сбора намерих ‘майки и бащи’. Те ме накараха да се чувствам обичана и сигурна.“

3. Проявявай любов и доброта към другите.

Като проявяваме любов и доброта към другите, изграждаме трайни приятелства. Исус казал:  „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35) И несъмнено ще установим, че колкото повече проявяваме любов, толкова повече получаваме. „Давайте и хората ще ви дават“ — казал Исус на учениците си. (Лука 6:38)

Като даваме и получаваме любов, се чувстваме по–сигурни. Както посочва Библията, „любовта никога не престава“. (1 Коринтяни 13:8) „Знам, че някои отрицателни мисли, които имам за себе си, не са верни — признава Мария. — Успявам да ги прогоня, като помагам на другите и забравям за себе си. Винаги изпитвам удовлетворение, когато направя нещо за някого.“

Горните стъпки не са магическа формула за незабавно трайно щастие, но могат да помогнат значително. „Все още се чувствам неуверена — признава Каролайн. — Но сега имам повече самоуважение. Знам, че Бог е загрижен за мене, и имам много приятели, които също ме карат да се чувствам сигурна.“ Рейчъл изпитва същото: „От време на време съм потисната, но имам духовни братя и сестри, от които мога да поискам съвет и които ми помагат да съм по–положителна. И преди всичко имам небесен Баща, с когото разговарям всеки ден. Това много ми помага.“

Съществува и трайно решение. В Библията се говори за бъдещ нов свят, в който всеки от нас ще се чувства сигурен. Божието Слово обещава: „Всеки ще седи под лозата си и под смокинята си и няма да има кой да го плаши.“ (Михей 4:4) Тогава никой няма да ни кара да се чувстваме беззащитни, нито ще ни наврежда. Дори дълбоките травми от миналото „няма да бъдат помнени“. (Исаия 65:17, 25) Бог и Синът му Христос Исус ще установят „истинска праведност“. Резултатът „ще бъде спокойствие и безопасност до безпределни времена“. (Исаия 32:17)