Дъщерята на Дон и Маргарет * им била на гости със семейството си. Преди да си тръгнат, Маргарет, пенсионирана професионална готвачка, решила да приготви едно от любимите ястия на двамата си внуци — макарони със сирене.

Семейството вече било седнало и Маргарет донесла яденето и го сложила в средата на масата. Тя вдигнала капака и за нейна изненада вътре имало само горещ сос. Маргарет била забравила да сложи основната съставка — макароните! *

Независимо от възрастта и опита си всички допускаме грешки — изказваме се необмислено, действаме в неподходящ момент или просто забравяме нещо. Защо стават грешки? Как да реагираме на тях? Можем ли да ги предотвратяваме? Ако гледаме правилно на грешките, ще можем да си отговорим на тези въпроси.

Когато се справим добре с нещо, с радост приемаме признанието и похвалата, които смятаме, че заслужаваме. Нима тогава не трябва да поемаме отговорност и за грешките си, дори да са били неумишлени или незабелязани от другите? Това изисква смирение.

Ако имаме прекалено високо мнение за себе си, може да се опитаме да омаловажим постъпката си, да прехвърлим вината или дори да отречем, че сме сгрешили. Но това обикновено води до лоши последствия. Проблемът може да остане неразрешен и други да бъдат несправедливо обвинени. Дори сега да ни се размине, трябва да помним, че в крайна сметка „всеки от нас за себе си ще дава сметка на Бога“. (Римляни 14:12)

Бог има реалистичен възглед за грешките. В Псалмите е описан като „милосърден и добър“; той „няма вечно да търси грешки, нито да изпитва негодувание до безпределни времена“. Бог „помни, че ние сме пръст“ — разбира, че сме несъвършени и имаме вродени слабости. (Псалм 103:8, 9, 14)

Освен това, като милостив баща, Бог иска ние, неговите деца, да споделяме възгледа му за грешките. (Псалм 130:3) Словото му съдържа изобилие от съвети, които да ни помогнат, когато ние или някой друг допуснем грешка.

Често, когато сгреши, човек хаби много време и емоции в опит да прехвърли вината или да оправдае думите или постъпката си. Вместо това, когато обидиш някого с думите си, защо просто не се извиниш, не поправиш грешката си и така не запазиш приятелството ви? Направил ли си нещо погрешно, което  е създало неудобство или дори неприятности на тебе или на някой друг? Вместо да се ядосваш на себе си или да виниш околните, защо просто не се постараеш да поправиш положението? Ако настояваш, че вината не е твоя, най–вероятно напрежението ще продължи по–дълго и проблемът ще се влоши. По–добре си вземи поука, поправи се и продължи напред.

Когато друг сгреши обаче, е много лесно да покажем неодобрението си. Колко по–добре би било да следваме съвета на Исус Христос: „Тогава както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Матей 7:12) Несъмнено, когато допуснеш грешка, дори незначителна, искаш другите да проявят съчувствие и дори да я подминат. Тогава защо не се постараеш и ти да проявяваш такава милост? (Ефесяни 4:32)

Според един речник грешки стават заради „неправилна преценка, незнание или по невнимание“. Трябва да признаем, че понякога това се случва на всеки човек. Но можем да намалим грешките, ако вземаме предвид някои основни принципи от Писанието.

Един такъв принцип намираме в Притчи 18:13: „Ако някой отговаря, преди да чуе, това е глупост и срам за него.“ Като отделиш време да чуеш цялата история и да обмислиш думите си, несъмнено няма да отговориш прибързано или да реагираш импулсивно. Познанието, което получаваш от внимателното слушане, те предпазва от неправилна преценка и съответно от грешка.

Друг библейски принцип гласи: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора.“ (Римляни 12:18) Прави каквото можеш да допринасяш за мира и доброто сътрудничество. Когато работиш с други, бъди съобразителен и почтителен и се старай да ги хвалиш и насърчаваш. В такава атмосфера необмислените думи и действия лесно се прощават или подминават, а по–сериозните проблеми се разрешават приятелски.

Опитвай се да се учиш на нещо от грешките си. Вместо да си търсиш извинения, гледай на ситуацията като на възможност да развиеш добри качества. Може би се нуждаеш от повече търпение, милост, самоконтрол, мекота, мир или любов. (Галатяни 5:22, 23) Най–малкото ще знаеш какво да не правиш следващия път. Без да си безотговорен, се опитай да не се вземаш прекалено на сериозно. Чувството за хумор със сигурност ще намали напрежението.

Ако гледаме правилно на грешките, ще се справяме по–добре с тях и ще развиваме качества. Ще бъдем в мир със себе си и с другите. Ако се стараем да се учим от грешките си, ще ставаме по–мъдри и по–приятни за другите. Няма нито да се обезсърчим прекалено, нито да имаме лошо мнение за себе си. Като помним, че и другите допускат грешки, ще ги чувстваме по–близки. И най–важното — ще се учим да подражаваме на любовта на Бога и на готовността му да прощава щедро. (Колосяни 3:13)

Помрачила ли грешката на Маргарет семейното събиране? Ни най–малко. Всички, особено Маргарет, погледнали ситуацията от смешната страна и се насладили на яденето — без макароните! След години двамата внуци разказали на собствените си деца тази незабравима случка и си припомнили хубавите моменти с баба си и дядо си. Все пак това било просто грешка!