1, 2. Защо насърчението е важно?

„РОДИТЕЛИТЕ ми почти никога не ме хвалят, но много ме критикуват. Понякога думите им са толкова болезнени — споделя 18–годишната Кристина ¹. — Казват ми, че съм незряла, непоправима и дебела. Често плача и не ми се говори с тях. Мисля си, че не ставам за нищо.“ Колко е съкрушително, когато няма кой да ти каже една добра дума!

² От друга страна, насърчението може да постигне много. „Боря се с чувство за малоценност от години — казва Рубен. — Веднъж бях на служба с един старейшина. Той разбра, че съм в лошо настроение, и ме изслуша състрадателно, когато споделих с него как се чувствам. След това ми напомни с кои неща се справям добре. Припомни ми също думите на Исус, че всеки от нас е далеч по–ценен от много врабчета. Често се сещам за този стих и той все още докосва сърцето ми. Думите на старейшината много ми помогнаха.“ (Мат. 10:31)

3. а) Какво казал апостол Павел за насърчението? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Нищо чудно, че Библията набляга на необходимостта от редовното насърчение. Апостол Павел писал на християните  от еврейски произход: „Братя, внимавайте, да не би поради отдалечаване от живия Бог в някого от вас да се развие зло сърце, на което му липсва вяра, но всеки ден се наставлявайте [или се насърчавайте] един другиго, ... да не би някой от вас да закоравее в упорството си поради измамната сила на греха.“ (Евр. 3:12, 13) Навярно знаеш колко важен е съветът да се насърчаваме взаимно, ако ти се е случвало нечии насърчителни думи да повдигнат духа ти. Затова нека разгледаме следните въпроси: Защо насърчението е толкова важно? Какво научаваме от начина, по който Йехова, Исус и Павел насърчавали другите? Как можем и ние резултатно да правим това?

4. Кой се нуждае от насърчение, но защо то е рядкост днес?

⁴ Всички имаме нужда от насърчение, особено докато растем. „Децата ... се нуждаят от насърчение, както растенията от вода — обяснява преподавателят Тимъти Еванс. — Насърчението кара детето да се чувства ценено.“ Живеем в особено тежки времена. Хората мислят единствено за себе си, не проявяват почти никаква любов към членовете на семейството си и насърчението е рядкост. (2 Тим. 3:1–5) Някои родители не хвалят децата си, защото техните родители никога не са ги хвалили. Много работници се оплакват, че изобщо не получават похвала за работата си.

5. Какво се включва в насърчението?

⁵ В насърчението се включва да похвалиш някого за нещо, което е направил добре. Насърчаващо е също да уверяваш другите, че имат хубави качества, и да говориш „утешително на потиснатите души“. (1 Сол. 5:14) Гръцката дума, която може да се преведе като „насърчавам“, буквално означава „викам при себе си“. Докато служим редом с братята и сестрите си, вероятно имаме възможности да ги насърчим с думите си. (Прочети Еклисиаст 4:9, 10.) Възползваме ли се от удобните случаи да кажем на другите защо ги обичаме и ценим? Преди да си отговорим на този въпрос, е добре да помислим върху следната пословица: „Думата, казана навреме — колко е добра!“ (Пр. 15:23)

6. Защо Дяволът иска да ни обезсърчи? Дай пример.

⁶ Сатана Дяволът иска да ни обезсърчи, защото знае, че това може да ни отслаби в духовно и в други отношения. В Притчи 24:10 се казва: „Ако се обезсърчиш в ден на беда, силата ти ще отслабне.“ Сатана се опитал да сломи духа на праведния Йов както с бедствия, така и с обвинения, но жестокият му замисъл се провалил. (Йов 2:3; 22:3; 27:5) Можем да се борим срещу делата на Дявола, като насърчаваме членовете на семейството си и на сбора. Така Залата на Царството и домът ни ще са места, където се чувстваме щастливи и спокойни.

7, 8. а) Кои примери от Библията показват, че насърчението е важно за Йехова? б) Как родителите могат да подражават на примера на Йехова? (Виж илюстрацията в началото.)

⁷ Йехова. Псалмистът пял: „Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са със сломен дух.“ (Пс. 34:18) Когато верният  пророк Йеремия бил изплашен и обезсърчен, Йехова му вдъхнал увереност. (Йер. 1:6–10) И колко ли насърчен бил възрастният пророк Даниил, когато ангел, изпратен от Йехова, дошъл да го укрепи и му казал, че е „много обичан от Бога“! (Дан. 10:8, 11, 18, 19) Можеш ли и ти да насърчаваш така вестителите, пионерите и възрастните братя и сестри, чиято сила отслабва?

⁸ Бог не смятал, че понеже бил работил със Сина си векове наред, нямало нужда да го хвали и насърчава, когато той бил на земята. Напротив, при два случая Исус чул Баща си да казва от небето: „Това е моят любим Син, когото одобрявам.“ (Мат. 3:17; 17:5) Така Бог го похвалил и го уверил, че се справя добре. Исус несъмнено се насърчил и двата пъти, когато чул тези думи — в началото на службата си и през последната година от земния си живот. Йехова също изпратил ангел да укрепи страдащия Исус в нощта преди смъртта му. (Лука 22:43) Ако си родител, подражавай на Йехова, като често насърчаваш децата си и ги хвалиш, когато се справят добре. Трябва да ги подкрепяш особено ако всеки ден се сблъскват с изпитания на лоялността си в училище.

9. Какво научаваме от начина, по който Исус се отнасял към апостолите си?

⁹ Исус. Вечерта, когато установил Възпоменанието, Исус видял в апостолите си една отрицателна черта — гордост. Той смирено им измил краката, но те продължавали да спорят кой от тях е най–велик, а Петър бил много самоуверен. (Лука 22:24, 33, 34) Въпреки това Исус похвалил верните си апостоли, че останали с него в изпитанията му. Той предсказал, че те ще вършат по–големи дела от неговите, и ги уверил, че Бог ги обича. (Лука 22:28; Йоан 14:12; 16:27) Може да се запитаме: „Не трябва ли да подражавам на Исус, като хваля децата си и другите, вместо да се съсредоточавам върху недостатъците им?“

10, 11. Как апостол Павел показал, че осъзнава нуждата да насърчава другите?

¹⁰ Апостол Павел. В писмата си Павел щедро хвалел събратята си. Той бил пътувал с някои от тях години наред и несъмнено знаел какви са недостатъците им, но се изказал добре за тях. Например Павел нарекъл Тимотей свое „любимо и вярно дете в Господаря“, някой, който е искрено загрижен за другите. (1 Кор. 4:17; Флп. 2:19, 20) Апостолът похвалил Тит на християните в Коринт, като писал, че той е негов „другар и сътрудник и служи за [тяхно] добро“. (2 Кор. 8:23) Колко ли насърчени били тези двама братя да разберат какво мисли Павел за тях!

¹¹ Павел и Варнава рискували живота си, връщайки се на места, където понесли жестоко преследване. Въпреки че в Листра се сблъскали с фанатично противопоставяне, те отишли отново там, за да насърчат новите ученици да останат във вярата. (Деян. 14:19–22) В Ефес против Павел се събрала разярена тълпа. В Деяния 20:1, 2 се казва: „След като недоволството стихна, Павел изпрати да повикат учениците, после ги насърчи, сбогува се с тях и тръгна на път за Македония. След като мина през тези места и с много думи насърчи учениците там, той стигна в Гърция.“ За Павел наистина било важно да насърчава другите.

12. От какво значение са събранията за взаимното ни насърчение?

¹² Една от причините небесният ни Баща да уреди да имаме редовни събрания, е, че на тях можем да се насърчаваме взаимно. (Прочети Евреи 10:24, 25.) Като първите Исусови последователи ние се събираме да се учим и да се насърчаваме. (1 Кор. 14:31) Кристина, която споменахме в началото на статията, споделя: „Това, което най–много ми харесва на събранията, е любовта и насърчението, които получавам. Понякога идвам в Залата на Царството потисната. Но тогава сестрите идват при мене, прегръщат ме и ми казват, че съм хубава. Казват ми, че ме обичат и че се радват на духовния ми напредък. От насърчението им се чувствам много по–добре!“ Колко приятно е всеки от нас да допринася за взаимното насърчение! (Рим. 1:11, 12)

13. Защо дори опитните Божии служители се нуждаят от насърчение?

¹³ Дори опитните Божии служители се нуждаят от насърчение. Да вземем например Исус Навиев. Той служел вярно на Бога от дълги години, но Йехова казал на Моисей: „Назначи Исус за водач, насърчи го и го укрепи, защото именно под негово ръководство този народ ще премине оттатък и ще наследи земята, която ще видиш.“ (Втор. 3:27, 28) Исус Навиев щял да поеме тежката отговорност да предвожда израилтяните в превземането на Обетованата земя. Той щял да срещне пречки и да претърпи поне едно военно поражение. (Ис. Н. 7:1–9) Не е чудно, че имал нужда да бъде насърчен и укрепен! Затова нека лично да насърчаваме старейшините, включително окръжните надзорници, които усърдно се грижат за Божието стадо. (Прочети 1 Солунци 5:12, 13.) Един окръжен надзорник казал: „Понякога братята ни дават благодарствени писма, в които ни казват колко им е харесало посещението ни. Пазим тези писма и ги четем, когато сме обезсърчени. Те много ни укрепват.“

14. Какво показва, че похвалата и насърчението са от полза, когато даваме съвет?

¹⁴ Християнските старейшини и родители знаят, че похвалата и насърчението са много полезни при даването на библейски съвет. Когато Павел похвалил коринтяните, че са приложили съвета му, те навярно били подбудени да продължават да постъпват правилно. (2 Кор. 7:8–11) Андреас, който има две деца, казва: „Поощрението помага на децата да израстват духовно и  емоционално. Чрез него съветът е много по–резултатен. Макар че децата ни знаят какво е правилно, са готови да го вършат, ако постоянно ги насърчаваме.“

15. Кой е един от начините да насърчаваме другите?

¹⁵ Казвай на събратята си, че цениш усилията им и хубавите им качества. (2 Лет. 16:9; Йов 1:8) Йехова и Исус много ценят онова, което правим и даваме за Царството, дори ако обстоятелствата ни ограничават по някакъв начин. (Прочети Лука 21:1–4; 2 Коринтяни 8:12.) Например някои от скъпите ни възрастни братя и сестри полагат огромни усилия редовно да присъстват на събранията и да участват в тях, както и да ходят на служба. Не трябва ли да ги хвалим и насърчаваме за това?

16. Защо не бива да се въздържаме да насърчаваме другите?

¹⁶ Възползвай се от възможностите да насърчаваш другите. Ако забележим нещо, което заслужава похвала, защо да се въздържаме да я изразим? Да обърнем внимание какво се случило, когато Павел и Варнава били в писидийска Антиохия. Председателите на синагогата там им казали: „Мъже, братя, ако има с какво да насърчите хората, кажете го!“ Павел откликнал на молбата им и изнесъл хубава реч. (Деян. 13:13–16, 42–44) Ако и ние имаме с какво да насърчим някого, нека го направим. Най–вероятно ще установим, че ако си създадем навика да насърчаваме другите, те също ще ни насърчават в замяна. (Лука 6:38)

17. Какво придава тежест на похвалата?

¹⁷ Бъди искрен и конкретен. Общите похвали и насърчителни думи са полезни, но посланието на Исус към християните в Тиатир показва, че е по–добре да сме конкретни. (Прочети Откровение 2:18, 19.) Ако си родител например, казвай на децата си какъв духовен напредък забелязваш в тях. Можем да похвалим самотна майка за начина, по който възпитава децата си въпреки трудната си ситуация. Това може да постигне много.

18, 19. Как можем да укрепваме онези, които се нуждаят от насърчение?

¹⁸ Йехова няма лично да ни каже да насърчим някого, както казал на Моисей да насърчи и укрепи Исус Навиев. Но той се радва, когато укрепваме с думите си своите събратя и другите. (Пр. 19:17; Евр. 12:12) Например може да кажем на някой брат, че докладът му ни е дал съвет, от който се нуждаем, или ни е помогнал да разберем даден стих. „Макар че говорихме само няколко минути — писала една сестра на гостуващ докладчик, — ти усети болката ми, утеши ме и повдигна духа ми. Искам да ти кажа, че любовта, с която говори както от сцената, така и в личния ни разговор, за мене беше подарък от Йехова.“

¹⁹ Вероятно ще открием много начини да укрепваме духовно другите, ако сме решени да прилагаме съвета на Павел: „Утешавайте се един другиго и се укрепвайте един другиго, точно както и правите.“ (1 Сол. 5:11) Ако се насърчаваме взаимно, всички ние несъмнено ще радваме Йехова.