Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Прославяй Йехова с охотния си дух!

Прославяй Йехова с охотния си дух!

„Народът се отзова охотно, затова благославяйте Йехова!“ (СЪД. 5:2)

ПЕСНИ: 84, 75

1, 2. а) Какво твърдели Елифаз и Валдад за службата ни за Бога? б) Как Йехова показал какво мисли?

„НИМА може човекът да бъде полезен за Бога, може ли проницателният човек да му донесе полза? Нима Всемогъщият се радва на това, че си праведен, и има изгода от това, че постъпваш безукорно?“ (Йов 22:1–3) Задавал ли си си подобни въпроси? Когато ги отправил към Йов, теманецът Елифаз несъмнено смятал, че отговорът е „не“. Приятелят му, шуахецът Валдад, дори твърдял, че не е възможно хората да са праведни пред Бога. (Прочети Йов 25:4.)

2 Тези т.нар. утешители казвали, че усилията ни да служим лоялно на Йехова са безполезни за него, че в очите му имаме стойност колкото един молец, ларва или червей. (Йов 4:19; 25:6) На пръв поглед може да изглежда, че Елифаз и Валдад просто били смирени. (Йов 22:29) Все пак от върха на една висока планина или от самолет хората изглеждат незначителни. Но така ли гледа Йехова на приноса ни в делото за Царството от извисената си позиция? Той показал какво мисли, като укорил Елифаз, Валдад и Софар за лъжите им, но изразил одобрението си към Йов, наричайки го „моя служител“. (Йов 42:7, 8) Следователно човек може „да бъде полезен за Бога“.

„КАКВО ЩЕ МУ ДАДЕШ?“

3. Какво казал Елиу за усилията ни да служим на Йехова и какво имал предвид?

3 Йехова не поправил Елиу за въпроса, който задал: „Ако наистина си прав, какво ще му дадеш [на Бога] и какво ще получи той от ръката ти?“ (Йов 35:7) Дали Елиу намеквал, че усилията ни да служим на Бога са напразни? Не. Той имал предвид, че Йехова не зависи от поклонението ни. Бог не се нуждае от нищо — не можем да го направим по–богат или по–силен. Всичките ни хубави качества и способности са от него и той забелязва как ги използваме.

4. С какво Йехова сравнява милостивите ни дела?

4 Йехова смята лоялната любов, проявена към служителите му, за проявена към самия него. В Притчи 19:17 се казва: „Който проявява благоволение към бедния, дава назаем на Йехова и Той ще му се отплати за това.“ Означава ли този стих, че Йехова забелязва всяка добрина, която правим на другите? Можем ли да си направим извода, че Създателят на Вселената се чувства задължен на обикновените хора, които вършат милостиви дела, и че им се отплаща с одобрението си и с благословии? Да, и неговият Син потвърдил това. (Прочети Лука 14:13, 14.)

5. Кои въпроси ще обсъдим?

5 Йехова поканил пророк Исаия да говори от негово име и така показал, че се радва верните хора да участват в изпълнението на намерението му. (Иса. 6:8–10) Исаия с готовност приел. Днес хиляди хора проявяват същия дух и поемат трудни назначения в службата за Йехова. И все пак някой може да попита: „Наистина ли усилията ми са от значение? Благодарен съм на Йехова за възможността да проявя охотен дух, но няма ли той така или иначе да осигури всичко необходимо за изпълнението на волята си, независимо какъв е моят личен принос?“ Да разгледаме някои събития от дните на Девора и Варак, които отговарят на тези въпроси.

ОБЗЕТИ ОТ СТРАХ, НО УКРЕПЕНИ ОТ БОГА

6. По какво се различавали израилтяните от войската на Явин?

6 Ханаанският цар Явин „потискал жестоко“ израилтяните от 20 години. Селяните се страхували дори да излязат навън. Те били зле въоръжени — нямали нито оръжия, нито доспехи, а враговете им разполагали с 900 бойни колесници с железни остриета *. (Съд. 4:1–3, 13; 5:6–8)

7, 8. а) Какви били първите напътствия на Йехова към Варак? б) Как израилтяните победили войската на Явин? (Виж илюстрацията в началото.)

7 Въпреки това Йехова дал следната ясна заповед на Варак чрез пророчицата Девора: „Отиди и разположи хората си на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от синовете на Нефталим и от синовете на Завулон, а аз ще доведа при тебе в речната долина Кисон Сисара, военачалникът на войската на Явин, с неговите бойни колесници и с множеството му воини, и ще го предам в твоите ръце!“ (Съд. 4:4–7)

8 Вестта се разнесла и на планината Тавор се събрали търсените доброволци. Варак побързал да изпълни нарежданията на Йехова. (Прочети Съдии 4:14–16.) По време на битката в Таанах внезапно завалял пороен дъжд и бойното поле подгизнало. Варак преследвал войската на Сисара чак до Аросет–агоим, цели 24 километра. По пътя Сисара изоставил страховитата си, но вече безполезна колесница и тичал до Саананим, при Кедес. Той поискал да се скрие в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер, и тя го приела. Изтощен от битката, Сисара заспал. В този момент, когато бил напълно уязвим, Яил действала решително и смело и го убила. (Съд. 4:17–21) Врагът на Израил бил победен! *

РАЗЛИЧНА НАГЛАСА КЪМ ДОБРОВОЛНАТА СЛУЖБА

9. Какви подробности за битката дава Съдии 5:20, 21?

9 Ще бъде добре да разгледаме 4 и 5 глава на Съдии заедно, защото всяка от тях дава подробности, които не се съдържат в другата. Например Съдии 5:20, 21 казва: „От небето воюваха звездите, от своите пътища воюваха срещу Сисара. Водите на река Кисон ги отнесоха!“ Дали става дума за помощ от ангели, или за някакъв метеоритен дъжд? В повествованието не се изяснява. Но освен на божествена намеса на какво друго можем да припишем такъв проливен дъжд, точно на това място и в този момент, който да възпрепятства 900 бойни колесници? В Съдии 4:14, 15 три пъти се посочва, че победата се дължи на Йехова. Никой от 10 000 израилтяни не можел да си припише заслугите за това избавление.

10, 11. Какво представлявал Мероз и защо бил прокълнат?

10 Интересно е обаче, че в песента си за чудодейната победа на Йехова Девора и Варак пели: „‘Проклинайте Мероз!’ — каза ангелът на Йехова. ‘Проклинайте неговите жители, защото те не дойдоха да помогнат на Йехова, не помогнаха на Йехова заедно със силните.’“ (Съд. 5:23)

11 Очевидно проклятието над Мероз било толкова ефективно, че е трудно да кажем със сигурност какво било това място. Дали било град, чиито жители не откликнали на първоначалния призив да се явят като доброволци? Дали бягащият Сисара минал през него и жителите му не се възползвали от възможността да го заловят? Възможно ли е да не са чули, че Йехова търси доброволци? Та от тяхната област били събрани 10 000 души! Представи си как Сисара бяга по улиците на града сам и отчаян. Това щяло да е отлична възможност жителите на Мероз да подкрепят намерението на Йехова и да получат благословии от него. Дали обаче те останали безразлични в този решаващ момент? Само в какъв контраст щяло да е това със смелата постъпка на Яил, описана в следващите стихове! (Съд. 5:24–27)

12. Каква разлика в нагласата на хората виждаме в Съдии 5:9, 10 и как трябва да ни повлияе това?

12 В Съдии 5:9, 10 виждаме разликата в нагласата на тези, които тръгнали с Варак, и на тези, които не го направили. Девора и Варак похвалили „онези, които издават заповеди в Израил“, че „се отзовали охотно“. Колко различни били те от „яздещите върху рижави магарици“, чиято гордост им попречила да се включат, и от „седящите върху разкошни килими“, които обичали лукса! За разлика от „ходещите по пътя“, които търсели лесното, хората с Варак били готови да се бият на каменистите склонове на Тавор и в калта в долината Кисон. На всички, които желаели безгрижен живот, било казано: „Обърнете внимание!“ Те трябвало да се замислят каква възможност пропуснали, а именно да подкрепят делото на Йехова. Същото трябва да направи и всеки днес, който пести силите си в службата за Бога.

13. Каква различна нагласа проявили племената на Рувим, Дан и Асир и племената на Завулон и Нефталим?

13 Отзовалите се доброволци видели с очите си как Бог се проявил като Върховен владетел. Те можели да говорят от собствен опит, когато „изброявали праведните дела на Йехова“. (Съд. 5:11) От друга страна, в Съдии 5:15–17 племената на Рувим, Дан и Асир били упрекнати, че се интересуват повече от материалните неща — от своите стада, кораби и пристанища, — отколкото от изпълнението на волята на Йехова. Завулон и Нефталим обаче „изложили душите си на смъртна опасност“, за да подкрепят Девора и Варак. (Съд. 5:18) Тази разлика в нагласата към доброволната служба съдържа важна поука за нас.

„БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ЙЕХОВА!“

14. Как показваме, че подкрепяме върховенството на Йехова?

14 Днес ние не сме призовани за буквална война, а имаме честта да проявим смелост с пламенното си проповядване. Нуждата от доброволци в организацията на Йехова е по–голяма от всякога. Милиони братя и сестри са готови да участват в различни видове целодневна служба като пионери, бетелови служители или доброволци за строежи. Освен това и млади, и стари помагат като доброволци на конгресите. Да помислим и за голямата отговорност на старейшините, които служат в Комитети за връзка с болниците и помагат за организирането на конгреси. Бъдете уверени, че Йехова дълбоко цени охотния ви дух и няма да го забрави. (Евр. 6:10)

Преди да вземеш решение, помисли как то ще се отрази на семейството ти и на сбора (Виж 15 абзац)

15. Как можем да разберем дали не сме станали безразлични към службата за Йехова?

15 Ще е добре всеки от нас да се запита: „Оставям ли другите да вършат повечето работа? Позволявам ли на материални стремежи да ми пречат да проявявам охотен дух? Имам ли вярата и смелостта да използвам онова, с което разполагам, за да изпълнявам ясната заповед на Йехова по примера на Варак, Девора, Яил и 10 000 доброволци? Ако обмислям преместване в друг град или страна заради евентуална финансова сигурност, моля ли се на Йехова да ми помогне да разбера как това ще се отрази на семейството ми и на сбора?“ *

16. Какво можем да дадем на Йехова, което той няма?

16 Йехова ни удостоява с голяма чест, като ни позволява да подкрепяме върховенството му. От времето на Адам и Ева Дяволът се опитва да накара хората да се присъединят към бунта му, но като подкрепяме управлението на Йехова, ясно показваме на чия страна сме. Вярата и лоялността ти, които събуждат в тебе охотен дух, радват Йехова. (Пр. 23:15, 16) С твоята подкрепа той може да отговори на укорите на Сатана. (Пр. 27:11) Следователно със своята лоялност и послушание ти даваш на Йехова нещо, което е скъпоценно за него и му носи голяма радост.

17. Какво се посочва в Съдии 5:31 за бъдещето?

17 Скоро всички на земята ще предпочитат управлението на Йехова пред всяко друго. Как копнеем за този ден! Съгласни сме с Девора и Варак, които пели: „Нека така бъдат унищожени всички твои врагове, о, Йехова, а онези, които те обичат, нека бъдат като слънцето, когато грее в силата си!“ (Съд. 5:31) Това ще стане, когато Йехова сложи край на порочния свят на Сатана. Във войната Армагедон няма да има нужда от доброволци, за да бъде победен врагът. Тогава просто ще стоим и ще видим как Йехова ще ни спаси. (2 Лет. 20:17) Междувременно имаме много възможности да подкрепяме смело и пламенно управлението на Йехова.

18. Как доброволната ти служба въздейства на другите?

18 „Народът се отзова охотно, затова благославяйте Йехова!“ Девора и Варак започнали победната си песен с тази възхвала не на творението, а на Всемогъщия Бог. (Съд. 5:1, 2) Нека и твоят охотен дух подтикне другите да „благославят Йехова“!

^ абз. 6 Тези остриета били дълги и понякога извити, като стърчели от колесниците, вероятно от оста на колелата. Кой би посмял да се доближи до тези страховити бойни оръжия?

^ абз. 8 За още подробности от този вълнуващ разказ виж статията „Застанах като майка в Израил“ в броя на „Стражева кула“ от 1 август 2015 г.

^ абз. 15 Виж статията „Безпокойство за парите“ в „Стражева кула“ от 1 юли 2015 г.