1, 2. а) Какво включва „неописуемият дар“ на Бога? б) Какви въпроси ще разгледаме в тази статия?

КОГАТО изпратил единородния си Син на земята, Йехова направил възможно най–големия подарък! (Йоан 3:16; 1 Йоан 4:9, 10) Апостол Павел го нарекъл „неописуемия дар“ на Бога. (2 Кор. 9:15) Защо използвал този израз?

² Павел знаел, че жертвата на Исус е гаранция за изпълнението на всички прекрасни обещания на Бога. (Прочети 2 Коринтяни 1:20.) Така че този „неописуем дар“ включва цялата доброта и любов, която Йехова проявява към нас посредством Исус. Всъщност този дар вдъхва такова страхопочитание, че не може напълно да бъде описан с думи. Как този забележителен дар трябва да влияе на живота ни? Какво трябва да ни подбужда да правим, когато се подготвяме да честваме Възпоменанието на Христовата смърт в сряда, 23 март 2016 г.?

3, 4. а) Как се чувстваш, когато някой ти направи подарък? б) Как един специален подарък може да промени живота ти?

³ Когато получиш подарък, несъмнено се изпълваш с различни чувства. Някои подаръци обаче са толкова специални и значими, че наистина може да променят живота ти. Представи си, че си бил въвлечен в престъпление и си получил смъртна присъда. Но един непознат човек излиза от множеството и доброволно поема наказанието ти. Всъщност той е готов да умре вместо тебе! Как това ще повлияе на живота ти?

⁴ Такава неегоистична проява на любов със сигурност ще те подтикне да преосмислиш действията си и дори да промениш начина си на живот. Вероятно ще искаш да си по–щедър и любещ към другите и да простиш на онези, които са сгрешили против тебе. До края на живота си ще се чувстваш задължен на човека, който е бил готов да се пожертва за тебе.

5. Защо Божият дар на откупа далеч надминава всеки друг подарък?

⁵ Онова, което Йехова ни е дал чрез Христос, далеч надминава подаръка, описан в този пример. (1 Пет. 3:18) Тъй като сме наследили греха, всички ние заслужаваме смъртна присъда. (Рим. 5:12) Йехова любещо уредил Исус да дойде на земята и „да изпита смърт за всеки човек“. (Евр. 2:9) Бог не само спасил живота ни, но и положил основата за премахването на смъртта завинаги. (Иса. 25:7, 8; 1 Кор. 15:22, 26) Всички, които проявяват вяра в Исус, ще живеят вечно в мир и щастие — било то като земни поданици на Божието Царство, или като помазани съвладетели с Исус в Царството. (Рим. 6:23; Откр. 5:9, 10) Какви други благословии произтичат от този дар от Йехова?

6. а) Кои благословии, произтичащи от дара на Йехова, очакваш? б) Посочи три неща, които Божият дар ни подтиква да правим.

⁶ Дарът на Йехова включва премахването на всички наши болести, превръщането на земята в рай и възкресението на мъртвите. (Иса. 33:24; 35:5, 6; Йоан 5:28, 29) Несъмнено ние обичаме Йехова и скъпия му Син, тъй като са ни дали този „неописуем дар“. Но към какво ни подбужда Божията любов? Нека разгледаме как любовта на Бога ни подтиква 1) да следваме стъпките на Христос Исус, 2) да проявяваме любов към събратята си и 3) да прощаваме от сърце.

7, 8. Какви чувства поражда в нас любовта на Христос и към какво ни подбужда?

⁷ Първо, трябва да се чувстваме принудени да живеем за Христос Исус. Апостол Павел заявил: „Любовта на Христос ни принуждава.“ (Прочети 2 Коринтяни 5:14, 15.) Павел осъзнавал, че няма как да приемем огромната любов на Христос, без да се чувстваме принудени, или подтикнати, да живеем за него. Когато напълно разберем какво е направил Йехова за нас и сърцата ни бъдат докоснати от неговата любов, ще сме подбудени да живеем всеотдайно за Христос Исус. Как можем да покажем, че искаме това?

⁸ Онези, които обичат Йехова, се чувстват принудени да следват примера на Христос, като постъпват като него и следват стъпките му. (1 Пет. 2:21; 1 Йоан 2:6) Ние доказваме своята любов към Бога и Христос чрез послушанието си. Исус казал: „Който има моите заповеди и ги спазва, той ме обича. На свой ред, който ме обича, ще бъде обичан от моя Баща, и аз ще го обичам и ясно ще му се покажа.“ (Йоан 14:21; 1 Йоан 5:3)

9. На какъв натиск сме подложени?

 ⁹ В периода на Възпоменанието ще е добре да помислим за начина си на живот. Запитай се: „В кои области успявам да следвам стъпките на Христос Исус? А в кои мога да напредвам?“ Такъв самоанализ е много важен, тъй като сме под постоянен натиск да постъпваме според делата на този свят. (Рим. 12:2) Ако не внимаваме, можем да станем последователи на светски философи или дори на знаменитости и спортни звезди. (Кол. 2:8; 1 Йоан 2:15–17) Как можем да се противопоставяме на това влияние?

10. Какви въпроси можем да си зададем в периода на предстоящото Възпоменание и какво може да сме подбудени да направим? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁰ Можем да използваме периода на Възпоменанието, за да прегледаме гардероба си, филмите и музиката, които имаме, и дори материалите, които съхраняваме в компютъра, смартфона и таблета си. Когато разглеждаш гардероба си, се запитай: „Ако отивам на място, където ще присъства Исус, ще се чувствам ли неудобно в тази дреха?“ (Прочети 1 Тимотей 2:9, 10.) „Ако съм облечен с нея, ще бъде ли очевидно за всички, че съм последовател на Христос Исус?“ Можем да си зададем подобни въпроси и за избора си на филми и музика: „Дали Исус би гледал този филм и би слушал тази музика? Ако разгледа телефона или таблета ми, ще се срамувам ли от онова, което ще види там?“ А относно естеството на видеоигрите се запитай: „Ще ми бъде ли трудно да обясня на Исус защо ми харесва да играя тази игра?“ Любовта ни към Йехова трябва да ни принуждава да се освободим от всичко, което би било неподходящо за един ученик на Исус, колкото и скъпо да ни струва това. (Деян. 19:19, 20) Когато се отдадохме на Йехова, му обещахме, че повече няма да живеем за себе си, а за Христос. Затова не бива да сме привързани към нищо, което може да ни пречи да следваме стъпките на Исус. (Мат. 5:29, 30; Флп. 4:8)

11. а) Към какво ни подбужда любовта ни към Йехова и Исус по отношение на проповедната дейност? б) Как любовта ще ни подтикне да помагаме на другите в сбора?

¹¹ Любовта ни към Исус също ни подбужда да участваме пламенно в дейността по проповядване и правене на ученици. (Мат. 28:19, 20; Лука 4:43) В периода на Възпоменанието ще имаме възможност да служим като помощни пионери и да прекараме 30 или 50 часа в службата. Можеш ли да уредиш нещата си така, че да участваш в този вид служба? Един 84–годишен вдовец смятал, че поради възрастта си и влошеното си здраве няма да може да е помощен пионер. Но пионерите в неговата област решили да му помогнат. Те му осигурявали превоз и внимателно избрали район, в който да може да проповядва. Така той успял да изпълни норматива от 30 часа. Можеш ли да поемеш инициативата и да помогнеш на някого в твоя сбор да изпита радостта от помощната пионерска служба в този специален период? Разбира се, не всеки може да е помощен пионер. Въпреки това можем да използваме времето и силите, които имаме, за да увеличим службата си за Йехова. По този начин, подобно на Павел, ще покажем че любовта на Христос ни подбужда към действие. Към какво друго ни подтиква Божията любов?

12. Към какво ни подтиква Божията любов?

¹² Второ, Божията любов ще ни принуждава да проявяваме любов към събратята  си. Апостол Йоан разбирал това. Той писал: „Любими мои, щом Бог така прояви любовта си към нас, то и ние сме длъжни да се обичаме един другиго.“ (1 Йоан 4:7–11) Не е възможно да приемаме Божията любов, без да осъзнаваме, че сме длъжни да обичаме братята си. (1 Йоан 3:16) По какви практични начини можем да показваме любовта си?

13. Какъв пример оставил Исус?

¹³ Помисли за примера на Исус. По време на земната си служба той обръщал специално внимание на обикновените хора. Исус помагал на онези с физически ограничения — куците, слепите, глухите и немите. (Мат. 11:4, 5) Той се радвал да учи духовно гладните, които били смятани за ‘проклети’ от юдейските религиозни водачи. (Йоан 7:49) Исус обичал тези угнетени хора и полагал големи усилия да им служи. (Мат. 20:28)

14. Как можеш да проявяваш любов към събратята си?

¹⁴ Периодът на Възпоменанието ни дава възможност да подражаваме на Исус, като отделим време да помислим за братята и сестрите в нашия сбор. Без съмнение ще се сетим за някого, който може да има нужда от нашата любов. Има ли възрастни братя и сестри, които се нуждаят от помощ? Можеш ли да ги посетиш? Можеш ли да им занесеш храна, да им помогнеш с нещо в домакинството, да ги закараш на събрание или да ги поканиш на служба? (Прочети Лука 14:12–14.) Трябва да позволяваме на Божията любов да ни подбужда да поемаме инициативата и да проявяваме любов към събратята си.

15. Какво не бива да забравяме?

¹⁵ Трето, любовта на Йехова трябва да ни принуждава да прощаваме на събратята си. Като деца на първия човек Адам, ние сме наследили греха и наказанието за него — смъртта. Никой от нас не може да каже: „Аз не се нуждая от откупа.“ Дори най–верният служител на Йехова е напълно зависим от неговата незаслужена милост, проявена чрез Христос. Всеки от нас трябва да съзнава, че му е бил простен много голям дълг. Защо това е важно? Отговорът се намира в една от притчите на Исус.

16, 17. Какво научаваме от притчата на Исус за царя и слугите?

 ¹⁶ Исус разказал за един цар, който опростил на своя слуга огромния дълг от 10 000 таланта, или 60 000 000 динария. Въпреки това, този слуга, на когото било опростено толкова много, не искал да опрости на един друг слуга много по–малкия дълг от 100 динария. Царят силно се разгневил, когато научил за коравосърдечността на слугата, на когото милостиво бил простил. Той казал: „Зъл роб си ти, аз ти опростих целия дълг, когато ме помоли. Нима не трябваше и ти на свой ред да проявиш милост към другия роб, както аз проявих милост към тебе?“ (Мат. 18:23–35, бел. под линия) Наистина, изключителната милост на царя трябвало да принуди слугата да прости на другия слуга. По подобен начин към какво трябва да ни принуждават любовта и милостта на Йехова?

¹⁷ Периодът на Възпоменанието ни дава възможност да помислим дали не таим неприязън към някой от нашите братя и сестри. Ако изпитваме такива чувства, това ще бъде подходящо време да подражаваме на Йехова, който е „готов да прощава“. (Неем. 9:17; Пс. 86:5) Признателността ни за онова, което Йехова е направил за нас, като е опростил огромния ни дълг, ще ни подтикне да прощаваме на другите с готовност. Не можем да получим любовта и прошката на Бога, ако не проявяваме любов и не прощаваме. (Мат. 6:14, 15) Вярно е, че прошката няма да промени миналото, но без съмнение ще промени бъдещето ни към добро.

18. Как Божията любов помогнала на една сестра да се справя с недостатъците на друга сестра?

¹⁸ За много от нас е предизвикателство ежедневно да „проявяваме търпимост“ към нашите братя и сестри. (Прочети Колосяни 3:13, 14; Ефесяни 4:32.) Например Лили е неомъжена сестра, която с готовност помагала на една вдовица на име Каръл. ^[1] Лили ѝ осигурявала транспорт, вършела различни задачи за нея и проявявала доброта по много други практични начини. Въпреки всичко това Каръл постоянно била критична и с нея се общувало трудно. Лили обаче се съсредоточавала върху добрите качества на Каръл. Тя ѝ помагала в продължение на няколко години, преди Каръл да се разболее сериозно и да почине. Лили споделя: „Въпреки това с нетърпение чакам да видя Каръл при възкресението. Искам да я опозная, когато стане съвършена.“ Да, любовта на Бога ще ни принуждава „да проявяваме търпимост“ към братята и сестрите си и да очакваме времето, когато несъвършенството ще бъде премахнато завинаги.

19. Към какво ще ни подтиква Божият „неописуем дар“?

¹⁹ Ние наистина сме получили „неописуем дар“ от Йехова. Никога не бива да приемаме този дар за даденост. Вместо това, особено в периода на Възпоменанието, нека да размишляваме с признателност за всичко, което Йехова и Исус са направили за нас. И нека тяхната любов ни принуждава да следваме стъпките на Исус, да поемаме инициативата, като проявяваме любов към събратята си, и да прощаваме от сърце.