1. Каква е разликата между нуждите и желанията?

НЯКОИ казват, че нуждите на човека не са много, но желанията му са безброй. Изглежда, че мнозина не разбират каква е разликата между материалните нужди и желанията. Нуждата е потребност от нещо, от което зависи животът ни. Например обикновено се нуждаем от храна, облекло и подслон. Желанието е стремеж към нещо, което искаме да имаме, но не е важно за живота ни.

2. Какви неща искат хората?

² Желанията на хората значително се различават според това къде живеят. В развиващите се страни мнозина просто искат да имат достатъчно пари да си купят мобилен телефон, мотоциклет или малко парче земя. В по–богатите страни някои копнеят за скъпи дрехи, по–голяма къща или по–луксозен автомобил. Но за всеки от нас съществува напълно реалната опасност да бъдем впримчени от материализма, да искаме все повече и повече неща, независимо дали  се нуждаем от тях и дали можем да си ги позволим.

3. Какво представлява материализмът?

³ Какво представлява материализмът? Това е прекалено съсредоточаване върху материалните неща, а не върху духовните богатства. Материализмът влияе върху желанията и приоритетите ни. Той създава в нас копнеж за повече материални притежания. Човек, който е материалист, може да няма много пари и да не купува скъпи неща. Дори бедните хора могат да станат жертва на материализма и да не търсят първо Царството. (Евр. 13:5)

4. Как Сатана използва „желанията на очите“?

⁴ Чрез търговската система на този свят Сатана се опитва да ни накара да мислим, че за да се радваме на живота, трябва да имаме повече материални притежания. Той умело използва „желанията на очите“. (1 Йоан 2:15–17; Бит. 3:6; Пр. 27:20) Светът предлага всевъзможни неща — от най–нелепите до най–разкошните, — които може наистина да изглеждат привлекателни. Случвало ли ти се е да купиш нещо не защото си имал нужда от него, а защото си го видял в някоя реклама или на витрината на някой магазин? Впоследствие осъзна ли, че си можел да продължиш да съществуваш и без него? Ненужните неща само правят живота ни по–сложен и ни обременяват. Има опасност те да ни впримчат и да отклонят вниманието ни от четенето на Библията, подготовката за събранията и посещаването им, както и от редовното участие в службата. Помни, че апостол Йоан предупредил: „Светът преминава, а също и неговите желания.“

5. Какво може да стане с хората, които използват силите си, за да трупат повече притежания?

⁵ Сатана иска да сме роби на богатството, а не на Йехова. (Мат. 6:24) Хората, които използват силите си, за да трупат материални притежания, водят живот, който в най–добрия случай е повърхностен и безсмислен, понеже е съсредоточен върху задоволяването на егоистични желания, а в най–лошия е празен в духовно отношение и изпълнен с мъка и безпокойство. (1 Тим. 6:9, 10; Откр. 3:17) Исус посочил това в притчата за сеяча. Когато посланието за Царството бъде посято „сред тръните“, ‘желанието за всички други неща нахлува в сърцето, задушава словото и то става безплодно’. (Мар. 4:14, 18, 19)

6. Какво научаваме от примера на Варух?

⁶ Да разгледаме примера на Варух, секретаря на пророк Йеремия. С наближаването на унищожението на Йерусалим Варух започнал ‘да търси големи неща за себе си’ — стремял се към неща без трайна стойност. Но той трябвало да се надява да получи единствено обещаното от Йехова: „На тебе ще дам душата ти като плячка.“ (Йер. 45:1–5) Бог несъмнено нямало да запази материалните притежания на никого в град, обречен на унищожение. (Йер. 20:5) Краят на тази система наближава и не е сега времето да трупаме материални неща. Не бива да очакваме, че което и да било от притежанията ни, независимо колко е скъпо, ще оцелее след „голямото бедствие“. (Пр. 11:4; Мат. 24:21, 22; Лука 12:15)

7. Какво ще разгледаме и защо?

⁷ Исус дал най–добрия съвет как да се грижим за нуждите си, без да се разсейваме, да ставаме материалисти или да си създаваме ненужни тревоги. Той осигурил  този съвет в Проповедта на планината. (Мат. 6:19–21) Нека да разгледаме откъса, записан в Матей 6:25–34. Така ще се убедим, че трябва ‘да търсим царството’, а не материалните неща. (Лука 12:31)

8, 9. а) Защо не бива да се тревожим прекалено за нуждите си? б) Какво разбирал Исус за хората и техните нужди?

⁸ Прочети Матей 6:25. Когато Исус казал на слушателите си „Престанете да се безпокоите за живота си“, все едно им казал да престанат да се тревожат. Те се тревожели за неща, за които не бивало да се тревожат. Исус им казал да престанат и имало защо. Прекаленото безпокойство или тревога дори за нужни неща може да отклони вниманието ни от духовните дейности, които са много по–важни. Исус бил загрижен за учениците си и затова в проповедта си още четири пъти ги предупредил за тази опасна склонност. (Мат. 6:27, 28, 31, 34)

⁹ Защо Исус ни казал да не се тревожим какво ще ядем, какво ще пием или какво ще облечем? Нима това не са някои от основните ни потребности? Несъмнено е така! Съвсем естествено е да се притесняваме, ако не можем да си ги набавим, и Исус разбирал това. Той бил наясно с ежедневните нужди на хората. Дори знаел с какви трудности щели да се сблъскат учениците му векове по–късно, в „последните дни“, които щели да бъдат белязани от „особено тежки времена“. (2 Тим. 3:1) Сред тези трудности са безработицата, инфлацията, недостигът на храна и крайната бедност, с които се борят мнозина. Но Исус разбирал, че ‘животът е по–важен от храната и тялото — от дрехите’.

10. Когато учел последователите си как да се молят, какво посочил Исус, че е най–важно в живота им?

¹⁰ Преди това в проповедта си Исус учел слушателите си да се молят на своя небесен Баща за физическите си нужди, като например го умоляват: „Дай ни днес хляба за този ден.“ (Мат. 6:11) Или както казал по–късно: „Дай ни хляба за този ден, колкото е нужно за деня.“ (Лука 11:3) Този съвет не означава, че трябва да мислим предимно за физическите си нужди. В същата молитва образец Исус посочил, че е по–важно да се молим да дойде Божието Царство. (Мат. 6:10; Лука 11:2) След това, за да помогне на слушателите си да не се тревожат, Исус им напомнил за несравнимия начин, по който Йехова се грижи за творението си.

11, 12. Какво научаваме от начина, по който Йехова се грижи за птиците? (Виж илюстрацията в началото.)

¹¹ Прочети Матей 6:26. Трябва ‘да наблюдаваме внимателно птиците в небето’. Макар и малки тези създания ядат много плодове, семена, насекоми и червеи. За телесното си тегло пропорционално те ядат повече от хората. Въпреки това не им се налага да обработват земята и да сеят семена. Йехова им осигурява всичко необходимо. (Пс. 147:9) Разбира се, той не слага храна в човките им. Те трябва сами да я намерят, а тя е в изобилие.

¹² За Исус било немислимо небесният му Баща да осигурява храна за птиците, а да не се грижи за основните нужди на хората. ¹ (1 Пет. 5:6, 7) Бог няма да слага храна в устата ни, но може да благославя усилията ни да отглеждаме нужната ни храна или да спечелим пари, за да си купим нужното за деня. Ако изпаднем в нужда, той може да подбуди другите да споделят с нас каквото имат. Макар че  Исус не споменал осигуряването на подслон за птиците, Йехова им е дал нужните инстинкти, умения и материали, за да си правят гнезда. Той може да помогне и на нас да намерим подходящ дом за семейството си.

13. Какво показва, че сме по–ценни от птиците?

¹³ Исус попитал слушателите си: „Нима вие не сте по–ценни от [птиците в небето]?“ Той несъмнено мислел за това как скоро щял да даде живота си за човечеството. (Сравни Лука 12:6, 7.) Христовата изкупителна жертва не била дадена за други живи същества. Исус не умрял за птиците, а за нас, за да имаме вечен живот. (Мат. 20:28)

14. Какво не може да направи човек, който се тревожи?

¹⁴ Прочети Матей 6:27. Защо Исус казал, че човек, който се тревожи, не може да удължи дори с малко живота си? Защото ненужната тревога за ежедневните ни потребности няма да ни помогне да живеем по–дълго. Всъщност е по–вероятно прекаленото безпокойство да съкрати живота ни.

15, 16. а) Какво научаваме от начина, по който Йехова се грижи за полските кремове? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какъв въпрос може да е необходимо да си зададем и защо?

¹⁵ Прочети Матей 6:28–30. Кой не иска да е добре облечен особено когато участва в духовни дейности, като например в службата и на събранията или на конгресите? Трябва ли тогава ‘да се безпокоим за дрехите’? Исус отново насочва вниманието ни към творението на Йехова. Този път можем да научим много от външния вид на „полските кремове“.  Исус може би имал предвид цветя като гладиолите, зюмбюлите, перуниките и лалетата, които имат уникална красота. На тези творения не им се налага да предат, да шият или да тъкат дрехи за себе си. Въпреки това цветовете на кремовете са прекрасни. Та „дори Соломон в цялата си слава не е бил облечен като който и да е от тях“!

¹⁶ Не бива да забравяме основната идея в думите на Исус: „Щом Бог облича така полските растения, ... нима няма много повече да облича вас, маловерци?“ Несъмнено ще го прави! Но на Исусовите ученици сякаш им липсвала вяра. (Мат. 8:26; 14:31; 16:8; 17:20) Те се нуждаели от по–силна вяра и доверие в Йехова. Какво да кажем за себе си? Колко силно вярваме, че Йехова иска и може да се грижи за нас?

17. Какво може да разруши отношенията ни с Йехова?

¹⁷ Прочети Матей 6:31, 32. Хората „от народите“ не вярват в любещ небесен Баща, който е загрижен за онези, които поставят интересите на Царството на първо място в живота си, но ние не бива да сме като тях. Ако се опитваме да трупаме „нещата, към които усърдно се стремят хората от народите“, ще разрушим отношенията си с Йехова. Можем да сме уверени, че ако постъпваме правилно и съсредоточаваме живота си върху духовните неща, Йехова няма да ни лиши от нищо добро. Нашата „преданост към Бога“ трябва да ни подбужда да сме доволни, ако имаме „храна, облекло и покрив над главата си“. (1 Тим. 6:6–8)

18. Какво знае Йехова за всеки един от нас и какво ще направи?

¹⁸ Прочети Матей 6:33. Учениците на Христос трябва да поставят Царството на първо място в живота си. Ако правим това, „всичко останало ще ни бъде прибавено“, както обещал Исус. Защо можел да каже това? В предишния стих той обяснил „Вашият небесен Баща обаче знае, че се нуждаете от всичко това“, тоест от нужните за живота неща. Йехова лесно може да предвиди от какво се нуждае всеки един от нас във връзка с храната, облеклото и подслона, преди самите ние да сме го разбрали. (Флп. 4:19) Той знае коя част от облеклото ни ще се износи, от каква храна имаме нужда и кой дом е подходящ за нас според размера на семейството ни. Йехова ще се погрижи да имаме онова, от което наистина се нуждаем.

19. Защо не бива да се тревожим какво може да стане в бъдеще?

¹⁹ Прочети Матей 6:34. Обърни внимание, че за втори път Исус казва „изобщо не се безпокойте“. Той иска да се справяме с трудностите в днешния ден, без да се безпокоим за утрешния, като сме напълно уверени, че Йехова ще ни помага. Ако ненужно се тревожим за онова, което би могло да стане в бъдеще, може да започнем да разчитаме на себе си, а не на Бога, и така да навредим на отношенията си с него. (Пр. 3:5, 6; Флп. 4:6, 7)

20. а) Каква цел можеш да си поставиш в службата за Йехова? б) Как би могъл да опростиш живота си?

²⁰ Безсмислено е да жертваме интересите на Царството заради материалистични стремежи. Вместо това трябва да се стремим към духовни цели. Например можеш ли да се преместиш в сбор, където има нужда от повече вестители на Царството? Можеш ли да започнеш пионерска служба? Ако вече си пионер, мислил ли си да подадеш молба за Училището за проповедници на Царството? Можеш ли да служиш като приходящ сътрудник в Бетел или в отдалечен преводачески офис? Можеш ли да станеш местен доброволец по проектиране и строежи, като помагаш на строежи на Зали на Царството? Помисли как би могъл да опростиш живота си, за да участваш в повече теократични дейности. С молитва разгледай блока „ Как да опростиш живота си“ и започни да действаш, за да постигнеш целта си.

21. Какво ще ни помогне да се приближим до Йехова?

²¹ Исус имал всички основания да ни учи да търсим Царството, а не материалните неща. Ако го правим, никога няма да се налага да се тревожим за материалните си нужди. Ние се приближаваме до Йехова, като се уповаваме на него и не се опитваме да задоволим всяка своя прищявка или да си купим всичко, което светът предлага, дори да можем да си го позволим. Ако опростим живота си още сега, ще можем ‘да се хванем здраво за истинския живот’, който предстои. (1 Тим. 6:19)