ЙЕХОВА БОГ учи християните да ценят мира и да се стремят към мир помежду си. Като следват напътствията му, неговите служители се радват на изобилие от мир, а това привлича много миролюбиви хора към християнския сбор.

Например един известен шаман в Мадагаскар забелязал единството сред Свидетелите на Йехова. Той си казал: „Ако някой ден се присъединя към някоя религия, ще бъде тази.“ След време той престанал да се занимава със спиритизъм, положил усилия да приведе брака си в съгласие с библейските изисквания и станал служител на Йехова, Бога на мира.

Като този мъж всяка година хиляди хора намират в християнския сбор мира, за който толкова копнеят. Но Библията ясно посочва, че „горчивата завист и свадливостта“ могат да разрушат приятелства и да създадат неприятности в сбора. (Як. 3:14–16) За щастие, Библията осигурява и чудесни напътствия как да избягваме подобни проблеми и да допринасяме за мира. Нека разгледаме как те са се оказали полезни в някои реални ситуации.

„Не се разбирах с брат, с когото работехме заедно. Веднъж, докато се карахме, двама души станаха свидетели на кавгата ни.“ (КРИС)

„Една сестра, с която често проповядвахме, неочаквано отмени уговорките ни за служба. Тя дори спря да ми говори. Нямах представа защо.“ (ДЖАНЕТ)

„Веднъж говорех с двама души по телефона. След като мислех, че единият от тях вече не е на линия, казах отрицателни неща за него, а той всъщност не беше затворил телефона.“ (МАЙКЪЛ)

„Между две пионерки от нашия сбор възникнаха проблеми. Едната критикуваше другата. Техните караници обезсърчаваха братята и сестрите.“ (ГАРИ)

Тези ситуации може да изглеждат незначителни. Но всяка от тях можела да причини трайна емоционална и духовна вреда. За щастие, тези братя и сестри възстановили мира помежду си, като приложили ръководството от Библията. Кои библейски принципи им помогнали?

„По пътя недейте да се ядосвате един на друг!“ (Бит. 45:24) Йосиф дал този съвет на братята си, когато те се връщали при баща си. Колко мъдри думи! Когато  човек не владее емоциите си и бързо се ядосва, може да предизвика гняв и в другите. Крис осъзнал, че му липсвало смирение и че неохотно следвал напътствия. Той искал да се промени, затова се извинил на брата, с когото се карали, и положил сериозни усилия да контролира нрава си. Виждайки това, неговият колега също бил подбуден да направи промени. Сега те с радост служат на Йехова заедно.

„Където няма доверен разговор, намеренията се осуетяват.“ (Пр. 15:22) Джанет решила да приложи този принцип и да проведе „доверен разговор“ със сестрата. Тя тактично я попитала дали не я е обидила с нещо. Първоначално и на двете им било неловко, но в течение на разговора се успокоили, тъй като обсъдили проблема с мек тон. Сестрата осъзнала, че е разбрала погрешно една ситуация, с която Джанет всъщност нямала нищо общо. Сестрата ѝ се извинила и двете отново са приятелки и служат заедно на Йехова.

„Ако донесеш дара си при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и си отиди. Първо се помири с брат си.“ (Мат. 5:23, 24) Вероятно този съвет, който Исус дал в Проповедта на планината, ти е познат. Майкъл бил съкрушен, след като осъзнал колко грубо и несъобразително е постъпил. Той бил решен да поправи ситуацията. Затова отишъл при брата и смирено му се извинил. Какво станало? Майкъл казва: „Братът искрено ми прости.“ Те възстановили приятелството си.

„Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия.“ (Кол. 3:12–14) В случая на двете дългогодишни пионерки един любещ старейшина ги насърчил да помислят върху следните въпроси: „Имаме ли право да обезсърчаваме другите с разногласията си? Имаме ли наистина основателна причина да не „проявяваме търпимост“ една към друга и да не служим на Йехова в мир?“ Сестрите приели и приложили съвета. Днес те се разбират добре и проповядват заедно добрата новина.

Ако си се почувствал наранен, ще е мъдро да приложиш цитирания по–горе библейски съвет от Колосяни 3:12–14, като смирено простиш и забравиш за случилото се. Но ако ти е трудно да простиш, може да ти е от полза записаното в Матей 18:15.  Думите на Исус се отнасят за случаи на сериозно провинение срещу някого, но винаги можеш да приложиш принципа от стиха. Просто отиди при своя събрат и любезно и смирено се опитай да обсъдиш проблема с него, за да го разрешите.

Библията осигурява и други практични предложения. За повечето от тях е необходимо да проявяваме „плода на духа“ — любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол. (Гал. 5:22, 23) Подобно на масло, което смазва частите в една машина, тези богоугодни качества допринасят за изглаждането на разногласията и постигането на мир.

Всеки от нас има различен характер, или съвкупност от отличителни особености и качества. Това обогатява приятелствата помежду ни, но може и да предизвика недоразумения и разногласия. Един опитен старейшина дал следния пример: „За срамежливия човек може да е трудно да е в компанията на някого, който е общителен и обича да се шегува. Различията в характера им може да изглеждат незначителни, но да доведат до сериозни проблеми.“ Смяташ ли, че между хора, които са коренно различни, е невъзможно да съществува приятелство? Помисли за двама от апостолите. Какъв бил Петър? Вероятно си го представяш като прям и импулсивен. А Йоан? Той бил внимателен човек, който премислял думите и действията си. Имаме основания да ги възприемаме по този начин. Изглежда, че те били с различни характери, но въпреки това си сътрудничели добре. (Деян. 8:14; Гал. 2:9) Следователно и днес е възможно християни с различия в характера да си сътрудничат.

 Може би в твоя сбор някой те дразни с думите и действията си. Въпреки това съзнаваш, че Христос е умрял за този човек и трябва и ти да го обичаш. (Йоан 13:34, 35; Рим. 5:6–8) Така че вместо да изключваш възможността да сте приятели или да започнеш да го избягваш, се запитай: „Дали той върши нещо, което Библията осъжда? Дали умишлено се опитва да ме дразни, или просто сме различни по характер?“ Важно е да помислим и върху въпроса: „На кои от хубавите му качества мога да подражавам?“

Последният въпрос е от особено значение. Ако другият е общителен, а ти си по–стеснителен, помисли колко по–лесно е за него да започва разговори в службата. Защо не му предложиш да отидете заедно на служба и да видиш какво можеш да научиш? Ако той често проявява щедрост към другите, а на тебе това ти е по–трудно, помисли за радостта да помагаш на възрастните, болните и онези в нужда. Основната идея е, че въпреки различията помежду ви е възможно да се сближите, като се съсредоточавате върху положителните си страни. Дори да не станете първи приятели, несъмнено ще се разбирате по–добре и ще допринасяте за мира както помежду си, така и в сбора като цяло.

Еводия и Синтихия вероятно били много различни, но апостол Павел ги насърчил „да бъдат единомислени като служителки на Господаря“. (Флп. 4:2) Дали и ти се стремиш да прилагаш тези думи, като така допринасяш за мира в сбора?

Подобно на плевели в красива градина, отрицателните чувства ще се задълбочават, в случай че не ги изкореняваме. Ако огорчението отрови нечие сърце,  това може да се отрази дори на духа на сбора. Но тъй като обичаме Йехова и събратята си, ще правим всичко по силите си да не позволяваме на различията помежду ни да ограбят мира сред Божия народ.

Може да се изненадаме от добрите резултати, когато се стремим към мир и разрешаваме конфликтите и разногласията. Една Свидетелка споделя: „Имах чувството, че една сестра се отнася с мене като с дете. Това много ме дразнеше и се държах рязко с нея. Разсъждавах, че щом тя не ми оказва заслуженото уважение, и аз няма да я уважавам.“

Свидетелката се замислила за своето поведение. Тя продължава: „Започнах да виждам собствените си слабости и много се разочаровах от себе си. Осъзнах, че трябва да променя нагласата си. След като се помолих на Йехова, купих на сестрата малък подарък и ѝ написах картичка, за да се извиня за лошото си отношение. Прегърнахме се и се разбрахме да забравим за случилото се. Оттогава не сме имали проблеми.“

Всеки се нуждае от мир. Но когато нещо застрашава позицията и достойнството им, някои реагират по начин, който руши мира. Това е вярно за мнозина, които не се покланят на Йехова, но сред неговите служители трябва да царят мир и единство. Бог вдъхновил апостол Павел да запише: „Умолявам ви да живеете достойно за призоваването, с което бяхте призовани, с пълно смирение и мекота, с дълготърпение, като проявявате търпимост един към друг в любов, като усърдно се стремите да пазите единството на духа в обединяващата връзка на мира.“ (Еф. 4:1–3) Тази „обединяваща връзка на мира“ е безценна. Нека я укрепваме, като сме решени да разрешаваме всички разногласия, които може да възникнат сред нас.