Нужно е да се имат предвид няколко фактора. Като християни, трябва да сме честни. Ние носим отговорността да спазваме законите в страната, когато не са в противоречие със закона на Йехова. (Мат. 22:21; Рим. 13:1, 2; Евр. 13:18) Стремим се да зачитаме местните обичаи и нрави и ‘да обичаме ближния си както себе си’. (Мат. 22:39; Рим. 12:17, 18; 1 Сол. 4:11, 12) Прилагането на тези принципи оказва влияние върху това как християните в различни части на света гледат на даването на подаръци и бакшиши.

На много места няма нужда гражданите да дават каквото и да било на държавните служители, за да получат онова, което им се полага. Длъжностните лица извършват услуги, за които получават заплащане от държавата, и нито изискват, нито очакват да получат нещо в допълнение на обичайното си възнаграждение. В много страни е незаконно те да изискват или да приемат някаква облага, за да извършат определена услуга, дори тя да не е в нарушение на закона и да е част от задълженията им. На подобен подарък се гледа като на подкуп дори той да не оказва влияние върху извършването на услугата. В такъв случай изобщо не би трябвало да възниква въпросът дали християните могат да дават подаръци или бакшиши на държавни служители. Подобни действия са неподходящи.

Но държавните служители в някои части на света, където подобни закони не съществуват или не се налагат стриктно, не смятат даването на подаръци или бакшиши за неподходящо. В някои страни те се възползват от позицията си, за да искат пари или услуги от онези, които би трябвало да обслужват, и отказват да направят нещо, ако не получат подарък. Служители, които извършват бракосъчетания, издават разрешителни за строеж, данъчни служители и др. очакват бакшиш. Ако няма изгледи да получат нещо, те може нарочно да създават пречки, за да бъде много трудно и дори невъзможно хората да придобият онова, което им се полага по  закон. Известно е даже, че в една страна пожарникарите, които реагират при спешен случай, не започват да гасят пожара, ако първо не получат солиден бакшиш.

Някои смятат, че на места, където описаните по–горе практики са широко разпространени, е невъзможно да не дават подобни подаръци. При такива обстоятелства християните може да гледат на подаръка като на допълнителна такса, която се изисква, за да им бъде извършена законна услуга. Но в среда, в която корупцията е често срещана, е нужно да внимаваме да не преминем границата на онова, което е приемливо за Бога. Едно е да дадеш подарък, за да получиш нещо, което ти се полага, но съвсем друго е да искаш незаконна услуга. Там, където корупцията е нещо нормално, някои дават пари на държавни служители, за да получат услуга, на която нямат право, или „черпят“ полицай или държавен инспектор, за да избегнат заслужена глоба. Разбира се, погрешно е да подкупим някого с „подарък“, както е погрешно самите ние да допуснем да бъдем подкупени. Всяко от тези действия изопачава справедливостта. (Из. 23:8; Втор. 16:19; Пр. 17:23)

Поради обучената си от Библията съвест повечето зрели християни не желаят да дават бакшиши на служители, които го изискват. Те смятат, че ако го направят, ще покажат, че извиняват или поощряват корупцията. Затова отказват да дават подобни подаръци.

Макар зрелите християни да разбират, че даването на подарък за получаване на незаконна услуга може да е равносилно на подкуп, поради местните обстоятелства и нрави някои може да си позволят да дадат нещо малко в израз на признателност, за да получат законна услуга или да избегнат несправедливо забавяне. При други случаи, след като получат безплатно медицинско лечение в държавна болница, някои християни дават подаръци на лекарите и медицинските сестри в знак на благодарност за лечението, което са получили. Те правят това, щом лечението приключи, за да не оставят впечатлението, че подаръкът е предоставен като подкуп или искане за по–привилегировано отношение.

Не можем да обсъдим всяка възможна ситуация във всяка отделна страна. Затова независимо какви са местните обстоятелства, когато мислят как да постъпят, християните трябва да вземат решение, което няма да омърси съвестта им. (Рим. 14:1–6) Действията им не бива да нарушават закона. (Рим. 13:1–7) Те трябва да избягват всичко, което може да нанесе укор на името на Йехова или да препъне другите. (Мат. 6:9; 1 Кор. 10:32) Решенията им трябва да отразяват любов към ближния. (Мар. 12:31)

В 15 глава на Лука Исус разказал въздействащата притча за един човек, който има 100 овце. Когато една овца се изгуби, човекът оставя 99–те в пустинята и тръгва да търси изгубената, „докато не я намери“. Исус продължил: „Когато я намери, ще я вдигне на раменете си и ще се радва. И като се върне вкъщи, ще повика приятелите си и съседите си и ще им каже: ‘Радвайте се с мене, защото намерих овцата, която ми се беше изгубила.’“ В заключение Исус заявил: „Казвам ви, че така и на небето ще има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за деветдесет и девет праведници, на които не им е необходимо разкаяние.“ (Лука 15:4–7)

Контекстът разкрива, че Исус казал това, за да поправи мисленето на книжниците и фарисеите, които го критикували, че общува с данъчните служители и грешниците. (Лука 15:1–3) Исус посочил, че на небето има радост, когато един грешник се разкае. Възниква въпросът: „Щом на небето има радост, не трябва ли и на земята да има радост, когато един грешник се разкае, обърне се и ‘изправи пътищата за краката си’?“ (Евр. 12:13)

Когато някой бъде възстановен в сбора, имаме основания да се радваме. Човекът ще трябва да запази неопетнеността си пред Бога, но е трябвало да се разкае, за да бъде възстановен, и ние се радваме, че го е направил. Затова, когато старейшините съобщят, че някой е възстановен, може да има спонтанни, изпълнени с достойнство аплодисменти.

Някои от жителите на Йерусалим в дните на Исус смятали, че водата в къпалнята Витесда придобивала лечебни сили, когато била „развълнувана“. (Йоан 5:1–7) Затова хората, които търсели изцеление, се събирали там.

Установено е, че тази къпалня била юдейска ритуална къпалня. Нивото на водата било поддържано от съдържанието на съседен водоем, който бил част от същия комплекс. Проучването на мястото е разкрило, че двата басейна били разделени със стена. В нея имало шлюз, при чието отваряне водата от водоема преминавала по канал до дъното на ритуалната къпалня. В такива случаи притокът на водата несъмнено предизвиквал вълнение в къпалнята.

Интересно е, че стихът от Йоан 5:4, където се казва, че един ангел раздвижвал водата, не може да бъде намерен в уважавани древногръцки ръкописи, като например в Синайския кодекс от IV век. Във Витесда обаче Исус излекувал един мъж, който бил болен от 38 години. Без дори да влиза в къпалнята, мъжът бил изцелен на мига.