ОЩЕ помня онази свежа сутрин в Брукингс (Южна Дакота, САЩ). Усещаше се, че скоро ще настъпи смразяващ студ. Сигурно ще се изненадате да научите, че в този ден бях с още няколко души в един неотоплен хамбар. Стояхме треперещи пред корито за поене на добитък, в което имаше студена вода. Нека ви разкажа за себе си, за да разберете как се озовах там.

Роден съм на 7 март 1936 г. и съм най–малкото от 4 деца. Живеехме в малка ферма в източната част на Южна Дакота. Работата във фермата беше важна част от живота на семейството ни, но не беше най–важната. Родителите ми се покръстили като Свидетели на Йехова през 1934 г. Те се били отдали на небесния ни Баща Йехова и затова поставяха Божията воля на първо място в живота си. Баща ми Кларънс и по–късно чичо ми Алфред бяха служители на общността (сега координатори на старейшинското тяло) в малкия ни сбор в Конде, Южна Дакота.

Със семейството ми редовно посещавахме християнските събрания и ходехме от къща на къща, за да споделяме с другите чудесната надежда за бъдещето от Библията. Примерът на родителите ни и онова, на което ни учеха, оказаха на нас децата силно положително влияние. Със сестра ми Дороти станахме вестители, когато бяхме на 6 години. През 1943 г. се включих в Теократичното училище за проповедна служба, което наскоро беше въведено на събранията.

Конгресите също бяха важни за семейството ни. Брат Грант Сютър беше гостуващ докладчик на конгреса през 1949 г. в Су Фолс, Южна Дакота. Все още помня доклада му „Краят е по–близо, отколкото си мислиш!“. Той подчерта, че всички отдадени християни трябва да използват живота си, за да  известяват добрата новина за установеното Божие Царство. Това ме подтикна да се отдам на Йехова. Така на следващия окръжен конгрес в Брукингс се озовах в онзи студен хамбар, както описах в началото, и с още трима души чакахме да бъдем покръстени. Поцинкованото стоманено корито беше „басейнът“ ни за покръстване на 12 ноември 1949 г.

След това си поставих за цел да започна пионерска служба. Станах пионер на 1 януари 1952 г., когато бях на 15. Библията казва: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър.“ (Пр. 13:20) В семейството ми имаше много хора, които бяха мъдри, и те подкрепиха решението ми. Редовният ми партньор в службата беше 60–годишният ми чичо Джулиъс. Въпреки разликата във възрастта ни беше доста приятно да проповядваме заедно. Черпех много от неговата мъдрост и опит. Скоро Дороти също стана пионерка.

В младежките ми години родителите ми канеха окръжни надзорници и съпругите им да отсядат у нас. Една двойка, Джеси и Лин Кантуел, много ми помогна. Всъщност една от причините да стана пионер беше насърчението, което получих от тях. Личното внимание, което ми обръщаха, събуди в мене желание да си поставя теократични цели. Когато идваха на посещение в близките сборове, понякога ме канеха да излизам с тях на служба. Само колко приятно и насърчително беше това!

След време като пътуващ надзорник ни посещаваше Бъд Милър заедно със съпругата си Джоан. Тогава бях на 18 и ми предстоеше военна служба. Първоначално местната военна комисия определи да правя нещо, което според мене противоречеше на Исусовата подкана да сме политически неутрални. Освен това исках да проповядвам добрата новина за Царството. (Йоан 15:19) Помолих да бъда признат за религиозен служител.

Бях трогнат, когато брат Милър предложи да дойде с мене на изслушването пред комисията. По природа той беше много общителен и не се плашеше лесно. Присъствието на този духовен мъж ми вдъхна смелост. В резултат на изслушването, в края на лятото на 1954 г. комисията  ме призна за религиозен служител. Това откри пред мене възможността да постигна друга теократична цел.

Горе–долу по това време бях поканен да служа в Бетел и по–точно на мястото, което тогава наричахме Фермата на „Стражева кула“, на Статън Айланд, Ню Йорк. Служих там около 3 години. Имах прекрасни преживявания, защото се запознах и работих с много мъдри хора.

Във фермата на Статън Айланд се намираше радиостанцията WBBR която Свидетелите на Йехова използваха от 1924 до 1957 г. Само 15–20 членове на бетеловото семейство бяха назначени във фермата. Повечето бяхме млади и доста неопитни. С нас обаче беше един възрастен помазан брат, Елдън Удуърд. Той наистина беше мъдър човек и бащинската му загриженост укрепваше духовността ни. Когато несъвършенствата на другите създаваха трудности, брат Удуърд казваше: „Удивително е какво постига Господарят с тези, с които му се налага да работи.“

Имахме честта да си сътрудничим и с брат Фредерик Франц. Неговата мъдрост и забележителното му познание върху Писанието ни оказаха положително влияние. Той се интересуваше от всеки един от нас. Наш готвач беше Хари Питърсън — беше ни по–лесно да го наричаме така, отколкото с истинското му фамилно име Папаргиропулос. Той също беше помазан и проявяваше изключителна пламенност в службата. Брат Питърсън вършеше добре работата си в Бетел, но никога не пренебрегваше проповедната дейност. Всеки месец раздаваше стотици списания. Освен това имаше богато познание върху Библията и отговаряше на много наши въпроси.

Плодовете и зеленчуците, които добивахме във фермата, консервирахме на място. Всяка година правехме около 45 000 консерви за цялото бетелово семейство. В тази работа си сътрудничех с Ета Хът, една наистина мъдра сестра. Тя отговаряше за рецептите, които използвахме. За консервирането идваха да ни помагат местни сестри и Ета организираше  работата им. Въпреки че имаше важна роля в този процес, тя се стараеше да проявява нужното уважение към братята, които надзираваха фермата. За мене Ета беше чудесен пример за подчинение на теократичното главенство.

Една от младите сестри, които идваха да помагат за консервирането, беше Анджела Романо. Ета ѝ помагала, след като тя приела истината. Така в Бетел срещнах още един мъдър човек, с когото „ходя“ вече 58 години. С Анджи се оженихме през април 1958 г. и заедно участвахме в различни видове служба. През годините непоколебимата ѝ лоялност към Йехова придаваше стабилност на брака ни. Мога напълно да разчитам на Анджи, независимо с какви трудности се сблъскваме.

След като през 1957 г. радиостанцията ни на Статън Айланд беше продадена, за кратко служих в бруклинския Бетел. После с Анджи се оженихме и напуснах Бетел. Около 3 години бяхме пионери на Статън Айланд. За известно време дори работих за новите собственици на радиостанцията, която се наричаше WPOW.

С Анджи бяхме решени да водим прост живот, за да можем лесно да отидем да служим където има нужда. Затова в началото на 1961 г. бяхме в състояние да приемем назначение като специални пионери във Фолс Сити, Небраска. Малко след като се преместихме, бяхме поканени в Училището за служба на Царството, което по онова време беше едномесечен курс в Саут Лансинг, Ню Йорк. Радвахме се на това обучение и очаквахме да приложим наученото в Небраска. Ето защо бяхме изненадани, когато получихме ново назначение — като мисионери в Камбоджа! Тази красива страна в Югоизточна Азия откри пред нас екзотични гледки, звуци и аромати, които бяха толкова различни от всичко, което познавахме дотогава. Горяхме от желание да разпространяваме добрата новина там.

Политическата обстановка обаче се промени и се наложи да се преместим в Южен Виетнам. За съжаление след 2 години сериозно се разболях и ни посъветваха да се върнем в родната си страна. Нуждаех се от време да се възстановя, но когато това стана, отново започнахме целодневна служба.

През март 1965 г. започнахме пътуваща служба и в продължение на 33 години служех като окръжен и като областен надзорник. Участвахме също в работата, свързана с конгресите. Тези събития винаги са били вълнуващи за мене и затова ми беше приятно да помагам в организирането им. Няколко години бяхме в района на град Ню Йорк и много от конгресите се провеждаха на „Янки Стейдиъм“.

Подобно на много други специални целодневни служители и ние с Анджи получихме вълнуващи и нелеки назначения. Например през 1995 г. бях поканен да преподавам в Училището за подготовка на служители. Три години по–късно ни поканиха в Бетел. Толкова се радвах да се върна там, откъдето започнах  специалната си целодневна служба преди повече от 40 години! За известно време работих в Отдела по службата и бях преподавател в някои училища. През 2007 г. Ръководното тяло реши училищата, провеждани в Бетел, да са под надзора на нов отдел — Отдела за училища на Царството. Няколко години имах привилегията да съм надзорник на този отдел.

Наскоро видяхме редица забележителни промени в теократичното обучение. През 2008 г. беше поставено началото на Училището за старейшини. През следващите 2 години в Патерсън и в бруклинския Бетел бяха обучени повече от 12 000 старейшини. Това училище продължава да се провежда на много други места с обучени преподаватели. През 2010 г. името на Училището за подготовка на служители беше променено на Библейско училище за неженени братя и беше установено ново училище, Библейското училище за семейни двойки.

През служебната 2015 г. тези две училища бяха обединени в Училището за проповедници на Царството. В него могат да участват семейни двойки и неженени братя и сестри. Мнозина се радваха да научат, че това училище ще се провежда в много страни. Вълнуващо е да се види, че възможностите за теократично обучение се увеличават, и съм толкова благодарен, че се запознах с много братя и сестри, които се предоставят за такова обучение.

Като се замисля за всички тези години, откакто се покръстих в онова корито, благодаря на Йехова за мъдрите братя и сестри, които ми помагаха да вървя в пътя на истината. Не всички бяха на моята възраст или от същия произход, но в сърцето си бяха духовни хора. Дълбоката им любов към Йехова личеше в действията и нагласата им. В Божията организация има много мъдри хора, с които можем „да ходим“. Аз правех това и наистина извлякох полза.