Веднъж един посетител попитал момчето: „Не знаеш ли, че жълтицата е два пъти по–ценна от сребърника?“ Момчето се усмихнало и отговорило: „Знам.“ „Тогава защо избираш сребърника? — попитал човекът. — Ако вземеш жълтицата, ще имаш двойно повече пари!“ Момчето казало: „Но ако я взема, хората ще спрат да играят тази игра с мене. А знаеш ли колко сребърника съм събрал?“ Малкото момче в тази легенда проявило качество, което е от полза и за възрастните — мъдрост.

В Библията се казва: „Пази мъдростта и мисловните способности. Тогава ще ходиш спокойно по пътя си и кракът ти няма да се удари в нищо.“ (Пр. 3:21, 23) Следователно, като знаем какво представлява „мъдростта“ и как да я проявяваме, ще сме в безопасност — „кракът“ ни няма да се удари в нищо, така че да се препънем духовно.

Мъдростта се различава от познанието и разбирането. Човек, който има познание, е натрупал информация, факти. Този, който има разбиране, умее да прави връзка между фактите. А притежаващият мъдрост може да съчетава познанието и разбирането и да ги прилага в живота си.

Например някой може за сравнително кратко време да прочете и разбере книгата „Какво в действителност учи Библията?“. По време на изучаването си той отговаря правилно на въпросите. Може би започва да посещава събранията и дори дава хубави отговори. Всичко това навярно показва духовен напредък, но означава ли, че човекът е придобил мъдрост? Не непременно. Може просто да е схватлив. Но като започне да живее според истината, използвайки по правилен начин познанието и разбирането си, той става мъдър. Ако решенията му имат добри резултати, защото са внимателно обмислени, е ясно, че проявява мъдрост.

В Матей 7:24–27 намираме притчата на Исус за двама мъже, които си построили къщи. Единият е описан като „разумен“. Той предвидил какво може да се случи и построил къщата си върху скала. Мъжът бил далновиден и практичен. Той не разсъждавал, че ще е по–евтино и по–бързо да построи къщата върху пясък, а мъдро мислел за дългосрочните последствия от решенията си. Затова, когато връхлетяла буря, къщата му останала непокътната. Въпросът тогава е как ние можем да развием и „да пазим“ ценното качество мъдрост.

Първо, да обърнем внимание на думите в Михей 6:9: „Мъдрият ще се бои от [Божието] име.“ Да се боим от Божието име, означава да уважаваме Йехова и да почитаме това, което името му представя, включително стандартите  му. За да уважаваш някого, трябва да знаеш как мисли. Тогава можеш да му се довериш и да се учиш от него, като подражаваш на мъдрите му постъпки и постигаш същия успех. Ако мислим как действията ни ще се отразят на отношенията ни с Йехова в дългосрочен план и ако решенията ни са в съгласие с неговите стандарти, придобиваме мъдрост.

Второ, в Притчи 18:1 се казва: „Който страни от другите, преследва себелюбивите си желания, противи се на всякаква мъдрост.“ Ако не внимаваме, може да се отдалечим от Йехова и народа му. За да избегнем това, трябва да прекарваме време с хора, които се боят от името на Бога и уважават стандартите му. Трябва да сме лично в Залата на Царството, ако е възможно, и да общуваме редовно с християнския сбор. На събранията трябва да позволяваме на онова, което слушаме, да въздейства на ума и сърцето ни.

Освен това, ако изливаме сърцето си пред Йехова в молитва, ще се приближим до него. (Пр. 3:5, 6) Като отворим ума и сърцето си за онова, което четем в Библията и в изданията от организацията на Йехова, можем да видим трайните резултати от действията си и да преценим как да постъпим. Трябва също да вземаме присърце съветите на зрелите братя.  (Пр. 19:20) Така, вместо „да се противим на всякаква мъдрост“, ще развиваме това важно качество.

Мъдростта пази семейството. Например Библията подканя съпругата да изпитва „дълбоко уважение“ към съпруга си. (Еф. 5:33) Как съпругът може да получи такова уважение? Ако грубо или властнически го изисква, той ще постигне само временен резултат. Съпругата му може да проявява известно уважение в негово присъствие, за да избегне конфликт. Но ще бъде ли склонна да го уважава, когато го няма? Най–вероятно не. Съпругът трябва да помисли какво ще му донесе траен успех. Ако проявява плода на духа и е любещ и мил, той ще спечели дълбокото уважение на съпругата си. Разбира се, християнката трябва да уважава съпруга си, независимо дали той го заслужава, или не. (Гал. 5:22, 23)

Библията казва също, че мъжът трябва да обича жена си. (Еф. 5:28, 33) Една жена може да си мисли, че за да запази любовта на мъжа си, е по–добре да скрие от него някои неприятни неща, които той има право да знае. Но мъдро ли е наистина това? Какъв ще е резултатът, когато той научи какво е премълчала? Ще я обича ли повече? Вероятно ще му е трудно. Но ако тя намери подходящ момент да му обясни спокойно тези неприятни неща, той навярно ще оцени честността ѝ и любовта му към нея ще нарасне.

Децата трябва да са послушни на родителите си и да бъдат възпитавани в пътищата на Йехова. (Еф. 6:1, 4) Означава ли това, че родителите трябва да съставят дълъг списък с правила? Достатъчно ли е децата просто да знаят определени правила и наказанието, ако ги нарушат? Не. Мъдрият родител помага на детето си да разбере защо трябва да е послушно.

Да си представим например, че едно дете каже нещо неуважително на майка си или баща си. Импулсивният груб отговор на родителя или наказанието, може да засрамят детето или да го принудят да замълчи, но е възможно то да негодува вътрешно и да се отчужди от родителите си.

Мъдрите родители ще размишляват върху начина, по който поправят децата си, и върху влиянието, което ще им окаже това в бъдеще. Те не бива да реагират прибързано под влияние на наранените си чувства. Вероятно могат спокойно и мило да разговарят насаме с детето и да му обяснят, че Йехова очаква от него да почита родителите си за своя вечна полза. После, когато проявява уважение към тях, то ще знае, че така почита Йехова. (Еф. 6:2, 3) Този внимателен подход ще докосне сърцето на детето. То ще усети искрената загриженост на родителите си и уважението му към тях ще расте. Впоследствие детето ще е предразположено да търси помощта им за по–важни неща.

Някои родители се страхуват да не наранят чувствата на детето си, затова избягват да го поправят. Какво ще стане обаче, когато то порасне? Ще се бои ли от Йехова и ще смята ли, че е мъдро да спазва Божиите стандарти? Ще отвори ли ума и сърцето си за него, или ще се изолира духовно? (Пр. 13:1; 29:21)

Когато започва работа по една скулптура, добрият скулптор има предварителен замисъл. Той не просто дяла камъка, надявайки се да се получи нещо хубаво. Мъдрите родители прекарват часове наред в учене и прилагане на стандартите на Йехова, като така се боят от името му. Ако не странят от Йехова и организацията му, те придобиват мъдрост, с която укрепват семейството си.

Всеки ден трябва да вземаме решения, които може да имат трайни последствия. Вместо да действаме прибързано и импулсивно, е по–добре да спрем и да помислим. Нека да преценим внимателно дълготрайните последствия. Нека да търсим ръководство от Йехова и да приложим мъдрите му напътствия. Така „ще пазим“ мъдростта и тя ще бъде „живот за душата ни“. (Пр. 3:21, 22)